РАЗСТРЕЛЯХА С КУРШУМ В ГЛАВАТА ЦЕЦО БРАТАНОВ, КОЙТО ПИЯН УБИ 4 ДЕЦА И 2 ЖЕНИ

За последните 10 години от картата на България е изчезнал един град с населението на Дряново – около 7000 души. Толкова, според черната статистика на МВР, са жертвите на войната по пътищата за изминалото десетилетие – шофьори, пътници, пешеходци.

Всъщност статистиката не отчита, че жертвите са няколко пъти повече, защото най-тежката загуба променя завинаги животите на семействата и близките на загиналите. А и този на роднините на виновниците. И макар мнозина да се уповават на думите на бащата на английската литература Джефри Чосър – „Времето лекува всички рани“, именно то показва, че американската колежка на считания за най-значим английски поет – Емили Дикинсън, е била много по-права, пишейки „времето лекува само там, където болка няма“.

Затова и днес, макар да са минали 41 години, в Хасково все още помнят „Денят на силата и красотите на България“ – 10 октомври 1981 г., чиято празнична утрин с нищо не предвещава трагедията, шокирала не само града на Богородица, а и цялата страна.

„То беше страшно за гледане…“

10 октомври 1981 г. е събота. Около 17 часа на спирката край Руската гимназия на ул. „Георги Димитров“ спира автобус №5, пълен с деца и учителки, връщащи се от Парка на победата (сега парк „Кенана“ – бел.ред). Там от сутринта е имало празнична програма по повод обявения юбилеен „Ден на силата и красотите на България“ във връзка с тържественото отбелязване на 1300-годишнината на българската държава.

„Спрях на спирката и отворих задната врата. Слязоха двама и я затворих. Децата слизаха от предната врата. Може да е минало една минута от спирането, когато чух писък: „Децата изпотрепаха“. Погледнах наляво да не би някое дете да са смачкали. Погледнах на другата страна и видях кола – обърната. Аз слязох от автобуса. Видях обстановката. Откъм предната врата бяха децата убити. Видях шофьора на колата как падна от нея. След това едно момче дойде до мен и ми вика: „Сега кой ще ми плати колата?“. Това са част от свидетелските показания на 59-годишния Коста Несторов, шофьор в градския транспорт в Хасково.

Лекият автомобил е тиквеножълта „Лада 1600“ с регистрационен номер ХГ 15-60. Зад волана й е 33-годишният Цветан Братанов – бивш състезател по мотоциклетизъм и автомобилизъм. До него е приятелят му Николай Кавалджиев, а на задната седалка – Петър Петров и 29-годишният брат на шофьора – Емил Братанов. Ладата е собственост именно на Емил, който също е бил състезател по мотоциклетизъм и автомобилизъм.

На тротоара и в тревните площи пред близкия блок лежат разкъсаните телца на 9-годишните Марияна Керпеджиева, Недялка Гинева, Петя Димитрова и Антония Тодорова. Четирите най-добри приятелки са убити на място. Край тях издъхва и 52-годишната Минка Димова, а 77-годишната й свекърва Йорданка Чонкова умира малко по-късно в поликлиниката.

9-годишният Недялко Недялков и още една жена – Димитрия Настева, са транспортирани в болницата, като лекарите успяват да спасят животите им. Момченцето е с тежка черепно-мозъчна травма, мозъчен кръвоизлив и травми по тялото, а жената – с фрактура на едната ръка, пише Дир.бг.

Децата са слизали от първата врата на автобуса, управляван от 59-годишния Коста Несторов

„В 17 часа адски писъци, кръв и ужас от разкъсани детски и човешки тела, като мълния се разнесоха в квартала. Умопомрачаваща по ужас и жестокост картина. Злокобната и страшна вест събра за минути целия квартал на местопроизшествието. Неописуема и потресаваща картина – писъци и припадания“, разказват пред следователите очевидците.

Братя Братанови: Много алкохол, глоби и 170 км/ч. на пътя

Роденият на 3 септември 1948 г. Цветан Иванов Братанов бил с основно образование. След като с брат му прекратили кариерите си на състезатели по мотоциклетизъм и автомобилизъм, през 1980 г. и двамата постъпили на работа в Районната потребителна кооперация „Наркооп“.