Преди часове знак от Ивана от Дупница във Фейсбук профила й

Кадър Фейсбук

Знак ли дава Ивана от Дупница?

Във Фейсбук профила й снимката й бе променена преди часове.

Сложен е картинка с Мики Маус.

Да се търси някакво послание е трудно, но не е ясно дали друг освен нея има достъп до профила й.

Ивана не би трябвало да има телефон в себе си.

Издирването на 17-годишната Ивана Георгиева от Дупница продължава. Тя е в неизвестност от четвъртък. Директорът на училището обяви, че от около месец Ивана проявявала нетипично поведение, напускала часовете и влизала в стаите на други колеги.

„Ако приемем, че е бягство и не ѝ се е случило нищо лошо, това е типично поведение на бягство. Бягство от реалността, от неспособността да се справи с предизвикателствата. Ако това е здрав човек, който е навлязъл в пубертетските години, това не е нетипично. Много от тийнейджърите имат потребност да избягат“, коментира психотерапевтът Ники Марков в студиото на „България сутрин“

По думите му бягството, макар и неадаптивен механизъм, е начин, по който хората се справят с проблемите: „Колкото по-малък набор има за справяне – социални умения, комуникационни умения, подкрепа, толкова по-вероятен става сценарият за бягство“.

Смяната на профилната снимка на Ивана в социалната мрежа вероятно е знак, че тя е добре, смята Марков.

„Можем да погледнем позитивно. При подобни случаи, с млад човек, най-вероятно би се обърнал към някой познат, при който да отиде. Странстването в самота не е лесна задача. Фактът, че якето е останало, говори, че възможните сценарии са два – или е срещнала подкрепа, или нещо се е случило. Моментът със смяната на профилните снимки ни говори, че ако тя има достъп до профилите си и от нея се случва това, но тя не възобновява контакта, означава, че бунтът е на по-сериозно ниво. Означава, че тя не желае да се върне“, анализира гостът.

Пред Bulgaria ON AIR психотерапевтът посочи и друг възможен сценарий, според който Ивана да се опита да демонстрира поведение, подкрепено от нещата, които получихме.

„Смяната на външния вид демонстрира ясно нужно внимание. Това е подкрепено от факта, че е срещала трудности в комуникацията. Ако в момента тя се чувства обект на внимание заради ситуацията, възможен сценарий е тя да иска да се представи в по-добра светлина. Трябва да бъдем внимателни като казваме „иска“, защото това често са несъзнавани действия“, предупреди специалистът.

Според Марков възрастта на Ивана предполага промяна в поведението ѝ, тъй като това се случва при повечето тийнейджъри, а родителството е една от най-сложните задачи.

„Добре е да се говори за отговорност, а не за вина. Правилният разговор е не къде са се провалили, а какво могат да направят родителите. Българските семейства не получават подкрепа за това как се става родител. Много често на различието се гледа като проблем. Ако детето е диагностицирано, това дава различен прочит. Тогава отговорността се разпределя между терапевта и родителството. Всеки се сблъсква с жестокостта на децата. То е част от израстването на всеки“, каза психотерапевтът.

Ако развръзката с Ивана приключи с щастлив край, трябва да се анализира точното състояние, а ако няма такова и това са тийнейджърски предизвикателства, тогава работата е насочена към придобиване на социални умения и подкрепа, смята още Марков.