Покъртително: Погребаха Жени и Ивелин от касапницата в Карлово, бившият ѝ до последно не даде…

С висока скорост се удря в два други автомобила и накрая се забива със страшна сила в крайпътен орех. Баща й и майка й загиват на място. Евгения и приятелят й Ивелин на път за болницата. В сряда на 25 май двамата бяха погребани в общ гроб. Изпратиха ги техни близки и колегите им от фирмите, в които са работили. Най-тъжното беше, че дори в последния й път Евгения не бе изпратена от двете си деца.

По-голямото е на 15 и е напълно отчуждено от майка си, разказаха близките. „Не е човешко това, което се случи, такава зла съдба. Може би са й направили черна магия, проклели са я“, коментира пред „Телеграф“ една от опечалените близки на Евгения и прихва в сълзи. Особено тежко за Евгения е било именно липсата на децата.

Опечалените близки и приятели още не могат да повярват за случилото се.

Очакване

В единственото си интервю преди по-малко от месец тя казва следното: „Те са ми единствените и винаги ще ги чакам. Искам да им кажа, че ги обичам, обичам ги много“. Това са последните думи на Евгения двайсетина дни преди да загине в жестоката катастрофа. Тя така не ги дочака. „Много ги обичаше и много й липсваха, дано сега поне я оценят, когато вече я няма, когато е звездичка на небето“, каза друга нейна позната, дошла да я изпрати на гробищата в Пирдоп.

Бащата и майката на Евгения бяха погребани на следващия ден. Ритуалите са отделни не само по желание на близките, но и заради забавянето на аутопсиите и разследването, което се води от Окръжната прокуратура в Пловдив. Хората в Пирдоп не пожелаха да коментират дали винят баща й, който е бил зад волана. „Просто така е решил Господ, да си ги прибере“, бе лаконичен един от тях.

„Животът ми бе само побоища, ритници в бъбреците, влачене по земята. Бях цялата в синини. Замеряше ме с ютия“, това разказва Евгения 20 дни преди да загине в катастрофата. Описва трудния си и изпълнен с домашно насилие живот. Разказва, че е забременяла още като ученичка, била е едва на 18. Първоначално мъжът й бил много мил, грижовен, внимателен, но това се променило. Постепенно започнал с тормоза. Първоначално психически, а след това физически.

След като се родило и второто дете, тормозът станал всекидневен. Дори била обвинена, че детето е от друг мъж. Така в крайна сметка се стигнало до раздялата й с този мъж. Но тъй като имал достатъчно дебели връзки покрай баща си, успял да спечели правата над децата. Права, за които Евгения се бори цял живот и така си и отиде.