ПОКЛОН! На 12 декември 1938 г., е родена Невена Коканова, първата дама на българското кино!

Невена Коканова е една от най-обичаните и талантливи български актриси, известна
като „Първата дама на българското кино“.

Невена Богданова Коканова е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница.

Започва кариерата си в средата на 50-те години. Тогава тя е на 18 години и без
да е получила специално актьорско образование, започва работа като стажант-актриса
в Ямбол.

С това поставя началото на блестящата си актьорска кариера.

Невена изиграва над 50 роли в киното, сред които са обичаните образи на Ирина от екранизацията на романа „Тотюн“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана
от „Карамбол“и Жана от „Инспекторът и нощта“.

Първата дама на българското кино се превъплъщава и в ролята на Неда от „Отклонение“-
героиня, която писателката Блага Димитрова измисля специално за Невена.

Големият талант на българската актриса се простира и отвъд пределите на родината,
когато през 1969 г. тя изиграва своята роля във филма „Галилео Галилей“, под ръководството
на утвърдената италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани.

Макар Невена Коканова да се асоциира най-ярко с кинообразите, на които вдъхва
живот, тя винаги е твърдяла, че нейната голяма любов е театърът.

Пред жива публика тя се превъплъщава в Мария Фоконбридж в „Напразни усилия на
любовта“ от Шекспир, Лейди Тизъл в „Училище за сплетни“ от Шеридан и в героините
на Мюсе и Юго.

Страстта към киното среща Коканова и със съпруга ѝ – режисьора Любомир Шарланджиев.
Те се запознават, когато тя е едва на 17 години и остават заедно чак до смъртта
му.

Приживе Невена се радва както на почитта на любителите на кино и театралното
изкуство, така и на признание от гилдията.

Но въпреки всички успехи, въпреки цялата слава, която носи със себе си известността,
Невена никога не става светски човек. Винаги си остава просто Ечка, както я наричат
приятелите ѝ.

Досущ като героиня на Йовков, актрисата открива своето кътче от рая в махала
„Чомаците“, където намира хармония и покой до края на земния си път.

За явлението Невена Георги Тошев пише:

„Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за
да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от
тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш.

Без
да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее
да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак накрая
да приближи устните. За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото
това болене.

Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена…“.