Пиша тук, защото искам да чуя съвет. Разведен съм, но не съм забравил за детето си

Освен подаръците, плащам и издръжка. Не ми е жал за парите, когато става дума за Злата. Марина я води на гимнастика и спортни танци, има и уроци по английски. В това си приличаме – и двамата искаме Злата да получи добро образование и да има добри оценки.

Но през последните месеци Марина често ми звънеше и искаше пари:

– Трябва да купя нови ботушки за Злата. Изпрати ми пари.

– Нали ти преведох в неделя пари по картата.

– Е, изхарчих ги. Мислиш ли, че детето ти няма нужда от храна? Купих хубава храна и екип за тренировките. Или ти е жал?

Никога не съм искал разписки за дрехите – не съм настоявал да ми се отчита. Но много ме учудваше колко бързо парите свършват. Марина работи, има добра заплата. Но постоянно аз издържах семейството – всъщност с моята издръжка.

Също така ме учуди – откъде има нов айфон, ходи в планината и дори беше на екскурзия в Будапеща.

Как така живее на широко? Затова започнах внимателно да следя разходите ѝ. Преведох половината от издръжката и предупредих, че искам разписки:

– Какви разписки?

– Ами когато купуваш дрехи, играчки или храна за детето. Моля те, показвай ми разписки, за да знам, че Злата получава всичко необходимо.

Разбира се, това доведе до караници и скандали. Защото според нея аз нямам право да знам къде отиват парите ми. Постоянно повтаря: „Ти си скъперник, жал ти е за собственото ти дете.“ Разказала и на майка ми небивалици, че не давам пари за детето.

Затова тази година реших сам да купя подаръци за Злата за Никулден. Избрах ѝ книги, книжки за оцветяване с боички, статив, пластилин, конструктор, голям пакет с лакомства и дори шейна. На 5 декември вечерта занесох всички пакети в апартамента на Марина. Тя само кисело ги изгледа, сякаш съм донесъл боклуци, макар че дъщеря ми обожава да рисува.

– Можеше просто да ми дадеш парите, сама щях да купя всичко!

И сега отново иска пари – за костюм на звездичка за празника в детската градина.

– Тогава в събота ще отида в магазина и ще купя всичко.

– Не, не трябва. По-добре ми дай парите.

– Марина, нямам ти доверие за финансите. Не вярвам, че харчиш издръжката само за детето.

– И какво от това? Нямам ли право да изхарча нещо и за себе си?

– Айфонът и пътуването в чужбина – това не е нормално. Искам детето ми да има всичко необходимо, а не бившата ми жена.

И така жестоко се скарахме заради парите. И вече седмица не ми дава дъщеря ми да излезе с мен на разходка. Разказала на всички роднини и приятели, че не съм донесъл никакви подаръци за празниците и не искам да плащам издръжка.

И някои хора ѝ повярваха – мислят, че съм лош баща и истински скъперник.

Какво да правя оттук нататък? Искам винаги да бъда с дъщеря си, обичам я безкрайно и се страхувам да не я загубя!