Петър Стоянов: Мина ми времето за президент, не ми се влиза в това кално блато

Бившият държавен глава (1997-2002) Петър Стоянов направи ключово признание за неспособността на българския политически елит да управлява самостоятелно процесите в страната, използвайки метафората за „ахмак пиле“, на което Господ (в случая Европейският съюз) трябва да свие гнездото.

В интервю за предаването „На фокус“ по NOVA, Стоянов категорично отхвърли възможността да се кандидатира отново за президент, определяйки съвременната политическа сцена като „кално блато“.

„Не ми се занимава с българската политика, не ми се влиза в това кално блато. И времето ми мина, и шансовете са никакви за спечелени избори“, заяви Стоянов, цитиран от NOVA. Думите му идват в момент на продължителна политическа криза, от която той демонстративно се дистанцира.

Тезата за „външното спасение“

В опит да защити влизането на България в еврозоната, Стоянов използва спорен аргумент, който поставя под въпрос суверенитета на националните институции. Според него, членството в клуба на богатите е необходимо не толкова заради икономически ползи, колкото заради нуждата от външен патронаж при евентуален фалит.

„Важно е за България да бъде част от европейския механизъм за еврото, защото ако фалираме, ще ни спасят“, обясни той логиката си, допълвайки с поговорката: „На ахмак пиле, Господ му свива гнездото“.

Този коментар разкрива дълбокия скептицизъм на бившия президенткъм способността на българската държава да поддържа финансова дисциплина без външна принуда. „Ако не бяхме част от ЕС и не бяхме контролирани, у нас щеше да бъде няколко пъти по-лошо“, добави той

Сянката на 1997 година

Стоянов за пореден път използва кризата от 1997 година като основен референтен пункт за своите тези, припомняйки хиперинфлацията и политическото напрежение тогава.

„Вчера, преди 29 години, България беше на ръба на нещо, което приличаше на гражданска война“, припомни той, визирайки събитията около падането на правителството на Жан Виденов. Според него именно натискът за отказ от мандата на БСП е предотвратил кръвопролития, а въвеждането на валутния борд с Мартинската декларация е трасирало пътя към днешната стабилност.

Икономическата реалност

Въпреки че призна България за „най-бедната страна в Европейския съюз“, Стоянов потърси успокоение в сравнението със съседни държави извън общността.

„Нашият брутен вътрешен продукт на глава от населението е 25% по-висок от този в Сърбия и 50% по-висок от Македония“, изтъкна той като доказателство за правилността на „цивилизационния избор“. Анализатори обаче отбелязват, че подобни сравнения с държави извън единния пазар често служат за маскиране на факта, че Българияпродължава да изостава драстично от темповете на развитие на Румъния и Централна Европа.