Пенсионираният енергетик Светослав Цанев изобрети това, което ще промени света!

Пенсионираният енергетик Светослав Цанев е защитил патент за инсталация за евтино производство на водород. Патентът му с № 66609 е само национален и струва 2000 лева. Защитата му е за 20 години.

Всяка следваща година трябва да плаща ежегодна такса, която тръгва от 200 лева и расте стъпаловидно.

Идеята му е да се използва слънчева енергия за разлагането на водата на водород и кислород.

След това добитият газ да се складира и използва като гориво за автомобили, кораби, влакове, самолети и еленергия, пише „Марица“.  Всъщност американски компании добиват най-разпространения във Вселената газ със слънчева енергия от известно време. Това, което Станислав Цанев твърди, че при него е новост, е отделянето на двата газа в края на реакцията. „Аз предлагам магнитен сепаратор за водорода и кислорода и това е голямата ми иновация. По бай-Тошово време в КЦМ-Пловдив са добивали чист водород, който им е трябвал за различни инструменти.

Правили са индукционно загряване до 1000 градуса в кварцова тръба. Отделянето в края е ставало с мембрана и така водородът не е бил чист”, обяснява 73-годишният бивш енергетик. По неговия магнитен метод ще се получава напълно чист газ. Той припомня, че за горивните клетки на автомобилите с водород се търси 4 деветки чист газ. Хем 75% от материята във Вселената е водород, хем този елемент почти не се среща в свободно състояние на Земята. Досега масово го получават от разлагане на вода. Проблемът винаги е бил, че когато това става с електричество, то добивът дотам се оскъпява, че използването на водород след това е неефективно.

„Хората забравят и че електрическата енергия съвсем не е толкова „чиста”, както си мислят. Тя е микс от различни методи на добиване и повечето са абсолютни замърсители на атмосферата”, припомня Цанев. И все пак водородът гори, а не избухва като пропан-бутана. И е 2,7 пъти по-мощен от бензина. Пловдивчанинът припомня, че през Първата световна война германците пълнят дирижаблите си с водород. Чак през 1937 година цепелинът „Хинденбург” се запалва и пада до Ню Йорк. И от кадрите, документирали това събитие, се вижда, че той не избухва, а гори. „Патентът ми е икономически обоснован, защото използвам безплатна слънчева енергия. Освен това ще получавам чист водород с магнитно разделяне. Получавам го от вода и мога да го складирам в резервоари. А точно това е проблемът на електрическата енергия – не можеш да я затвориш в кутия и да я запазиш за довечера. Ако не я използваш веднага, тя изчезва яко дим”, тегли чертата изобретателят.

През 1857 година френският химик Анри Сен-Клер Девил разлага водата с нагряване до 1300 градуса. За да нагрее вода до тази температура, Станислав Цанев ще търси място за прототип на инсталацията в планината. Ще я затопля със слънчева енергия, събрана с параболични огледала. „Говорим за десетина огледала с около метър диаметър.Те ще събират енергията в една точка”, обясни Цанев. Америка, страната на идеите и технологиите, винаги е успявала да събере в една точка четирите важни неща за едно нововъведение – идея, защита, възможност за техническа разработка и инвестиция. Дотук пловдивчанинът е подминал първите две точки.

Сега Станислав Цанев има добре разработена и защитена идея, но търси инвеститор, който да е готов да даде пари за създаването на прототип на водородната инсталация. „Имам положителни отзиви от Българското водородно общество. Представих им разработката и оттам я харесаха. Какво постигаме? Произвеждаме водород за автомобилите, влаковете, корабите и самолетите. Може да го използваме и за миниелектроцентрали”, казва пловдивският изобретател.

Водородната революция, ако изобщо се случи, не е панацея на енергийните проблеми. Ако всичко мине на водород, добиван от вода, то тя постепенно ще започне да намалява. А това е най-ценният земен ресурс. Точно за това предупреждава в ранните си разкази Айзък Азимов. В тях той споменава, че първите междупланетни кораби използват по няколко кубически километра вода от земните океани. И нивото им започва да пада. Станислав Цанев не е съгласен с това. „Водата е много – няма да свърши“, убеден е той.