Парализираният Ники: Господа управляващи, спрете да крадете, живее ми се!

В отворено писмо до властимащите, медиите и обществеността написа 38-годишният Николай Божиков от Калофер, който повече от 20 години е напълно парализиран и прикован на легло заради тежкото си заболяване.

Малко преди да навърши 18 години състоянието на младия мъж рязко се влошава – той спира да диша, изпада в кома и оцелява по чудо. Оттогава е напълно неподвижен, не може да говори, а днес диша с помощта на специализирана апаратура.

Диагностициран е с прогресивна мускулна дистрофия тип Дюшен – нелечимо заболяване, което постепенно отслабва мускулите и те атрофират. Въпреки мъчната си съдба Ники от Калофер е вдъхновяващ пример за воля и оптимизъм – в него има жажда за живот, иска и се бори да живее пълноценно, да сбъдва мечти и вдъхновява хиляди хора със здравословни проблеми, които психически са рухнали и са се предали заради диагнозите си.

Николай използва компютър, който управлява с единствено подвижния си показалец, за да общува, пише и поддържа връзка със света. Той е активен в социалните мрежи, обича да пътува из България и казва, че това го кара да се чувства свободен. Обича спорта, а не един и двама спортисти обичат него заради несломимия му борбен дух.

В писмото си до управляващите Божиков пише, че му се живее и няма никакво намерение да се предава, въпреки мрачните прогнози. Призовава властимащите да спрат с кражбите, а средствата да отидат по предназначение, като например – за здраве. И подчертава, че ако разчита само на обидната пенсия, която получава, то е обречен на сигурна смърт.

Ето и цялото писмо:

Борбата ми за живот продължава въпреки всичко!
Отново ще отваря тема, която е жизнено важна за мен да ме има повече време и няма абсолютно никакво развитие!

За цели 20 години откакто се влоших и дишам изцяло с машина, управниците в България нищо не направиха за мен и другите хора с мускулна дистрофия тип Дюшен!

От години гледам някакви депутати и министри уж лекари, които знаят за проблема и нищо не правят и само стават за смях!

Доста пъти имах откази да ми се помогне и ми напомнят само, че получавам пенсия от тях. Честно казано на мен ми е нужно медицински услуги за да живея, но ги нямам и са една огромна мечта!

Почти се бях отчаял и отказал да се боря с вятърни мелници, но не е правилно и ще се завърна с нови сили в опит да променя нещо! Ще го повтаря отново какво е нужно да живея по-дълго и спокойно.

Най-важното е постоянни медицински услуги вкъщи! Реално нямам личен лекар и не съм го виждал никога! Трябва си медицинска сестра, която познава състоянието ми. Също така и специалист да ме посещава понякога и да е на разположение при нужда!

Ако трябва ще посещавам и болница, но всичко да е подготвено с лесен достъп! Рехабилитатор ми трябва поне няколко пъти в седмицата, макар да съм в неподвижно състояние е много важно и полезно! Ако пък държавата реши да даде безплатно дихателни апарати за инвазивна терапия и да ги поддържа живота ще е песен, защото няма да правя кампании за средства!

Из истинската Европа всичко това е направено, а тук си чакаме еврото да дойде, все едно всичко ще се оправи, но не е така! Трябва да има човечност и акъл!

Малко се съмнявам да се случи нещо от тези думи, но се опитвам да вдигна много шум, защото ми се живее и вярвам в чудесата!

Силно се надявам този път поста ми да достигне до много хора и дори медиите, но ми е нужна подкрепа и масово споделяне! Много е трудно да живея, но си струва, защото понякога има и хубави моменти!

Господа управляващи, да знаете: жив съм въпреки вас, но спрете за малко да крадете и помогнете на хората като мен с мускулна дистрофия тип Дюшен!