Свържете се с нас

Made in BG

От сигурен източник: Известен музикант издаде възрастта на Лили, виждал е паспорта ѝ

Паспорт на Лили Иванова, в който естрадната прима е по-млада с 3 г., е бил издаден, за да може да участва на конкурс в Чили. Това разкри музикантът Здравко Радоев навръх 85-годишния си юбилей.
Той е човекът, който пръв започва да работи с бъдещата звезда още преди да стане известна, и е виждал първите й лични документи. Затова маестрото сложи край на мистерията, която не дава мира на меломаните вече три десетилетия – каква е истинската възраст на Вечната Амбър на родната естрада.

Аз съм роден 38-а година, а Лили е по-млада от мен само с пет месеца, т.е. догодина през април тя ще направи 85, категоричен е Радоев пред Телеграф.
Преди години третият съпруг на примата – Янчо Таков, разкри, че лично той й е вадил паспорт заради фестивала в Чили, в който е имало условие участниците да са на възраст до 30 г.
Тъй като музикалната ни гордост вече ги е била прехвърлила, се наложило да я подмладят в документите. От там тръгва легендата, която сега Здравко Радоев разби на пух и прах:
„В задграничните паспорти, които ни издаваха, сами попълвахме данните си, без да се проверяват дали са истински или не, защото те нямаха нищо общо с българските.

Те важеха за дадения ангажимент и имаха срок на годност 1 или 2 години и уточняваха къде можеш да ходиш – примерно стандартните бяха за Европа, Азия и Близкия изток, не можеше да отидеш в Америка.
Съответно с тия паспорти се вадеха и визи – за да влезеш в Италия, Гърция или Германия, трябваше да ти сложат виза. Навремето и Леа имаше такъв паспорт – и тя си пишеше по-късна дата, за да излезе по-млада.
Тия паспорти важат еднократно, не са официален документ. Официално си имахме български паспорти. Те по името те проучваха дали да те пуснат или не, никой не гледа къде и кога си роден. Гледаха какво има в архивите на МВР, дали си благонадежден, дали няма да избягаш“.
Здравко Радоев разкри, че Леа Иванова е имала международен паспорт, валиден за целия свят, и именно с него тя е спасила негов концерт в Канада. „Имахме покана за Монреал, за Експото, тогава бяхме женени с Богдана Карадочева.

Там говорят френски, Богдана имаше много френски песни. Издадоха ни паспорти за Канада, но Богдана каза: Аз не мога да пътувам, защото ме е страх, през океана не мога да летя“. Може би имаше друга причина, но това не е чак толкова важно.
Точно тогава се сетих, че паспорт „Тулемонд“ за целия свят има Леа. Звъннах й по телефона, питах я дали й важи паспортът за Канада, тя пита – кога тръгваме. Така направихме няколко репетиции и заминахме с нея вместо Богдана“, разказва маестрото.
По времето, когато вадят паспорта на Лили за Чили, той не е работил с Лили, а композиторът Иван Пеев. „Тогава песента печели наградата, както „Златният Орфей“ е конкурс за песен.
Лили е заминала с песен на Ангел Заберски-баща, но Ванко се е писал за композитор. Та това е гафът, за който до последно Забето се ядосваше и на мен ми се караше. Викам – аз не съм виновен.
Не искаше да говори въобще с Лили. До края не можа да прости тая грешка. Много грозно. Ванко е взел наградата и парите и би трябвало по някакъв начин да почерпи и Забето“, разказва маестрото.
Здравко Радоев и до днес си поддържа връзка с Лили Иванова. „Редовно ми се обажда. Естествено и сега за юбилея ми звънна. Каза съответните пожелания“, сподели рожденикът. На 85 той се чувства нормално и на тази възраст празнува в домашна обстановка.
За младежкия си дух казва, че нищо не прави. „Сигурно е даденост, но няма как – всички остаряваме“, смята легендарният музикант. Въпреки достолепната си възраст, той е сред най-активните потребители на социалната мрежа Фейсбук и всеки ден в профила си отбелязва празниците на наши и световни звезди.

„Мисля, че е необходимо да се съобщава за тези неща, да не забравяме хората от изкуството“, добавя той и признава, че отдавна не си прави равносметка. „Това се прави обикновено на 50 г. или на 60 г., като се пенсионираш.
Аз съм вече на преклонна възраст. Доволен съм от живота си, в хубави времена живях. Роден съм в царство България и съм присъствал на раждането на цар Симеон II, и при Борис III съм живял, и при социализма, и сега в демокрацията.
Ако имах възможност да избирам, бих искал да живея в царството. Тогава бях дете и детските спомени са най-свидни“, казва маестрото.
Той произхожда от известната музикална фамилия Радоеви – баща му и чичо му са известни композитори и съвсем логично и него са го карали от малък да ходи на уроци по пиано.
„Въпреки че ми беше съвсем неприятно. Другите връстници си играеха на топчета навън по дворовете и улиците. Така зарязах пианото. А като завърших основно образование и трябваше да отида в гимназията, се запалих по физически явления.
Записах в техникума по електротехника „Киров“, после от казармата кандидатствах във Физико-математическия институт и ме приеха. Никога не съм работил по специалността си, обаче много ми е помогнало в музикалната професия. Бях маниак на качествен звук и това е свързано със сложни физически явления.
При дневен концерт и грее слънце на летен театър, въздухът пренася звука по един начин. При вечерния концерт въздухът става влажен, тогава звукът става друг“, разказва Здравко.
Първите звезди, с които се срещна на сцената, са Лени Вълкова и Тодор Панков. „Още като ученик започнах да пътувам с различни оркестри. Концертите бяха почти на частна основа, беше разрешено тогава, но организаторът продаваше билети за баня, за да се отчита на хазната.
Транспортът пък беше от ТКЗС-тата. Нямаше хотели и като свърши концертът, конферансието казва на публиката – сега, който обича, да приеме артистите на гости. Бяхме с Николай Арабаджиев-Фучо, тогава свиреше на саксофон, не беше пианист, после стана диригент на оркестър „София“ и загина с Паша Христова в самолетната катастрофа.
Оркестрите бяха тип биг бенд, не като сегашните – китара, бас, клавир и барабани, и най-много един или два духови инструмента. Първите следвоенни години 45-а до 50 и някоя година се свиреше американска музика, прожектираха се американски филми.
Няма да забравя големите оркестри на Джаз Овчаров в цирковете, където пееха Лиана Антонова и Снежка Добрева“, връща лентата назад мелодикът.
С Леа Иванова в Румъния и местният държавен цирк прави най-дългото си турне – цяла година. Ето и спомените му от него: „Еди беше измислил шоуто с неколкократни излизания, освен акомпанимент на песните на Леа, имахме и собствена изява.
Имахме номер с устни хармоники, танцувахме казачок, бяха ангажирали Квартет „Алегро“ с латиноамерикански песни, които след това с цивилни костюми правят беквокали на Леа. Във всеки град седяхме по 10 дни.
Тогава разбрах какво представлява Леа като възможности, талант и качества да владее публиката. Като излезе на първата песен, никой не й обръща внимание. На последните песни обаче всичките на крака ставаха и не я пускаха да слезе от сцената.
Румъния е на райони, където говорят различни езици – унгарски, немски, руски. Там научих румънски и ходих да гледам американски филми с румънски субтитри. В Тимишоара влизам в киното, надписите – на унгарски.
Отивам да си купя цигари от будката, казвам на румънски, продавачката – унгарка и не ме разбира. Леа обичаше да разказва вицове, в които тя е отрицателен герой. Предразполагаше хората да общуват с нея като с близък приятел.
С Парцалев и Стоянка Мутафова бяха като брат и сестри. Не се славеше с кой знае какъв глас, но имаше страхотно излъчване и вкус. Нейната основна програма беше песни от цял свят – Калинка Малинка, Дилмано, Дилберо, Виена, немски песни, френски, английски.
След Румъния имаше ангажимент за вариететния театър Фридрихщатпалас, там направи големия си успех и тръгна нагоре. Тогава не пътувах с нея, защото бях с Лили в България.
От заведенията, където участва с италианци, шведи и други, тя ги пращаше чрез Концертна дирекция да правят турнета в България. Аз пътувах с Петимата от Венеция, те имитираха Бийтълс, след това Северните тигри с Джеймс Сверт.
Тогава с Лили се върнахме от Румъния и никой не я знаеше в България. Последните концерти бяха в зала Универсиада.
Бяхме първа част с Лили, но имаше много голям успех, че като свършиха Тигрите, цялата зала скандираше Лили, Лили. За една вечер стана суперзвезда. Тогава всички композитори почнаха да ми звънят да й предлагат песни“.
А как се запознава и стават гаджета с примата: Като се върнах с Леа от Румъния, ми дадоха да направя оркестър и репертоар с Грета Ганчева и Лили Иванова – две млади певици, които не знаех въобще.
В зала България има студио Музика с един роял горе на балкона – там ги извиках да ги чуя и да им направя аранжименти за оркестър. Тогава се появи Лили и изпя Камино, щях да падна как я пее.
Заради нея реших да не ходя във Фридрихщатпалас с Леа, а да правим кариера на Лили. По време на турнето станахме и гаджета. Лили нямаше понятие как да се държи на сцената, как да прави фрази, да не говорим за репертоар.
Аз й дадох ленти със записи от Елла Фицджералд до Тони Далара и Рита Павоне – от джаз, до поп и рок, да намери себе си в различните стилове, което й липсва и да я обогати. Тя нямаше чувство за суинг и ритъм, затова й налагах да пее песните на Рита Павоне, която накъсваше гласните, за да създаде ритъм чрез синкоп.
Направих й договор за ресторанта на хотел Амбасадор в Букурещ. Там всеки ден правехме нови песни. До такава степен направи фурор в Румъния, че имаше опашка пред ресторанта на главната улица.
Срещу нашия хотел беше Лидо, келнерите седяха отпред, че им беше празно заведението и се чудеха какво става. Директорът на хотела толкова ни се радваше, че ни даде всеки да спи в самостоятелна стая, да се храним в ресторанта по меню, кой каквото иска, по всяко време, без да дава никакви пари.
По цяла нощ си мислехме какво по-скъпо да си поръчаме за ядене, какви ли не изгъзици. Разчу се из цял Букурещ, дойдоха да ни канят в телевизията, от техния музикален театър Константин Танасев и от Електрекорд – тяхната грамофонна фабрика, където направихме първата плоча на Лили.
Като се върнахме в България, записите от тоя албум на 38 см. лента ги занесох в Балкантон на Йосиф Цанков, който тогава беше директор. Йожи не ги хареса, вика – какви са тия италиански песни.
Ние бяхме записали и българска песен Влюбеният джаз, която Лиана Антонова я беше записала в България. Той не я хареса и нея и така увисна“.

---

Made in BG

Баба Ванга ни казваше: измийте краката си преди сън или си вземете душ, водата измива лошите мисли от деня

Баба Ванга ни съвeтва да спазвамe опрeдeлeни правила, за да смe здрави. Знамeнитата пророчица, прeз цeлия си дълъг живот e спазвала стриктно свои правила, съблюдавайки опрeдeлeн рeжим. Като своя мисия пeтричката лeчитeлка избира да помага на хората, като ги цeри от различни болeсти и нeдъзи, чeсто опирайки до богатството на народната мeдицина.

Въпросът как да побeдим остаряванeто и да доживeeм до дълбока старост вълнува човeчeството eдва ли нe от сътворяванeто на свeта. Учeнитe нeпрeкъснато прeдлагат свои рeцeпти за вeчна младост и търсят „гeна на дълголeтиeто“. Същeствуват много способи, за да извоювамe понe частична побeда с надпрeварата с врeмeто. Това са йогата, физичeската активност, здравословното хранeнe, закаляванeто, парнитe бани, прeчистванeто на организма.

Ванга дава приживe своитe съвeти за дълголeтиe прeд журналиститe на тeлeвизионния канал „Домашний“, а тe записват цeннитe й прeпоръки:

1. Прeди всичко – нe прeяждайтe. На пазара и бeз това сe прeдлагат повeчe продукти, отколкото имамe нужда. Прeяжданeто води до сeриозни заболявания, от които страдат всички органи.

2. Прeз лятото обeзатeлно ходeтe боси! Така няма да прeкъсватe връзката си със зeмята.

3. Научeтe сe правилно да почиватe. Дeнят e създадeн за работа, а нощта – за сън. За да смe здрави и работоспособни, трябва да си лягамe нe по-късно от 10 часа вeчeрта, а сутрин да сe събуждамe към 5-6 часа.

4. Нeпрeкъснато пийтe чай от горски плодовe или билки. В отварата има чистота и източник на здравe.

5. Понe вeднъж в сeдмицата яжтe накиснато в чиста вода жито. По този начин постоянно щe очистватe организма си и щe иматe нeпрeкъснат източник на сила.

6. Хората трябва да ядат ръжeн хляб, за да оцeлeят и съхранят здравeто си. В нашe врeмe ръжта има всe по-голямо значeниe.

7. Намалeтe до минимум мазнитe храни.

8. Тeзи, които искат да са здрави, трябва постeпeнно да намалят дeла на мeснитe блюда в хранeнeто си и постeпeнно да сe откажат от мeсото.

9. Нe пушeтe! Цигаритe са сигурeн убиeц. Той e подъл и постeпeнно ни унищожава.

10. Движeтe сe повeчe и много работeтe! Губeнeто на врeмe и бeздeйствиeто са болeст, която погубва нe само тялото, но и душата.

11. Нe сe мийтe с много горeща вода. По-чeсто използвайтe домашeн сапун и природни срeдства, които нe дразнят тялото.

12. Вeчeр, прeди ляганe, обeзатeлно измивайтe краката си, ако можe, взeмeтe цялостeн душ. Водата нe само измива мръсотията, натрупана прeз дeня, но и ни чисти от лошитe мисли и лоши eнeргии, които могат да нарушат спокойния ни сън.

13. Прeкалeната употрeба на лeкарства врeди на здравeто. Изкуствeнитe илачи затварят вратата, прeз която посрeдством билкитe влизат природнитe сили, възстановяващи нарушeния баланс в болния организъм.
тe дeцата да играят на воля, на каквото си искат: да сe мокрят във водата, да тичат, да скитат в гората. Прeз зимата това щe e от полза за здравeто им и щe ги пази от болeсти.

15. Обичайтe сe eдин друг, стрeмeтe сe към добри дeла. Мислeтe позитивно и това щe e най-доброто лeкарство за всeки от нас.

---

Made in BG

Как се режат розите на пролет – пълно ръководство! Направете им „пролетна прическа“ и през лятото ще ги раздавате на съседите:

Пролетта е времето, когато природата започва да се събужда и сезонът на градинарството също започва.

Градинарите и производителите на цветя усещат това време най-интензивно, защото ги чака много работа. Лехите се копаят, почвата се подготвя за отглеждане на културите, а също така е време за пролетната резитба на някои растения, включително розите.

Днес от Ко4 ще ви научим (или просто ще ви припомним) как да ги отрежете правилно през пролетта.

Благодарение на пролетната „прическа“, те ще цъфтят обилно.

цъфтящ розов храст

Ще ви кажем как да го направите правилно.

Първо, подрязването стимулира цъфтежа, но земните студове могат да повредят храстите по това време.

Затова не трябва да бързате с отрязването и започнете едва когато пъпките набъбнат и са с размери приблизително 0,5-0,8 cm.

След отрязването храстите се наторяват и отсечените места се третират с дезинфекциращ разтвор.

подрязване рози напролет

Те също трябва да се напръскат с 1% разтвор на меден сулфат.

Как да режем рози през пролетта?

розови пъпки

Пролетното изрязване на розите служи, наред с други неща, за оформяне на храста, ако е пораснал много.

Можете също така да отрежете по-малки издънки, за да постигнете дълги стъбла с отделни пъпки.

красиви цветове роза

Ако ви харесва, когато храстът е отрупан с много цветове, дори и малки, тогава подрязването се извършва минимално.

Подрязването на розите служи и като превенция срещу стареенето на храста и се извършва чрез премахване на стари клони.

Кога да режем розите?

Планирайте тази процедура до периода, когато преминат сутрешните студове.  Препоръчително е да направите това преди пъпките да набъбнат и да цъфтят.

цъфтящ розов храст

Първо се извършва предварителна проверка.

Не забравяйте да отрежете клоните, които растат вътре в храста – това подобрява циркулацията на въздуха.

Замръзналите клони също се отрязват до живо дърво.

измръзнали рози

Не се увличайте и не режете храстите твърде много.

Растението не трябва да губи по-голямата част от зелената си маса, но корените трябва да имат достатъчно сила и храна, за да осигурят напълно надземната част.

Източник: За жената

---

Made in BG

Какво можехме да си купим с левчето преди 10 ноември 1989 г.

Добрият стар лев го помним всички. Вижте на снимката как изглеждаше „добрия стар“ един лев. Какво можеше да се купи с него, преди да настъпи периода на широко прокламирания в началото на 80-те години т.нар. „разгърнат“ социализъм?. Сметнете сами при положение че: баничката бе 18 ст, чаша боза – 10 ст, приличен обяд в столова – около 1 лв, (но за студентите – от 30 до 50 ст)!

Билетите за трамвайте (доста раздрънкани наистина) бяха по 6 ст. Прочутите българси цитари „Слънце“ и „Арда“ струваха съответно 32 ст и 60 ст кутията, а кибритът – 5 ст. Тогава хората ходеха охотно на кино срещу 35 ст билета. Това бе и времето, когато едно бунгало на „Слънчев бряг“ струваше 1.20 лв на ден, а стая в хотелите – след 1 септември – се ползваше срещу 1.30 лева.

От закусвалнята в центъра на курорта можеше да си купите едрогабаритни много вкусни кебаптчета – за „без пари“ и с повечко ръчно изпечен хляб се изкарваше спокойно до вечерта, където входът за модната дискотека бе 1.50 лв, а във вариетето можеше да се попадне срещу „цели“ 5 лева!

Добавете към това спокойствието на все още девтвените дюни и доброжелюбно настроените чуджестранни туристи, които просто не знаеха как да изхарчат своите обменени в левове пари – толкова драстична бе разликата в стандартите. И все пак – живееше се добре с шише лимонада или сайдер на масата на евтините кръчми, вместо появилите се по-късно швепс, кола и т.нат. А чаща първокласен коняк „Плиска“ – не и ментето през първите години на т.нар. „преход“ – бе 50 ст!

Е, банани се продаваха не често в т.нар. „показни магазини“ – те бяха 2 в София, но какво от това – консумирането на такива „деликатеси“ бе прието единствено на големите празници. Накрая – заплатата на специалист – вишист бе 80 лева на месец. Направете сметка и ще видите, че тя бе достатъчна за едно сносно съществуване, включително и за един по-продължителен курорт на морския бряг…

Разбира се, анализът за „плюсовеите“ и „минусите“ на безвъзвратно отминалите десетилетия на 60-те и 70-те години на 20-я век може да бъде продължен и задълбочен, но това едва ли е необходимо. Новите предизвикателства изтриват постепенно носталгичните спомени за „доброто старо време“…!

А ето най-култовите коментари от мрежата:

Коментари от мрежата:

Много ще си спомняме за доброто старо време-искахте демокрация-ето Ви я! Да те управляват неуки хора-твоята съдба да се решава от циганите-също неуки хора-едно време-няма да ходят циганите на училище и ли на работа-нямаше го този лукс.

Веднага след казармата-на вторият ден младежите на работа. И сега работят – по нощни клубове и дискотеки и на другият ден -спане, готови за следващия екшън!

„Избивания, побоища, кланета, катастрофи и какво ли не – не ни трябва война, ние българите ще се унищожим „сами“.

Това е нашата „демокрация“. Преди си имаше ред дисциплина – болниците си бяха „болници“, образованието отлично. Не като сега – навъдили ги стотици „университети“ само и само да лапат пари-а от там излизат едни кадри – Господ да ти е на помощ!

То не било „у млякото-ами у суроватката“ – както казваше баба, но имаше мъдри думи на старите хора, а имаше и кой да ги слуша и да си взема поука.

Баба ми може да е вземала 28 лв. пенсия, но си имаше всичко, защото си го гледаше във градината -отглеждаха се и животни! И никой не съм виждала от възрастните хора да рови по казаните, а сега срам и позор – всеки втори. Живея във центъра на града и всеки ден ги виждам!

Първо това поколение трябва да се научи да работи – после на ред и дисциплина, и после можем да говорим за демокрация!!!!! А не като изтъркана плоча да ми говорите – за „бананите“, пък и най малко софиянци могат да се оплакват – винаги са били с привилегии – в така наречените „показни магазини“имаше всичко! Сега яжте банани, а родителите ви да измират от мизерия и нищета! Вие очи и уши нямате ли бе хора? Ако сте хора!!!

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com