Свържете се с нас

Made in BG

От сигурен източник: Известен музикант издаде възрастта на Лили, виждал е паспорта ѝ

Паспорт на Лили Иванова, в който естрадната прима е по-млада с 3 г., е бил издаден, за да може да участва на конкурс в Чили. Това разкри музикантът Здравко Радоев навръх 85-годишния си юбилей.
Той е човекът, който пръв започва да работи с бъдещата звезда още преди да стане известна, и е виждал първите й лични документи. Затова маестрото сложи край на мистерията, която не дава мира на меломаните вече три десетилетия – каква е истинската възраст на Вечната Амбър на родната естрада.

Аз съм роден 38-а година, а Лили е по-млада от мен само с пет месеца, т.е. догодина през април тя ще направи 85, категоричен е Радоев пред Телеграф.
Преди години третият съпруг на примата – Янчо Таков, разкри, че лично той й е вадил паспорт заради фестивала в Чили, в който е имало условие участниците да са на възраст до 30 г.
Тъй като музикалната ни гордост вече ги е била прехвърлила, се наложило да я подмладят в документите. От там тръгва легендата, която сега Здравко Радоев разби на пух и прах:
„В задграничните паспорти, които ни издаваха, сами попълвахме данните си, без да се проверяват дали са истински или не, защото те нямаха нищо общо с българските.

Те важеха за дадения ангажимент и имаха срок на годност 1 или 2 години и уточняваха къде можеш да ходиш – примерно стандартните бяха за Европа, Азия и Близкия изток, не можеше да отидеш в Америка.
Съответно с тия паспорти се вадеха и визи – за да влезеш в Италия, Гърция или Германия, трябваше да ти сложат виза. Навремето и Леа имаше такъв паспорт – и тя си пишеше по-късна дата, за да излезе по-млада.
Тия паспорти важат еднократно, не са официален документ. Официално си имахме български паспорти. Те по името те проучваха дали да те пуснат или не, никой не гледа къде и кога си роден. Гледаха какво има в архивите на МВР, дали си благонадежден, дали няма да избягаш“.
Здравко Радоев разкри, че Леа Иванова е имала международен паспорт, валиден за целия свят, и именно с него тя е спасила негов концерт в Канада. „Имахме покана за Монреал, за Експото, тогава бяхме женени с Богдана Карадочева.

Там говорят френски, Богдана имаше много френски песни. Издадоха ни паспорти за Канада, но Богдана каза: Аз не мога да пътувам, защото ме е страх, през океана не мога да летя“. Може би имаше друга причина, но това не е чак толкова важно.
Точно тогава се сетих, че паспорт „Тулемонд“ за целия свят има Леа. Звъннах й по телефона, питах я дали й важи паспортът за Канада, тя пита – кога тръгваме. Така направихме няколко репетиции и заминахме с нея вместо Богдана“, разказва маестрото.
По времето, когато вадят паспорта на Лили за Чили, той не е работил с Лили, а композиторът Иван Пеев. „Тогава песента печели наградата, както „Златният Орфей“ е конкурс за песен.
Лили е заминала с песен на Ангел Заберски-баща, но Ванко се е писал за композитор. Та това е гафът, за който до последно Забето се ядосваше и на мен ми се караше. Викам – аз не съм виновен.
Не искаше да говори въобще с Лили. До края не можа да прости тая грешка. Много грозно. Ванко е взел наградата и парите и би трябвало по някакъв начин да почерпи и Забето“, разказва маестрото.
Здравко Радоев и до днес си поддържа връзка с Лили Иванова. „Редовно ми се обажда. Естествено и сега за юбилея ми звънна. Каза съответните пожелания“, сподели рожденикът. На 85 той се чувства нормално и на тази възраст празнува в домашна обстановка.
За младежкия си дух казва, че нищо не прави. „Сигурно е даденост, но няма как – всички остаряваме“, смята легендарният музикант. Въпреки достолепната си възраст, той е сред най-активните потребители на социалната мрежа Фейсбук и всеки ден в профила си отбелязва празниците на наши и световни звезди.

„Мисля, че е необходимо да се съобщава за тези неща, да не забравяме хората от изкуството“, добавя той и признава, че отдавна не си прави равносметка. „Това се прави обикновено на 50 г. или на 60 г., като се пенсионираш.
Аз съм вече на преклонна възраст. Доволен съм от живота си, в хубави времена живях. Роден съм в царство България и съм присъствал на раждането на цар Симеон II, и при Борис III съм живял, и при социализма, и сега в демокрацията.
Ако имах възможност да избирам, бих искал да живея в царството. Тогава бях дете и детските спомени са най-свидни“, казва маестрото.
Той произхожда от известната музикална фамилия Радоеви – баща му и чичо му са известни композитори и съвсем логично и него са го карали от малък да ходи на уроци по пиано.
„Въпреки че ми беше съвсем неприятно. Другите връстници си играеха на топчета навън по дворовете и улиците. Така зарязах пианото. А като завърших основно образование и трябваше да отида в гимназията, се запалих по физически явления.
Записах в техникума по електротехника „Киров“, после от казармата кандидатствах във Физико-математическия институт и ме приеха. Никога не съм работил по специалността си, обаче много ми е помогнало в музикалната професия. Бях маниак на качествен звук и това е свързано със сложни физически явления.
При дневен концерт и грее слънце на летен театър, въздухът пренася звука по един начин. При вечерния концерт въздухът става влажен, тогава звукът става друг“, разказва Здравко.
Първите звезди, с които се срещна на сцената, са Лени Вълкова и Тодор Панков. „Още като ученик започнах да пътувам с различни оркестри. Концертите бяха почти на частна основа, беше разрешено тогава, но организаторът продаваше билети за баня, за да се отчита на хазната.
Транспортът пък беше от ТКЗС-тата. Нямаше хотели и като свърши концертът, конферансието казва на публиката – сега, който обича, да приеме артистите на гости. Бяхме с Николай Арабаджиев-Фучо, тогава свиреше на саксофон, не беше пианист, после стана диригент на оркестър „София“ и загина с Паша Христова в самолетната катастрофа.
Оркестрите бяха тип биг бенд, не като сегашните – китара, бас, клавир и барабани, и най-много един или два духови инструмента. Първите следвоенни години 45-а до 50 и някоя година се свиреше американска музика, прожектираха се американски филми.
Няма да забравя големите оркестри на Джаз Овчаров в цирковете, където пееха Лиана Антонова и Снежка Добрева“, връща лентата назад мелодикът.
С Леа Иванова в Румъния и местният държавен цирк прави най-дългото си турне – цяла година. Ето и спомените му от него: „Еди беше измислил шоуто с неколкократни излизания, освен акомпанимент на песните на Леа, имахме и собствена изява.
Имахме номер с устни хармоники, танцувахме казачок, бяха ангажирали Квартет „Алегро“ с латиноамерикански песни, които след това с цивилни костюми правят беквокали на Леа. Във всеки град седяхме по 10 дни.
Тогава разбрах какво представлява Леа като възможности, талант и качества да владее публиката. Като излезе на първата песен, никой не й обръща внимание. На последните песни обаче всичките на крака ставаха и не я пускаха да слезе от сцената.
Румъния е на райони, където говорят различни езици – унгарски, немски, руски. Там научих румънски и ходих да гледам американски филми с румънски субтитри. В Тимишоара влизам в киното, надписите – на унгарски.
Отивам да си купя цигари от будката, казвам на румънски, продавачката – унгарка и не ме разбира. Леа обичаше да разказва вицове, в които тя е отрицателен герой. Предразполагаше хората да общуват с нея като с близък приятел.
С Парцалев и Стоянка Мутафова бяха като брат и сестри. Не се славеше с кой знае какъв глас, но имаше страхотно излъчване и вкус. Нейната основна програма беше песни от цял свят – Калинка Малинка, Дилмано, Дилберо, Виена, немски песни, френски, английски.
След Румъния имаше ангажимент за вариететния театър Фридрихщатпалас, там направи големия си успех и тръгна нагоре. Тогава не пътувах с нея, защото бях с Лили в България.
От заведенията, където участва с италианци, шведи и други, тя ги пращаше чрез Концертна дирекция да правят турнета в България. Аз пътувах с Петимата от Венеция, те имитираха Бийтълс, след това Северните тигри с Джеймс Сверт.
Тогава с Лили се върнахме от Румъния и никой не я знаеше в България. Последните концерти бяха в зала Универсиада.
Бяхме първа част с Лили, но имаше много голям успех, че като свършиха Тигрите, цялата зала скандираше Лили, Лили. За една вечер стана суперзвезда. Тогава всички композитори почнаха да ми звънят да й предлагат песни“.
А как се запознава и стават гаджета с примата: Като се върнах с Леа от Румъния, ми дадоха да направя оркестър и репертоар с Грета Ганчева и Лили Иванова – две млади певици, които не знаех въобще.
В зала България има студио Музика с един роял горе на балкона – там ги извиках да ги чуя и да им направя аранжименти за оркестър. Тогава се появи Лили и изпя Камино, щях да падна как я пее.
Заради нея реших да не ходя във Фридрихщатпалас с Леа, а да правим кариера на Лили. По време на турнето станахме и гаджета. Лили нямаше понятие как да се държи на сцената, как да прави фрази, да не говорим за репертоар.
Аз й дадох ленти със записи от Елла Фицджералд до Тони Далара и Рита Павоне – от джаз, до поп и рок, да намери себе си в различните стилове, което й липсва и да я обогати. Тя нямаше чувство за суинг и ритъм, затова й налагах да пее песните на Рита Павоне, която накъсваше гласните, за да създаде ритъм чрез синкоп.
Направих й договор за ресторанта на хотел Амбасадор в Букурещ. Там всеки ден правехме нови песни. До такава степен направи фурор в Румъния, че имаше опашка пред ресторанта на главната улица.
Срещу нашия хотел беше Лидо, келнерите седяха отпред, че им беше празно заведението и се чудеха какво става. Директорът на хотела толкова ни се радваше, че ни даде всеки да спи в самостоятелна стая, да се храним в ресторанта по меню, кой каквото иска, по всяко време, без да дава никакви пари.
По цяла нощ си мислехме какво по-скъпо да си поръчаме за ядене, какви ли не изгъзици. Разчу се из цял Букурещ, дойдоха да ни канят в телевизията, от техния музикален театър Константин Танасев и от Електрекорд – тяхната грамофонна фабрика, където направихме първата плоча на Лили.
Като се върнахме в България, записите от тоя албум на 38 см. лента ги занесох в Балкантон на Йосиф Цанков, който тогава беше директор. Йожи не ги хареса, вика – какви са тия италиански песни.
Ние бяхме записали и българска песен Влюбеният джаз, която Лиана Антонова я беше записала в България. Той не я хареса и нея и така увисна“.

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

Made in BG

23-годишно момче: Останах на село, отглеждането на зеленчуци е моята страст

Николай Здравков е познат на мнозина потребители на социалните мрежи. Той направо си е фейсбук звезда, особено за ловците на истинска храна. Работливото момче атрактивно представя плодовете от труда на цялото си семейство във фамилната градина, разказват от Актуално Свищов.

И всеки път обира овациите на читателите. Вероятно защото предлаганата стока е в идеално състояние, но и заради младостта си и смелостта да работи на полето, вместо да потърси по-лесен начин за изкарване на хляба.

„Останах на село, защото животът ми е тук, а отглеждането на зеленчуци е моята страст и любов. Вярвам, че можем да върнем българското производство и да не се налага да внасяме зеленчуци и плодове от други страни“, така той описва накратко причините, поради които живее и работи в русенското село Ценово, вместо да потегли за някой голям град, пише Агри.бг.

Зад Николай, който е завършил професионална гимназия с квалификация „фермер“, стои цялото семейство. За успеха на фирмата работят също така неговите родители и брат му Алекс, който е и автор на атрактивните снимки от ежедневната работа в стопанството.

„Още преди години животът ми подсказа да направя най-елементарното – собствен бизнес, за да не се разпилява семейството ни“, споделя Здравко Здравков, бащата на Николай и създател на градината, която храни всички. В началото карал децата си едва ли не насила да работят на полето, а сега те харесват този труд и сами са поели нещата в свои ръце.

Семейство Здравкови стопанисва 15 дка зеленчукова градина и 3 дка оранжерия. „С това може да се справим и това работим, за повече просто нямаме сили. Доходите от семейното стопанство ни стигат на 100%, за да се издържаме. Годишно инвестираме по 80 000 – 100 000 лева обратно в стопанството. Всяка пара, която изкарваме, се връща в бизнеса и подобряваме живота си“, разказва Здравко.

От тази година Здравкови имат газ за отопление, разширяват оранжериите, освен това са купили техника и се усъвършенстват, за да им е по-лесно, става ясно от думите му. „Няма ли реализация, значи няма успех“, убеден е бащата.

Отговорът му на въпроса ни за успешните продажби на отгледаната продукция е лаконичен – „Ние сме гъвкави, с моя акъл и с писането на Ники в социалните мрежи нещата се получиха по-лесно. Така привличаме всички хора, които искат да се хранят с чиста храна да дойдат у дома и да видят на място къде и как отглеждаме зеленчуците“. Оказва се, че клиентите, които отиват да си купят зеленчуци и плодове на място, имат възможност да влязат и в градините.

Здравко е убеден, че по пазарите всички са прекупвачи и хората трудно стигат до истинска храна. Затова семейство Здравкови са избрали да не ходят по пазарите. Те не стигат дори до областния град, защото стоката им се разпродава директно на купувачите, дошли при тях на място, и на хората, избрали да си направят поръчка през интернет. В момента от стопанството продават зеле, а след две седмици ще изкарат първите есенни салати.

„Правим по 400 пратки на седмица“, сподели още Здравко Здравков. Помощта на Ники и неговия брат в това начинание е изключително ценна. На 18 години е другият му син, има и дъщеря, която вече е семейна и дори го е направила горд дядо.

Преди да се захване със семейното стопанство Здравко е работил в селското стопанство като работник. „Испания ми отвори очите. Видях, че хората там създават сами бизнеса си и го управляват сами“, разказва главата на семейството, който има зад гърба си малък престой в южната държава.

Във фамилната зеленчукова градина се отглеждат 18 вида зеленчуци и плодове. Догодина в производствената листа ще влязат и аспержите, но като цяло опитът показва, че българите все още са консервативни към новите видове зарзават. Домати, краставици, салати, спанак, репички, чесън – за сънародниците ни това е класика.

В началото семейството е отглеждало разсад в малки количества, а сега е един от известните производители. Вече подготвят разсад от 29 сорта домати, от които българските са 15, а останалите са вносни сортове. На новите си клиенти предлагат по 3-4 сорта, а на следващата година те вече знаят какво им е най-подходящо и се връщат да си напазаруват от него.

До Нова година семейството разчита на салати, репички и спанак, домати и краставици ще има чак напролет. Тогава от новата оранжерия, чието пускане предстои, ще вадят за пазара още любими зеленчуци.

---

Made in BG

Абе, ти, момиче, не разбираш ли, че два месеца те свалям? На каква се правиш, казал той на жена си

Двамата са направили общо пет сватби 

Ернестина Шинова и Андрей Слабаков показаха през годините, че имат най-силната връзка от двойките в родния шоубизнес. Макар да продължават да спорят и даже да се карат, често и пред камери, те се обичат все така силно. Любопитен факт е, че двамата са вдигали сватба и са се вричали един в друг цели пет пъти! Историята им започва съвсем случайно, пише Ретро.

Андрей не бил обвързан и ухажвал настойчиво Шинова. Тя обаче упорито го приемала за остроумното, интелигентно присъствие в компанията, понеже била убедена, че е във връзка.

Разбрала всичко, когато на купон Андрей я дръпнал настрани и ѝ се скарал: „Абе, ти, момиче, не разбираш ли, че два месеца те свалям? На каква се правиш?!“

Ернестина не скрила изненадата си. Скоро след това двамата станали гаджета, като се разделяли и събирали два пъти, преди да се убедят, че са един за друг. Сгодили се в Бургас, където Ернестина била разпределена да играе, след като се дипломирала във ВИТИЗ през 1986 г. Андрей ѝ предложил брак с бележка, която оставил тайно на леглото в квартирата ѝ.

Първата им сватба била на 9 септември – била единствената възможна дата, почивен ден. Младите си казали „да“ в село Велика, близо до Фазаново, където живеел братът на Андрей, който е голям талант и е автор на дърворезбата в местната ритуална зала. Младоженците обаче избрали да се оженят в село Велика, защото там имало възможност сватбеният им акт да е №1. Младоженецът нямал бяла риза, но жената на брат му решила проблема, като ушила една от чаршаф.

Булката пък облякла плажна рокля и била отведена до обредния дом с каруца. Сред малцината сватбари имало и местни роми, с които предната вечер Андрей се напил жестоко на спретнатия набързо ергенски запой. Малко преди купона сватбарите вързали булката с покривки и имитирали отвличане. Андрей дал последните си 20 лева, за да я откупи, както повелява традицията. Младоженецът и брат му се погрижили за гощавката. Изпекли агне по хайдушки, което Ернестина е описвала като „месо, изпечено в мохерен пуловер“, защото братята забравили да махнат изцяло козината.

Втората сватба на Слабакови била в София и се състояла малко след първата. Събрали всичките си приятели.

Третата била организирана специално за свекървата – актрисата Кина Дашева, която е втора съпруга на Петър Слабаков. Празненството било в тесен кръг с приятели, повечето от кръга на Кина. След това младите отишли в Бериево, където си казали „да“ пред Петър Слабаков. После отскочили до Горна Оряховица, където живеел дядото на Ернестина. За него била организирана петата венчавка. Той държал да има сватбено тържество, на което, както е традицията, да връчи на любимата си внучка известна сума, която не била значителна, но пък я е събирал от сърце години наред.

---

Made in BG

Екшън на пазара в Пловдив! Англичанин се изгаври с бедна българска баба, но след миг българин го

Английски турист е бил нападнат, след като е опитал да се изгаври с възрастна жена, която продава зеленчуци на пазара в Пловдив. Това разкрива журналистът Стефан Северин, който е станал свидетел на случката. Ето какво разказва той: „Нагъл англичанин опита български ритник! Който е ходил на пазар в Пловдив, има представа за най-представителния – Четвъртък пазар.

Обикновено в подстъпите към лъскавите сергии клякат баби, дошли от близките селца: с десетина яйчица, три-четири китки магданоз, няколко връзки лук, пет шест домата биволско сърце… да изкарат някое левче. Винаги съм ги уважавал и купувал от тях. Но днес това, което видях, ме изпълни с гняв и с възхищение. Гняв, защото минава един скоклест дънков дългуч и една от бабите го кани да си купи домати. Кретенът се изви и показа на клетата старица среден пръст и взе да бълва нещо на английски.

Наоколо онемяхме, но на секундата един младок скочи и заби в клющавия задник на поданика на нейно Величество Елизабет Втора такъв шут, че бобеницата направо се прегъна! Кретенът взе да крещи: полиция ,полиция… Младокът повтори номера с шута, а наоколо хората го наградиха с аплодисменти! За такива – як български шут! Може и на други места, не само в задника!”

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com