Затегнати мерки срещу длъжниците на хазната предлага Министерството на финансите със Закона за бюджета за 2023 г., публикуван на сайта на ведомството, пише Телеграф бг.
Целта е да се вдигнат приходите и бюджетът да се вмести в заложения дефицит от 3%, за да изпълним критериите по Маастрихт за еврото.
Сделките с имоти или автомобили ще стават само след като нотариус или съдия по вписванията направи по електронен път проверка в НАП, че продавачът няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
Това гласят промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които са част от проекта за бюджет.
Сега се гледа само дали са погасени местните данъци за имота или автомобила. Отделно собственикът на имота трябва да подпише декларация, че не дължи данъци, мита и осигуровки на държавата.
Продавачът на автомобил също трябва да подписва декларация, че няма никакви задължения, свързани с него. С промените изискването за платени местни данъци остава.
Но вместо да се подписва декларация, вече ще се прави директно проверка за наличие на каквито и да било публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение.
Остава обаче шансът длъжникът все пак да успее да продаде колата си или дома си, в случай че декларира, че с получената от сделката сума ще се издължи към хазната.
Фишове
Освен с платен местен данък ще минаваме автомобила на технически преглед и само след като платим всичките си глоби от КАТ, начислени за нарушения със същото МПС.
Това условие изрично е записано с изменения в Закона за движение по пътищата. Отменя се възможността да получим минимална глоба за нарушения, установени в момента на извършването им.
Фиш за неправилно паркиране ще се налага и на ползвателя на МПС-то, ако той е вписан в свидетелството за регистрация. Същото ще важи и за фишове за нарушения, регистрирани с техническо средство.
Дава се възможност в 7-дневен срок от налагането на глобата да се заплатят само 80% от размера й. Електронни фишове и наказателни постановления ще се връчват по няколко начина, включително по електронна поща, която трябва да предоставим и в 14-дневен срок да уведомяваме МВР при всяка нейна промяна.
Възможно ще е връчване и чрез работодателя.
Ваучерите за храна стават електронни, като ще има преходен период до 30 юни догодина, в който ще се приемат и хартиени.
Заплатите във фирми с 50 и повече служители ще се изплащат само по банков път. Ресторантьорите задължително ще плащат по банков път възнаграждения независимо от броя на служителите.
Акциз
С акциз вече ще се облагат и течностите за електронни цигари, които не съдържат никотин, а ставката се вдига драстично по график от 1 август т. г. до януари 2026 г.
От 1 август с акциз вече ще се облагат и т.нар. паучове – торбички с никотин, заместители на тютюна. Ставката ще нараства до 2026 г.
Ако отидем на ресторант и сервитьорът не ни даде фискален бон, ще имаме право да не платим сметката. Изрична разпоредба за това се въвежда с промени в Закона за ДДС.
За сделки на доброволен принцип
Преговаряме еврото да е паралелна валута
България води преговори с ЕК за въвеждане на еврото като паралелна валута по сделки през 2024 г., още преди официалното ни приемане в еврозоната.
Това се разбра от отговори на журналистически въпроси на финансовия министър Асен Василев при официалното представяне на проектобюджета за 2023 г.
Зелена светлина за доброволни сделки в евро между физически лица се чака от Брюксел и Европейската централна банка. Василев даде пример с механизъм, който се прилага в Черна гора.
„Знаете, че в България в момента фирмите могат да извършват сделки в евро. Но физическите лица нямат това право.
Знаем, че има държави, както е Черна гора, която всъщност позволява на доброволен принцип тези сделки да се извършват.
Т.е. ако две лица искат и могат да извършват сделки в евро, това да могат да го направят, без държавата да ги ограничава. В момента сделките, които са на физически лица като крайни продажби, заплати по закон се извършват само в левове“, посочи министърът.
Допълнителен данък за големи вериги и банки
Предвижда се догодина да се въведе 5% допълнителен корпоративен данък за големи мултинационални компании, опериращи у нас, обяви Асен Василев.
По думите му новият налог ще удари предимно големи търговски вериги и банки. „Става въпрос за данък върху мултинационални компании, който е общ за целия ЕС.
Става въпрос за компании, които имат приходи над 800 млн. евро и са мултинационални в определени критерии.
В България такива компании са големите ритейлъри и в банковата сфера. Допълнителните разчети към този момент са, че ще бъдат събрани от порядъка на 250 млн. лв.“, каза Асен Василев.
Актуализираната бюджетна прогноза за 2023-2025 г. предвижда 1,8% ръст на БВП тази година и 8,7% средногодишна инфлация.
Залага се 3% дефицит на начислена и 2,5% на начислена основа, без да се увеличават данъците, да се ограничават социалните плащания и при осигурено увеличение на пенсиите.
