На 27 април събота имен ден празнуват 8 сияйни български имена

Кадър: Уикипедия

На 27 април събота имен ден празнуват много български имена.

Той е осмият ден преди Великден (винаги събота)

Именници:

На този ден имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезар

Навсякъде стопанката задължително дарявала лазарките и със сурово яйце, а то има много важна роля в народната вяра. От една страна е символ на безсмъртието, а от друга – с него могат да се гадаят тайните на съдбата и да се развалят магии.

Великденските празници започват от този ден!

Лазаровден е първият от трите големи християнски празника, свързани с чудото на възкресението, следван от Цветница и Великден. Той винаги се празнува в съботата преди Страстната седмица. Името на празника има древноеврейски произход и означава „Божия помощ“.

Корените на този обичай са с вековна древноезическа история. Според Библията на този ден Иисус влязъл в Йерусалим и разбрал за смъртта на своя верен приятел Лазар. Отишъл при гроба му и извикал три пъти „Лазаре, излез“. Така Лазар бил възкресен. Смята се, че което е посято на Лазаровден покълва бързо, животните напускат леговищата си и природата се преражда.

Ритуали и народни вярвания!

Най-вълнуващ от всички ритуали за деня бил плетенето на венците от набраните цветя и пускането им в реката. Пускането на венец от девойка в реката символизира желанието й да се задоми. Ако венецът бил хванат от момък, той искал момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели и чрез песните си изразявали своите надежди венците да бъдат уловени именно от онзи, когото харесват.

Пускането на венци било и своеобразно състезание, тъй като който излязъл най-напред по течението на реката, тази мома щяла първа да се задоми. Лазарките се пременят в традиционни носии и обикалят къщите в селото, като пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Лазарките пеят само на Лазаровден, тъй като се смята за греховно да се пеят други песни. Влизайки в дома на някого, те изпълняват песен за всеки член от семейството, а от своя страна стопанинът им дава различни дарове.

Според стари предания, мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Двата празника – Лазаров ден и Цветница са свързани с началото на пролетта и разцъфването на природата. Обичаят лазаруване започва със седянка. Едно от момичетата се провиква: Лазаре! Иде Лазар, ходи по полени – трева гази до колене. Скоро го срещнете! Отворете нови порти да улезне Лазарица, до пошета по дворове… След това лазарките вървят, носейки кошнички за яйца пеят: „Разтвори се горо, водо, да преминат лазарици. Да не трошат криви пера, криви пера паунови“.

Като влязат в дома, където ще лазаруват, пеят на домакинята: „Размитай Стано, дворове, и мо, нареждай Стано, столове и мо, ще ти дойдат гостове, ще ти дойдат лазарки“. След като стопанката ги кани да седнат, те й казват, че не са дошли да сядат, а да попеят и поиграят за здраве и плoдородие на дома. Пеят: „Стопанке, пролет е! Нека цъфтят цветята, нека пеят птиците в двора ти и играят лазарки – пременени и нагиздени“.

Лазарката отива и поставя кърпа на рамото на детето в къщата и казва: „Лаленце се люлее Лазаре, на зелена ливада, то не било лаленце, Лазаре, най-ми било мъжко детенце. Във ръка цвете държеше, за лазарици питаше…“. Стопанката дарява лазарките с пуканки, ябълки, бонбони и ги благославя: „Благодаря ви, лазарки! Господ здраве да ви дава! Да сте живи и здрави! Догодина пак да дойдете, да ни поете и да ни поиграете за здраве, за здраве и берекет!“.

На Лазаровден се почита и паметта на мъртвите, като се раздава жито. На трапезата се слагат само постни ястия, на утрешната Цветница е разрешено да се яде и риба.