Мъжът сподели как генералът му спасил живота, когато непознати го нападнали и намушкали с нож.

Пациент на ген. Веселин Мутафчийски написа разтърсваща изповед във Фейсбук. Той разказва как е бил спасен от него и споделя колко много му е благодарен.  Преди години той е бил нападнат и намушкан с нож. Буквално е бил на косъм от смъртта.

Ето и историята на Емил Попов от профила му във Фейсбук:

Веднъж ме намушкаха тежко с нож, пребиха ме и ме захвърлиха! Нямам представа защо. Най-вероятно ме объркаха с някого, защото и пари, и злато, и часовник ги оставиха у мен! Беше сред нощ, лежах без да мога да мръдна. Бях в съзнание. Нищо не ме болеше, но усещах, че умирам. Бях по гръб. От стомаха ми нещо излизаше, а върху едното ми око плискаше кръв и не можех да мигам с него. Единият от ударите с ножа беше попаднал над ухото ми, разрязал артерия фациалис и от там пулсираше кръв нагоре. Бях върху камъни и малко ми беше студено. Това беше единственото неудобство, което изпитвах, както и лека тъга, че умирам, и… колкото и странно да звучи – съжалявах, че не мога да запаля цигара!

Нямаше трагедии, страх от смъртта или болка! Просто лека тъга, необясним покой и хлад. Тогава чух сирените! Някой от балконите на близкия блок ме видял и извикал полиция. Помня разтревожени униформени, които говореха по станция, но ги чувах глухо, отдалечено и не разбирах думите им. Сякаш говореха на някакъв друг, неразбираем език. В линейката лекарката ме молеше да дишам.  Молеше ме… Трепераща ме молеше да дишам. Само кървави ръкавици и истеричен, но добър и загрижен глас. Говореше ми на ТИ и повтаряше: „Моля те, дишай! Преглътни и дишай. Аз те пазя! Дишай, момче! Чуваш ли ме! Моля те! Хайде двамата! Ето така! Дишай, моля те!“

После дрезгав глас в „Пирогов“ отсече: „Тук ще умре! Карайте го в спешна неврохирургия на военномедицинска! Аз ще им звънна да подготвят екип!“ Последното, което си спомням е хладния допир на метал по тялото ми /режеха дрехите ми с ножица/ и думите: „На три го местим! Хайде! Едно, две….“ – и съм загубил съзнание! Събудих се в легло с разтворена книга на шкафчето до мен. Помня книгата. Кримка на Чейс. Някаква сестра ме будеше с леко побутване. Лекар неврохирург с името Добрев, показваше на колцина студенти, как е обработена трепанираната слепоочна кост, а преди това спешно е зашита артерия фациалис. Основната артерия снабдяваща мозъка с кръв. Говореше им за удачните действия на колегата си от Спешна помощ, която с пръсти събирала разкъсаните краища и по този начин запазвала притока на кръв в мозъка , което съхранило пациента жив!

Млад лекар се включи също и обясни как като ръководител на приемащия ме екип, наредил на доктор Добрев първо да обработи артерия фациалис, с цел да осигури мозъчна дейност. Едва тогава разпоредил, анестезия и се заел с обработка на коремните рани и изваждане на счупеното от ножа острие. Беше много блед и наистина младолик, симпатичен и смътно познат! Аз бях на 35, а той изглеждаше по-малък от мене! Когато приключи визитация, мина сам. Прегледа всичките ми рани. Обясни ми за болките в главата, мътното зрение. Каза също, че вечерта ще ме заболи много корема! После тръгна към врата, обърна се, намигна ми и каза: „След 10 дни ще тичаш! Обещавам ти!“.

Нататък е ясно! Мама, приятели, визитации и така 10 дена! Изписаха ме здрав и с белези като кърпена топка по главата, но жив. Изписа ме доктор Добрев – неврохирургът! Исках да благодаря и на онзи младият лекар, дето всеки ден идваше. Същият дето ръководил екипа. Този, който наредил на Добрев да започне от артерия фациалис. Беше в операция. Не го видях. Спасяваше някой друг! Това беше доктор Венцислав Мутафчийски! Тогава млад хирург! Благодаря Ви, докторе! Лекарката дето ме доведе до него никога не видях. По-късно разбрах, че се оженила и напуснала страната ни. Работи в САЩ! Дали ме помни?! Благодаря на един лекар, мой приятел. Всъщност най-дългогодишният ми и истински приятел. Той също е хирург във ВМА. Той ме върна към този случай и ми припомни неща, които исках да забравя! Чете ме и си знае кой е. Ако желае може да се обозначи. В момента е из Африка! Заради карантината не може да се прибере при семейството си. Лекува ги там. Сигурно и него го плюят местни журналисти. И той с мисии в Афганистан, Ирак и Босна. Синът му – също е лекар. Първа година. Младо и много красиво, високо момче – пак във ВМА.“

Тaзи прocтa зaдaчa cкaрa cтудeнти. Зaдaчaтa e прeднaзнaчeнa зa учeници oт нaчaлнoтo училищe.

Съc cигурнocт звучи cтрaхoтнo, кoгaтo cтудeнти cпoрят зa прocтa зaдaчa.

Илюзиятa ce cривa cлeд първия пoглeд към зaдaчaтa. Имaшe мнoгo oт тeзи, кoитo ceриoзнo нaпиcaхa нaпълнo грeшни oтгoвoри.

Кaквo e иcтинcкoтo рeшeниe зa тaзи зaдaчa?

Д-Р КОСТАДИН ЗАРКОВ,
началник на Първа хирургия в столичната
Пета градска многопрофилна болница

Здравето на всеки човек е изцяло в неговите ръце. Ако ние не се грижим за себе си, за заобикалящите ни близки и роднини, а приемаме, че това трябва да правят лекарите, няма да сме здрави.

Ако мислим за себе си, трябва да изберем такъв начин на живот и поведение, че да се чувстваме добре, а при проблем веднага да потърсим специалист.
Ако някой бъде застигнат от хирургическо заболяване, лесно намира доктор, пациентът бива насочван, избира и попада в лечебно заведение.

Въпросът е какво да правим, когато все още няма проблем или той не се е развил в пълна сила.

Съществуват т.нар. малки симптоми

за предстоящ опасен процес в организма. Ако им се обърне внимание още в самото начало, тогава и лечението ще бъде по-успешно. Страшната болест рак започва точно по този начин – с малки симптоми. Има и нещастни случаи, когато той се появява бързо и изведнъж, но те са по-скоро изключение. А ако човек, на когото му е бил открит карцином, се замисли какво му се е случвало година-година и половина до две по-рано, ще открие, че е имал специфични признаци. На които не е обърнал внимание. На това ще се спрем и ние при рака на дебелото черво, който всяка година застига все повече българи.

Промени във физиологичните изхождания на човека като по-чести позиви да се отиде до тоалетна, неудовлетворителност, по-осезателно газообразуване, без да е променен начинът на хранене, са симптомите месеци преди да се развие болестта. Друг сигнал е отпадналостта или лесна уморяемост, които не са били характерни за общото състояние на пациента. А щом се стигне до патологични изхождания като тези с наличие на кръв и слуз, до подуване на корема или невъзможност да се изхвърли преработената храна от организма, е сигурно, че човекът се нуждае от лекарска помощ, но заболяването е в напреднал стадий.

За съжаление за българите с рак на дебелото черво е характерно, че не обръщат внимание точно на описаните малки симптоми. Когато се срещаме и водим разговор, те разказват как всъщност оплакванията са започнали преди година-година и половина, но заради динамиката на живота не са им отдали внимание. Само че цената, която впоследствие плащат, е много висока. Подобно поведение не е оправдано при активното население (защото има много възрастни и самотни хора, които просто няма кой да заведе до болницата). А по-младите претендират, че са запознати с опасностите на заболяванията, че имат достъп до информация, още повече ако живеят и в райони с добре изградена медицинска помощ. Тези българи сами трябва да търсят лекаря а не да чакат фамилният доктор да установи заболяването и да казват: „Ама аз бях при джипито, той не ми даде талон“. Става дума за вашето здраве, талонът е хартия. Толкова много лечебни заведения има в големите градове, така са струпани на по няколко метра, че който и да влезе в болниците, на никого няма да му бъде отказан профилактичен преглед. И без талон. Въпросът е само да се отиде до кабинетите.

Златният стандарт в Европа и САЩ за скринингово изследване на рака на дебелото черво предвижда извършване на фиброколоноскопия. При хората над 50-годишна възраст тя трябва да се прави един път на 5 г. Това важи и за пациентите, които нямат никакви оплаквания. Различните асоциации на гастроентеролозите и хирурзите по света отчитат спад на смъртността от рак на дебелото черво, ако фиброколоноскопията се извършва над 50 г. Да, заболеваемостта не намалява, но пък когато болестта се открие рано, то лечението е успешно.

Човек, който в семейството си има болен с рак на дебелото черво, той пък задължително трябва да се подложи на изследването, като стигне въпросната възраст. Често хората ме питат трябва ли и на 30-40 г. също да се изследват, ако нямат никакви симптоми. Отговорът е – не. За да се извърши изследването, първо трябва да отидете при личния лекар. Той вече ще ви препрати към хирург или специалист, който ще направи фиброколоноскопията. Дори и без талон, защото болниците зависят от притока на пациенти…

Много важно е хората най-сетне да разберат, че веднага трябва да отидат на лекар, ако имат кървене при изхождане или заради развила се хемороидална болест. Тогава трябва да се намери време и начин за фиброколоноскопията. Така ще се открие какво е причинило съпътстващата патология и как да бъде отговорено с лечение.
Кои са „прицелните“ групи за рака на дебелото черво? В последните 10-20 г. честотата на заболяването значително се повиши. То еднакво

поваля мъжете и жените

най-засегнати са хората над 60-70 г. За съжаление обаче се забелязват болни и под 50 г. Причините са едни и същи открай време: наследствена предразположеност, стрес, заседнал начин на живот, наличие на рискови съставки в хранителните продукти, на радиационни излъчвания в околната среда. Лечението на тумора на дебелото черво основно е оперативно. Когато той е в началните фази, е напълно преодолим. А в по-напредналите, пак е лечим чрез хирургия, химио- и лъчетерапия и може да се гарантира подобряване на живота. Най-важното е пациентът рано да дойде при нас, хирурзите, което обаче куца в системата. Все още оперираме напреднали тумори. От една страна, заради немарливост на пациента, но и заради пропуски в сектора като ненавременно обхващане на уязвимите групи. А причината за това е, че нещо във веригата лекар – пациент се е скъсало. Друго обяснение е, ако колега ненавреме е пратил болния на изследване или диагнозата не е поставена правилно, заради погрешно интерпретиране на някои симптоми.

Избягайте тлъсто и люто

Богатите на мазнини и тлъстини храни, шарените меса, пикантните ястия и тези, които причиняват запек или трудно изхождане, са опасни за дебелото черво. А благоприятно въздействие му оказват всички продукти, които водят до нормално функциониране на стомашно-чревния тракт като плодовете, зеленчуците и киселото мляко, казаха специалисти. Рисков фактор за рак на дебелото черво е алкохолът, затлъстяването, диабетът, жлъчно-каменната болест (тя често се съчетава с тумора на дебелото черво). Хемороидите не са причина за този вид карцином, те са отделна болест.