Мира Добрева: Болестта ме отказа от егото ми!

Човек си мисли, че върви и е стигнал донякъде, а се оказва, че пак е в началото. Сякаш има урок, който все не научаваш. Страданието изгражда характера, a не благостта на живота. Винаги съм гледала на себе си като на една стотинка. И когато ми кажат, че съм един милион долара, лекичко се обърквам. Хората, които смятат, че има смисъл от тях, живеят най-дълго. Апелирам – да живеем така, че да не оставаме сами, защото самотата убива хората. Това каза Мира Добрева пред NOVA.

Губи баща си като тийнейджърка, но споделя, че понякога смъртта е спасение. „Не обичам да съм в ролята на жертва. Няма страшно в страданието и болката. Комплексът на провинциалния човек го съпътства през целия му живот, но точно трудът, на който ме научи тютюнът, ми даде възможност да стигна дотук. Научи ме на дисциплина. Никое дете в 1 клас не иска да става в 4 сутринта, но това беше единствения начин да отида на море. Аз не обичам морето и до ден-днешен. Налагало се е да си плащам, за да го имам. Унищожих момичето с белия клин, няма нужда от него. Моята история разказвам не за да се оплаквам, а за да е за пример. Амбиция не бива да бъде осъдителна дума“, смята тя.

Нейният роман „Светулки зад решетките“ разказва история за алкохолна зависимост. „Много е важно да се знае каква поразяваща сила има алкохолът. Винаги върви ръка за ръка с агресията, той е лош, обижда, удря, съсипва. От него никога не боледува само болният, а всички около него. Баща ми имаше проблем с алкохола. Решихме семейно тази истина да излезе наяве, за да може много други хора да знаят какво ги очаква, ако стигнат дотам. Татко беше много добър човек. Алкохолиците са много интелигентни и чувствени хора, те не могат да понесат света, който е навън. 90-те години бяха време на промени, навярно му е било много трудно да понесе новия свят“, разкри Добрева.