Мими Иванова: Развигор избяга, няма с кого да си говоря

Той, за щастие, е добре, отиде на почивка в Ямайка

Коя е тя

Мими Иванова е изпяла едни от най-популярните български песни като „Хора и улици“, „Пролетен дъжд“, „Вълкът и седемте козлета“, „Вече свърши хубавото време“ и много други. Автор на повечето й песни е нейният съпруг, композиторът Развигор Попов, с когото работят неразделно от 1973 г. В края на 70-те Мими Иванова е фаворизирана като диско и рок звезда. Вече три поколения българи слушат песните на голямата изпълнителка.

– Г-жо Иванова, на 27 февруари ще пеете чак в Сидни.

– Да, но ще изпълнявам само българска естрада. Доколкото знам, българите в Австралия се интересуват от моите песни. Тези хора много рядко пътуват до България, защото това е една от най-далечните дестинации. Иначе съм била на много места в Америка и знам какво се харесва. Ще пея някои от най-патриотичните песни като „Моя страна“ и „Една българска роза“. Понеже съм от Тракия, ще изпея и едно тракийско хоро на финала. Знам, че това е обединяващо, и знам, че българите в чужбина понякога са по българи от нас тук в собствената ни страна.

– С Развигор Попов наскоро издадохте нов албум. Май не се спирате?

– Албумът се казва „Ние и песента“ и ни изразява двамата такива, каквито сме в момента. Този албум излезе спонтанно. Просто си казахме: „Ами хайде да го направим“ и то взе, че стана. Състои се от няколко нови песни, както и някои от старите ни, но с нов аранжимент. Една от песните само за ден получи няколкостотин гледания, което за нашия жанр е добре. Заглавието й е „На тях, бащите“. Тази песен ми я подари един колега музикант. Казва се Николай Киселов, а текстът е на Румяна Захариева. Изпяла съм много песни за майките, но никога не съм пяла за бащите. Така че това е и един своеобразен баланс в моето творчество. Клипът също бе заснет безвъзмездно. Това са много мили жестове и за мен беше неочаквано.

– Мими и Развигор се разделят, пише в интернет.

– Ами така е. В момента Развигор е в Ямайка и се топи в Атлантическия океан. Мисля, че той заслужава една такава екскурзия, защото много се беше затворил. Имаше доста здравословни проблеми. Това пътуване ще го освежи. То е подарък от дъщеря ни, която живее в Берлин. Просто нейният съпруг е от Ямайка, а и това пътешествие е много полезно в този депресивен месец.

– Развигор добре ли е вече?

– Да. Когато една болест се хване в някакъв благоприятен стадий, всичко може да се размине. Така се случи и с него. Просто на мен много ми се искаше той да изживее нещо по-различно. Иначе буквално се разделяме за малко, защото, когато той се прибере, аз заминавам за остров Бали.

– Чак до Индонезия?

– Едни мои приятели ще ме водят там. Искам да попътувам и да изляза за малко от зоната си на комфорт. Една вечер, вече имах ангажимент в Австралия, ми изпратиха австралийска виза на мое име и ми казаха, че от Бали до Сидни са „само“ 6 часа със самолет. Така че от острова директно ще пътувам за Сидни.

– Изглеждате много добре! Как поддържате форма?

– Живея на два етажа и тренирам по стъпалата по цял ден. Сега карам 78 години, но никога не съм си правила каквато и да е операция. Просто живея здравословно, храня се здравословно. Опитвам се да не правя лошо, да имам позитивни мисли през цялото време. Когато не си цапаш аурата с негативни неща, хубавото се получава. На моята възраст, на която хората най-вече се вайкат, нещата минават много по-леко по този начин. Може би също е и просто ген. Но най-вече всичко идва от душата. Когато имаш светла душа, хората те харесват.

– Певицата Деси Слава ви е племенница?

– Така е, но нямаме кръвна връзка. Нейната майка се е омъжила за втори път за моя племенник. Иначе Деси е живяла доста време в моята родна къща. Много рядко сме се виждали там с нея. Тази къща така или иначе я продадохме вече. Тя беше огромна, защото навремето семействата са били многодетни и е трябвало много хора да живеят под един покрив. От цялата къща накрая остана само едно куче.

– Като какъв човек се определяте?

– Благ човек съм. Преди бях по-остра, по-серт, както се казва, по-малко прощавах. Сега живея като в оазис, много малко неща ме интересуват. Гледам си само своя живот и това ме прави щастлива.

– Но това не значи, че не се интересувате от хората?

– Благодарение на тази си настройка срещам само добри хора, които ми се усмихват. Старая се да не приемам негативни неща от ежедневието. Дори когато стана сутрин и телевизиите и радиата бълват лоши новини, се старая да не им обръщам внимание.

– Все пак какво може да ви извади от равновесие?

– О, много лесно човек може да ми пробие аурата. Дори и някакви измислици в интернет по мой адрес могат много да ме наранят и натъжат.

– Досега май няма негативни отзиви за вас в мрежата.

– Много малко се е писало за мен и много малко някой се е заяждал. Един от страховете ми е т.нар. „непредизвикана агресия“. Каквото и да направиш, в България все ще се намери някой, който да те критикува. Въпросът ми е защо тези хора не погледнат себе си. Разбира се, че никой не е съвършен. Май нещо ме хвана логореята, но го няма Развигор да си го изкарам на него.

– Имате музикална школа.

– Да, но след епидемията нещата не вървят много добре. Въпреки всичко срещата с тези млади хора ме държи да съм одухотворена, вдъхновена, можеща, усмихваща се.

– Май обичате децата?

– Много ги обичам! Преди време страшно се разсърдих на една приятелка, която ми каза, че съм станала инфантилна покрай децата и самата аз съм се държала като дете. Това си ми е вродено, не се преструвам. Трябва да запазиш детето в себе си.

/Автор: Николай ДИНОВСКИ / Bgdnes.bg