Личната драма на една дъщеря: Тя е мъртва. Вината за катастрофата е моя. Как се живее така?

Бях на 17 години, когато с баща ми Петьо отидохме на вилата край Бургас. С майка ми са разведени отдавна и той непрекъснато сменя любовниците си. Жените го харесват. Въпреки че е на 46, той напомня Робърд Редфорт – има неговата прическа, излъчване и фигура. С нас бе и последната му приятелка Росица. Младо момиче на 25, доста сексапилна и нахална. Тя постоянно му казваше „моят котарак“ и му правеше мили очи. Баща ми бе кавалер. Водеше я в скъпи заведения, изпълняваше прищевките й, но много-много не му пукаше за нея. Беше само поредното му завоевание, което го караше да се чувства млад.

Това лято аз изживях първата си любов. Момчето, което обичах, ни беше съсед. С Ваньо заедно плувахме навътре в морето, печехме миди на плажа и се целувахме в тъмното. Стигнахме и до се*с, но няма да се впускам в подробности. Беше ми хубаво и празнично.

Един ден татко ми съобщи, че ще ни гостува неговата стара приятелка Жана. Познавах я, но кой знае защо не я харесвах. Тя беше истинска дама – с тъмноруса коса, кафяви очи и красива фигура. Жана пристигна и баща ми изведнъж се промени. Стана някак по-мек, внимателен и вглъбен. Постоянно се въртеше около нея, предлагаше й кафе, доливаше в чашата й вино, двамата ходеха заедно на плажа. На третия ден той заряза Роси, която след като плака цяла нощ, си взе куфара, нае си квартира и изчезна. Баща ми и Жана си говореха шепнешком за миналото, припомняйки си смешни случки.

Тя нежно го докосваше и милваше яката на спортната му фланелка. Той я гледаше с влюбени очи. Споделяха и леглото, една нощ видях как татко се промъква на пръсти в стаята й. Двамата ми казаха, че вече са определили деня на сватбата, направили бяха и списък на гостите. Работата ставаше сериозна и това ме накара да измисля коварен план, за да ги разделя. Трябваше да накарам баща ми отново да ревнува старото си гадже. Открих Роси на един близък плаж. Беше сама, имаше тен, а тялото й излъчваше младост и чувственост. Попитах я направо дали иска да се събере с татко, а тя кимна в знак на съгласие. Казах й какво трябва да направи, за да си го върне. Бях навила Ваньо, който бе готов на всичко за мен, двамата да инсценират, че са любовна двойка. Точно когато се целуват на плажа, ще накарам татко да мине покрай тях и да ги види. Това според мен щеше отново да го върне в леглото на Роси. Както бях намислила, така и стана. В уречения ден Роси и Ваньо заеха стратегическа позиция, а аз накарах татко двамата да се разходим по плажа. Баща ми видя Роси в прегръдките на Ваньо, забеляза, че се е разхубавила, и поиска отново той да командва парада.

Когато се прибрахме, беше замислен. Аз му пъхнах в ръката бележка от Роси, в която тя му определяше среща. Татко само това и чакаше. Каза набързо на Жана, че има работа в града, а в същото време прекара нощта в стаята на Роси. Когато на сутринта се прибра, гледаше гузно и Жана разбра за изневярата му. Татко се опита да каже нещо за свое оправдание, но Жана взе ключовете от колата си, настъпи газта и изхвърча. Бях много щастлива, че съм успяла да ги разделя, и не смятах, че тази жена е по-различна от другите му приятелки. Мислех си, ще потъгува ден-два и ще й мине.

Изтичах до Ваньо и двамата заплувахме към хоризонта. Върнахме се на смрачаване. Вкъщи беше тъмно, баща ми не се виждаше. Почуках на вратата на стаята му и влязох. Татко лежеше мъртво пиян на леглото, до него се търкаляха празни бутилки. Попитах го какво е станало, а той само успя да каже: “Жана е направила катастрофа. Мъртва е!“ Пребледнях и излязох. Как можах да извърша тази подлост! Как щях да живея оттук насетне?

На следващия ден си заминахме. Нито татко, нито аз отидохме на погребението й. Баща ми постепенно се отърси от мъката и се съвзе, но аз се промених. Разбрах, че съществува истинска любов, която не търпи лъжа и измяна. След една година отидох на гроба на Жана и оставих бели хризантеми. Постоях разкаяна и молех да ми прости. Знаех, че каквото и да сторех, нямаше да я върна обратно на белия свят.

Източник: Лична драма