Лена Бориславова: Почивай в мир, приятелю!

„Почивай в мир, приятелю“, пише тя.

„Почивай в мир, приятелю. Много научих от теб и беше истинска привилегия да те познавам!“, посочва и Кирил Петков.

Ето какво пише Захара Карабашлиев:

За трима мъртъвци. Преди малко разбрах, че е починал чудесния Асен Григоров, ненавършил 60. Рак. Винаги ми е напомнял външно на баща ми Тодор, който също почина на днешния ден на 60 и няколко, също от рак, преди да прочете моя книга, или види пиеса… Баща ми не беше най-положителния образ за мен, но беше силен образ и се появява почти навсякъде, във всичко, което съм писал.

Третият мъртъв, когото споменавам днес е Иван Петров — директор на издателство и печатница “Абагар” във Велико Търново — интелектуалец, професионалист, приятел, чието погребение е утре. Всеки разговор с Иван завършваше с поздрава на късните римски стоици: “Бъди здрав!” В неговата печатница излиза и това томче на Сенека (превод: Анма Шелудко), което препрочитам днес, колкото заради мъртъвците, толкова и заради живота, който споделяме всички. И няма страница, в която да не намирам какво да подчертая:

“… лови всяка минута. И ще стане тъй, че ако овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава.”

“Заблуждаваме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо – голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.”

Мир на душите им!

Ето и думите на Ралица Ковачева:

През 2007 г. работех в един сутрешен блок. Никак не бях щастлива там, нито лично, нито професионално. Реших да напусна и започнах да си търся работа. Тогава ми се обади Асен Григоров и каза, изчакай, не мога да ти кажа какво и докога, но изчакай. И аз изчаках. Така създадохме Ре:тв, която и до днес е най-скъпият на сърцето ми професионален проект. Тогава, благодарение на Асен, се научих да скачам и да поемам професионални рискове. Направих го още много пъти след това, за да науча най-важния урок – не е страшно да почваш отначало, вълнуващо е. Години по-късно, в „Булевард България“ за първи път започнах активно да се занимавам с проверка на фактите, което се превърна в поредното ми професионално предизвикателство. Пак там Асен ми даде шанс, макар и жена, да говоря за футбол, което не се среща често в българските медии. Така ще го запомня – като човекът, научил ме, че трябва да се скача високо. Почивай в мир, Асене!