Кюстендилката Катя Иванова след 18 г. на Ботуша: В Италия се чувствам пълноценна, влюбена съм в работата си, морето и хората, не, няма да се върна

Катя Иванова е родена в Кюстендил преди 62 години. От 2002 г. живее в Пулия, най-южната и най-живописната част на Италия, и е от многото българки, които са влюбени в живота си днес под чуждото небе. За приятелите си в Кюстендил Катя е някогашното момиче, завършило Икономическия техникум в града и работило в Изчислителния център в областта на икономическата информация.

Италианците я познават с артистичния й псевдоним Katy Leone – подписа й под фотографските изложби, които прави, името, под което организира какви ли не шоута и състезания за местните.

Животът на Катя до момента може да се събере в една дума – любов. Любов към всичко, което върши, любов към невероятната природа на „токчето на Ботуша”, към италианците, към майка си в България, която продължава да издържа финансово, към децата си в Кюстендил и 3-те прекрасни внучета, любов към проектите, с които се ангажира непрекъснато, и към приятелите.

ДА УЛОВИШ МИГА

Тръгнах към Италия преди 18 години, за да подпомогна семейството си, и не съм съжалила нито за момент за избора си. Дори и заради това, че открих магията на фотографията. Аматьор съм, но не ми убягва нищо, привличат ме любопитни неща. Понякога, карайки колата, спирам дори на забранено място, ако нещо ме впечатли, за да запечатам мига. На шега направих първата изложба, после още 5, когато видях, че има обявен конкурс за фотография, и реших да се пробвам. Става въпрос за Първи международен конкурс “De funibus terrae 2017”. В раздел фотография темата беше “Преходът между живота и смъртта”. Конкурсът е посветен на доктор Maria Monte duro, убита в спешен център, изпълнявайки служебния си дълг.

Организатор е една невероятна жена, също лекар – Мария-Тереза Протопапа, чиято международна дейност е удостоена със званието „Посланик на мира”. Е, на този конкурс снимката ми спечели първа награда. Започнах да помагам на Мария-Тереза и продължих да снимам. Доставя ми огромно удоволствие. Една от последните ми снимки е свързана с коронавируса. Кръстих я “Светлина на надеждата”, защото все някога това ще свърши и няма да е все така.

ВЛЮБЕНА В РАБОТАТА

Работя като асистент на инвалидни и възрастни хора и не се срамувам от това, защото не всеки може да го прави. Иска се търпение, такт, готовност винаги да помогнеш, да облекчиш живота на ближния. От 3 години се грижа за жена, която е била възпитател в летни лагери. Тя е на 93 години, а близките й живеят в Рим. В един момент ми хрумна, че искам да направя нещо по-специално за моята баба, в резултат на което събрах всички снимки на нейни деца, за които се е грижила в лагерите, издирих ги и им организирах една среща с нея. Те в момента са на по 70-80 г. и вълнението беше както за нея, така и за тях. Нарекох срещата „Един приятел, един възпитател, една жена”. Фантастично стана! Живея сама с тази баба и много се разбираме, а близките й ми имат огромно доверие.

РАВНОСМЕТКАТА ДОТУК

Всички имаме възходи и падения в живота, някои без съмнение – повече от другите, но всички се опитваме да останем на повърхността. Никой не е по-добър от никого и съжалявам тези, които се мислят за по-добри от другите… Няма значение колко голяма е къщата ти, колко нова е колата ти или колко пари имаш в банковата си сметка. Всички ние кървим и всички ще умрем някой ден.

Някои хора се преструват, че те обичат, но ще те оставят да се справиш сама във всички житейски бури. Има обаче и такива, които са истински, които винаги ще са до теб… Обичай себе си и помни, че никой не може да те нарани. Не им позволявай да го направят.

И ПЛАНОВЕТЕ ЗА УТРЕ

Когато дойдох тук, майка ми каза, че със заминаването ми в Италия България е загубила една българка, а Италия е спечелила една италианка. Както винаги, беше права. Дойдох и веднага се влюбих в морето, в хората, в живота си. И нямам никакво намерение да се прибирам в родината. А ако някой си позволи да ме обвини за това мое решение, ще му кажа: Тук се чувствам пълноценна. Животът е мой и ще го изживея така, както ми харесва.

Записа ВАНЯ СИМЕОНОВА
Източник: struma