Талантливият спортист Скот Дръмонд е призован в армията през 1971 г. Докато неговите връстници са изпращани във Виетнам, той има късмет: неговите баскетболни умения му позволяват да избегне войната. Играе в Германия, а много негови връстници умират във Виетнам.
Въпреки че Дръмонд избягва войната, той се изправя пред смъртта, докато кара ски на 28-годишна възраст. Той се сблъсква с преживяване, близко до смъртта, по време на което отива на небето и се среща със Създателя.
Той не говори за опита си цели 40 години, докато не настъпва момент да подкрепи други хора в трудни моменти.
Дръмонд, сега на 68 години, живее в Прово, Юта, където претърпял инцидент в планината преди няколко десетилетия. Като сваля ръкавицата си, той вижда, че изкълченият му палец виси отпуснато върху кожата. Дръмонд се обадил на жена си и бил откаран в болницата, където имал извънтелесно преживяване по време на операция. По-късно Дръмонд разказа за случилото се.
„Лежах на операционната маса и лекарите щяха да започнат операцията. До мен бяха сестра и лекар. Сложиха чаршаф между мен и оперирания пръст„, казва той в интервю за местно издание.
„Анестезиологът трябваше да ми даде лекарства, за да спя по време на операцията, но спешно го извикаха.“
Въпреки че сестрата беше доста опитна, тя никога не е извършвала такава блокада (използването на турникет за регулиране на локалната анестезия по време на операция). Поради тази причина тя прави грешка и по време на операцията лекарството попада в сърцето на Дръмонд.
„Използваха лидокаин за локална анестезия. По-късно разбрах, че съм алергичен към него.“ Това е една от причините, довели до сърдечен арест, припомня си Дръмонд.
„Случи се така – излетях нагоре направо от тялото си. Стоях и се гледах. Гледах всичко това отгоре, погледнах надолу и видях, че тялото ми лежи на масата.“
Сестрата избягала от стаята в паника, крещейки, че е убила Дръмонд. Медицинският персонал започнал да работи, за да спаси живота му, докато лекарят продължил да оперира палеца му, а Дръмънд можел ясно да види всичко това извън тялото си. Изведнъж той чува глас в главата си:
„Време е да тръгваме“.
„Някой стоеше до мен. Не можех да го гледам, но общувах с него телепатично“, казва той. „И в следващия момент осъзнах, че стоя в поле и това беше красиво поле с висока трева до кръста.Тази трева струеше и течеше към мен и усетих как любовта струи от нея.“
Дръмонд чул в ума си заповед да не поглежда назад, заповед, която отеква в ума му и до днес.
„Изчезнах. Бях мъртъв. Продължих напред. Можех да гледам от една страна на друга, пред себе си, но не можех да погледна назад“, казва той. Отляво имаше големи високи дървета и беше гора. Това бяха дървета, които никога преди не бях виждал, докато не посетих Олимпийската гора във Вашингтон преди около три години.“ …
„Следващото нещо, което забелязах, бяха великолепните цветове. Никога преди не съм виждал такива цветове. Склонни сме да виждаме нещата в 3D пространство тук на Земята. Ако умножите това по 10, това е цветът на листата на дървото. Те бяха блестящо зелени.“
Между Дръмонд и дърветата имало поле с цветя.
„Уникалността на тези диви цветя беше, че всички цветя бяха обърнати към мен“, каза той. „Почувствах връзка с тези цветя, защото излъчваха любов. Мислех, че е много успокояващо чувство. И тогава пред мен се появи облак, но беше брилянтен, перлено бял.“
В този момент Дръмонд вижда как целият му живот се разгръща пред очите му, като на екран, започвайки от 8-годишна възраст.
„Видях всичко. Не беше като на филм. Всичко беше в главата ми, в ума ми и аз го преживях отново“, казва той. „Преживях го отново. Видях семейството си, научих какво са жертвали родителите ми за мен и моя спорт, водеха ме на всички игри и състезания. Те направиха всичко това от чиста любов към мен.“
Той остро си припомня преживяванията, преживявайки отново целия си живот в ясни граници – „черно и бяло“, „добро и зло“, без среда, без сива зона.
„Има правилно или грешно, добро или зло. И нямаше пред кого да се оправдавам“, каза той.
„В живота си до този момент не винаги съм постъпвал правилно. Независимо дали играете професионален или любителски спорт, трябва да направите всичко възможно, за да напреднете. И понякога постъпвах грешно. И дори в света на бизнеса, напред, често ми се налагаше да прекрачвам през други хора. Разбрах, че това е грешно.“
Среща с Бог
Тогава Дръмонд отново се озовал пред облака, към който се насочил. Оттам се подала ръка.
„Никога преди не бях виждал такъв облак. Беше толкова ясен, че не можах да определя цвета му. Беше твърде ясен“, каза той. – Изучих ръката. … Предмишниците му бяха по-големи от моите. По начина, по който ръката му премина през облака, разбрах, че е малко по-висок от мен.“
Тези ръце бяха много по-мускулести.“Той беше човек, който или работеше на строителен обект, или беше фермер или дърводелец. Изглеждаше, че работеше с ръцете си… Бяха много силни.“
Дръмонд вярва, че човекът всъщност е бил Господ, който тогава му казал:
„Твоето време още не е дошло. Все още имаш много работа.“
Дръмонд продължава да чува тези думи всеки ден.
„И в следващия момент ме върнаха обратно в тялото ми и се оказах на носилка“, казва той.
„Изнасяха ме от стаята и изведнъж започнах да се движа във всички посоки. В тялото ми имаше истинска война, защото не исках да се връщам, защото никога преди не бях изпитвал такава любов и такова спокойствие.“
Живот с ново начало
Сърцето на Дръмонд не бие 20 минути. Сега той разбира, че му е дадена възможността да започне живот на Земята от самото начало и е трябвало да се възползва от нея.
„Върнаха ме обратно, защото в предишен живот бях твърде егоистичен. Не бях добър с другите хора и не се отнасях към тях с уважение, както трябва“, казва той пред изданието.
„Най-много съжалявам за едно нещо: никога не казах на жена си колко много я обичам. Преди операцията просто казах: „Ще се видим по-късно.
„Дори не предполагах, че след нея може да не се върна.“
След срещата си със смъртта и последвалата небесна среща, Дръмонд се научава да бъде мил и внимателен към другите. Вместо да се фокусира върху себе си, той предпочита да помага на хората в кариерата им, като им помага да се усъвършенстват.
„Уроците, които научих, са много ценни“, казва той.
„И това не се случи за една нощ. Това е нещо, което трябваше да науча в продължение на 40 години, защото искам да съм по-добър, когато се върна там следващия път.“ https://energetika-bg.com/
