Свържете се с нас

България

Картечен изстрел оглуши булевард „България“! В София, посред бял ден е убит най-богатия българин!

Картечен изстрел оглуши булевард „България“! В София, посред бял ден е убит най-богатия българин!

Преди 14 години 48-годишният собственик на ДЗИ банк Емил Кюлев беше застрелян. МВР направи фоторобот на убиеца, заподозря Килърите, но нищо не се доказа.

Така и това убийство остава неразкрито.

Приживе завършилият Международни икономически отношения в УНСС и школата на МВР Емил Кюлев беше определен от списание „Впрост“ като втори по богатство в България.

Освен един от най-влиятелните банкери, той беше собственик на ваканционен клуб „Ривиера“ на Златни пясъци, на „Интерхотел-Сандански“ и още много фирми.

Беше и основен инвеститор в инициативния комитет за „Супер Боровец“, чийто председател бе Симеон Сакскобургготски, припомня дир.бг.
Емил Кюлев бе избран за икономист на 2002 г. в конкурса „Мистър Икономика“. За известно време той беше и икономически съветник на президента Георги Първанов.

Убийството

На 26 октомври 2005 година, около 9 часа сутринта, по столичния бул. „България“ се движи сребристият джип БМВ Х5 на Емил Кюлев. Малко преди кръстовището с „Димитър Несторов“ шофьорът намалява скоростта заради колона коли. В този момент от крайпътните храсти вдясно изскача нисък мъж с нахлупена плетена шапка, който стреля 12 пъти с автоматичен пистолет срещу в четящия вестник банкер. Докато килърът изчезва, шофьорът губи управление и се удря леко в аудито пред него. Кюлев обаче вече е мъртъв – покосен на място от 7 куршума, 3 от които в главата.

Минути след покушението, тогавашният вътрешен министър Румен Петков научава новината на пресконференция с правосъдния министър за напредъка на България в борбата с организираната престъпност. Той заявява, че убийството е политическо, с цел да злепостави България пред Европейския съюз, който в този момент пуска поредния критичен доклад.

В съобщение от пресслужбата на президента Георги Първанов, който отменя свое посещение в провинцията по случай Димитровден, също се казва, че става дума за „показно убийство, което търси политически ефект. Според държавния глава изборът на момента е „целенасочена провокация и посегателство не само срещу обществения ред в страната, но и срещу усилията за постигане на европейското членство на България“.

Доказателства за тази версия обаче така и не са открити.

След показното убийство МВР разпространява фоторобот на стрелеца. Иззети са камерите на близък до местопрестъплението магазин. Във видеото са записани всички, минавали оттам в последните дни. Един от тях очевидно има връзка с убийството – оглежда обстойно района, дори наднича в търговския обект. Мъжът обаче не може да бъде разпознат.

Чак до 2010 година, когато е арестувана бандата на Петър Стоянов-Сумиста – Килърите. Антимафиотите разплитат две нейни убийства, свързани с милиони левове обезщетение от фалиралата „Тракиябанк“. Тогава изплува версията, че същата група може да е организирала убийството на собственика на ДЗИ. Това съмнение се подкрепя от факта, че мъжът от записа е разпознат като един от стрелците на Килърите – Георги Петков-Дачи.

Като поръчител пък е заподозрян един от лидерите на групата – великотърновският бизнесмен Георги Вълев, свързан с „Тракиябанк“. Смята се, че Кюлев е убит, за да може след това съпругата му да бъде притисната и по-лесно да се вземат обезщетения от ДЗИ.

Банковата връзка

Още през 1989 г. Емил Кюлев основава „Туристбанк“, която се преименува на „Туристспортбанк“, а по-късно на „Търговска и спестовна банка“. През 1995 г. напуска ТСБанк, която по-късно фалира, и учредява Българо-руската инвестиционна банка (БРИБ), после трансформирана в СИБАНК. През 1997 г. Кюлев излиза като акционер от БРИБ, купува пловдивската „Тракиябанк“ и тя става „Росексимбанк“. Това се случва с помощта на скандалния руски бизнесмен Майкъл Чорни, а в надзорния съвет са Тодор Батков и Владимир Грашнов.

През 2002 г. ДЗИ АД е продадено на притежаваната от Кюлев „Контракт София“ ООД за 21,5 млн. евро. „Росексимбанк“ се преименува на ДЗИ Банк и възниква Българска финансова група ДЗИ.

Разследващите се връщат назад и намират връзка – малко преди разстрела Кюлев планира продажбата на „ДЗИ банк“ на гръцки трезор. След смъртта му част от 120-те акционери на затворената „Тракиябанк“ решават да се намесят в предстоящата продажба. Един от основателите на „Тракиябанк“ – Таньо Вълев, брат му Георги Вълев и двама адвокати – Пламен Луков и Петър Лупов (вторият по-късно беше убит, а с доживотни присъди за това и още две убийства в затвора са Георги Вълев, Сумиста и Васил Костов – Кеца – б.р.), предявяват претенции за 54 на сто от дяловете. Става дума за 57,4 млн. лв.

В крайна сметка гръцката “Юробанк И Еф Джи” купува „ДЗИ Банк“ за 158 млн. евро, а през 2007 г. застрахователят ДЗИ става собственост на белгийската „Кей Би Си“ за рекордната сума от 185 млн. евро.

В края на 2010 г. вътрешният министър Цветан Цветанов заявява:

„Вървим усилено по разкриване на убийството на банкера Емил Кюлев, има още много работа, но и възможности то да бъде разкрито. Ако имахме задълбочен анализ за убийствата (извършени от Килърите – б.р.) и всичко, което се е случило през 1996-1997 година с фалирането на банките, защото всичко, което е свързано с тези убийства, е водено за разпределяне на пари, които Кюлев е имал като задължение към собственици на бивши банки“.

Братът на банкера – Юри Кюлев, пък е призован като свидетел по делото срещу Килърите, където описва цялата банкова сага.

Разследващите обаче така и не намират достатъчно доказателства и убийството на банкера остава поредното „студено досие“.

US посланик подозира властите, че са прикрили случая

Два доклада на американското посолство от ноември и декември 2005 години, разпространени от Укилийкс, обаче хвърлят сянка на съмнение върху това дали разследването е водено както трябва. В секретните документи посланикът на САЩ в София по това време – Джон Байърли, пише:

„Дали по предварителен план или поради некадърност, полицията изглежда провали началната фаза на разследването на убийството на Кюлев. Например, снимки, широко разпространени в интернет, показват как голяма група полицаи тъпчат по мястото на престъплението без никаква очевидна и ясна цел. Както каза с печал един от нашите български контакти: „Това не е сериалът „От местопрестъплението“.

По-късно дипломатът подчертава, че 6 седмици, след като банкерът е застрелян, МВР не е иззело ключови улики като компютъра му, телефонни разпечатки и банкови сметки. Нещо повече, отхвърлена е американската оферта за тяхно проучване.

Полицията не е извършила и основната виктимологична работа по разследването на убийството, включваща установяването на мотивите на престъплението на базата на контактите на жертвата, допълва Байърли.

По думите му човекът на ФБР към посолството е бил уверен от МВР, че банковите сметки на Кюлев в България ще бъдат запорирани „още на следващия ден“, но това не се е случило. Официално МВР прехвърля вината на прокуратурата, която не е издала необходимите ордери за обиск. Посланикът уточнява, че в други случаи, които нямат такава политическа окраска, съвместни разследвания на ФБР и МВР лесно са преодолявали подобни пречки.

„Фактът, че властите срещат препятствия в разследването е подозрителен и това е удобно на високопоставени политици, имащи връзки с убития банкер“, пише още Байърли.

И изказва подозрения, че правителството не желае да стигне до края на разследването от страх, че разкрития за тъмното минало на банкера могат да притеснят високопоставени политици, включително президента Първанов. Твърди се, че именно Кюлев е финансирал предизборна му кампания през 2011 година, отбелязва дипломатът.

Веднага след убийството той дори пише до Вашингтон:

“В София е убит български перач на пари”…

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

България

Ралица Паскалева: Приключих с „Игри на волята“

Оттеглянето на двамата дългогодишни водещи на „Игри на волята“ – Димо Алексиев и Ралица Паскалева, вече е неоспорим факт. След като стана ясно, че актьорът е бил отстранен от предаването заради проблемите си с алкохола, неговата екранна половинка също е аут, разкри самата тя.

В личния си социален профил в Инстаграм тя премахна от биографията си статута на водещ на „Игри на волята“, който бе актуален през последните 4 години.

Според информация на Intrigi.bg решението Ралица вече да не е сред водещите на предаването не е на продукцията, а лично нейно. Актрисата избрала да бъде съпричастна с напускането на Алексиев и отказала да си партнира с друга фигура.

„Да изляза на арената до друг водещ, след като с Димо сме преминали през толкова много за последните 4 години, за мен би било предателство“, споделила Паскалева пред свои колеги в Нова ТВ.

Тя отказала да подпише договора за следващия сезон, а от продукцията вече търсят новото лице на нейно място.

Припомняме, че дебютът на „Игри на волята“ бе излъчен през 2019 г. с водеща Александра Сърчаджиева. Тя се задържа само един сезон, след което бе сменена от дуото Димо Алексиев и Ралица Паскалева. На 12 ноември 2024 г. Димо бе арестуван заради шофиране в нетрезво състояние. Фактът, че това не е първото му подобно провинение, предизвика широк негативен обществен отзвук и принуди продукцията да се раздели с водещия.

---

България

Сготвих празнична вечеря за 20 души за рождения ден на моя съпруг — след това той ме заряза, за да празнува в бар

Мислех, че съм добра съпруга, организирайки празнична вечеря за 35-ия рожден ден на моя съпруг Тод. Но точно когато гостите щяха да пристигнат, той ми каза, че зарязва партито, за да гледа мача в бар. Какво стана след това? Да кажем, че се смях последна.

Бихте си помислили, че шест години брак ще научат някого на малко благодарност, но не и Тод. Всяка година изливам сърцето и душата си в рождения му ден, само за да може той да приеме всичко за даденост.

Сготвих празнична вечеря за 20 души за рождения ден на моя съпруг — след това той ме заряза, за да празнува в бар.

Тази година обаче неговото право достигна съвсем ново ниво. Шест години. Толкова време сме женени с Тод.

Не ме разбирайте погрешно, отношенията ни не са толкова лоши. Тод може да бъде очарователен, когато пожелае, и сме прекарали прекрасни моменти заедно. Но има едно нещо в него, което ме тласка абсолютно към стената — неговото право.

Вземете например последния Ден на благодарността. Тод имаше тази брилянтна идея да организира вечеря и за двете ни семейства. Той го обяви на закуска един ден, ухилен, сякаш е решил глада по света.

„Клеър“, каза той, „мисля, че трябва да сме домакини на Деня на благодарността тази година.“

„Добре“, отвърнах аз. „Звучи добре. Как ще разпределим отговорностите?“

Той ми махна с ръка, сякаш току-що го бях помолила да направи стойка на глава.

„О, ти си много по-добра в тези неща“, каза той. „Ще се справя… не знам, напитки или нещо подобно. Просто го направи незабравимо, става ли?“

Трябваше да знам по-добре, но се съгласих с това.

В продължение на две седмици планирах и се подготвях, докато Тод играеше фентъзи футбол и от време на време ме питаше: „Имаш ли нужда да взема нещо?“

На големия ден изпекох пуйката, приготвих гарнитурите и дори направих два пая.

А Тод? Той отнесе охладителя с бира в хола. Това е.

След вечеря, докато всички се вълнуваха от храната и декора, Тод реши, че е време да си припише заслугите за всичко.

„Радвам се, че всички ви харесват“, каза той. „Исках тази година да е специална.“

Мислех, че съм го разбрала погрешно.

„О, наистина ли?“ попитах. „Коя специална част искаше? Запеканката със зелен фасул или централната част?“

Той ме пренебрегна, разбира се.

И това е Тод накратко. Той иска заслугите, без да си мръдне пръста.

После имаше миналата година на рождения му ден.

Прекарах седмици в създаване на персонализиран фотоалбум, попълвайки го със снимки от нашите пътувания и специални моменти заедно. Нямах търпение да видя реакцията му, когато го разопакова.

Но когато приключи с прелистването на страниците, той просто каза: „О, така че къде е истинският подарък?“

Не само думите му нараняваха. Това беше чиста дързост. Бях се омъжила за човек, който някога ми пишеше поезия, а сега той не можеше да оцени искрения жест. Този момент разби нещо в мен. Това ме накара да разбера, че той вече не е мъжът, по когото си бях паднала.

И тогава дойде неговият 35-ти рожден ден. Последната капка.

Вечеряхме, когато Тод небрежно ми каза плановете си.

„Клеър, искам голяма, подходяща вечеря за рождения ден тази година“, каза той. „Покани семейството, приятелите ми, всички.“

Повдигнах вежда. „Искаш да кажеш, че искаш аз да го планирам?“

„Ами да“, каза той. „Добра си в тези неща. Просто го направи прилично, става ли? Не искам да бъда засрамен пред всички.“

„Прилично?“ повторих.

„Да, просто не прекалявай или нещо подобно. Поддържай го елегантно.“

Виждате ли правото тук? Виждате ли начина, по който си мисли, че заслужава парти за рожден ден, докато знае как би ме наранил с думите си последния път?

Честно казано, не исках да се съгласявам, но реших да му дам още един шанс. Все пак беше неговият рожден ден и исках да го направя специален, дори и да не го заслужаваше.

През следващите две седмици се хвърлих в планирането на „голямата, подходяща вечеря за рожден ден“ на Тод. Ако искаше стилно, бих му дала класно.

Изготвих впечатляващо меню, което включваше пиле, пълнено със спанак, картофи с розмарин, дъска за колбаси със сирена, които не можех да произнеса, и трипластова шоколадова торта, която щеше да бъде pièce de résistance.

Всеки ден след работа се прибирах, връзвах косата си и се захващах за почистване, организиране и подготовка. Дори взех назаем допълнителни столове и сгъваема маса от нашата съседка Джанис, само за да съм сигурна, че всички ще имат място.

Приносът на Тод? Абсолютно нищо.

„Затрупан съм от работа“, каза той една вечер, събувайки обувките си и се тръшнал на дивана. „Но ти имаш това, скъпа. Ти си добра в тези неща.“

Добра в тези неща? Бях толкова уморена, че можех да се разплача.

Но вместо да щракам, аз се усмихнах и казах: „Да, имам това.“

Денят на партито най-накрая настъпи. Събудих се рано, решена да направя всичко перфектно. Къщата беше безупречна. Масата беше подредена с подходящо спално бельо и малки картички с имена, които бях написала на ръка. Предястията се охлаждаха, основните ястия къкриха, а тортата беше украсена с ядивни златни люспи.

Да, стигнах дотам.

Тод влезе в кухнята около обяд, превъртайки телефона си както обикновено. Той едва погледна разпределението, което бях поставила.

„Изглежда добре“, промърмори той, докато отваряше хладилника, за да вземе газирана напитка.

„Добре ли изглежда?“ повторих, полу-шегувайки се, но полу-надявайки се той да забележи усилията, които бях положила.

„Да“, каза той и затвори вратата на хладилника. След това, сякаш не беше голяма работа, той добави: „Но хей, не си прави труда да довършваш всичко това.“

„Какво искаш да кажеш?“

„Вместо това отивам към бара с момчетата, за да гледам мача. Отмени всичко. Кажи на всички, че е изникнало нещо.“

„Отказваш ли се от собствената си вечеря за рожден ден?“ попитах. „Тод, планирах това от седмици!“

„Не е голяма работа, Клеър“, сви рамене той. „Просто се обади на всички и им кажи, че сме заети или нещо подобно. Те ще разберат.“

„Ще разберат ли?“ Гласът ми се повиши. „Тод, хората вече са на път! Ти ми каза да направя това прилично и сега си тръгваш?“

„Не искам да се засрамвам пред момчетата“, каза той, слагайки край на разговора.

След това грабна якето си и излезе през вратата.

„Не можеш да направиш това, Тод!“ — извиках, но той вече си беше тръгнал.

Бях толкова разбита. Бях вложила сърцето, душата и спестяванията си в тази вечеря, а той просто си тръгна, сякаш не беше нищо. Да отменя всичко? След цялата работа, която бях свършила? Но повече от всичко се чувствах унизена.

Как можа да се държи така с мен? Как можеше да отхвърли всичките ми усилия, сякаш нямаха значение?

Взирах се в масата, докато свещите примигваха подигравателно.

Това ли струваш, Клеър? попитах се. Така ли ще позволиш на Тод да се отнася с теб? Не, не можеш да направиш това.

В този момент реших, че няма да отменя вечерята. Няма да му позволя отново да ме накара да се чувствам зле. Ако Тод искаше да се държи като разглезен нахалник, щях да му позволя, но не и без да му покажа как наистина изглежда „неудобно“. Нямаше представа с кого се забърква.

Грабнах телефона си и изпратих групово съобщение до всички гости:

Партито продължава! Промяна на плановете. Срещнете се в бара на главната улица близо до нашето място. Донесете си апетита!

След това се захванах за работа.

Опаковах цялата храна и я натоварих в колата. След това отидох направо до бара, който Тод спомена.

Когато пристигнах, мястото вече жужеше от шум. Огледах се и видях Тод да седи на една маса с приятелите си, с гръб към вратата. Той напълно не обръщаше внимание на присъствието ми.

„Ъъъ, госпожо? Мога ли да ви помогна?“ – попита барманът с широко отворени очи, след като забеляза подносите с храна, която нося.

Излъчих му най-милата си усмивка. „О, тук съм само за да споделя храна с някои хора, които наистина ще го оценят.“

Избрах маса близо до бара, пред очите на групата на Тод, и започнах да разопаковам ястие след ястие. Ароматът на храната бързо привлече вниманието на всички. Посетители наблизо протягаха вратове, за да видят какво става.

„За какво става дума?“ — попита един мъж, сочейки към празника, който организирах.

Повиших глас, колкото да го пренеса през стаята. „О, това трябваше да е вечерята за рождения ден на съпруга ми. Но той реши да ме зареже и да дойде тук, така че си помислих, защо да оставим цялата тази храна да отиде на вятъра?“

Стаята избухна в мърморене и смях, а няколко души дори ръкопляскаха. Тогава Тод най-накрая се обърна и ме забеляза.

Той веднага се втурна, докато приятелите му мърмореха помежду си.

„Клеър! Какво, по дяволите, правиш?“ — изсъска той и очите му нервно се стрелнаха между мен и растящата тълпа.

Дори не го погледнах.

Вместо това се обърнах към най-близката група покровители. „Харесвате ли шунка? Почерпете си! Има и торта.“

Точно когато Тод отново протестира, входната врата се отвори и влязоха родителите му, моите родители, сестра му и нашите братовчеди.

Погледнаха ни, след това храната и след това всички хора, които хрупаха нещо, което трябваше да бъде официална вечеря.

Майката на Тод, да е благословена на откровеността й, се приближи право до него. „Какво става, Тод? Клеър каза да се видим тук за вечерята за рождения ти ден, но защо сервира храна в бар?“

Тод изглеждаше така, сякаш искаше да изчезне в пода.

„Ъх, сложно е, мамо“, измърмори той.

„О, бих искала да обясня!“ аз се намесих. „Тод реши, че гледането на мача с приятелите му е по-важно от вечерята, която поиска да планирам. Затова му донесох вечерята!“

Баща му поклати глава. „Колко неуважително“ — измърмори той.

Междувременно майка ми грабна чиния и каза: „Е, храната мирише страхотно. Хайде да ядем!“

Скоро и двете ни семейства се присъединиха към другите посетители и се заровиха в празника, върху който бях работила толкова усърдно.

А приятелите на Тод? Те все още се смееха за негова сметка и му казаха, че никога няма да забравят този ден.

Докато изнесох тортата, барът се чувстваше като пълно парти. На върха на тортата с удебелени глазурни букви бях написала:

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА МОЯ ЕГОИСТИЧЕН СЪПРУГ!

Барът избухна в смях, когато го прочетох на глас, но Тод не беше много щастлив от това.

„Това наистина ли беше необходимо, Клеър?“ — измърмори той под носа си.

Наклоних глава, усмихвайки се мило. „Абсолютно.“

След като всички свършиха, започнах да опаковам празните тави. Тогава барманът ме спря.

„Госпожо, вие сте легенда“, каза той. „Пияния за сметка на къщата, ако някога се върнеш. Без него, разбира се!“

Аз се засмях. „Благодаря! Определено ще се отбия някой път.“

Семействата не се задържаха дълго след като храната свърши. Баща ми ми кимна гордо, докато си тръгваше, докато майката на Тод му каза, че е можел да се справи по-добре.

Докато се връщахме към вкъщи, Тод продължаваше да мърмори, че е бил „унижен“. След като се върнахме, той протестира още повече.

„Клеър, ти ме унижи пред всички!“ — каза той и вдигна ръце във въздуха.

„Не, Тод“ — изстрелях в отговор. „Ти се унизи. И за протокола, не очаквай ново домашно ястие скоро.“

Знаеше, че не може да спори с мен в този момент. Той просто се обърна и се втурна към спалнята.

Минаха две седмици от онази вечер и не се шегувам, Тод се промени. Е, най-вече.

Нереалистичните му изисквания намаляха и той беше необичайно учтив, сякаш се страхуваше, че ще направя още една подобна каскада. Той не се извини директно, че ме изостави, но срамежливото му поведение говори достатъчно.

Предполагам, че сега той знае, че вече не съм жена, която ще се преобърне и ще търпи глупостите му. Ако не друго, това е победа в моята книга.

---

България

Деси и Калоян СКОЧИХА на Добрин и Мартин от Игри на волята

„Момчетата си играят играта и са много подготвени, но направиха много недостойни неща, които са и ненужни, защото те са силни играчи. Няма нужда от толкова лицемерна игра“, изрази своето недоволство Калоян след отпадането си от „Игри на волята“.

Той и Десислава насочиха критики към най-силната коалиция в този сезон, състояща се от Добрин и Мартин, които са възприемани от мнозина като главните антагонисти в предаването.

Деси, която също е част от отпадналите състезатели, подкрепи Калоян и добави своя гледна точка за поведението на Добрин, когото познава преди участието им в предаването.

„Когато е около Мартин, Добри не е този човек, когото познавам“, сподели тя в предаването „На кафе“ по Нова тв, обвинявайки Мартин в отрицателното влияние върху поведението на Добрин.

Според Калоян и Десислава, фаворитите са проявили надменност, като дори не са се постарали да изпратят достойно отпадащите състезатели от арената, което е възмутило и допълнително засегнало отпадналата двойка.

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com