Свържете се с нас

Made in BG

Йордан Йовчев: Срещнах голямата любов, никога не сме се карали с жена ми

“Срещнах голямата любов и с Боряна никога не сме имали проблеми. Никога и не сме се карали. Това е човекът за мен, убедил съм се в това”.

Така Йордан Йовчев – първият ни гимнастик, участвал в шест олимпийски игри в историята на спорта и единственият българин взел участие в шест олимпиади, говори за спътницата си в живота – съпругата му Боби.

Той бе основен в гост в предаването “Животът по действителен случай” по Би Ти Ви.

“С жена ми се срещнахме, докато бях контузен и се придвижвах с патерици. Запознахме се в кафето до нас в Пловдив. Аз нямах много опции за движение и всеки ден си говорихме, пиехме кафе, намирахме общ език и много се харесахме. Направи ми впечатление, че много си пасваме. И после като махнах гипса, почнахме да излизаме по заведения. И така тръгнаха нещата. Тя много ме разбира, компромиси също прави, защото приемаше моите отсъствия от града. Когато почнаха и успехите ми, много ме поддържаше. Малко са хората, които могат да направят това, което тя направи за мен”, благодарен е Данчо.

Шампионът ни по спортна гимнастика си спомня като днес и моментът, когато и присъствал на раждането на сина си. “Странно усещане беше. Гледаш едно малко нещо, което не прилича на нищо, като всички деца – неоформени, грозни. Едни черва се вадиха, едни неща, не ми стана лошо. Гушнах го, аз гледах много да не сбъркам като рязах пътната връв на бебето. Джордан днес е на 23 години. Той се занимаваше дълги години с тенис на корт, преподаваше и сега учи трета година в Хюстън и друга работа работи. Много съм горд с него”, споделя Йовчев.В личния си живот той никога не е имал проблеми със съпругата и сина си, но в професионалния разочарования не липсвали.

“Едно от най-големите ми беше в Атина през 2004-а. Отидох на тези игри в пика на формата си и оправдах очакванията си като представяне. Изпълних най-добре съчетанието и трябваше да бъда олимпийски шампион. Това е признато след състезанието от всички. Онзи ден остава ключов за мен, защото не спечелих титлата, но получих една съпричастност на световно ниво и огромна симпатия и подкрепа в България. Реално тогава станах Данчо Йовчев в смисъла на уважение, на разпознаване и на това, че хората видяха какво мога. Това ограбване, защото точно това си беше, ми донесе любовта на хората по един странен начин. И, да – днес не седя в историята на спорта като олимпийски шампион, но спечелих друго, не по-малко важно нещо. Не тая лоши чувства към гръцкия състезател, защото в нашия спорт имаме кодекс на взаимно уважение. Тогава Юри Кеки ми вдигна ръката и това е предостатъчно за мен, а и хората знаеха кой заслужава да е шампион. Това е пиковият момент”, сподели Данчо.

От декември 2008 г. той е председател на българската федерация по спортна гимнастика.

---

Made in BG

Урок по история: В България има стадион на 1900 години за 30 хиляди зрители

Стадионът на Филипопол е едно от най-удивителните съоръжения на древността на територията на съвременна България.

Римският стадион на Филипопол, днешен Пловдив, е изграден в началото на ІІ в., по времето на император Адриан (117 – 138). Филипопол и Тримонциум (Трихълмие) са имената на Пловдив по времето на Древния Рим.

Римският стадион е едно от най-забележителните съоръжения на древния Филипопол. Обявен е за национална културна ценност през 1995 година. Стадионът е една от многото запазени сгради от времето на Древния Рим в днешен Пловдив, сред които са най-добре съхраненият античен театър на Балканския полуостров, фрагменти от Форума / Агората, Одеона / Булевтериона, фрагменти от два акведукта, крепостни стени, терми, малка и голяма базилика, синагога, резиденции, улици и др.

Стадионът е разположен в северния край на укрепения град, между двете крепостни стени, между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе. Днес стадионът се намира в центъра на града, под Главната улица. Северната част от него може да бъде видяна на площад Джумая, но по-голямата част от стадиона е под сградите по протежение на главната улица. Централният вход на стадиона се намира на днешния площад Каменица.

Стадионът има дължина 240 метра и широчина 50 метра. Дължината на пистата е един стадий – 600 гръцки (625 римски) стъпки, или 180 метра. Стадионът е побирал 30 000 зрители, някои от които са идвали специално, за да присъстват на игрите във Филипопол. Местата за зрителите са на 14 реда, прекъснати от стълбищни пътеки, които достигат до пистата. Седалките са изработени от монолитни мраморни блокове, украсени със стилизирана лъвска лапа. Лицето на първия ред е облицовано с мраморни плочи (ортостати) с височина 1,80 м, издигнати върху базисен ред от профилирани мраморни блокове. Седалките на последния ред имат облегалки.

Карта на стадиона

На площад Джумая е експонирана северната, дъговидна част на стадиона, наречена сфендона. Под полукръглите редове седалки (кавея) е изграден засводен вход, който свързва пистата с подземен проход-улица.

Над свода е изградена ложа. В северната страна на коридора е разкрита част от крепостната стена на Филипопол, изградена през ІІ и ремонтирана през ІІІ-ІV век. През ІV век тази зона е пресечена от античен акведукт.

Почетните зрителски места на филипополския стадион са надписани (както в повечето сгради за зрелища из цялата Римска империя). Открити са седалки с гръцки надписи, доказващи, че е имало специални места за лица с висок социален статус.

Централният вход на стадиона е оформен от зидани стълбове – пилони, облицовани с мраморни пиластри с пластична украса. Върху пиластрите са изобразени бюстове на Хермес (херми) с поставени над тях наградни вази с палмови клончета, а до тях – атрибутите на Херакъл – лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели.

Мраморните блокове от архитектурните детайли при входа, както и тези на първия ред, са свързани помежду си чрез железни скоби, споени с олово. Пред входа е разкрита настилка от гранитни блокове в шестоъгълна форма.

Според намерени надписи и монети в града периодично са се организирали Питийски игри, по подобие на тези в Гърция. При посещението на император Каракала през 214 г. игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 г. – Кендрисийски. Игрите били организирани от Общото събрание на провинция Тракия. Специално за игрите монетарницата на Филипопол секла специални монети с лика на властващия император и образи от спортни състезания, провеждани на стадиона. Мраморна плоча, открита при разкопките на сфендоната, доказва, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил почитан със състезания в стадиона на Филипопол.

Атлетите се състезавали в две възрастови категории – мъже и момчета. Игрите са се ръководили от агонотети (спортни организатори). Започвали със състезание за глашатаи и тръбачи. Спортните надпревари били съпътствани и от музикални, поетически и артистични състезания.

На 2 октомври 2013 г. започва вторият и финален етап от реконструкцията на стадиона. Той включва изграждането на ажурно стълбище на мястото на бетонната връзка към ул. „Лейди Странгфорд“, създаване на информационен център, кафе-бар и 3D киносалон. Бетоновата стълба е реконструирана в облика на Римския стадион, а платформа за инвалиди свързва първото и второто ниво на съоръжението. Информационният център и панорамният кафе-бар са разположени на терасата, а част от проекта включва оформянето ѝ в овална форма, подобно на формата на стадиона. Кафенето и центърът за информация са разделени от двойна експозиционна стъклена стена.

В киносалонът с близо 40 места на овален екран се прожектират филми за Пловдив, както и презентации на древния град, поръчани специално от Общината. Общата стойност на втория етап от реконструкцията възлиза на 500 хил. лв.

---

Made in BG

Български пекар обяви цената на баничката в евро

Закръгляне на цени с приемането на еврото ще има.

Димитър Бакалов дава пример с цените в пекарната му в Благоевград.

„Може да има малък проблем, но той ще е за нас.

Защото де факто една баница, която при мен е 2,10 лева, аз трябва да я направя 1 евро и 1 евроцент, а този евроцент до два лева много трудно ще се връщат 99 евроцента.

Може би там ще се получи разминаване, може би някъде ще има малко повече, но това са единични случаи“, каза той.

Правилата и контролът ще зависят от държавата.

Какво ще се случи със заплатите ни и с цените в търговската мрежа? Това е основният въпрос, който българите си задават, когато стане въпрос за въвеждане на еврото у нас догодина.

От 27 държави в Европейския съюз, 20 са в еврозоната. Никоя страна обаче не е приемала общата валута с минимална заплата по-ниска от 500 евро, какъвто е случаят в България към момента. Според икономисти обаче няма риск заплатите на хората да бъдат намалени, защото те ще бъдат пресметнати според фиксирания сега курс на еврото.

В такъв случай, ако заплатата е 1000 лв., тя ще е равностойна на 512.82 евро.

Във фирмите у нас малко се говори за преизчисленията на заплатите и как ще бъдат променени те догодина. „Не се обсъждат тези работи. Като му дойде времето и часът, тогава вече ще се разбере всичко за какво става въпрос“, коментира Здравко Кирилов пред БНТ.

Това води до много неясноти и въпроси. „Как би била изравнена или както говорят „едно евро – един лев“, ама то всъщност не е така. То едно евро е два лева. Стандартът в Българи

С колко се вдигат цените след въвеждане на еврото

Икономистите обясняват – заплатите на служителите ще бъдат преизчислени по фиксирания във валутен борд курс на лева към еврото или 1.95 лева за 1 евро. Няма никакъв риск служителите да бъдат подведени и заплатите да паднат при превалутирането.

„Това не е възможно, защото те са резултат на облигационни взаимоотношения. Всеки, който е сключил трудов договор знае, че това е договор и той не може да бъде нарушен от едната страна. Няма повод за безпокойство“, поясни Доц. Елена Ставрова, икономист.

Но ако при заплатите всичко е фиксирано, то при преизчисляването на цените в търговските мрежи нещата не стоят точно така.

„В този случай бизнесът взима решения, бизнесът търси начини да ограничи рисковете и там закръгляването ще бъде направено негарантирано със закон. Разбира се, държавата би могла да се поучи от опита на тези, които вече го направиха, като Хърватия например, и да задължи за един не едномесечен, а едногодишен период бизнесът да поставя цените на продаваните стоки на рафтовете в двете изражения – левово и еврово“, каза доц. Елена Ставрова.

---

Made in BG

Не си българин, ако не знаеш, че най-старото име, с което нашата Родина е била известна е…

Българският народ носи в себе си история на гордост и несломим дух, оставяйки дълбок отпечатък върху цивилизацията от древни времена до наши дни. Възхищението към храбростта на българските воини и изяществото и духовната извисеност на българките е традиция, която предизвиква възхита у чужденците. Историята свидетелства, че български бойни знамена никога не са били пленявани, а българската жена винаги е била символ на несравнима красота.

Но нашата гордост не се ограничава само до тези факти. Нашите предци са били носители на светлина във времена, когато светът е бил поглъщан от тъмнина. Те не само създадоха и разпространиха писменост, която стана основа за запазването на националната идентичност на милиони, но и действаха с благородство и човечност към покорените, разпалвайки огъня на цивилизацията и културата в сърцата на множество народи. В отличие от други, които извършваха зверства и геноциди, българите показаха пътя на просвещението и милосърдието.

Следователно, ние, съвременните българи, можем с гордост да се идентифицираме като наследници на титаничния Прометей, символ на саможертвата и благородството. Подобно на него, нашият народ също е претърпял страдания заради своята непоколебима доброта и стремеж към просветление на другите.

Не малка причина за гордост е и името на Родината ни България. Няма друга държава, която да е запазила своето име толкова дълго време. На всеки разумно мислещ човек е ясно, че нашата държавност започва не през 681, а поне половин хилядолетие по-рано. В Именника на Българските Владетели съвсем ясно е казано, че 515 години преди Аспарух наши князе са властвали на север от Дунава – “ сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. (515) остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ”.

През II век в Европа има само две държави – налагащата робството Римска Империя и чупещата веригите на подтиснатите България.

Преди време споменах, че името на народа ни е много древно. Ирландските предания разказват за народ болги, който е обитавал Тракия по времето на Кир Велики – VI век преди Христа. Потвърждение на това че народностното ни име е съществувало в Източна Европа по време на Античността получаваме и от тракийската ономастика.

В древно посвещение към върховно тракийско божество (надпис от село Дъждец, Ивайловградско) се среща епитетаБлегур*. Вл. Георгиев сравнява името с гр. φλεγυρος. Трябва да се уточни и това, че едни от най-ранните запазили се изписвания на името българин и определението български с кирилица, са във формите бльгаринъ (в надписа на Иван-Владислав) и блъгарьскъ (IX век, Черноризец Храбър).

Коренът бльг е идентичен на тракийското определение блег(ур), който пък има значение блестящ, сияен, светъл. Благодарение на тракийската дума блегур, ние можем най-сетне да разгадаем истинския смисъл на етнонима българи, а именно – светли, сияйни хора.

Това е нещо доста интересно защото то съвпада по смисъл с едно още по-старо название на страната ни. Стефан Византийски свидетелства, че Тракия е носила имената Перке и Ария. Перке е сродно може би с епитета на Хероса – Перкон, но за Ария учените мълчат. Не ми е известно някой наш езиковед, или историк да е предложил подробно и ясно тълкуване на това особено име.

Аз лично смятам, че Ария означава страна на арийците – народът, който покорява Индия в дълбока древност. Луций Ариан свидетелства, че преди идването на тракиеца Дионис в Индия, местното население било примитивно. Хората се хранели с кора на дървета и сурово месо, а дрехите им били кожи от животни. Тракиецът Дионис научил индийците на земеделие, занаяти, строителство, дал им религия, като поставил себе си начело на пантеона. Това е интересно подробност защото един от епитетите на Дионис, а именно Бромий е почти идентичен с върхоното индийско божество Брама.

“But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself” Anabasis Alexandi, VII.vii

Това едва ли е случайност, както не е случайност това, че тракийските погребални обреди се срещат и при индийците Ритуалното самоубийство на съпругата при смърта на мъжа й (сати) е арийски обичай. Той е описан добре от Херодот при траките – История, V-5:

Самото име на ритуала сати, или сути притежава значението истина, истинност. Т.е. последвайки своя съпруг жената е оставала истински верна. Думата сати, сути е най-близка до старобългарската суть– истина, същина.

На север от Индия са живели саките. Индийците ги смятат за потомци на старите арийци, или по-точно считат ги за военната аристокрация наречена кшатрия. Тези саки Аристофан ги определя като траки. Това, че траките са старите арийци разбираме и от свидетелството на археологията. Учените смятат Андроновската култура от Средна Азия за принадлежаща на арийците. Това е така, но никой не си е направил труда да обясни, че керамиката, а и сечивата от Андроново имат по-стар прототип не къде да е, а в земите на България.

находки типични за Андроновската култура на арийците

брадви и копия от Тракия

тракийска керамика имаща същите орнаменти като арийската от Андроново

тракийска керамика имаща същата форма както арийската от Андроново

След като исторически извори, обичаи, а и археологически находки свързват траките със старите арийци, то е съвсем логично да приемем, че Ария наистина означава земя на арийците. Самото име арии означава светли, сияйни хора. То е сродно на санскр. арка–слънчев лъч, тохар. арки-светъл и разбира се българската ярък,т.е. светъл. Ярък е йотизираната по-нова форма на арь-к – светъл, сияен.

Това, че най-старото название на земята ни е Ария не бива да ни учудва. Тук са се появили първите благородници. Тук, на Балканите е първото златно съкровище и първите символи на царска власт – златна диадема и златен жезъл. В нашата земя има около 50 000 тракийски надгробни могили. В никоя друга територия не са живели толкова благородници!

Понеже част от дедите ни са мигрирали за Средна Азия в дълбока древност обяснява защо те са наложили там най-старото име на Тракия, а именно Ария.

Ария Варта е държавата на арийците в Индия. Частицата варта означава буквално ограждение, собсвеност. Вартаидва от арийската дума вартате–въртя, т.е. ограждам, заобикалям и е сродна на стблг. врьтъ-двор, ограда, градина.

Фактът, че траките са арийците, които повлияват дедите на перси и индийци обяснява защо в нашия език има думи сродни с други от санскрит и авестийски. Тези прилики се тълкуват от някои изследователи като доказателство за азиатския произход на старите българи. Както видяхме обаче това не е така. Дедите ни са се оформили като народ не някъде в Афганистан, а на Балканите – люлката на цивилизацията, там където за първи път е блеснала искрата на познанието.

Колкото и да се опитват някои хора да укрият тази истина, тя все по упорито си намира път. Често бях критикуван, че свидетелството на Луций Ариан за походът на Дионис в Индия е само легенда. Може, да, но не само Ариан поставя говори за идването на Дионис в Индия, това правят Плиний, Страбон, Ноний и др.

Освен това, в съседство със саките и бактрийците Плиний Стари разполага племето сарапари, на които Страбон дава тракийски произход. В Средна Азия Плиний разполага и етносите туни, кикони, брисари, а в Тракия имаме тюни, кикони, брисеи. Да не забравяме и свидетелствата на археологията показващи, че арийците идват от Тракия. Всички тези данни са премълчани от хората опитващи се да ни изкарат роднини на афганистанци, талишци и иранци.

Това е подигравка с науката, а и с паметта на дедите ни, които са най-древните цивилизовани обитатели на Балканите. Хайде да помислим, англичаните колонизират Австралия и повлияват езиково аборигените, но това не прави аборигените роднини на старите англо-сакси, нали? Португалците налагат своя език над африканското население на Мозамбик, но от фактът, че хора от негроиден антропологичен тип говорят португалски не може да заключим, че народът на Мозамбик е от един произход с португалците.

Манипулаците на българската история няма да спрат скоро, прекалено много е инвестирано в лъжи и манипулации. Те доведоха не само до объркване, но и до дистанциране от истинските ни роднини. За да не попадаме в плен на измамата е нужно да се пазим от негативните емоции, които са лош съветник и могат да ни отведат не където трябва.

Разсъждавайки хладно и логично, търсейки приятелство с всички, рано, или късно ще стигнем до истината. Нашето съзнание е като огледалната повърхност на планинско езеро, ако тя е спокойна, то и отразяващият се образ е чист и ясен, лесен за възприемане. Гневът и омразата размътват всичко и създават порочен кръг, от който е трудно да се измъкнем. Озлобеният търси отмъщение и ще се покрие неминуемо със страдание.

Благородникът владее себе си, той е волеви и силен, умее да прощава и да гради щастливо бъдеще. Съдбата ни е в нашите ръце приятели, тя се оформя от изборите, които правим в живота. Една преуспяваща България може да се изгради само от благородници, дедите ни бяха такива.

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com