Ако България бъде приета в еврозоната, това ще се отрази на лихвите по кредитите за домакинствата и бизнеса. Те ще станат по-ниски, отколкото са сега в левове. Около това мнение се обединиха известните икономисти проф. Боян Дуранкев и Румен Гълъбинов, пише Телеграф бг.
Към настоящия момент обаче страната ни не покрива два от четирите критерия – инфлацията ни е по-висока от изискваната за членство в еврозоната, а бюджетният дефицит е по-голям от записаните 3% от БВП. „Първият въпрос трябва да е имаме ли шанс за приемане в еврозоната. Защото влизането в еврозоната не е като в ресторант, ако имаш достатъчно пари – вътре си“, заяви проф. Дуранкев.
Изисквания
„Първо – не отговаряме на критериите, които са задължителни за всички страни. Второ – не сме задължени да бързаме с някакъв срок.
Още повече, че в момента имаме само монетарен, но нямаме фискален съюз. Това означава, че днес не можем и не трябва да влезем, а това да стане, когато бъдем готови и му дойде времето“, смята икономистът.
Дуранкев обяснява, че в член 40 от договора за функциониране на Европейския съюз, Параграф 1 са записани 4 критерия, на които трябва да отговаряме. А ние в момента не покриваме първия и втория – ценовата стабилност и стабилни и устойчиви публични финанси.
Ценовата стабилност е инфлацията. Изискването е да не надвишаваме с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на трите държави членки с най-добри показатели. Публичните финанси са прословутите 3 процента дефицит спрямо брутния вътрешен продукт.
Според икономиста се пропуска и нещо много важно – правното сближаване. „Това значи не само да сме приели съответните закони, но и да работят тези закони.
Става дума за около 100 нормативни акта. Неразписано друго условие е нивата на корупция да са ниски. Нещо, на което категорично не отговаряме“, каза Дуранкев.
Дългове
Не е вярно, че влизайки в еврозоната, ще трябва да поемем дълговете на всички останали държави. Според договора от Маастрихт всяка страна отговаря сама за дълговете си и при специални споразумения богати държави като Германия, Финландия и Нидерландия дават средства за спасяване на други страни, натрупали големи дългове. Но това става чрез заеми. Нещо, което и сега прави България, като взема външни дългове.
Другият аргумент против е, че ще има инфлация. То и сега имаме инфлация много по-голяма от тази в еврозоната. След приемането на еврото ще има т.нар. закръгляща, добавъчна инфлация, която се мери в рамките на процент.
Защото, ако сега нещо струва 3,75 лв., ще го закръглят производителите на 2 евро. Т. е., не еврото внася инфлацията, а нашите производители и търговци добавят инфлацията. Но това е еднократно и обикновено се изчерпва в рамките на месец и половина, изчислява проф. Дуранкев.
Избор
„България вече 15 години е член на Европейския съюз. Още с присъединяването ни към ЕС през 2007 г. с подписания договор съответно сме поели ангажимент да станем един ден член на еврозоната и на Шенгенското пространство.
Т. е. това не е избор къде, а кога“, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. Той напомни, че до 2019 г. включително ние имахме изцяло отговарящи на критериите за членство макроикономически показатели. Инфлацията беше в нормата, бюджетният дефицит и съотношение на дълг към брутен вътрешен продукт – също.
От 2020 г. обаче заради пандемията, последвалото 2021 г. проинфлационно възстановяване, както и тази година с войната в Украйна не само България, но и други страни нарушиха някои от макроикономическите показатели.
„Основен проблем към момента е високата инфлация, ако е възможно, трябва да я намалим двойно през следващата година“, посочи Гълъбинов.
Предимства
Според икономиста увеличението на лихвените проценти ще върви нагоре. Но лихвите в еврозоната са по-ниски от българските. Това ще е една от ползите от въвеждането на общата валута. Друго предимство е при презграничните пътувания с цел туризъм или търговия и транспорт. Ще отпадне превалутирането.
Плюс е и това, че целият механизъм на сигурност и гарантиране на финансовата ни система се поема от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Това означава, че ако имаме известни трудности, ако възникнат някакви временни ликвидни проблеми, то ще бъдем подкрепени по европейския гаранционен механизъм. Минуси също би могло да има – например, че хората трябва да свикнат с новата валута в своето ежедневие.
Сега например се търгуват недвижимите имоти в евро. Тепърва обаче предстои да свикнем с ежедневното пазаруване с евро. Тук ще е ролята на държавата да съблюдава да не се увеличат спекулативно цените само заради това, че се преминава към еврото.
Хърватия го въвежда от 1 януари 2023 г.
Хърватия официално въвежда еврото от 1 януари 2023 г. Макар тя също да не покрива всички критерии за членство в еврозоната, страната бе допусната в клуба на богатите.
Още от 5 септември т. г. цените в магазините се обявяват в куни и в евро. Преди това на 12 юли Съветът на Европейския съюз одобри официално присъединяването на Загреб към еврозоната на 1 януари 2023 г. и определи обменен курс на хърватската куна на равнище 7,53450 куни за 1 евро.
С влизането в сила на 1 октомври 2020 г. на рамката за тясно сътрудничество между ЕЦБ и Хърватската народна банка ЕЦБ пое прекия надзор над осем значими банкови институции и наблюдението на 15 по-малко значими в страната.
Само осем страни от ЕС са извън зоната
От общо 27 държави в ЕС 8 все още не са приели еврото като официална национална валута. Това са България, Хърватия, Чехия, Дания, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
Европейският съюз не налага конкретни срокове и дати за приемане на еврото. Всяка една държава трябва да разработи своя собствена стратегия и план, за да отговори на очакванията и да премине към използването на общата валута.
Дания има специална договорка, която я освобождава от приемане на еврото, а страни като Унгария, Полша и Чехия засега не афишират желание това да стане скоро. През 2003 г. Швеция провежда референдум по въпроса и населението тогава отхвърля идеята за присъединяване към еврозоната.
Съпротивата – носталгия и неразбиране
Противниците на еврото у нас смятат, че отказването от лева ще ни лиши от национален суверенитет. Предлага се също да бъде проведен референдум по въпроса, но той е уреден още в договора ни за присъединяване към ЕС. Освен това голяма част от нашенците не правят разлика между Шенген и еврозона. Според финансисти съществува и още една съпротива.
Тя идва от някои свръхбогати българи, които имат кредитни задължения в лева. Мечтата на такива хора е да не влизаме в еврозоната, а валутният борд да падне. Тогава много по-лесно те ще изчистят дълговете си, като използват за това авоарите си в евро.
Така както се случи през 1997 г. Това е повече политически и стратегически избор, отколкото чисто икономически и финансов. Затова, ако чакаме идеалния момент да приемем еврото, това никога няма да се случи, категорични са експертите.
