Жените на Малък Тошко скърбят за него! (Какво показа експертизата)

Смъртта на Тодор Славков дойде като мълния в летен следобед – рязко, без предупреждение, в ден с ужасяваща символика. Точно на същата дата – 21 юли – си отиват и неговата майка Людмила Живкова и вуйчо му Владимир. Фатална, повтаряща се дата, сякаш изсечена в родовата орис на тази фамилия, пише Интриги.бг.

Новината разтърси особено силно жените, които са били част от живота на Малък Тошко – приятелки, бивши любови, спътници по бохемски вечери и лични бури. Една от първите, които не скриха болката си, беше Деси Цонева. С кратък, но силен жест тя каза всичко:
„Обичах го много. И край.“
Някога, в младостта, те бяха част от една компания, купонясваща без угризения, дори когато светът им се срутваше около тях. Цонева бе съпруга на Янчо Таков – втори, а Славков – негов най-близък приятел.

Сред най-разтърсените се оказа и Бианка Илич – Супер Бианка от екрана, която с години отричаше интимна връзка с Малък Тошко. Но думите ѝ сега звучат различно – разголени, лични, неспособни да скрият емоцията:
„Сбогом, мое любимо приятелче. Защо се разбърза? Част от сърцето ми си отнесе със себе си… Помниш ли онова грозно, счупено Туинго? В него си мислехме, че светът ни принадлежи. И може би беше така.“
Тя го нарича “своя човеко” и “Биба Тортата”, която му носела “захарен смях” в горчиви дни. Сълзи между редовете – и между редовете на един недоизживян живот.

Сестра му Жени Славкова потвърди трагичната вест и помоли за разбиране. В семейството предстои сватба на племенница и кандидатстудентски вълнения – животът се движи напред, дори когато болката го дърпа назад.

Безутешна остана и Таня – първата съпруга на актьора Сашо Кадиев. С нея Тошко споделяше приятелство, усещане за свобода и онзи тип интимност, който не се побира в определения.
„Ти беше огън, бунт, нежност. Живя истински – не по правила, а по усещане. Светът още носи следите ти – в песента, в чаша вино, в залеза… Наздраве, свободен човек.“

Тодор Славков – сянка и светлина на една династия

Роден на 18 май 1971 г., Тодор Славков носи името на своя дядо – генерален секретар на БКП и държавен глава на НРБ. Майка му – Людмила Живкова – го отглежда в среда на култура, политика и очаквания. Баща му е Батето – Иван Славков, емблематичен спортен шеф и телевизионен директор. Самият Тодор често с усмивка казва, че е „син на баща си и внук на дядо си“ и никога не се преструва, че не дължи голяма част от живота си на името, което носи.

През 2016 г. в ефира на NOVA Славков говори с обичайната си самоирония:
„Политиката ми е хоби… в кръга на шегата, разбира се.“
Говореше за себе си с усмивка, за системата – с дистанция, а за миналото – с иронична яснота.
„След 1989 винаги съм виновен. Преди това бях винаги невинен. Свиква се и с двете.“

Тежка сянка над живота му хвърля смъртта на майка му, когато е едва на 10. Същата дата – 21 юли – отнема и вуйчо му години по-късно. Тази година тя се превърна и в неговата последна спирка.

Трагичният край

Според официалната информация от Районната прокуратура в Стара Загора, Тодор Славков е отнел живота си със законно притежаван 22-калибров револвер. Тялото му е открито в къща за гости в село Асен, където е бил сам през последните две седмици.

Какво се е случило зад стените на къщата в Старозагорско – все още не е напълно ясно. Образувано е досъдебно производство, а съдебномедицинската експертиза потвърждава версията за самопрострелване.

Завинаги на 54 – със стил, с ирония и с шепа незабравими залези

Малък Тошко си отиде така, както живя – встрани от клишетата, с усещане за свобода и със спомен за един свят, който вече не съществува. Но той беше от онези, които носеха този свят в себе си. И го споделяха с онези, които имаха очи да го видят.