Жена инвалид стовари тежък чук върху стачниците в София!

Хората в София започнаха да се изнервят! Нормално, очаквано и логично! Защото взеха да им ходят по главите.

Мариана Харизанова, която се придвижва с инвалидна количка, публикува във фейсбук емоционален коментар по повод стачката на градския транспорт в София.

„Днес градският транспорт не работи. Вероятно и утре. Трудно е, нали? Утехата – поне Метрото може да се ползва. За мен това, което преживявате сега, е ежедневие. Всеки ден – без градски транспорт, защото е частично достъпен за човек в количка.

И ако тръгна от спирка „А“, дали ще стигна до „Б“? До спирка „С“ ще изгрее Луната, а съм тръгнала по слънце.

Понякога 3 часа не стигат от Люлин да се „добера“ до НДК. Метрото също е кошмар. Адреналинът ми прехвърля всички нормални стойности, сърцето ми ще излети, та няма да го стигна – ето, задава се мотрисата, а за мен е чудовище.

Мнооого висок праг, удря (и може да счупи) моторите на количката, дори повдигната на задни колела. Голямо е разстоянието между него и перона. Зее като пропаст. Ако не успея, предните колела попадат там и заедно с количката се килвам напред. Нея ли да удържа, себе си ли? Дори асистентът ми е затруднен, иначе физически силен мъж. Веднъж го преживях, стига ми!

Стрес – това за мен е градският транспорт на европейска София.

Шофьорите искат по-високи заплати. Не, докато съм принудена да правя таран на тролеи 6 и 7, и да не ги пропускам да продължат, докато не се научат да спират до тротоара и да наклонят возилото.

Не и докато рейс 111 ме подминава в дъжда, защото съм единствена на спирката и количката ми изисква пускане на рампа, а той, „негово величество шофьорът“, трябва да стане от седалката, да дойде и да съдейства. Това е и загуба на минути. Оставя ме там, в дъжда. Подминава ме като кошче за боклук. Да чакам следващия…

Там пък се счупи рампата. Изчакай другия… И т.н. И аз съм бързала за работа – БЧК е далече. Ден след ден битка, за да стигна до офиса. И така години.

Не ви е добре днес, нали? Съчувствам ви, разбирам. За кратко се докоснахте до проблема ми – колко е трудно без градски транспорт. Поне Метрото не ви е проблем. Тази история можеха да разкажат стотици хиляди хора в колички. И не само от София. Много от тях са невидими. Защо ли?“