Европа не може да си позволи дълга ресурсна война с Русия, отстъпва тихомълком

Ще има много сериозни политически промени в Европа в разгара на зимата.

Ще се промени и начинът, по който Европа гледа към конфликта и как трябва да се подходи към него.

Смятам, че ще се търси смекчаване на санкциите чисто егоистично от икономическа гледна точка.

Великобритания вече го прави. Тя махна някои ограничения върху покупките на метали и на други суровини от Русия. Това ще се случи тихомълком. Икономиката не е в състояние, в което да си позволи да води ресурсна война с един от най-големите световни производители на ресурси и то, когато пазарът е нагоре. Ако цената на петрола беше около 25 долара – да, но не когато е около 100 долара. Това каза Цветослав Цачев, инвестиционен консултант, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

Тенденцията петролът да бъде скъп не е тенденция от войната. Тя е тенденция от едно десетилетие с пренасяне на фокуса върху зелената енергия. Това доведе до много по-малко инвестиции в петролна инфраструктура, отколкото са необходими да поддържат силно растяща глобална икономика, каквато видяхме през 2021 година. Още тогава назряваше този дефицит, който обещаваше цените да се настанят над 100 долара за барел.

Ако сравняваме с предишния връх на петрола, който беше около 150 долара преди 14 години и сметнем с инфлация, то този връх сега отговаря на цена, която е близо двойно по-висока – към 180-190 долара чисто номинално от гледна точка на обезценката на парите. Това означава, че не сме стигнали върховете на петрола по такъв шоков начин, какъвто се случи предишния път.

„Сега големият проблем е не толкова цената на петрола, а липсата на достатъчно мощности в рафинериите, които да позволят да се обработва достатъчно количество, за да се задоволи пазарът на дребно”, подчерта Цачев.

По отношение на регистрираните рекордни печалби на петролните компании за последното тримесечие събеседникът отбеляза, че тази тенденция започва от много лоши нива що се отнася до нормата на печалба само до преди две-три години. През 2019 година нормата на печалба на петролните компании беше около 5% при 10-15% средно за останалите сектори в икономиката.

„Наистина виждахме едно десетилетие, в което не само не се инвестираше, но то нямаше и смисъл да се инвестира в петролния сектор, защото възвръщаемостта беше много по-малка от всичко останало. Затова стигнахме до дисбаланс в световен мащаб”, обясни гостът.

„Следващото десетилетие ще видим цикъл на покачване на суровините. Ще видим този бичи пазар, който е характерен с няколкостотин процента покачване”, прогнозира Цачев.

По думите му петролът ще направи корекция в цената си, той вече се настани под 100 долара за барел и ще продължи да бъде натискан надолу поради назряващата рецесия.

По думите му притесненията вече ги виждаме на петролния пазар и много инвеститори започват да го напускат. Да се притежава сега петрол няма кой знае какъв смисъл. Виждаме най-слабите обеми на отворени фючърсни позиции от седем месеца насам, това е още преди войната.

Във връзка с наложеното ембарго на ЕС върху руския петрол от 5 декември събеседникът посочи, че Русия пренасочва петрола си към Азия, а съответно азиатският отива към Европа. Това натежава върху логистиката. Забавянето на транспорта доведе до този растеж на цените, но сега пазарът в някаква степен се балансира. Голямо значение обаче има дали е налице достатъчен капацитет за рафиниране, защото Европа потребява и петролни продукти.

Как се представят петролните компании и какви са краткосрочните и дългосрочни перспективи пред тях може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.