Днес църквата почита два големи празника, а имен ден имат…

Българската православна църква отдава за пореден път през годината почит на Светите
братя Кирил и Методий, както и на техните най-известни ученици – светите Климент,
Наум, Горазд и Ангеларий – Светите Седмочисленици. Лично и патриарх Неофит ще
оглави литургията в едноименния храм в София, от 09:30 часа.

На днешната дата празнуват 

Добрин, Пантелей, Добри, Добрина, Пантелеймон, Пантелейка, Пантьо, Панко, Панчо, Пане. Денят се счита за подходящ
и за пътуване.

Св. Пантелеймон бил от град Никомидия (днес Измит на азиатския бряг на Мраморно
море, Турция). Според житието му той бил отначало езичник и носел името Панталеон
(от гръцки – Лъв във всичко), а когато се покръстил, приел името

Пантелеймон (от гръцки – Всемилостив).

Бил ученик на знаменития тогава лекар Евфросин и станал после придворен лекар
на император Максимиан, който обаче заповядал да го съсекат, защото отказал да
се поклони на езическите богове. Част от мощите на светеца се пазят в светогорския
руски манастир „Св. Панталеймон“.

Още в първата българска държава почитта към св. Пантелеймон е била голяма. Това
показват двата манастира, носещи неговото име в Преслав и в Охрид, където били
създадени също медицински школи и лечебници.

В София паметта на светеца се чества като храмов празник в кварталната църква
в Бояна.

Също така на няколко места в страната има храмове и параклиси в негова чест,
а също и манастири: Присовският край Велико Търново, Обидимският, недалеч от Добринище,
и манастирчето край Смолян. Втори храмов празник има и светата обител „Св. Богородица
– Живоприемни източник“, над Гоце Делчев, Неврокопска епархия, посветен на Св.
Пантелеймон. Манастирът е женски и през последните години в следствие на неуморните
усилия на игуменката сестра София претърпя сериозно развитие.

Юли се чества и успението на свети Климент Охридски.

По древна традиция на този ден Църквата е отредила да се чества паметта на седемте
славянски просветители: св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се
празнуват заедно под хубавото име Седмочисленици.

След смъртта на св. Методий (885 г.) прогонени от Моравия, с други ученици дошъл
в България. Цар Борис ги приел и им възложил да просвещават народа.

Климент основал просветна школа в Охрид с 3050 ученици.

Цар Симеон в 896 г. го поставил за епископ на Дрембица или Велица, в диоцеза
на която област влизал и Охрид. Просиял в подвизи, вършил чудеса – починал в 916
година.