Български сеизмолог: Земетресението в Истанбул е странно, може да се приеме като предвестник на 7,5 по Рихтер

Това са приповърхности трусове, които стават по течението на Мраморноморския разлом, който е част от големия Северноанадолски разломен линеамент. В момента активизацията се извършва само в Мраморно море на едно разстояние от почти 100-ина километра от Истанбул. Това коментира пред БЛИЦ сеизмологът проф. Емил Ботев по повод мощния трус в Мраморно море, който беше усетен на почти цялата територия на България.

В очакване на мегаземетресението

„Преди четвърт век станаха две земетресения с магнитуд по-голям от 7 – едното беше 7,4 и доведе до над 20 хил. жертви и огромни разрушения, само че на изток. Тогава стана разхлабване на напрежението в източна посока от Истанбул по този огромен Анадолски линеамент. В района на Измит станаха тогава двете земетресения.

Оттогава се провеждат непрекъснато изследвания и оттогава се очаква поредното катастрофално земетресение в близост до Истанбул“, обясни той.

„Знае се, че при това положение магнитуд 7,5, колкото се очаква, е някаква страшна прогноза. И сегашното земетресение от много хора може да се приеме като предвестник на едно бъдещо такова реализиране“, допълни той.

Добрата новина – напрежението се разтоварва

„Веднага трябва да споменем, че много бързо тук, само за часове след земетресението, което стана в 12.49 ч. в Мраморно море, за много бързо време се разви силна сеизмична активизация. След това стана едно земетресение с магнитуд 5,3. Всичко това означава, че е в ход един процес на бързо разтоварване на напрежението, заедно с немалкия магнитуд – 6,3, който беше основен и който беше усетен дори чак до Варна“, изтъкна проф. Ботев.

По думите му е доста необичайно, че земетресението от Мраморно море е усетено чак в румънската столица.

„Наистина е странно – в Букурещ не би трябвало да бъде усетено, защото това са плитки земетресения, приповърхностни, което ги прави много по-опасни за тази част на Турция. Крайбрежната част е силно застроена и не е далече от Истанбул.

Това е едно поредно земетресение, имаше едно преди години – също в Мраморно море с магнитуд 6, и ако помните едно – с магнитуд 6,9, което стана малко след нашето в Перник на 24 май 2012 г., на остров Самотраки. А остров Самотраки вече е извън Мраморно море, то е в Егейската зона, но това е продължението на същия този Мраморноморски сегмент от целия този Северноанадолски разломен линеамент, който е в състояние да носи напрежение до магнитуд 8“, поясни експертът.

Кога ще избухне котелът

„Ако това беше само едно предсказващо или форшоково събитие, то трябваше да няма такива последващи слаби земетресения. А да станат няколко такива по-силни – 5, 6 по Рихтер, без другите между тях. А тук развитието на процеса е типично, както за едно максимално силно земетресение с последваща афтършокова редица, което е самостоятелно реазилирано в дадена област“, заяви проф. Ботев.

Той посочва, че не предвижда в близко време да се реализира това дългоочаквано катастрофално земетресение с магнитуд 7,5, каквото прогнозират различни източници, защото: „Разстояние от 50-60 км в областта на тектониката и геологическите структури е достатъчно голямо, за да може да се предаде много бързо някакво преразпределение на напреженията. Не става толкова бързо, геологическият часовник е много бавен“.

Според него, тези натрупвания на напрежения рано или късно ще се реализират в много силно земетресение.

„В случая ще имаме по-скоро обратния ефект – освобождаване, изпускане на парата. В този смисъл едва ли ще избухне котелът“, заяви проф. Ботев.

Каква е опасността за България

Сеизмологът припомни, че силният трус на 24 май 2012 г. е станал на остров Самотраки, който е много по-близо до границата с България.

„То беше много по-силно от сега – 6,9. Тогавашните последствия от това доста по-силно земетресение бяха само изпочупени стъкла на балкони на високите етажи на Хасково и Кърджали. И тук-таме паднали елементи от подпокривни конструкции, които така или иначе от ветрове и бури биха могли да паднат.

Прогнозите ми сега не са пряко свързани с нашите линеаменти или разломи, каквото представлява Маришкият разломен линеамент и който контактува от далечина. Няколко десетки километра са достатъчни да говорим, че не се предава веднага във времето напрежението. А нас ни делят няколкостотин, на-малко 200 км“, подчерта той.

Според него е малко вероятно активността да се пренесе в северната зона на Егейско море заради това, че напрежението е разтоварено с това земетресение от близо 7 по Рихтер на Самотраки.

„Едва ли сега веднага ще стане едно такова пак там. Там вече разстоянието става 100-150 км“, припомни той.

„Ние си имаме собствена, локална активизация, която в сравнение с Мраморноморската, пренася средно 1-2 милиметра годишно – стават измененията на скоростите на отместване на земекорните блокове един спрямо друг“, допълни сеизмологът.

По думите му Югозападна България, в района на дефилето, за което се говори, че е толкова сеизмично опасно, че не можем да се свържем с Гърция, там се достига до 4-5 мм.

„А в Мраморноморската разломна зона, тези отмествания са 20 мм годишно. За няколко години там е в състояние да се натрупа десетки пъти по-голяма енергия, отколкото при нас“, подчерта проф. Ботев.