Губим любовта, когато се опитваме да променяме човека до себе си

– Алекс, вече наближава края на 2024-та година. Кое е най-хубавото събитие, с което ще я запомниш?
– Като цяло, за мен годината беше много хубава и ми се случиха много и различни неща – и в театъра, и в телевизията. Освен “Животът по действителен случай” – едно изключително предаване, което прави голямо добро за много хора, имах възможност да водя и “Аз обичам България” – много забавен формат, който може да се гледа от цялото семейство – от баба до бебе. В него научих много неща за нашата страна и героите на нашето време, не знам защо не се говори повече за тях. В театъра 2024-та започна с премиера още през януари, с пиесата “Два билета до Майорка” в Сатиричния театър. А през юни беше премиерата на най-новата пиеса на Яна Борисова – “Ако извикаш нощем с всичка сила”, с която имахме голямо турне. Това е изключителна пиеса, с невероятна женска роля, която на много хора им се прииска да изиграят. В спектакъла сме заедно с прекрасния ми колега Петър Антонов, режисьор е Димитър Коцев-Шошо, а Милен Кукошаров направи прекрасната музика.

– В кои други нови постановки можем да те гледаме?
– Започнах новия театрален сезон в “Сатиричния театър” с премиерата на “Креват за двама (тотално бедствие)”, на австрийския автор Рене Фройнд – невероятна постановка на Калин Сърменов. Авторът много приятно описва отношенията между хората във времената, в които живеем – как се стремим да променяме човека до себе си по калъп, така както ние го харесваме, дори искаме да го накараме да яде храната, която на нас ни е вкусна… Така губим любовта, защото ние се влюбваме в човека такъв, какъвто е. На сцената си партнираме с Явор Борисов, Стела Ганчева и Николай Луканов. Беше голямо предизвикателство и доста трудно стана, но се получи много хубава пиеса – хората се впечатляват, че сме много различни и никой не ни е виждал в такава светлина. Преди десетина дни излезе и новото “Политическо сатирично кабаре” и както вървят нещата в държавата през три месеца може да излизаме с премиера! (Смее се.) Имахме много работа през тази година, но пък лятото успяхме да си починем със София в Гърция и беше супер!

Като булка, в спектакъла “Ако извикаш нощем с всичка сила”

– Предстоят най-светлите празници. Дъщеря ти София какъв подарък си е поръчала от Дядо Коледа, или вече е голяма за това? 
– София – живот и здраве, скоро ще стане на 14 години и иска каска за ски! Много е запалена по този спорт. Аз не съм скиор, но Иван навремето караше и още на три години я запали. Сега тя много се кефи и вече няма търпение да кара ски.

– Много скромно желание, в сравнение с доста нейни връстници, които обикновено си поръчват последен модел таблет, или телефон…
– Тя е скромна, деликатна, мъдра и разбираща. Понякога й казвам: “Дай да ти вземем това…”, а тя: “Не, няма нужда!” Радва ме, че тя чете много книги, вкл. и на английски. Аз съм й казала, че за книга никога няма да й откажа да й дам пари и наистина съм щастлива, че се запали и чете! Преди три седмици бяхме до театъра и тя ме попита: “Ще ми дадеш ли пари да отида до книжарницата?” След това ме изненада, че си е купила “Идиот” на Достоевски, при това на английски, а аз: “Какво?! Ти откъде знаеш за Достоевски?” Не й бях говорила за него и тя ме респектира с този избор. Казах й, че на английски нищо няма да разбере, а тя ме репликира: “На руски ли да си го взема?” (Смее се.) После ми обясни, че е чела за книгата в интернет и се е заинтригувала, а след като я прочете много й хареса.

– Твоят моноспектакъл “На живо и отвъд това” получава много възторжени отзиви. Има ли разлика между нещата, които ти споделят младите хора, след като са го гледали и признанията на по-зрялата публика?
– Не, емоциите от това представление действат по еднакъв начин на хората, няма значение на колко си години. Щастлива съм, че достига и до млади и до по-зрели хора. Никога не съм очаквала, че ще има толкова млади хора на това не представление за мен, а преживяване! Също така, никога не съм си представяла, че по такъв начин ще достига до хората. Пишат ми цели писма, в които ми споделят, че след спектакъла им трябват ден-два да обмислят емоциите, които са достигнали до тях и са ги развълнували. Признават ми, че са намерили сили да простят на хора, на които не са прощавали години наред.

Целувка по бузата от дъщеря й София 

– А ти лесно ли прощаваш?
– Аз съм простила на всички, на които съм имала да прощавам – прошката е велико нещо. Някои хора прощават само на думи, а всъщност действията им не подсказват, че са направили това. Ако на човек наистина душата му прости – това е велико усещане, това е най-великото нещо за мен в живота!

– С моноспектакъла си ти вдъхваш надежда на много хора и им помагаш да открият смисъл. А ти къде откриваш смисъл и надежда в трудни моменти?
– В София! Категорично в нея. Тя е моят смисъл, надежда и път. Смисъл и надежда винаги има, за всеки е различен – за едни е детето, за други работата, за трети – нова любов… За съжаление, всички минаваме през много трудни неща – това явно е част от пътя ни тук. Едно нещо разбрах, че отговор на въпроса “защо?”, никога няма да получим. Няма да разберем отговора докато сме тук, но вярвам, че нещата не приключват тук, би било супер глупаво.

– София вече дебютира успешно в киното – във филма “Игра на доверие”. Тя има ли кумири в професията и ти би ли искала да продължи да се развива в тази посока?
– Не съм запозната дали има кумири, да каже – искам на тази, или на онази да приличам, но цялата й детска стая е с постерчета от представления, които е гледала. Преди “Игра на доверие”, на мен не ми се искаше да се снима, но режисьорът Димитър Коцев-Шошо ми отвори очите и каза: “Чакай малко, каквото реши – това!” Така че, както майка ми не застана на моя път, така и аз няма да застана на нейния и няма да я спра, ако това е решила.

– Много различна майка ли си за твоята дъщеря, отколкото известната ни актриса Пепа Николова беше за теб?
– Не зная, надявам се поне малко да приличам на майка ми. Тя за мен беше най-добрата ми приятелка – всичко сме си казвали и споделяли. Има деца, които се притесняват да говорят с родителите си, но слава Богу, София ми казва всичко на този етап. Радвам се, че ми споделя, че е отворена към мен. Това е много важно – да говориш с родителите си и да споделяш с тях.

С колегата си Петър Антонов в “Ако извикаш нощем с всичко сила”

– Болезнено ли е за теб да гледаш филми с Пепа, или Иван Ласкин по телевизията, или по-скоро ти носи хубави емоции?
– Различно е всеки път – понякога ми е приятно, понякога не мога…

– Като водеща на предаването “Животът по действителен случай”, притесняваш ли се, когато трябва да задаваш по-лични въпроси?
– Не, аз там съм си Александра – не съм водеща и с всички мои гости си говорим нормално. Мисля, че съм доста деликатна, това не е жълто предаване и питам за нормални човешки неща, не съм нахална и съм далеч от жълтото. Понякога задавам въпроси на гостите, с цел да опровергаем тези жълти простотии, защото това е помия!

– За теб в момента навсякъде пише, че имаш нов мъж…
– Мои познати ми звънят и ми казват: “Александра, ти си навсякъде – ти имаш нов мъж!” Никой не ме е потърсил да ме пита дали е така, просто някой сяда и си пише каквото реши, в случая, че има нов мъж до мен, а впоследствие в статията се разбира, че “мъжът” бил наградата ми “Аскеер”, която спечелих преди две години!

– Значи няма нова любов до теб?
– Не!

– Ако си представиш, че Пепа Николова е твой гост в “Животът по действителен случай, какво би я попитала? Сещаш ли се често за нейни думи, или съвети, които ти е давала?
– Просто ще я прегърна! Няма ден, в който да не мисля за нея! Всеки път, преди да изляза на сцената също мисля за нея. Тя винаги казваше: “Александра, винаги човек трябва да казва истината, лъжата рано или късно излиза наяве – и 20 години да минат ще излезе и тогава става страшно!” Така е, оказа се права Пепа, но хората, които казват истината са неудобни. Нашата държава води успешна политика от много години в това отношение – за опростачването на този народ! Като имаш необразован народ можеш да го манипулираш и водиш наляво-надясно както си искаш, а хората, които имат позиция пречат и са неудобни.

– Ти беше водеща и на “Игри на волята”. Смяташ ли, че Димо Алексиев плати висока цена за грешката си, докато хора, извършили тежки престъпления са абсолютно безнаказани?
– Законът трябва да се спазва. Проблемът в нашата държава е следният – за едни закони има, за други няма! Този човек, който уби двете момичета, какво стана – нищо, а това момче, което уби Милен Цветков – пак всичко замълча… Аз съм за това да има правила и закони и те да се спазват.

– Намираш ли време да следиш какво се случва на политическата сцена у нас?
– Намирам време да следя този “цирк” и след представление винаги поглеждам новините, за да видя какво се случва. Самият факт, че толкова време не можаха да изберат председател на Народното събрание е достатъчно красноречив. Виждам едни агресивни хора, които се изразяват по много пошъл начин – викат, крещят, псуват, дърпат кабели – това са някакви вандали…

– Кои други теми те вълнуват в момента?
– Вълнува ме накъде отива тази държава – всичко, което виждаме е една помия и това ме плаши много. Засега не виждам светлина в тунела, дано не съм права. Вълнува ме и проблемът, че когато си т. нар. популярен човек в България, трябва да даваш пример, макар че тук куцо, кьораво и сакато стават популярни – свидетели сме на това… Ако аз си изхвърля фаса, ще ме снимат, докато ако го направи Гичка сигурно никой няма да забележи – като си популярен даваш пример и носиш голяма отговорност, не може да си позволяваш някои неща.

– Тъжно ли ти е, че у нас почти няма памет за големите ни актьори и младите хора не могат да разпознаят дори имена, като Стефан Данаилов и Георги Парцалев, както се вижда в предаването “Това го знам”?
– Вярно ли?! На мен това ми е болезнена тема и кауза – трябва да имаме памет, защото един народ без памет не е народ! Нещата не започват от нас, но от нас зависи да учим децата кои са нашите герои – да се знаят хората, които са направили нещо за тази държава и историята й. Радвам се, че в Сатиричния театър, благодарение на Калин Сърменов, има няколко реда, на които са изписани имената на едни от големите имена на този театър, дори може да сканираш с телефона си и да излезе цялата информация за тях – какво и къде е играл този актьор и т. н. В Сатирата имаме изрисуван и т. нар. “небесен театър”, не знам дали това го има в другите театри, но то зависи от директора. Преди време имахме и кауза да събираме пари за поставяне на бюст-паметник на Стоян Омарчевски. Това е човекът, който въвежда датата 1-ви ноември като Ден на будителите и благодарение на когото в рамките на две години са построени 1115 училища в България, а освен тях Богословския факултет и Музикалната академия! А колко хора знаят за него?!

– Какво мислиш за това, че днес у нас също има много влиятелни и богати хора, но малко от тях даряват и подкрепят активно дадена кауза?
– Преди години, Пепа беше канена на благотворителен търг, заедно с Ламбо, Слабака и други известни актьори, които трябваше да рисуват картини, а богати хора да ги купуват и приходите да са за Дома на ветераните-актьори. Още тогава си викам: “Защо трябва да отидеш да рисуваш картина – това е нелепо, вместо да дадат пари?!” Ако искаш да помогнеш – ще помогнеш, другото е показност.

– В какво вярваш и случват ли ти се чудеса?
– Чудото в моя живот се казва София Иванова Ласкина, а вярата е най-хубавото нещо на света – тя спасява!

Нашият гост

Харизматичната актриса и тв-водеща Александра Сърчаджиева отдавна е излязла извън сянката на известните си родители – големите актьори Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев. Още като ученичка тя вече си партнира с майка си във “Вампири, таласъми…”, където Пепа Николова прави една от най-емблематичните си роли. В началото известната ни актриса е против Алекс да тръгне по нейните стъпки, но тя е толкова запленена от сцената, че твърдо избира да се посвети на изкуството. През 2006-та година, бъдещата звезда на родната сцена завършва НАТФИЗ, в класа на проф. Здравко Митков. Още същата година е назначена в театър “Българска армия”, а по-късно отива в редиците на Сатиричния театър. Алекс е участвала в популярни сериали, като “Женени с деца в България”, “Господин Х и морето” и “Откраднат живот”. Много запомняща е и ролята й във филма “Шивачки”. През 2022-ра година, актрисата получи “Аскеер” за “На живо”, който беше отличен като най-добър моноспектакъл. Алекс е много търсена и като тв-водеща. Първото предаване, в което се изявява в тази роля е музикалното шоу “Мело ТВ Мания”, следват “Биг брадър”, “Игри на волята”, “Аз обичам България” и “Животът по действителен случай”. Дъщерята на Алекс от колегата й Иван Ласкин – София, също вече проявява актьорски талант и се снима във филма “Игра на доверие”.