Адски КАРТИ разкриха какъв ужас удря човечеството съвсем скоро! Морът ще е масов

Това означава, че навсякъде по света вероятността за умерено топли дни се увеличава, докато вероятността за умерено по-хладни дни намалява. Температурите, смятани преди за „екстремни“, са вече просто необичайни, а онези, които са изглеждали невъзможни, са „новото екстремно“. Важно е да се отбележи, че промяната във вероятността настъпва най-бързо за най-екстремните температури, уточняват синоптиците от Meteo Balkans („Метео Балканс“).

Схема 1: Двете криви изобразяват климатична променлива като дневната температура. Средните стойности (показани с върха на кривата) са най-вероятни, а екстремните – високи и ниски – са в двата ѝ края и са най-рядко срещани.

Зелената крива показва колко чести биха били тези температури в прединдустриалния свят, незатоплен от човешката дейност, а червената – в съвременността. Вертикалната черна линия е прагът, отвъд който е налице конкретната аномалия – в случая много горещ ден.

Разликата между червената и зелената защрихована площ показва колко по-голяма е вероятността тази аномалия да се наблюдава в съвременния свят. Кривата в пунктир показва бъдещ сценарий – в случая как дните, които в момента смятаме за горещи, може да са от по-хладните в бъдеще.

Това е илюстрирано в схема 1, където се вижда, че вероятността за стойностите от върха на кривата нараства съвсем леко, докато тези „на опашката“ на разпределението са няколко пъти по-вероятни в условията на глобално затопляне. Следователно всяко увеличение на глобалната температура с 1ºC ще направи горещите вълни по-топли с над 1ºC .

В доклада на МПКП от 2021 г. недвусмислено се казва, че както обичайното горещо време, така и горещите вълни по света стават все по-топли на всички континенти и това е следствие от антропогенните климатични изменения:

Гореща вълна, която би настъпила веднъж на 10 години в прединдустриалния климат, сега ще настъпи 2,8 пъти за 10 години и ще е по-гореща с 1.2ºC. При глобално затопляне от 2ºC, тя ще настъпи 5,6 пъти за 10 години и ще бъде по-гореща с 2.6ºC .

Гореща вълна, която би настъпила веднъж на 50 години в прединдустриалния климат, сега ще настъпи 4 .8 пъти в рамките на 50 години и ще е по-гореща с 1 .2ºC. При глобално затопляне от 2ºC, ще настъпи 13 .9 пъти и ще е по-гореща с 2 .7ºC. Това са глобални средни стойности за умерено интензивни горещи вълни . Но вследствие на климатичните изменения

Климатичните изменения увеличават вероятността за появата и интензитета на всяка гореща вълна на планетата Горещи вълни екстремните горещини на конкретни места може да зачестят дори няколкостотин пъти. Това се наблюдава в отделни проучвания.

Рекордната гореща вълна в Западна Канада и САЩ от 2021 г. би била почти невъзможна без антропогенните климатични промени, както и горещата вълна в Сибир от 2020 г.

Проучванията сочат, че климатичните изменения са увеличили драстично вероятността и за смъртоносните горещини, и за екстремната влажност, наблюдавани през 2015 г . в Индия и Пакистан. Сходни резултати дават изследванията за феномени от Китай, Аржентина, всички части на Eвропа и Северна Америка, Северна и Централна Африка, Австралия и Югоизточна Азия.

Примерите в хиперлинковете са само част от цялата литература. Атрибутивните проучвания неизменно показват, че тенденциите за затопляне наистина се проявяват като по-горещи, по-чести топлинни вълни, всяка от които може да засегне милиони хора.

Ограничения и важни съображения при отразяването им: Връзката между глобалното затопляне и зачестяващите и все по-интензивни горещи вълни е изключително силна във всички части на света, затова може да правим изводи за тях с голяма сигурност. Това важи както за големите горещи вълни, за които са в сила различни кодове за опасност, така и за необичайното затопляне на времето по места.

Ето все пак някои неща, които трябва да имаме предвид:

„Причини“ за горещините — Горещите вълни са следствие от атмосферните процеси.

Така наречените планетарни вълни – големи извивки на струйните течения високо в земната атмосфера – могат да доведат до дълготрайни екстремни горещини.

Примери за това са жегите в Европа от 2003 г . и в Русия от 2010 г., които причиниха смъртта на съответно 70 000 и 55 000 души.

Екстремните горещини в Сибир през зимата и пролетта на 2020 г. бяха причинени от особена динамика в атмосферата близо до Северния полюс – много силно струйно течение, което доведе облачно (и съответно по-меко) време и засмука по-топъл въздух на север.

Все още няма консенсус за степента, до която климатичните изменения влияят на тези планетарни вълни и „динамични“ ефекти. Според някои широко разпространени изследвания въздействие има, а според други – не.

Това може да повлияе на честотата и интензитета на горещите вълни в бъдеще. Затоплянето на климата като цяло обаче има много по-пряк ефект върху горещите вълни, отколкото тези феномени.