Седемте чудеса на социализма

Ето ги седемте чудеса на социализма, когато българите живееха сити и щастливи, работеха колкото да регистрират присъствие, а държавата се развиваше много добре.

1. Всички имаха работни места.

Тогава за всеки имаше работа. Излизаш от университета висшист и веднага ти се намира работа по специалността. За целта си имаше и разпределение на кадрите из провинцията. Все пак по онова време бяхме първи в Европа по висшисти, като 30% от населението бяха такива. Такова нещо като безработица или интервюта за работа нямаше. За всеки имаше работно място и мотото беше „Трудът краси човека“.

2. Въпреки че всички имаха работни места, никой не работеше.

Най-хубавата черта на социализма беше липсата на експлоатация. Всеки имаше работа, която най-много му отнемаше осем часа на ден. От никого не се изискваше да полага кой знае какви усилия, а камо ли извънреден труд, че дори и в почивни дни, за да закърпи семейния бюджет. Просто отиваш и работиш, колкото да не е без хич, а производителността беше като тази в повечето западноевропейски страни.

3. Въпреки че никой не работеше, планът се изпълняваше 100%.

Това е едно от големите чудеса на социализма. Всеки се скатаваше и уж не работеше кой знае колко, но направеният план се изпълняваше 100%. Имаше голяма организация и качествен контрол, въпреки че никой не си даваше много зор. Е, героите на социалистическия труд, които преизпълняваха плана, си бяха изключения.

4. Въпреки че планът се изпълняваше 100%, в магазините нямаше нищо.

В магазините имаше от всеки вид колбас или млечен продукт само по една марка, но пък те бяха качествени. Сиренето беше сирене, саламът беше салам от месо и млякото беше мляко. Стандартът на качеството на храните ни беше по-висок от този на Западна Европа. Нямахме изобилие от марки на пазара, но малкото, които имахме, бяха стойностни.

5. Въпреки че в магазините нямаше нищо, всички имаха всичко.

Българите по онова време бяха сити. Във всеки дом хладилниците бяха пълни с качествени продукти, а всеки панелен апартамент беше обзаведен, макар и еднотипно – всички кухни, бани, хол със секции и китеници бяха извадени като по калъп. В тези времена гладен българин нямаше, храната и облеклото бяха еднотипни и без разнообразие, но бяха качествени, евтини и в голямо изобилие. С по-дефицитните стоки се снабдявахме с връзки.

6. Въпреки че всички имаха всичко, всички крадяха от държавата.

Българите тогава имаха почти всичко, но и крадяха от държавата, каквото можеха да скатаят. Това се случваше по текезесета, предприятия, в сферата на търговията и пр.

7. Въпреки че всички крадяха, имаше за всички.

Най-голямото чудо на социализма беше, че всички крадяха от държавата, а тя се развиваше все по-добре и всички бяха спокойни и щастливи.

П. Тасков