Далеч на югозапад, почти на ъгъла на географската карта на България, близо до планината имаме щастието по нашите земи да се намира едно наистина силно енергийно заредено кътче. Из Родината ни има наистина много места, които трябва да бъдат посетени и безспорно Рупите е едно от тях!
Село Рупите е разположено в Петричко-Санданската котловина и отстои на около 8 километра северно от град Петрич. В землището му се намира местността Рупите, за където се бяхме упътили и ние по време на Великденското ни пътешествие из Мелнишкия край миналата година. Бях чувала много за пророческата дарба на баба Ванга и за енергията на Рупите, но за първи път посещавах този край и всичко, което можех да си представя надмина очакванията ми.
Mестността Рупите се намира в източното подножие на възвишението Кожух – наречено така, защото в народните представи отдалеч приличал на наметнат кожух. То е част от кратера на вулкан, угаснал преди около един милион години, по нашите земи. Още този факт ни загатваше, че ни очаква нещо истински впечатляващо.
Началото на комплекс “Ванга” е поставено от самата нея с построяването на къщичката през 1970г. и на храма “Света Петка Българска” през 1994г. След смъртта на Пророчицата на 11 Август 1996г. по идея и инициатива на Димитър Вълчев – почетен председател на фондация “Ванга” е създаден комплекс “Ванга” с площ 230дка. Изграждането е осъществено за времето 1997-2014г. Местността заедно с църквата е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Когато тръгнах към Рупите очаквах да посетя храма, да видя къщичката, където баба Ванга е проповядвала и да усетя енергията и духа на това силно енергийно място. Преди тях обаче това, което не знаех, че ще открия и също толкова силно ме впечатли, бе първата ни спирка – минерална баня “Рупите – Природен лечител”.
Това е мястото, където баба Ванга приживе пожелава да има баня за хората, където да се лекуват. Ето и нейните думи:
“Това място тук е особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие голяма тайна. Децата тук трябва да ходят боси и да се къпят във водата за здраве. Желанието ми е да има баня на това място. До изворите.”
Комплексът предлага дамски и мъжки кът с по два басейна, единият от които с естествени водорасли. Водата е изцяло и единствено минерална. Температурата в тях се контролира, но не бива да се прекалява с престоя в тях. На разположение е и по-голям басейн, обособен като кът за отдих, където престоят може да бъде по-продължителен. Отвън се намират калните гьолове, където водата е още по-гореща, особено в началото на изворите. Както споделих по-горе бяхме изненадани как попаднахме сред изворите и не бяхме подготвени за басейн. Това обаче не ме спря и се потопих за малко в тях, за да се погрижа за някои свои болежки точно в ходилата.
Наистина температурата беше доста висока, но все пак поносима, стига да не си в началото на извора. Покиснах се и походих свободно из по-плтиките участъци. Страшно много хора покрай мен се киснеха потопени целите, а покрай тях се вдигаше силна пара. Целенасочено ежегодно тук идват много посетители, за да са близо до природата и за да се лекуват. Следващия път определено ще се върнем тук по-подготвени и с бански.
Не ни се тръгваше от минералните извори, но тепърва ни очакваше да видим още много. Насочихме се към главния вход на комплекс “Ванга”. Лесно ще се ориентирате в коя посока се намира, а и от двете страни на пътят до там има множество малки сергийки, където местни производители предлагат стоките си. Препоръчвам на тях да обрънете внимание на излиане, а сега да пристъпим към входа. С влизането минахме по широка алея, навсякъде заобиколени от зеленина и природа. Първото впечатление беше на спокойстив и простор. Упътихме се към всяко едно кътче из комплекса без да бързаме, за да забелелжим и най-малките детайли.
Знаковите места тук освен къщичката на Ванга и храмът с манастирската част към него, са още и: паметникът и гробът на Пророчицата, документалната зала, свещения дом за кръщаване и венчаване, мемориалният кръст, вграден в лавата на угасналия вулкан Кожух, паркът със зоните за отдих и медитация, чешмата с минерална вода, скулптурата “Белият гълъб”, термалните извори, гьола с водни костенурки и риби, кътът с любимите токачки на Ванга.
Не след дълго след като прекрачихме входа и преминахме по първата алея, вляво от нея ни посрещна паметникът на Ванга. Двуметровата скулптурата е изработена и дарена по повод 100 години от рождението на Пророчицата от проф. Емил Попов. Внушителната фигура на Ванга, изработена от метал, пресъздава озарената от Бога жена, седнала на пейката пред къщата си, с ръка, опипваща сякаш захарта, и лице, повдигнато към Небето. Паметникът е поставен вляво от храма преди мостчето и носи усещането за мощния дух на Ванга, за нейните послания към хората и спомена за болката, минала през нейното сърце. Встрани от паметника има пейка, където посетителите да постоят и усетят излъчването ѝ.
Следва мостче осеяно от двете страни с богата растителност, иззад което се подава кръстът на храма “Света Петка Българска”.
Строителството му започва на 31-ви Май 1992г. и на 14-ти Октомври 1994г. храмът е тържествено осветен от Неврокопския митрополит. Заветът на Ванга е храмът да бъде дом на всички вярващи, независимо от тяхната народност и вероизповедание.
Храмът впечатлява още с архитектурата си и необичайната художествена украса, при която не са следвани стриктно каноните на иконописта. Изграден е като галерия и в него може да бъдат видяни нестандартните икони, рисувани от известния художник проф. Светлин Русев. Те изобразяват светци с реалистични образи. Всяка година на това сециално място хиляди хора идват, за да се поклонят.
