Цзя Хаиксия и Цзя Уенчи са най-удивителните еколози, които някога сте виждали. Единият е сляп, а другият е безрък, но двамата мъже успели да използват останалите си способности, за да засадят повече от 10 000 фиданки през последните 10 години, научи newsbul.

Физическите недъзи им попречили да си намерят работа, но пък станали причина за хармонично сътрудничество в озеленяването на терена край реката, която тече зад родното им село.

Днес обилното и възхитително зелено, пълно с дървета, парче земя в китайското село Йели в окръг Джингсин, Хъбей, някога е било безплодна земя само с камъни и плевели. Били нужни 12 години, за да може мястото да се превърне в това, което е днес, и всичко това е благодарение на всеотдайните усилия на двамата приятели.

„Аз съм неговите ръце“, казва Хаиксия, „Той е моите очи.“ Ние сме добри партньори“.

Мъжът е роден с катаракта на едното око, а през 2000 г. губи напълно зрението си след инцидент. Уенчи претърпял инцидент, когато бил на 3 години.

Хаиксия казва, че една случка със сина му е събудила желанието му да живее и работи.

Един ден момчето се прибрало вкъщи и казало на баща си, че е видял дете да бели и яде портокал: „Ухаеше толкова силно, че ми се струваше, че и аз го вкусих.“

Семейството на Хаиксия живеело толкова бедно, че портокалът бил непозволен лукс за тях. Тогава мъжът твърдо решил, че трябва да се научи по някакъв начин да работи и да живее за сина си.

Заедно с Уенчи те измислят начин да си заработват прехраната от дървета. А и така могат да подобрят екологичното състояние на местата, в които живеят те и техните деца.

Властите не начисляват на хората с увреждания наем за земя.

Оттогава всеки ден в 7 сутринта по двамата приятели отиват на работа. По подкана на безръкия си приятел Хайкс отсича резниците, събира ги и ги засажда в изкопаните дупки.

Те са бедни хора и нямат достатъчно пари, за да купят фиданки, така че разчитат на резници от пораснали дървета, които засаждат отново и създават нов живот.

По време на съвместната си работа се научили как да преодоляват трудностите, причинени от техните увреждания.

Успели са това чрез синергия: Уенчи носи Хаиксия на гърба си, когато пресичат буйната река, а след това Хаиксия се катери по дърветата, за да отреже клоните, които ще бъдат засадени в дупките, които той ще изкопае в земята. След това Уенчу поема грижата за фиданките, като ги полива.

Естествено, процесът протича малко по-бързо от скоростта на костенурка. Но това не попречило на двама работници да отгледат 10 000 дървета през последното десетилетие! Кой друг може да се похвали с подобно постижение?

И мъжете не планират да спрат: „Ще направим всичко, за да постигнем още повече. Ние стоим на собствените си крака,” добавя Уенчи – „Плодовете на нашия труд са сладки.”

едя си тази вечер и внезапно се сетих за летните вечери на моето детство. Представете си, началото на 80-те години. Сигурно няма как да си ги представите, ако не сте ги преживели, бай дъ вей. ????

Един голям селски двор с десетки кошери. Вечер дядо ми почти не пускаше осветление, защото пчелите нападаха светещите прозорци и умираха от удара в стъклата. И така, всяка вечер около 7 той палеше две газени лампи пред прозореца и на тази светлина вечеряхме, слушахме радио или просто стояхме отвън и гледахме залеза и си говорехме.

В интерес на истината, залезите извън града са винаги интересни и красиви, с много цветове.

Тогава всеки залез бе особено интересен, различен и впечатляващ, за едно десетина годишно дете. Хапвахме по нещо, задължително слушахме новините и после волна програма, някъде по още топлите от слънцето плочки или на люлката пред къщата.

Когато станеше съвсем тъмно, вече влизахме в къщата, дядо ми гасеше газените лампи, пускахме тежки и плътни завеси и зад тях можехме да светнем електрическото осветление или да погледаме малко телевизия.

Тя тогава около 9-10 вечерта свършваше или ставаше абсолютно негледаема в екстремални степени.

Което не пречеше да зяпаме ски състезания от незнайни ширини или поредният ангажиран съветски филм.

Навън бе така тихо, че се чуваха звуците на щурците, на всички жаби от близката река, дори как по пътя се връщат хората, почти шепнейки си или смеейки се.

Усетих, че това много ми липсва. Днес в селото ми сигурно е така тихо, както и преди. Но поради друга причина – няма жители. Няма и щурци, сигурно и вече жабите не се чуват от все така близката рекичка. Просто нищо, вакуум.

Тишината е наистина гробна, за залезите не знам. Страх ме е да замръкна там, сигурно заради тежестта на спомените за тези, които отдавна ги няма. И толкова много и силно липсват.

В модерния град днес съсед ремонтира нещо по апартамента си, като шумно пробива нещо след 21.00. Влизаш му в положение, сам си ремонтира, няма пари за майстори, на час по лъжичка, на вечер по дупка. И стърже ли, стърже.

BG spomen

Какво ще се случи със заплатите ни и с цените в търговската мрежа? Това е основният въпрос, който българите си задават, когато стане въпрос за въвеждане на еврото у нас догодина.

От 27 държави в Европейския съюз, 20 са в еврозоната. Никоя страна обаче не е приемала общата валута с минимална заплата по-ниска от 500 евро, какъвто е случаят в България към момента. Според икономисти обаче няма риск заплатите на хората да бъдат намалени, защото те ще бъдат пресметнати според фиксирания сега курс на еврото.

В такъв случай, ако заплатата е 1000 лв, тя ще е равностойна на 512.82 евро.

Във фирмите у нас малко се говори за преизчисленията на заплатите и как ще бъдат променени те догодина.

„Не се обсъждат тези работи. Като му дойде времето и часът, тогава вече ще се разбере всичко за какво става въпрос“, коментира пред БНТ Здравко Кирилов.

Това води до много неясноти и въпроси.

„Как би била изравнена или както говорят „едно евро – един лев“, ама то всъщност не е така. То едно евро е два лева. Стандартът в България е твърде нисък за приемане на евро“, казва Николай Митов.

Икономистите обясняват – заплатите на служителите ще бъдат преизчислени по фиксирания във валутен борд курс на лева към еврото или 1.95 лева за 1 евро. Няма никакъв риск служителите да бъдат подведени и заплатите да паднат при превалутирането.

„Това не е възможно, защото те са резултат на облигационни взаимоотношения. Всеки, който е сключил трудов договор знае, че това е договор и той не може да бъде нарушен от едната страна. Няма повод за безпокойство“, поясни Доц. Елена Ставрова, икономист.

Но ако при заплатите всичко е фиксирано, то при преизчисляването на цените в търговските мрежи нещата не стоят точно така.

„В този случай бизнесът взима решения, бизнесът търси начини да ограничи рисковете и там закръгляването ще бъде направено негарантирано със закон. Разбира се, държавата би могла да се поучи от опита на тези, които вече го направиха, като Хърватия например, и да задължи за един не едномесечен, а едногодишен период бизнесът да поставя цените на продаваните стоки на рафтовете в двете изражения – левово и еврово“, каза доц. Елена Ставрова.

Димитър Бакалов дава пример с цените в пекарната му в Благоевград.

„Може да има малък проблем, но той ще е за нас. Защото де факто една баница, която при мен е 2,10 лева, аз трябва да я направя 1 евро и 1 евроцент, а този евроцент до два лева много трудно ще се връщат 99 евроцента. Може би там ще се получи разминаване, може би някъде ще има малко повече, но това са единични случаи“, каза той.

Правилата и контролът ще зависят от държавата.