Айлин Фейзулова, носител на Златен Хипократ: След стажове в Италия, Испания, Полша и Русия избирам да лекувам тук

Трябва да възвишаваме пациентите над нас, само така се заслужава доверието им. Омъжвам се тази година на символична дата – 6 септември

– Как се става носител на “Златен Хипократ”, Айлин?

– Това е най-голямото признание, което съм получавала до момента. Определено носи в мен страшно много чувства, защото е символ на едни шест години и половина

неуморен труд, безсънни нощи, упоритост, старание и най-вече последователност

– Какво следва оттук нататък?

– Следва пътят на специализацията, избрала съм моята специалност ендокринология.

– Защо точно ендокринология?

– Смятам, че като ендокринолог бих била най-полезна на моите пациенти – по отношение на промяната в качеството на живот и на лечението на много заболявания. Това е моят път.

– Къде ще го извървите обаче – в България или чужбина? Много ваши колеги заминават.

– Категорично в България. Колкото и стажове да съм провела в чужбина, в различни държави, смятам, че това е моето място, и искам да лекувам българските пациенти.

– В кои държави сте били на стаж и с какво се различава образованието на младите медици там?

– В Испания, Италия, Русия и Полша. Там е много хубаво, помогна ми това, че нямах езикова бариера, защото

владея италиански, руски и испански. Знам, че там биха ме приели много добре

Но въпреки това съм сигурна, че искам да дам моята дан към България.

– Трябва ли да се промени българското здравеопазване?

– Трябва да се променят нагласите на пациентите към лекарите, трябва да имат повече доверие към нас, като, разбира се, ние трябва да го заслужим.

– Как ще го заслужите?

– С изключително старание, ежедневни усилия, не бива да претупваме работата си и да смятаме пациентите за нещо по-малко от нас. Трябва да ги възвишаваме повече от нас.

– А толкова учене не ви ли отне нещо?

– Не, нищо. Само ми дава и дори в моментите, когато съм се чувствала натоварена и напрегната преди изпит, веднага след него всичко се забравя. Тогава се отдавам на удовлетворение. Така че медицината винаги ми е давала много повече, отколкото съм предполагала.

– Колко време ѝ отделяхте, оставаше ли ви за излизане с приятели например?

– Ученето е ежедневно, то не е само залягане над учебниците, то е редовно посещение на лекции, упражнения, изцяло присъствие не само тялом, но и духом. Има много интерактивни начини човек да учи, но най-вече е практиката с пациентите. Относно личния живот, смея да кажа, че много се грижа за него. Спортувам всеки ден по един час. Аз съм маратонец,

участвала съм в над 10 маратона, ходя на народни танци и салса

Почти ежедневно се занимавам с това, защото и то е полезно за моето здраве.

Също така тази година ми предстои едно много важно събитие – моята сватба. С моя приятел сме близо 8 години заедно и той е до мен, преди да започна следването си. Сватбата ще е на символична дата – Деня на Съединението, 6 септември.