Свържете се с нас

България

Що е такса „камък“ и защо цацата е златна: Фрапиращите шашми, с които скубят туристите на родното море СНИМКИ

Скъпи банкомати по морето и през това лято ошашавиха туристи, въпреки че устройствата, най-често поставени на възлови туристически места в курортите, прибират високи такси на клиентите от поне 2 години. Изненадата за летовниците е, че вместо стотинки или лев-два изтеглянето на пари от банкомата се таксува с между 10 и 15 на сто от заявената сума. При това сумата, с която клиентът се таксува, остава тайна за потребителя, съобщава „Труд“.

Устройството предупреждава, че “допълнителни такси могат да бъдат начислени от банката издател на картата за тази транзакция”, но не съобщава в какъв размер са те.

И ако ви е напекло слънцето и сте се разсеяли, бързате да изтеглите пари за сладолед на ревящото дете или просто наблизо няма друг банкомат, а в съседния магазин или заведение не приемат картово разплащане, туристът просто решава, че може да прежали таксата, очаквайки тя да е просто лев-два отгоре стандартната.

Изненадата идва после, когато се оказва, че на всеки сто лева сте оставили за услугата по 10-15 лева. Така ако решите да изтеглите 400 лева, таксата може да е между 40 и 60 лева.

Тези банкомати не са толкова много, но са разположени в оживени търговски центрове и на възлови места, най-често без друго устройство в близост – по курортите, в столицата и на граничните пунктове. При опит на репортер да провери във Варна каква е таксата, която начисляват банкоматите и дали клиентът е наясно предварително с нея, загрижени продавачи от близките магазини веднага се опитаха да предупредят кандидат шарана за финансовия капан, който го очаква. Служителите споделиха, че са се нагледали на стресирани хора, олекнали с доста пари след транзакция.

Затова те предупреждават клиентите да не ползват синьо-жълтите устройства, които на пръв поглед приличат на стандартни такива, но на тях вместо името на българска банка е написано името на компанията-собственик “Euronet”, а големи букви ATM указват наличието на устройство, от което можете да теглите пари.

На централната улица в Бургас “Богориди”, през която преминават туристите към морето, също има поставен от скъпите банкомати.

В целия комплекс “Възраждане” в Бургас например няма нито едно устройство, освен на пазара “Краснодар”, който често не работи. Жълто-син ATM има на главната “Богориди” и в някои от големите магазини.

А на култовата улица, която води към морето и наоколо минават страшно много хора, няма друг банкомат. Така летовниците са принудени да го използват, като малцина са наясно колко голяма всъщност е таксата, която ще им бъде начислена допълнително извън стандартната тарифа на банката им.

Проблемът с тези банкомати за туристите не е от вчера, но устройствата са напълно законни, още повече, че за поставянето им не се изисква лиценз. Заради многото сигнали за високите такси още през септември 2020 г.

Върховната административна прокуратура предложи на тогавашния финансов министър и на Българската народна банка да поискат законови промени, така че максималната такса при теглене на банкомат да е 5 на сто от сумата, както е при обмяната на валута в чейндж бюрата. До момента обаче това не се е случило и затова всяко лято ужилени летовници се жалват от скъпите банкомати.

Компанията, която поставя банкоматите, оперира в почти целия свят, като централният ѝ офис е в САЩ, но има представителства в голяма част от европейските държави, включително в България.

Гратисчиите плъзнаха и до Варна

Няма край на боклука от дивите къмпинги

По-страшно от всички дребни далавери е замърсяването на крайбрежието с тоновете боклук, който оставят след себе си много от феновете на дивото къмпингуване, категорични са туристи. Те почиват на практика безплатно – не внасят туристически данък, нито наем, опъват палатки и каравани на пясъка и дори върху дюни на неохраняемите плажове, а наесен останките от пребиваването им събират морските общини с пари, събрани от техните данъкоплатци.

Освен в популярни дестинации като Крапец и Кара дере, модата плъзна и на най-дивия доскоро във Варненско плаж – Паша дере. След снимки на холивудска продукция там бе прокаран приличен път и ивицата с кристална вода вече е пренаселена. Край пясъка и в гората отзад има голям палатков лагер, макар че канализация липсва.

Гратисчиите плъзнаха и до Варна. Въпреки забраните това лято на Четвърта буна дни наред лагеруваха няколко каравани, а в шубраците зад плажа в Аспарухово и дори насред импровизирания паркинг и сега има опънати палатки. За да избегне глобата, един от къмпингарите дори качи палатката си върху колата.

Достъпът до Русалка за поредно лято е платен въпреки серията от глоби през годините

Изнудват туристи да платят повече за сянката на плажа

Охраняемата зона се дели на такава за деца и без

В Шкорпиловци разделиха плажа за хора с деца и за почиващи без малчугани.

Серия от нелоялни практики вгорчава почивката на туристите по Северното Черноморие. Въпреки че навсякъде в тон със закона половината от пясъка е за свободно ползване, а платената сянка има фиксирани цени, на някои плажове служители изнудват хората. Преди дни летовничка алармира, че е била прогонена от ивица в местността “Иканталъка” край с. Топола.

На табелите пишело, че чадърът и шезлонгът са по 10 лв., а комплектът – 30 лв. Жената се настанила под чадър, не искала шезлонг и приготвила 10 лв., но я изненадали, че за сянката трябва да даде 30 лв., понеже посетителите “само за чадър” ги ощетявали. Туристката разгласи неволята си във Фейсбук, подаде сигнал до “Ние, потребителите” и с казуса вече се занимава Министерството на туризма (МТ).

Ведомството за пореден сезон се опитва да ликвидира и отколешния проблем с платения достъп до един от най-романтичните плажове на Север – “Русалка” край с. Свети Никола. Затвореният комплекс зад него е собственост на Николай Банев, а влизането до ивицата по асфалтиран път струва 12 лв. на човек и 10 лв. за кола. Таксите осигуряват достъп до чадъри, шезлонги и всички спортни обекти в комплекса, има и обходен до плажа за желаещите да стигнат до морето безплатно, твърдят от управата на селището.

Битката на държавата с “Русалка” се точи от години без резултат. През юли от МТ съобщиха, че са отнесли въпроса до прокуратурата и припомниха, че от 2019 г. всяко лято нарушителите са отнасяли глоби – общо 40 000 лв., като последната санкция от 20 000 лв. се обжалва в съда. Докато споровете текат, плажуването за ден в “Русалка” остава платено.

Във Варна и близките курорти такива нарушения няма, но старите градски проблеми със заустването на битова канализация в дъждовната вгорчават почивката на туристите при всеки порой.

След последния на градския плаж изплуваха мокри кърпички и умрели плъхове. От ВиК посочиха причината – отходните води от заведенията на Морска гара, собственост на държавното пристанище, се вливат в дъждовния колектор, а оттам чрез преливник нечистотиите отиват в морето, въпреки че има вариант да бъдат отведени в канализационната мрежа.

На юг – на най-дългия български плаж в Шкорпиловци, преди ден пламна плажен скандал с дискриминационен привкус. Повод за него станаха табели в охраняема зона, указващи места за хора с и без деца. Пост във Фейсбук предизвика лавина от противоположни коментари – едни приветстваха разделението, други категорично и възмутено бяха против. Оказа се, че наемателят е направил детски кът на пясъка и с табелите искал да насочи семействата с малки деца къде е най-подходящо да опънат хавлии, за да си почиват спокойно, докато малките играят пред очите им.

Хитът на лятото: Цакат ни с такса „камък“

Концесионери искат по 6 лева за хавлия опъната на буната

По 6 лева за полагане на хавлия искат от туристите на плажа “Солниците”, без в цената да влизат шезлонг, чадър или друга услуга.

Гонят бургазлии и гости от камъните на буна в морето. Тази скандална новина е хитът на огорчените и ограбени хора това лято. Те прогнозират, че скоро всеки сантиметър от ивиците ще е платен и се чудят на приумиците за чадъри и шезлонги. Едно време всичко, целият плаж беше безплатен и така е редно, смятат летовниците.

Става дума за камъните, които се намират от брега към морето на плаж “Солниците” и са се врязали сред вълните като естествена буна. Но кореняк-бургазлии, които знаят място от родители, баби и дядовци, а и летовниците, вече не могат да ходят спокойно там. Опънат ли хавлиите си на камъните, пристига новоизлюпен концесионер който им иска пари – 5-6 лева за това, че са на ивицата, която вече е с пари.

Скандалният случай от преди десетина дни, не предизвика никаква реакция от страна на институциите. Областната управителка тогава Мария Нейкова обясни през секретарката си, че ивицата била дадена на концесия от Министерството на туризма и не било нейна работа да се намеси в конфликта.

“Със съпруга ми ходим от години на това място. Знаем го повече само местните и е по- спокойно. Дошлият да ни гони не само, че извика полиция, но и ни поиска 6 лева. А хавлиите ни бяха на камъните. В същото време пясъкът наоколо прилича на бунище. Натрупани са само водорасли и изхвърлени от морето нечистотии. Няма ни чадър, ни шезлонг”, разказа пред наш екип плажуваща от Бургас.

“Писна ни да ни цакат с плажа и морето. И на лугата – езерата до солниците, които са прочути с лечебните си свойства за болни стави и ревматизъм, вече не може да се ходи без пари. Езерата ги взеха и тях на концесия, и входът е 5 лева. Скоро цялото море ще стане платено. Да даваме пари на разни момчета- защо? Морето не е ничия собственост, то е дар от Бога”, гневят се още жители на морския град.

Хората са ошашавени и защото тоалетната в платения район на лугата струва левче (извън петте лева), а за плажуващите на ивицата “Солниците” струва 2 лева. Дават касова бележка обаче и можеш да я ползваш цял ден.

“Срамота е, просто сме без думи от вземането на пари за всяка подробност от нуждите на плажуващите”, потресени са летовниците.

Таксита отказват да взимат хора от плажа, мокрели седалките

Паркирането до морето е платено или почти невъзможно

Пазят колите от слънцето с чаршафи

Шофьорите пазят колите си от силното слънце, покривайки автомобилите с чаршафи. Снимка: Мария Кехайова

Да отидеш на плаж с кола, се оказва трудна мисия на много места по Северното Черноморие. Южният, Централният и Северният плаж във Варна са до Синята зона. Тя работи без почивен ден, таксата е 1 лв. за час, но важи за 3 часа. След това колата трябва да се премести или следва 20 лв. глоба. Алтернатива е целодневният престой за 16 лв.

Друг вариант е паркингът на Морска гара, там цената е 2 лв. за час. Толкова е таксата и в курорта Св. Св. Константин и Елена, където има опция за целодневно паркиране срещу 14 лв.

По-солени са тарифите в съседния комплекс “Слънчев ден”. Там престоят варира от 15 до 25 лв. според близостта на паркинга до морето. Паяк в тези курортни зони няма, но за неправилно паркиране се налагат глоби от 20 лв. Същата сума на ден плащат гостите на повечето хотели на Златни пясъци, които идват на почивка с автомобил. В курорта шета частен паяк, а шофьорите на вдигнатите возила дължат 70 лв.

В крайморската част на Балчик също има Синя зона през сезона – 2 лв. на час. Срещу 5 лв. дневно гостите на Албена могат да оставят колите си край автогарата в комплекса и да стигнат с безплатен шатъл до хотелите си.

Иначе паркирането на първа линия излиза 20 лв. на ден, а на втора – 10 лв. Безплатно и достъпно е то само в северната част на крайбрежната алея във Варна, където има огромен паркинг. На него винаги се намира място, а разстоянието до най-близките градски плажове е минимално. Проблем обаче е единственият изход по тясното стръмно шосе, където през уикендите стават огромни задръствания. Безплатно се паркира и край големия плаж в кв. Аспарухово, но там е късмет да се намери свободно място след 9,30 ч през почивните дни.

Паркирането в Бургас също е голям проблем. Ако случайно си намериш незаето място в синята или зелена зона, или пък паркираш в общинския паркинг – пак няма спокойствие. Адската жега остава бич, срещу който, както в доброто старо време, може да се метне един долен бял чаршаф върху возилото /на снимката/ и да се реши проблемът.

Ако решите да си спестите паркирането и да ползвате такси, имайте предвид, че жълтите коли в Бургас отказват да вземат хора от плажа, защото им мокрели седалките и ги пълнели с пясък. Таксиджиите не склоняват да ходят до плажа дори заради солидни кирии. През цедката им минавали и хора, които си вземали храна за обяд. Щом ги видели с подозрителни торби с кутии, таксиджиите отлепяли с мръсна газ от стоянките, само и само да не ги качат. Подозренията им били, че могат да залеят седалките с рибена чорба или друга манджа.

Сезонът на термосите

Народната цаца стана златна

 

Теглят готвените ястия на грамаж с посудата

Хората през това лято масово си носят храна и кафе от вкъщи заради високите цени край морето.

Жалбите от ресторантите и плажните кръчми са все за високи цени. Туристи масово наричат народната доскоро цаца “златна рибка”, защото от 5 лв. за кило на борсата тя се продава в пъти по-скъпо в менютата.

Порция от 300 грама от топла витрина е 6-7 лв., а в ресторант варира от 8-9 до 16 лв. На капанчета в края на крайбрежната алея във Варна обаче има атрактивни оферти – 200 грама цаца с чаша наливна бира за 8-9 лв. Иначе комбинацията е доста по-скъпа, тъй като само халба бира струва 5 лв. и нагоре.

В Бургаско пърженото попче и сафридът, които са най- масово предпочитаните риби, тръгват от 11 лева нагоре. Който е решил, че ще се засити с кебапче греши. Бройката е 3 лева, а кебапчето – едва 80 грама. Бирата често е топла, а салатите – увехнали. Прецакват туристите и с дините. Задължително е да си вземеш цяла диня примерно на път за вкъщи от пазара, а у дома излиза, че тя е презряла.

Дребен, но ощетяващ трик има и при продажбата на готова храна на улични витрини. Готвените ястия се продават на грамаж, но някои търговци теглят заедно с пластмасовата опаковка, а понякога и с найлоновата торбичка отгоре. На сергии за сладолед край плажа пробват друг номер – не пускат касов бон, защото устройството се развалило от високите температури.

На плажа вече не е сезонът на дините, а сезонът на термосите, шегуват се в Бургас. Всеки си носи кафе в термос, за да не дава пари по капаните. Най- голямото прецакване обаче е с фрапетата. Едно фрапе струва 6 лева, а в него има 4 грама нескафе, млечна пяна, лед и вода. Царевицата на плажа е 4 лева, в магазина – 90 стотинки, геврекът на плажа се харчи на същата цена като царевицата – 4 лева.

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

България

Ралица Паскалева: Приключих с „Игри на волята“

Оттеглянето на двамата дългогодишни водещи на „Игри на волята“ – Димо Алексиев и Ралица Паскалева, вече е неоспорим факт. След като стана ясно, че актьорът е бил отстранен от предаването заради проблемите си с алкохола, неговата екранна половинка също е аут, разкри самата тя.

В личния си социален профил в Инстаграм тя премахна от биографията си статута на водещ на „Игри на волята“, който бе актуален през последните 4 години.

Според информация на Intrigi.bg решението Ралица вече да не е сред водещите на предаването не е на продукцията, а лично нейно. Актрисата избрала да бъде съпричастна с напускането на Алексиев и отказала да си партнира с друга фигура.

„Да изляза на арената до друг водещ, след като с Димо сме преминали през толкова много за последните 4 години, за мен би било предателство“, споделила Паскалева пред свои колеги в Нова ТВ.

Тя отказала да подпише договора за следващия сезон, а от продукцията вече търсят новото лице на нейно място.

Припомняме, че дебютът на „Игри на волята“ бе излъчен през 2019 г. с водеща Александра Сърчаджиева. Тя се задържа само един сезон, след което бе сменена от дуото Димо Алексиев и Ралица Паскалева. На 12 ноември 2024 г. Димо бе арестуван заради шофиране в нетрезво състояние. Фактът, че това не е първото му подобно провинение, предизвика широк негативен обществен отзвук и принуди продукцията да се раздели с водещия.

---

България

Сготвих празнична вечеря за 20 души за рождения ден на моя съпруг — след това той ме заряза, за да празнува в бар

Мислех, че съм добра съпруга, организирайки празнична вечеря за 35-ия рожден ден на моя съпруг Тод. Но точно когато гостите щяха да пристигнат, той ми каза, че зарязва партито, за да гледа мача в бар. Какво стана след това? Да кажем, че се смях последна.

Бихте си помислили, че шест години брак ще научат някого на малко благодарност, но не и Тод. Всяка година изливам сърцето и душата си в рождения му ден, само за да може той да приеме всичко за даденост.

Сготвих празнична вечеря за 20 души за рождения ден на моя съпруг — след това той ме заряза, за да празнува в бар.

Тази година обаче неговото право достигна съвсем ново ниво. Шест години. Толкова време сме женени с Тод.

Не ме разбирайте погрешно, отношенията ни не са толкова лоши. Тод може да бъде очарователен, когато пожелае, и сме прекарали прекрасни моменти заедно. Но има едно нещо в него, което ме тласка абсолютно към стената — неговото право.

Вземете например последния Ден на благодарността. Тод имаше тази брилянтна идея да организира вечеря и за двете ни семейства. Той го обяви на закуска един ден, ухилен, сякаш е решил глада по света.

„Клеър“, каза той, „мисля, че трябва да сме домакини на Деня на благодарността тази година.“

„Добре“, отвърнах аз. „Звучи добре. Как ще разпределим отговорностите?“

Той ми махна с ръка, сякаш току-що го бях помолила да направи стойка на глава.

„О, ти си много по-добра в тези неща“, каза той. „Ще се справя… не знам, напитки или нещо подобно. Просто го направи незабравимо, става ли?“

Трябваше да знам по-добре, но се съгласих с това.

В продължение на две седмици планирах и се подготвях, докато Тод играеше фентъзи футбол и от време на време ме питаше: „Имаш ли нужда да взема нещо?“

На големия ден изпекох пуйката, приготвих гарнитурите и дори направих два пая.

А Тод? Той отнесе охладителя с бира в хола. Това е.

След вечеря, докато всички се вълнуваха от храната и декора, Тод реши, че е време да си припише заслугите за всичко.

„Радвам се, че всички ви харесват“, каза той. „Исках тази година да е специална.“

Мислех, че съм го разбрала погрешно.

„О, наистина ли?“ попитах. „Коя специална част искаше? Запеканката със зелен фасул или централната част?“

Той ме пренебрегна, разбира се.

И това е Тод накратко. Той иска заслугите, без да си мръдне пръста.

После имаше миналата година на рождения му ден.

Прекарах седмици в създаване на персонализиран фотоалбум, попълвайки го със снимки от нашите пътувания и специални моменти заедно. Нямах търпение да видя реакцията му, когато го разопакова.

Но когато приключи с прелистването на страниците, той просто каза: „О, така че къде е истинският подарък?“

Не само думите му нараняваха. Това беше чиста дързост. Бях се омъжила за човек, който някога ми пишеше поезия, а сега той не можеше да оцени искрения жест. Този момент разби нещо в мен. Това ме накара да разбера, че той вече не е мъжът, по когото си бях паднала.

И тогава дойде неговият 35-ти рожден ден. Последната капка.

Вечеряхме, когато Тод небрежно ми каза плановете си.

„Клеър, искам голяма, подходяща вечеря за рождения ден тази година“, каза той. „Покани семейството, приятелите ми, всички.“

Повдигнах вежда. „Искаш да кажеш, че искаш аз да го планирам?“

„Ами да“, каза той. „Добра си в тези неща. Просто го направи прилично, става ли? Не искам да бъда засрамен пред всички.“

„Прилично?“ повторих.

„Да, просто не прекалявай или нещо подобно. Поддържай го елегантно.“

Виждате ли правото тук? Виждате ли начина, по който си мисли, че заслужава парти за рожден ден, докато знае как би ме наранил с думите си последния път?

Честно казано, не исках да се съгласявам, но реших да му дам още един шанс. Все пак беше неговият рожден ден и исках да го направя специален, дори и да не го заслужаваше.

През следващите две седмици се хвърлих в планирането на „голямата, подходяща вечеря за рожден ден“ на Тод. Ако искаше стилно, бих му дала класно.

Изготвих впечатляващо меню, което включваше пиле, пълнено със спанак, картофи с розмарин, дъска за колбаси със сирена, които не можех да произнеса, и трипластова шоколадова торта, която щеше да бъде pièce de résistance.

Всеки ден след работа се прибирах, връзвах косата си и се захващах за почистване, организиране и подготовка. Дори взех назаем допълнителни столове и сгъваема маса от нашата съседка Джанис, само за да съм сигурна, че всички ще имат място.

Приносът на Тод? Абсолютно нищо.

„Затрупан съм от работа“, каза той една вечер, събувайки обувките си и се тръшнал на дивана. „Но ти имаш това, скъпа. Ти си добра в тези неща.“

Добра в тези неща? Бях толкова уморена, че можех да се разплача.

Но вместо да щракам, аз се усмихнах и казах: „Да, имам това.“

Денят на партито най-накрая настъпи. Събудих се рано, решена да направя всичко перфектно. Къщата беше безупречна. Масата беше подредена с подходящо спално бельо и малки картички с имена, които бях написала на ръка. Предястията се охлаждаха, основните ястия къкриха, а тортата беше украсена с ядивни златни люспи.

Да, стигнах дотам.

Тод влезе в кухнята около обяд, превъртайки телефона си както обикновено. Той едва погледна разпределението, което бях поставила.

„Изглежда добре“, промърмори той, докато отваряше хладилника, за да вземе газирана напитка.

„Добре ли изглежда?“ повторих, полу-шегувайки се, но полу-надявайки се той да забележи усилията, които бях положила.

„Да“, каза той и затвори вратата на хладилника. След това, сякаш не беше голяма работа, той добави: „Но хей, не си прави труда да довършваш всичко това.“

„Какво искаш да кажеш?“

„Вместо това отивам към бара с момчетата, за да гледам мача. Отмени всичко. Кажи на всички, че е изникнало нещо.“

„Отказваш ли се от собствената си вечеря за рожден ден?“ попитах. „Тод, планирах това от седмици!“

„Не е голяма работа, Клеър“, сви рамене той. „Просто се обади на всички и им кажи, че сме заети или нещо подобно. Те ще разберат.“

„Ще разберат ли?“ Гласът ми се повиши. „Тод, хората вече са на път! Ти ми каза да направя това прилично и сега си тръгваш?“

„Не искам да се засрамвам пред момчетата“, каза той, слагайки край на разговора.

След това грабна якето си и излезе през вратата.

„Не можеш да направиш това, Тод!“ — извиках, но той вече си беше тръгнал.

Бях толкова разбита. Бях вложила сърцето, душата и спестяванията си в тази вечеря, а той просто си тръгна, сякаш не беше нищо. Да отменя всичко? След цялата работа, която бях свършила? Но повече от всичко се чувствах унизена.

Как можа да се държи така с мен? Как можеше да отхвърли всичките ми усилия, сякаш нямаха значение?

Взирах се в масата, докато свещите примигваха подигравателно.

Това ли струваш, Клеър? попитах се. Така ли ще позволиш на Тод да се отнася с теб? Не, не можеш да направиш това.

В този момент реших, че няма да отменя вечерята. Няма да му позволя отново да ме накара да се чувствам зле. Ако Тод искаше да се държи като разглезен нахалник, щях да му позволя, но не и без да му покажа как наистина изглежда „неудобно“. Нямаше представа с кого се забърква.

Грабнах телефона си и изпратих групово съобщение до всички гости:

Партито продължава! Промяна на плановете. Срещнете се в бара на главната улица близо до нашето място. Донесете си апетита!

След това се захванах за работа.

Опаковах цялата храна и я натоварих в колата. След това отидох направо до бара, който Тод спомена.

Когато пристигнах, мястото вече жужеше от шум. Огледах се и видях Тод да седи на една маса с приятелите си, с гръб към вратата. Той напълно не обръщаше внимание на присъствието ми.

„Ъъъ, госпожо? Мога ли да ви помогна?“ – попита барманът с широко отворени очи, след като забеляза подносите с храна, която нося.

Излъчих му най-милата си усмивка. „О, тук съм само за да споделя храна с някои хора, които наистина ще го оценят.“

Избрах маса близо до бара, пред очите на групата на Тод, и започнах да разопаковам ястие след ястие. Ароматът на храната бързо привлече вниманието на всички. Посетители наблизо протягаха вратове, за да видят какво става.

„За какво става дума?“ — попита един мъж, сочейки към празника, който организирах.

Повиших глас, колкото да го пренеса през стаята. „О, това трябваше да е вечерята за рождения ден на съпруга ми. Но той реши да ме зареже и да дойде тук, така че си помислих, защо да оставим цялата тази храна да отиде на вятъра?“

Стаята избухна в мърморене и смях, а няколко души дори ръкопляскаха. Тогава Тод най-накрая се обърна и ме забеляза.

Той веднага се втурна, докато приятелите му мърмореха помежду си.

„Клеър! Какво, по дяволите, правиш?“ — изсъска той и очите му нервно се стрелнаха между мен и растящата тълпа.

Дори не го погледнах.

Вместо това се обърнах към най-близката група покровители. „Харесвате ли шунка? Почерпете си! Има и торта.“

Точно когато Тод отново протестира, входната врата се отвори и влязоха родителите му, моите родители, сестра му и нашите братовчеди.

Погледнаха ни, след това храната и след това всички хора, които хрупаха нещо, което трябваше да бъде официална вечеря.

Майката на Тод, да е благословена на откровеността й, се приближи право до него. „Какво става, Тод? Клеър каза да се видим тук за вечерята за рождения ти ден, но защо сервира храна в бар?“

Тод изглеждаше така, сякаш искаше да изчезне в пода.

„Ъх, сложно е, мамо“, измърмори той.

„О, бих искала да обясня!“ аз се намесих. „Тод реши, че гледането на мача с приятелите му е по-важно от вечерята, която поиска да планирам. Затова му донесох вечерята!“

Баща му поклати глава. „Колко неуважително“ — измърмори той.

Междувременно майка ми грабна чиния и каза: „Е, храната мирише страхотно. Хайде да ядем!“

Скоро и двете ни семейства се присъединиха към другите посетители и се заровиха в празника, върху който бях работила толкова усърдно.

А приятелите на Тод? Те все още се смееха за негова сметка и му казаха, че никога няма да забравят този ден.

Докато изнесох тортата, барът се чувстваше като пълно парти. На върха на тортата с удебелени глазурни букви бях написала:

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА МОЯ ЕГОИСТИЧЕН СЪПРУГ!

Барът избухна в смях, когато го прочетох на глас, но Тод не беше много щастлив от това.

„Това наистина ли беше необходимо, Клеър?“ — измърмори той под носа си.

Наклоних глава, усмихвайки се мило. „Абсолютно.“

След като всички свършиха, започнах да опаковам празните тави. Тогава барманът ме спря.

„Госпожо, вие сте легенда“, каза той. „Пияния за сметка на къщата, ако някога се върнеш. Без него, разбира се!“

Аз се засмях. „Благодаря! Определено ще се отбия някой път.“

Семействата не се задържаха дълго след като храната свърши. Баща ми ми кимна гордо, докато си тръгваше, докато майката на Тод му каза, че е можел да се справи по-добре.

Докато се връщахме към вкъщи, Тод продължаваше да мърмори, че е бил „унижен“. След като се върнахме, той протестира още повече.

„Клеър, ти ме унижи пред всички!“ — каза той и вдигна ръце във въздуха.

„Не, Тод“ — изстрелях в отговор. „Ти се унизи. И за протокола, не очаквай ново домашно ястие скоро.“

Знаеше, че не може да спори с мен в този момент. Той просто се обърна и се втурна към спалнята.

Минаха две седмици от онази вечер и не се шегувам, Тод се промени. Е, най-вече.

Нереалистичните му изисквания намаляха и той беше необичайно учтив, сякаш се страхуваше, че ще направя още една подобна каскада. Той не се извини директно, че ме изостави, но срамежливото му поведение говори достатъчно.

Предполагам, че сега той знае, че вече не съм жена, която ще се преобърне и ще търпи глупостите му. Ако не друго, това е победа в моята книга.

---

България

Деси и Калоян СКОЧИХА на Добрин и Мартин от Игри на волята

„Момчетата си играят играта и са много подготвени, но направиха много недостойни неща, които са и ненужни, защото те са силни играчи. Няма нужда от толкова лицемерна игра“, изрази своето недоволство Калоян след отпадането си от „Игри на волята“.

Той и Десислава насочиха критики към най-силната коалиция в този сезон, състояща се от Добрин и Мартин, които са възприемани от мнозина като главните антагонисти в предаването.

Деси, която също е част от отпадналите състезатели, подкрепи Калоян и добави своя гледна точка за поведението на Добрин, когото познава преди участието им в предаването.

„Когато е около Мартин, Добри не е този човек, когото познавам“, сподели тя в предаването „На кафе“ по Нова тв, обвинявайки Мартин в отрицателното влияние върху поведението на Добрин.

Според Калоян и Десислава, фаворитите са проявили надменност, като дори не са се постарали да изпратят достойно отпадащите състезатели от арената, което е възмутило и допълнително засегнало отпадналата двойка.

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com