Connect with us

България

Читателка: Научих за този “Буркан на Бога” от една стара книга! Първо се разсмях, а после… още не мога да повярвам (чудо за късмет)

Published

on

Читателката Боряна Виденова от София ни изпрати тайната на късмета, наречен “Буркан на Бога”!

“Буркан на Бога” – какво ви говори това?! Най-вероятно нищо, нали?… На нас също не ни беше познато, преди Боряна Виденова от София да ни изпрати писмото си на редакционната поща. Признаваме, че ни изненада много, както вероятно ще направи и с вас.

Ето какво разказа Боряна, след което вече всички си имаме по едно такова чудодейно бурканче. “Научих за този “Буркан на Бога” от една стара книга. Беше на рафта у дома, дори не знаех, че е там. Един ден разчиствах и попаднах на нея, може би някой я беше донесъл у дома от моите хора. Зачетох се и видях как авторката препоръчва да си направим точно този буркан за привличане на щастие и късмет“, пише Боряна.

Тя признава, че първо се засмяла от сърце и си казала – какво ли не им ражда акъла на хората. След няколко дни обаче й станало нещо чоглаво и ей така, за да не скучае и да се отдава на черни мисли, си направила буркана.

А това е най-лесното нещо в цялата “задача”. Просто се избира едно бурканче – малко или голямо, без значение. И върху него залепяте етикет с точно този надпис “Буркан на Бога”. Може да го украсите с нещо отвън или просто да го оставите така.

Важно е какво ще има вътре в него. А това са листчета, надписани лично от вас с… молби, мечти, страхове, проблеми и всичко, което ви е на душата в момента. Пишете върху листче и го пускате в буркана. Затваряте го и продължавате с делата си.

Силата на този “Буркан на Бога” е в това, че човек никога не може изцяло да контролира съдбата си. Всичко е в Божиите ръце и могъществото на Вселената. Много пъти сме чували как трябва да си помислим и пожелаем нещо, за да се сбъдне. Същото правим на тези листчета.

“Ако имате проблем и търсите решение. Ако имате силно желание да ви се случи нещо. Или пък се боите от нещо много силно, то просто го споделете на листчето и помолете за решение. Защото никой не може да разбере за желанията и молитвите ви по-добре от Бог. И никой не може да ви помогне повече от него”, обяснява Виденова.

И споделя, че има такъв буркан от вече година и няколко месеца. През които си намерила нова работа на добра заплата, дъщеря й заченала след дълги и неуспешни опити, а съпругът й спрял да пие като с вълшебна пръчица.

Очевидно всичко е във вярата. Затова ако имате такава, не пречи да опитате и вие. И да си направите вашия личен и ценен “Буркан на Бога”.

Continue Reading

Made in BG

Спомени от соца: Когато тристаен апартамент струваше 20 000 лв., а двустаен – 14 000

Published

on

Всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те,

се записваше в списък и чакаше на опашка с години
От началото на 60-те години, поради масовата миграция от селата към градовете, започва ударно строителство на панелни жилищни комплекси.
Създадена е и стройна схема на планиране на нуждите на хората там:

детска градина – на 3 до 5 хиляди жители, училище – на 15-20 000 жители, поликлиника и кино – на 40-50 хиляди жители, съобщава retro.bg.
В по-големите комплекси са изградени т.нар. РУМ-ове, Битови комбинати, Дом на услугите, Спортна зала, Културен дом и т.н.

Хората от това поколение помнят, че апартаментите в голяма част от построените жилищни блокове бяха зачислени към различните предприятия и учреждения и в тях можеше да бъдат настанени само отговарящите на определени условия работници и служители.

Така се появяват например т.нар. военни блокове из цяла България, за кремиковските работници изниква цял нов квартал в столицата, а бургаските нефтохимици са настанени в много от новоизградените блокове на застроения през 70-те жк „Славейков“.

Тъй като голяма част от жилищата бяха ведомствени, хората, които ги обитаваха, заплащаха за тях символичен наем на държавата. Наемът за жилище към края на 80-те е: 90 лв. за стая, 130 лв. за гарсониера и 280 лв. за тристаен апартамент.

През 1969 г. при средна месечна заплата 117,17 лева една гарсониера в София се продава за 5000 лв., т.е. 42,67 месечни заплати. До края на 60-те, според комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент носи риск държавата да настани в него принудително наематели на държавен, символичен наем.

От началото на 70-те влиза в сила нов закон, според който покупко-продажба на недвижимо имущество се осъществява само от държавна комисия. И който реши да продава имот, го обявява, а държавната комисия определя кой ще е купувачът и на каква цена ще купи недвижимия имот.

Всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те, се записваше в списък и чакаше на опашка с години.
Държавна комисия определяше кой от чакащите е най-нуждаещ се и на него даваше жилище, с държавен кредит за 20 години на цена, дотирана от държавата.

Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 г. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: цената на едностаен панелен апартамент в София е 9001 лв., на двустаен – 14 304 лв., на тристаен – 20 000 лева.

При социализма сам човек или семейство имаха право да притежават един апартамент до 120 кв.м в окръжен град и една вила.

Затова мнозина, които искаха да си купят втори апартамент, при условие че вече имат един, му намираха цаката – съпрузи се развеждаха фиктивно или прехвърляха вече съществуващия апартамент на своите деца.

Източник: Флагман

Continue Reading

България

Ердоган обяви най-лошата новина, близо 1000 жертви на земетресението в Турция Снимки

Published

on

Броят на жертвите от земетресението в Турция нарасна на 912, съобщи турският президент Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от Ройтерс.

По думите му 5383 души са ранени.

Image

Ердоган не се ангажира да прогнозира как ще нарасне броят на загиналите с напредването на издирвателно-спасителните операции в страната.

Image

Image

Continue Reading

България

Спомняте ли си големия Иван Балсамаджиев? Той казваше: Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда

Published

on

„Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда. Нещастията, които ни се спохождат, не са случайни. Няма случайни неща. Поради тази причина човек трябва да благодари за всичко, което му се случва. Независимо дали е добро, или лошо. Дали е болест, или страдание.

Няма значение, важното е вярваш, че винаги се намира изход от лабиринта… Мисля си, че всяка болка идва, за да ни върне в пътя. Какво става с козата, когато не е в пътя? Козарят я вкарва в пътя с пръчката.“

Иван Илиев Балсамаджиев е български актьор и певец, роден в Троян на 19 февруари 1953 година. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1977 г. След това работи до 1979 г. във Видинския драматичен театър.

Между 1979 и 1985 се установява на работа в Драматичен театър в Перник. След това работи в театър „Сълза и смях“ до 1991 г. Впоследствие става водещ на редица телевизионни предавания като Неделен експрес, Час по всичко, Вариант-М, Фолк шанс, С бъклица и дрян.

Издава и книга озаглавена „Борбата със Злото в мен“. През 2005 г. Иван Балсамаджиев разбира, че е болен от рак на стомаха. Отива си на 57 години в София. А ето и няколко негово мъдри слова, които ни завеща.
„Практикувах 30 години йога, за да разбера, че съм тръгнал от краката за главата. Правех асаните много добре, но душата ми оставаше мирска – т.е. аз мразех, завиждах, притеснявах се, страхувах се.

Докато е трябвало да бъде точно обратното – да подчиня всичко на Божията воля и оттам нататък асаните да са само средство, с което да насочвам енергията. Защото човек може да стигне до просветлението и в момента, в който мие чинии, например. Има една притча: Перачка на чаршафи на Ганг се обърнала към Буда и го попитала как да достигне просветлението. Той й казал: „Ами наблюдавай ръцете си, докато переш.“ Т. е. удовлетворението, приемането. Това като че ли е в основата на всичко.

Източните учения са в моето съзнание от 14-годишен. И разбрах, че не прочетеното и наученото променя, променя начинът на живот. Стига сме учили и чели, стига сме вярвали на гурута! Буда е казал: Не вярвай на пророци, не вярвай на написано, не вярвай на учители, не вярвай на постулати, независимо от това, че идват от древността. Провери всичко сам и се увери, че това е част от истината!

В един момент човек се докосва до духовното, без да съзнава това. Идва втори момент, в който отново се докосва до духовното, но не му се иска това. И накрая идва момент, в който, вече докоснал се до духовното, човек иска да се развива, да се променя, наблюдавайки себе си и другите.

Не искам да си спомням за минали неща. Поръсвам ги с пепел, за да мога да направя същите грешки и следващия път, но спокоен, защото така или иначе вече ми се е случвало.
Аз гледам миналото да ме поучава, а бъдещото да не ме плаши. За да ми е добре в настоящето. Във всяка нова ситуация, при всеки възникнал проблем, си спомням за нещо пак такова, само че от миналото… Но този път приемам нещата по-спокойно. Ако бих могъл, съм щял да ги променя още тогава. Просто гледам да разграничавам възможното от невъзможното и достижимото от недостижимото. Така пестя нерви.

За мен не е важно да стигна до върха, а да се чувствам добре по пътя. Понякога ще спра, за да отдъхна и да се насладя на гледката встрани. Няма значение какъв е върхът и къде се намира. Казват, че тибетските шерпи, когато са се изкачвали, са спирали и мълчали по 10-15 минути. После, без да дават обяснение, тръгвали пак. Като ги попитали, те казвали, „Ние сядаме, за да ни настигнат душите“.

Има една истина, която хората над 50 трябва да разберат – че всяка сутрин трябва да те заболи по нещо, но на различно място по тялото. Ако в продължение на една седмица те боли едно и също място – иди се прегледай вече. Но дори и тогава благодари, че си жив.

Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда. Нещастията, които ни се спохождат, не са случайни. Няма случайни неща. Поради тази причина човек трябва да благодари за всичко, което му се случва. Независимо дали е добро, или лошо. Дали е болест, или страдание. Няма значение, важното е вярваш, че винаги се намира изход от лабиринта… Мисля си, че всяка болка идва, за да ни върне в пътя. Какво става с козата, когато не е в пътя? Козарят я вкарва в пътя с пръчката.

Време е вече българинът да си каже: „Аз съм си виновен, а не другите.“ Време е да се приеме такъв, какъвто е, да си прости, за да може по-лесно да прости и на другите и така да заживеят заедно.

Човек трябва да бъде открит във всеки момент и във всяка ситуация, независимо дали е преживяна вече, или не. Най-важното в човешкия живот е смирението. Най-големият бич е страхът. Той е в основата на всеки грях: алчност, завист и омраза. Защото какво е алчността – страх от това да не останеш гладен. А какво е завистта – страх от това, че някой успява, а ти – не. Ами омразата какво е – страх някой не получи това, което смяташ, че се полага на теб.

Болните амбиции раждат страстите, а пък страстите рушат. Не си струва човек да живее заради голи амбиции и в гонене на материалното. Петролът, кюмюрът, жълтият метал, финикийските знаци разделят брат от брата. Затова не трябва да обръщаме внимание на материалното, не трябва да си правим идоли. Не трябва да сме гадни, зли, алчни. Не трябва да мразим, не трябва да се гневим. Трябва да отворим любовта, а не да я демонстрираме лицемерно. Да я дочакаме спокойно и добронамерено. Да й позволим да дойде. Като знаем, че тя идва не в озъбения, наежен и бодлив таралеж, а в мекотата на птичите крила, в онова, което ни дава обятието.
Живея с широко отворени очи, наблюдавайки света, без да го изследвам. Но му се дивя! Мъча се също така да си давам отговори. На човек трябва да му се случат някои неща, за да го научат на други.

Когато ми съобщиха диагнозата рак, припаднах. Като се свестих, се събудих нов човек. Допреди това живеех в собствените си затвори. Терзаех се дали ще ми запали колата, дали ще стане представлението, дали ще завали дъжд, какво ще ям на старини, кой какво казал… Докато от момента, в който се събудих, съм щастлив всеки миг от тези 24 прекрасни часа.
Вярата ни помага да оцелеем в трудни ситуации. Тя носи спокойствие, решителност, самочувствие, мекота, състрадание…

Има една поговорка: „Лозето не иска молитва, а мотика“. И мотика иска лозето, но и молитва. Защото тази мотика е изфабрикувана от желанието на човека. Така че молитвата е преди мотиката. Трябва да се помолим ние, вътре в себе си, да се оправим. Когато това стане, и проблемите ни ще се решат.

Бог е един. Той Е. Пътищата към него са много.Религията ти помага да погледнеш към себе си. Да откриеш Бог вътре в теб. Религията е послание, спуснато отгоре, за да бъде човек по-добър, по-състрадателен. За да бъде повече Човек. Вярвам в прераждането. Чувал съм, че на някой от вселенските събори християните са отстранили от Библията тези пасажи. Не знам дали това е така. Но ми се струва по-логично да има прераждане.

Иначе не мога да си обясня защо един добър човек страда. Защо един интелигентен човек е хром. Достигнах до въпросите какво е оттатък, когато най-добрият приятел на моя син почина. Тогава си помислих: „Добре, защо това 6-годишно дете напусна този свят и остави моето без приятел?“. Зарових се в духовните книги и разбрах, че така му е било писано. Дошло е за кратко, за да изпълни мисията си на земята и да продължи към следващия живот. Защото, според някои учения, ние сами избираме съдбата си тук, за да научим уроците, които са ни необходими за нашето израстване.

Не трябва да сме крайни. Не трябва да сме полюси. Трябва да се стремим към кръга. Ние самите да сме кръг. Има една притча за Буда: „Той стоял и медитирал при аскетите, за да достигне съвършенството. Минал един кораб с музиканти на него. Старият музикант казал на младия: не опъвай лъка твърде много, защото ще го скъсаш. Но не го дръж и твърде хлабав, за да можеш да свириш все пак. Тогава Буда разбрал, че всичко крайно е излишно и не бива да спохожда човек.“
Животът е шарен и многолик, така че си струва да го изживееш.

Continue Reading

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com