Желю Желев не се страхуваше и беше много принципен. Това разкри дъщерята на първия демократично избран президент Станка Желева. По повод 90 години от рождението и 10 години от кончината на д-р Желю Желев, тя сподели спомените си за своя баща и коментира определението, което често му поставят – „прекалено честен“.

„Прекалено честен според мен е нелепо да се каже, защото не можеш да бъдеш малко честен или прекалено честен – или си честен, или не. Това може би в политиката е голям проблем. Баща ми просто беше честен. Мразеше лъжата и винаги е повтарял, че дори и най-грозната истина е много по-красива от най-красивата лъжа. И това е нещо, което се опитвам да кажа и на моите деца. Да бъдеш честен показва, че не се страхуваш“, категорична бе Желева пред Bulgaria ON AIR, цитирана от ФОКУС.

„Той никога не се е борил да бъде президент, никога не се е борил да бъде политик, него славата въобще не го блазнеше. Просто той пое една много голяма отговорност, която му струваше много в личен план, защото това беше продължение на неговите идеи, това беше начинът да се осъществят нещата, за които той винаги се е борил“, разкри още тя.

На въпрос на Росен Петров какви спомени пази от онова време като дъщеря на президента Станка Желева отговори: „А, ужасно е. За мен специално беше изключително неприятно – първо, че си губиш свободата, независимостта, навсякъде, където влезеш, преставаш да съществуваш и моментално ставаш в очите на всички дъщерята на президента. И съответно дали харесват баща ми или не, отношението спрямо теб е предначертано. Никой не вижда в теб това, което си. Нещо, което специално за мен, е изключително ощетяващо.“

На финала Желева обобщи: „Баща ми следваше своите идеи. Беше честен и със себе си, и с другите. Неговата сила беше, че той не се страхуваше. Нещо, което можем да кажем за много малко хора, които аз познавам.“

Стигам до циничната истина, че ние, 99,99% българи, работим за 00,01% свръхбогати. Ние сме единствената страна в Европа, а може би и в света с най-голямо разделение между бедност и богатство. Ние сме най-верният и послушен член на ЕС, но в българското законодателство не се прилагат нормите на управление в ЕС, особено в данъчното законодателство. Данъчните закони у нас не мотивират бизнеса да инвестира.

По данни на НАП много данъкоплатци в годишните си декларации обявяват доход стотици хиляди лв., годишни заплати от милиони и всичко това с по 10% подоходен данък при до 55% в ЕС. И таван за осигуровки, над четири пъти по-нисък от този в страните от ЕС. А БНБ ни залива с информация за милиардери, милионери, хиляди с по над половин милион спестявания. При този ресурс от милиарди годишно инвестициите в икономиката намаляват, богатите инвестират в покупка на жилища, вили по морските курорти на Гърция, Италия, Испания и Франция. А младите хора не могат да свият семейно гнездо и да отгледат своите рожби.

Ако у нас данък дивиденти бъде не 5, а до 50% и подоходен данък не 10, а до 55%, няма ли да му стане жал на бизнесмена да се раздели със стотици милиони и да се мотивира и ги инвестира и разшири бизнеса си, да създаде нов бизнес.

А сега, драги мои братя и сестри пенсионери, заедно да видим има ли пари в България за средноевропейски норми на живот. Ето какви пари ще влизат допълнително в бюджета при прилагане у нас на средноевропейски норми на управление:

– При въвеждане на средноевропейски норми на преки данъци, подоходен, корпоративен и данък дивиденти в бюджета ще влизат допълнително към З8 милиарда лв.

– При въвеждане на европейски норми на таван за осигурителни вноски в бюджета ще влизат допълнително към 4 милиарда лв.

– При намаляване на сивата икономика от 33,1% в санитарни граници от преки данъци и осигуровки в бюджета ще влизат допълнително към 16 милиарда лв.

– При повишаване събираемостта на данъците, забрана на кухите фирми за укриване на данъци в бюджета ще влизат допълнително към 5 милиарда лв.

– При предоговаряне с „Дънди“ на златните залежи, които експлоатира у нас, от 0,75% от добива на примерно най-ниския процент, договарян в Европа, на 35% в бюджета ще влизат допълнително към 280 милиона лв.

– При предоговаряне на помощите от ЕС от помощи за засети площи в помощи за засети култури ще се възродят български зеленчуци, овощарство, животновъдство, достатъчно за вътрешен пазар, за консервната промишленост и износ. Оттук в бюджета ще влизат допълнително към 8 милиарда. И пр.

Засега всички тези милиарди и още, и още пари влизат в банковите сметки, в сейфовете, в швейцарски банки, в офшорни фирми на богати българи. Тук е уместно да цитирам проф. Боян Дуранкев и Николай Светлев, писател – това са пари на „00,01% богати, за които сме се трудили 99,99% балъци“.

Акад. д-р Ганчо Попов, Ректор на НБУ-трета възраст

Повод за тази статия са две реклами в ямболския вестник „Тунджа” от 1933г., представени в публикация на Държавен архив – Ямбол. Първата реклама от 19.03.1933г. е на един от централните ямболски ресторанти „Стара Америка” със собственици Иван и Илия Хаджикирови, бил е на мястото на днешния хотел „Диана палас” срещу НТС, а втората реклама е от 30.04.1933г. на питиепродавница и гостилница „Златна рибка”.

През 1933 година приключва Световната стопанска криза от 1929-1933г. /т.н. Голяма депресия/ и са изминали 15 години от Първата световна война.В България, като една аграрна страна се предлага в изобилие земеделска и животинска продукция. В интернет пространството трудно се намират статистически данни за стандарта на живот по онова време, какви са били заплатите, какви са били цените през 30-те години на миналия век.

В рекламата на ресторант „Стара Америка” от 1933г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:

Агнешко – мешено – 10 лв, бъбрек – 2лв, пържола – 2лв, дробчета – 1лв, сърца – 1лв, далачета – 1лв, момици – 1 лв. шишчета – 2 лв, ядки – 1лв, кебапчета – 1лв.

Гелешки – кебапчета – 0.50 лв, пържола – 4 лв, кюфтенца – 1 лв, филе – 6 лв.

Свински – карначета – 1 лв, пържола – 5 лв, филе – 5 лв.

Говежди – пържоли – 5 лв, филе – 6 лв, нервозни кюфтета – 1 лв.

Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.

Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.

В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.

Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло характерно за френската кухня и обърнете внимание при тази пре – богата скара, ресторант „Стара Америка” не предлага свински кебапчета!

Посочените цени в рекламите от 1933г. са по ниски от цените в ресторантите през 2018г, като днес много трудно ще намерите в провинциални ресторанти истинско телешко месо, агнешки котлети и дреболии, а агнешки и телешки кебапчета изобщо не се предлагат в заведенията. Днес в ресторантите може да се консумира кебапче от вносно свинско месо за 1.50 лв, свинска пържола за 7 – 8 лева, пилешка пържола 5 – 7 лева, като гарнитурите се предлагат отделно, бутилка вино от 0.75 л. струва над 12 лева обикновено за 14 – 20 лева.

Сега идва най-интересното, какви са били заплатите на българите през 1933г. на фона на цените в ресторантите и гостилниците тогава.

Справката в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933г. са били следните:

– агроном – 4550 лева, р-л доп.земеделско училище – 4400 лева, учител в доп.зем.училище – 4250 лева, учителка в доп.земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем.техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева.

Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните.

В статистическия годишник на Царство България от 1933г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:

Брутна часова заплата на работник

1.Металоработни индустрии /шлосер/

– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./

– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./

– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./

2.Кожарство

– минимална – 2.50 лв.

– средна – 9.08 лв.

– максимална – 45 лв.

3.Тютюневи фабрики

– минимална – 2.38 лв.

– средна – 6.85 лв.

– максимална – 40.50 лв.

4.Складове за манипулиране на суров тютюн

Майстори манипулатори

– минимална – 7.50 лв.

– средна – 16.84 лв.

– максимална – 54.29 лв.

Общи работници

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 4.35 лв.

– максимална – 15.71 лв.

5.Предене или тъкане на вълна

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 6.03 лв.

– максимална – 37.50 лв.

6.Плетачество/трикотаж/

– минимална – 1.80 лв.

– средна – 4.96 лв.

– максимална – 13.75 лв.

7.Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 6.22 лв.

– максимална – 37.50 лв.

……………………………

Средната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.

Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и неквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти.

В едно интервю великата българска актриса Стоянка Мутафова спомена, че в средата на 30-те години се е усещал голям подем в държавата ни, почти всички българи завършили образованието си в чужбина са се връщали в родината и са дали голям тласък в развитието и.

Заплатите на образованите и квалифицирани българи са били високи, което им позволява да имат много добър стандарт на живот през 30-те години на миналия век. В навечерието на Втората световна война 1939-1940г. Царство България е водеща икономика на Балканите.

Какво е положението днес през 2018г?

Минималната работна заплата е 510 лева, а минималното почасово заплащане е 3.07 лева. Минималната пенсия за изслужено време и старост е 200 лева, а максималната 910 лева. Средната работна заплата в Ямбол е 894 лева, а в София 1509 лева.

Известни икономисти твърдят, че основата на икономиката е селското стопанство, когато селското стопанство предлага в изобилие суровини и продукти, то това създава условия за развитие на леката индустрия и туризма и облекчава едно съществено перо в семейните бюджети – храната.

А през 1933 година са се хранили добре, видно от рекламите!

Димитър Ралев