Победител в тези избори ще бъде този, който даде ключа за това как да се реши политическата криза, заяви политологът Цветанка Андреева, цитирана от БГНЕС.

По думите ѝ изборите през април 2023 г. бяха прогнозирани и очаквани още в миналата предизборна кампания. „Тогава се говореше, че настоящето Народно събрание, което предстоеше да бъде избрано, няма да може да излъчи правителство и ако такова е възможно, то ще бъде на едни следващи избори.

Вече са насрочени изборите и сега се отключват много вероятности за това да бъде съставено правителство“, смята политологът и посочи, че и самите политически партии са узрели за идеята, че им трябва някакво правителство с хоризонт поне до местните избори. Именно затова според Андреева сякаш и очакванията към следващия парламент са доста по-големи, отколкото към този.

Политологът коментира, че към днешна дата се очертава горе-долу същото съотношение на силите в следващия парламент, като при по-малките играчи стои въпросът дали ще могат да минат избирателния праг. Време за появата на какъвто и да било нов политически субект няма, тъй като това е свързано с регистрации и пр.

„Големият въпрос е дали обаче ще се възпроизведе същият блокаж и невъзможност на НС наистина да излъчи управленска коалиция. Тук вече подходите са и малко по-различни и когато ние, като общество, отиваме на избори, ми се струва, че основният въпрос ще бъде не дали трябва да гласуваме и дали има смисъл да гласуваме, а как да гласуваме, за кого да гласуваме, така че да се реши кризата“, подчерта Андреева.

А ключът за разрешаването на политическата криза ще е решаващата битка в тази кампания, но мнението на политолога е, че засега тя не е в полза на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които се събират в съюз.

„Много повече ми се струва, че е в полза на другите претенденти за първото място – ГЕРБ, защото в целия този дискурс как може да се състави управленска коалиция, ГЕРБ чертаят поне няколко варианта за такава формула“, добави Андреева и допълни, че имат няколко стратегии за коалиция на базата на евроатлантическо мнозинство, формула за експертен политически отдалечен кабинет и по-широко управление в парламента.

Докато ПП поднася пред избиратели идеята за още по-голяма фрагментираност и сякаш заедно с новите си очаквани съюзници от ДБ сами се поставят в изолация.

„С тази много силна анти-ГЕРБ реторика те се опитват да изградят политическа идентичност на базата на омразата“, каза тя и посочи, че това не просто не е работещо по отношение на кризата, но не е градивно и за политическия им образ.

Освен това ПП се поставят в изолация не само към ГЕРБ, у когото виждат основния си противник на изборите, но са в конфликт и със старите си партньори в лицето на БСП, както и с президента Радев, който също се вписва със собствена политическа стратегия в цялостния политически процес.

Андреева определи съюза между ПП и ДБ като „съюз със стратегия на взаимната полза, но не и като властова алтернатива на кризата“.

Във връзка с референдумите на „Възраждане“ и „Има такъв народ“ тя е категорична, че е много опасно да се остави кризата в ръцете на популисти и на радикали. Би било пагубно да бъдат оставени на втори план важните въпроси, свързани с националната сигурност и икономиката на държавата. Тревожното в референдума на ИТН е, че прокарват едно невежество, което удря по фундамента на демокрацията.

„Техният образ на президентска република чертае перфектния деспотичен модел, който няма нищо общо с демократичните политически режими“, заяви политологът и уточни, че те предвиждат един президент, който абсолютно популистки и невежо казват, че ще бъде контролиран „от избирателите“. „Няма такава система, освен в тоталитарните модели. Президентът навсякъде в демократичните политически системи, в условията на президентски републики, е контролиран от парламент, и то обикновено от двукамарен парламент“, поясни Андреева.

А референдумът на „Възраждане“ е чисто идеологически и „изцяло една кремълска стратегия, в която национализмът е свързан със скептични настроения към еврото, към тясната интеграция в Европа“. Именно такава според нея ще бъде и предизборната им кампания. „Възраждане“ не са опасни до момента, в който около тях има политико-санитарен кордон и те нямат достъп до властта в държавата“, отбеляза тя.

На въпроса дали можем да очакваме промени в служебния кабинет, политологът отговори, че каквито и промени да има, те по-скоро ще бъдат свързани единствено със стратегията на Румен Радев какво ще прави като политическа кариера и политическо бъдеще, а не толкова с проблемите на България към днешна дата. „Радев се е заобиколил в служебната си власт с едни перфектни бюрократи, които успяват да бюрократизират всеки един проблем и да го облекат в едно завоалирано говорене, но това са слаби фигури, слаби политически образи“, смята Андреева.

По думите ѝ държавният глава не желае да има за конкуренция хора във властта, посочени от него, които могат да са конкурент на неговия политически образ и следователно не вижда как той ще допусне някакви ярки политически образи да влязат в състава на нов служебен кабинет. „Той е звездата на служебната власт в България“, каза още тя.

Политологът коментира също и работата на 48-ото НС: „Не може да очакваме, че закони, спуснати от служебната власт, ще се приемат абсолютно безкритично от политическите партии, които носят главната и единствена отговорност за законодателството в държавата.“

Андреева посочи, че не само късите срокове, ами и претенцията, че служебната власт е направила едни перфектни закони, се оказа, че просто не отговаря на реалността, така че не може да имаме свръхочаквания към парламента. Самата идея, че парламентът обслужва стратегията на президента и неговата служебна власт е изключително погрешна.

„Парламентът отразява нагласите и желанията на суверена, така че ако прецени, че не може да приеме тези закони, защото са некачествени или не съответстват на социално-икономическите интереси, които партиите представляват, то те няма как да влязат в сила и да бъдат гласувани“, добави тя.

Андреева подчерта, че ѝ се ще да се насочим повече към рационализма в политическите послания и да търсим в партиите онези послания, които ще решат политическата криза, не да се увличаме по поредните популистки обещания, свързани с изчегъртване или пък в износените политически борби, като например това отново да се размахва знамето за антикорупция, но същевременно да не се осъзнава фактът, че антикорупцията е процес, при който ще горят всички политически партии.

„Трябва да е ясно, че политическите партии, които се обличат в каузата антикорупция трябва да знаят, че най-много те трябва да се жертват и всяко съмнение за корупция срещу тях, те не бива да отчитат като атака, а трябва да са готови да се разделят с гнилите си ябълки.

Тук визирам опита на ПП да се облекат в това тяхно старо знаме от преди две години да поведат и тази кампания в този опит, същевременно на всякакви обвинения, свързани с „Джемкорп“ и NEXO, да отговарят с агресия, а не с готовност да се прочистват“, заключи политологът.