Свържете се с нас

Made in BG

Урок по история: В България има стадион на 1900 години за 30 хиляди зрители

Стадионът на Филипопол е едно от най-удивителните съоръжения на древността на територията на съвременна България.

Римският стадион на Филипопол, днешен Пловдив, е изграден в началото на ІІ в., по времето на император Адриан (117 – 138). Филипопол и Тримонциум (Трихълмие) са имената на Пловдив по времето на Древния Рим.

Римският стадион е едно от най-забележителните съоръжения на древния Филипопол. Обявен е за национална културна ценност през 1995 година. Стадионът е една от многото запазени сгради от времето на Древния Рим в днешен Пловдив, сред които са най-добре съхраненият античен театър на Балканския полуостров, фрагменти от Форума / Агората, Одеона / Булевтериона, фрагменти от два акведукта, крепостни стени, терми, малка и голяма базилика, синагога, резиденции, улици и др.

Стадионът е разположен в северния край на укрепения град, между двете крепостни стени, между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе. Днес стадионът се намира в центъра на града, под Главната улица. Северната част от него може да бъде видяна на площад Джумая, но по-голямата част от стадиона е под сградите по протежение на главната улица. Централният вход на стадиона се намира на днешния площад Каменица.

Стадионът има дължина 240 метра и широчина 50 метра. Дължината на пистата е един стадий – 600 гръцки (625 римски) стъпки, или 180 метра. Стадионът е побирал 30 000 зрители, някои от които са идвали специално, за да присъстват на игрите във Филипопол. Местата за зрителите са на 14 реда, прекъснати от стълбищни пътеки, които достигат до пистата. Седалките са изработени от монолитни мраморни блокове, украсени със стилизирана лъвска лапа. Лицето на първия ред е облицовано с мраморни плочи (ортостати) с височина 1,80 м, издигнати върху базисен ред от профилирани мраморни блокове. Седалките на последния ред имат облегалки.

Карта на стадиона

На площад Джумая е експонирана северната, дъговидна част на стадиона, наречена сфендона. Под полукръглите редове седалки (кавея) е изграден засводен вход, който свързва пистата с подземен проход-улица.

Над свода е изградена ложа. В северната страна на коридора е разкрита част от крепостната стена на Филипопол, изградена през ІІ и ремонтирана през ІІІ-ІV век. През ІV век тази зона е пресечена от античен акведукт.

Почетните зрителски места на филипополския стадион са надписани (както в повечето сгради за зрелища из цялата Римска империя). Открити са седалки с гръцки надписи, доказващи, че е имало специални места за лица с висок социален статус.

Централният вход на стадиона е оформен от зидани стълбове – пилони, облицовани с мраморни пиластри с пластична украса. Върху пиластрите са изобразени бюстове на Хермес (херми) с поставени над тях наградни вази с палмови клончета, а до тях – атрибутите на Херакъл – лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели.

Мраморните блокове от архитектурните детайли при входа, както и тези на първия ред, са свързани помежду си чрез железни скоби, споени с олово. Пред входа е разкрита настилка от гранитни блокове в шестоъгълна форма.

Според намерени надписи и монети в града периодично са се организирали Питийски игри, по подобие на тези в Гърция. При посещението на император Каракала през 214 г. игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 г. – Кендрисийски. Игрите били организирани от Общото събрание на провинция Тракия. Специално за игрите монетарницата на Филипопол секла специални монети с лика на властващия император и образи от спортни състезания, провеждани на стадиона. Мраморна плоча, открита при разкопките на сфендоната, доказва, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил почитан със състезания в стадиона на Филипопол.

Атлетите се състезавали в две възрастови категории – мъже и момчета. Игрите са се ръководили от агонотети (спортни организатори). Започвали със състезание за глашатаи и тръбачи. Спортните надпревари били съпътствани и от музикални, поетически и артистични състезания.

На 2 октомври 2013 г. започва вторият и финален етап от реконструкцията на стадиона. Той включва изграждането на ажурно стълбище на мястото на бетонната връзка към ул. „Лейди Странгфорд“, създаване на информационен център, кафе-бар и 3D киносалон. Бетоновата стълба е реконструирана в облика на Римския стадион, а платформа за инвалиди свързва първото и второто ниво на съоръжението. Информационният център и панорамният кафе-бар са разположени на терасата, а част от проекта включва оформянето ѝ в овална форма, подобно на формата на стадиона. Кафенето и центърът за информация са разделени от двойна експозиционна стъклена стена.

В киносалонът с близо 40 места на овален екран се прожектират филми за Пловдив, както и презентации на древния град, поръчани специално от Общината. Общата стойност на втория етап от реконструкцията възлиза на 500 хил. лв.

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

Made in BG

Станка Желева: Беше ужасно баща ми да е президент, изгубих свободата си

Желю Желев не се страхуваше и беше много принципен. Това разкри дъщерята на първия демократично избран президент Станка Желева. По повод 90 години от рождението и 10 години от кончината на д-р Желю Желев, тя сподели спомените си за своя баща и коментира определението, което често му поставят – „прекалено честен“.

„Прекалено честен според мен е нелепо да се каже, защото не можеш да бъдеш малко честен или прекалено честен – или си честен, или не. Това може би в политиката е голям проблем. Баща ми просто беше честен. Мразеше лъжата и винаги е повтарял, че дори и най-грозната истина е много по-красива от най-красивата лъжа. И това е нещо, което се опитвам да кажа и на моите деца. Да бъдеш честен показва, че не се страхуваш“, категорична бе Желева пред Bulgaria ON AIR, цитирана от ФОКУС.

„Той никога не се е борил да бъде президент, никога не се е борил да бъде политик, него славата въобще не го блазнеше. Просто той пое една много голяма отговорност, която му струваше много в личен план, защото това беше продължение на неговите идеи, това беше начинът да се осъществят нещата, за които той винаги се е борил“, разкри още тя.

На въпрос на Росен Петров какви спомени пази от онова време като дъщеря на президента Станка Желева отговори: „А, ужасно е. За мен специално беше изключително неприятно – първо, че си губиш свободата, независимостта, навсякъде, където влезеш, преставаш да съществуваш и моментално ставаш в очите на всички дъщерята на президента. И съответно дали харесват баща ми или не, отношението спрямо теб е предначертано. Никой не вижда в теб това, което си. Нещо, което специално за мен, е изключително ощетяващо.“

На финала Желева обобщи: „Баща ми следваше своите идеи. Беше честен и със себе си, и с другите. Неговата сила беше, че той не се страхуваше. Нещо, което можем да кажем за много малко хора, които аз познавам.“

---

Made in BG

99% от българите работят за шепа свръхбогати

Стигам до циничната истина, че ние, 99,99% българи, работим за 00,01% свръхбогати. Ние сме единствената страна в Европа, а може би и в света с най-голямо разделение между бедност и богатство. Ние сме най-верният и послушен член на ЕС, но в българското законодателство не се прилагат нормите на управление в ЕС, особено в данъчното законодателство. Данъчните закони у нас не мотивират бизнеса да инвестира.

По данни на НАП много данъкоплатци в годишните си декларации обявяват доход стотици хиляди лв., годишни заплати от милиони и всичко това с по 10% подоходен данък при до 55% в ЕС. И таван за осигуровки, над четири пъти по-нисък от този в страните от ЕС. А БНБ ни залива с информация за милиардери, милионери, хиляди с по над половин милион спестявания. При този ресурс от милиарди годишно инвестициите в икономиката намаляват, богатите инвестират в покупка на жилища, вили по морските курорти на Гърция, Италия, Испания и Франция. А младите хора не могат да свият семейно гнездо и да отгледат своите рожби.

Ако у нас данък дивиденти бъде не 5, а до 50% и подоходен данък не 10, а до 55%, няма ли да му стане жал на бизнесмена да се раздели със стотици милиони и да се мотивира и ги инвестира и разшири бизнеса си, да създаде нов бизнес.

А сега, драги мои братя и сестри пенсионери, заедно да видим има ли пари в България за средноевропейски норми на живот. Ето какви пари ще влизат допълнително в бюджета при прилагане у нас на средноевропейски норми на управление:

– При въвеждане на средноевропейски норми на преки данъци, подоходен, корпоративен и данък дивиденти в бюджета ще влизат допълнително към З8 милиарда лв.

– При въвеждане на европейски норми на таван за осигурителни вноски в бюджета ще влизат допълнително към 4 милиарда лв.

– При намаляване на сивата икономика от 33,1% в санитарни граници от преки данъци и осигуровки в бюджета ще влизат допълнително към 16 милиарда лв.

– При повишаване събираемостта на данъците, забрана на кухите фирми за укриване на данъци в бюджета ще влизат допълнително към 5 милиарда лв.

– При предоговаряне с „Дънди“ на златните залежи, които експлоатира у нас, от 0,75% от добива на примерно най-ниския процент, договарян в Европа, на 35% в бюджета ще влизат допълнително към 280 милиона лв.

– При предоговаряне на помощите от ЕС от помощи за засети площи в помощи за засети култури ще се възродят български зеленчуци, овощарство, животновъдство, достатъчно за вътрешен пазар, за консервната промишленост и износ. Оттук в бюджета ще влизат допълнително към 8 милиарда. И пр.

Засега всички тези милиарди и още, и още пари влизат в банковите сметки, в сейфовете, в швейцарски банки, в офшорни фирми на богати българи. Тук е уместно да цитирам проф. Боян Дуранкев и Николай Светлев, писател – това са пари на „00,01% богати, за които сме се трудили 99,99% балъци“.

Акад. д-р Ганчо Попов, Ректор на НБУ-трета възраст

---

Made in BG

ЦЕНИ В РЕСТОРАНТИ И ЗАПЛАТИ ПРЕЗ 1933г., В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ

Повод за тази статия са две реклами в ямболския вестник „Тунджа” от 1933г., представени в публикация на Държавен архив – Ямбол. Първата реклама от 19.03.1933г. е на един от централните ямболски ресторанти „Стара Америка” със собственици Иван и Илия Хаджикирови, бил е на мястото на днешния хотел „Диана палас” срещу НТС, а втората реклама е от 30.04.1933г. на питиепродавница и гостилница „Златна рибка”.

През 1933 година приключва Световната стопанска криза от 1929-1933г. /т.н. Голяма депресия/ и са изминали 15 години от Първата световна война.В България, като една аграрна страна се предлага в изобилие земеделска и животинска продукция. В интернет пространството трудно се намират статистически данни за стандарта на живот по онова време, какви са били заплатите, какви са били цените през 30-те години на миналия век.

В рекламата на ресторант „Стара Америка” от 1933г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:

Агнешко – мешено – 10 лв, бъбрек – 2лв, пържола – 2лв, дробчета – 1лв, сърца – 1лв, далачета – 1лв, момици – 1 лв. шишчета – 2 лв, ядки – 1лв, кебапчета – 1лв.

Гелешки – кебапчета – 0.50 лв, пържола – 4 лв, кюфтенца – 1 лв, филе – 6 лв.

Свински – карначета – 1 лв, пържола – 5 лв, филе – 5 лв.

Говежди – пържоли – 5 лв, филе – 6 лв, нервозни кюфтета – 1 лв.

Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.

Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.

В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.

Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло характерно за френската кухня и обърнете внимание при тази пре – богата скара, ресторант „Стара Америка” не предлага свински кебапчета!

Посочените цени в рекламите от 1933г. са по ниски от цените в ресторантите през 2018г, като днес много трудно ще намерите в провинциални ресторанти истинско телешко месо, агнешки котлети и дреболии, а агнешки и телешки кебапчета изобщо не се предлагат в заведенията. Днес в ресторантите може да се консумира кебапче от вносно свинско месо за 1.50 лв, свинска пържола за 7 – 8 лева, пилешка пържола 5 – 7 лева, като гарнитурите се предлагат отделно, бутилка вино от 0.75 л. струва над 12 лева обикновено за 14 – 20 лева.

Сега идва най-интересното, какви са били заплатите на българите през 1933г. на фона на цените в ресторантите и гостилниците тогава.

Справката в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933г. са били следните:

– агроном – 4550 лева, р-л доп.земеделско училище – 4400 лева, учител в доп.зем.училище – 4250 лева, учителка в доп.земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем.техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева.

Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните.

В статистическия годишник на Царство България от 1933г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:

Брутна часова заплата на работник

1.Металоработни индустрии /шлосер/

– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./

– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./

– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./

2.Кожарство

– минимална – 2.50 лв.

– средна – 9.08 лв.

– максимална – 45 лв.

3.Тютюневи фабрики

– минимална – 2.38 лв.

– средна – 6.85 лв.

– максимална – 40.50 лв.

4.Складове за манипулиране на суров тютюн

Майстори манипулатори

– минимална – 7.50 лв.

– средна – 16.84 лв.

– максимална – 54.29 лв.

Общи работници

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 4.35 лв.

– максимална – 15.71 лв.

5.Предене или тъкане на вълна

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 6.03 лв.

– максимална – 37.50 лв.

6.Плетачество/трикотаж/

– минимална – 1.80 лв.

– средна – 4.96 лв.

– максимална – 13.75 лв.

7.Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 6.22 лв.

– максимална – 37.50 лв.

……………………………

Средната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.

Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и неквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти.

В едно интервю великата българска актриса Стоянка Мутафова спомена, че в средата на 30-те години се е усещал голям подем в държавата ни, почти всички българи завършили образованието си в чужбина са се връщали в родината и са дали голям тласък в развитието и.

Заплатите на образованите и квалифицирани българи са били високи, което им позволява да имат много добър стандарт на живот през 30-те години на миналия век. В навечерието на Втората световна война 1939-1940г. Царство България е водеща икономика на Балканите.

Какво е положението днес през 2018г?

Минималната работна заплата е 510 лева, а минималното почасово заплащане е 3.07 лева. Минималната пенсия за изслужено време и старост е 200 лева, а максималната 910 лева. Средната работна заплата в Ямбол е 894 лева, а в София 1509 лева.

Известни икономисти твърдят, че основата на икономиката е селското стопанство, когато селското стопанство предлага в изобилие суровини и продукти, то това създава условия за развитие на леката индустрия и туризма и облекчава едно съществено перо в семейните бюджети – храната.

А през 1933 година са се хранили добре, видно от рекламите!

Димитър Ралев

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com