В нашата страна има повече от 70 населени места започващи с буквата “Ц”. Но има само 2 града. Знаете ли кои са те? Днес ще разгледаме повече за тяхната история, пише Poznanieto.bg.
Кои са 2-та града с буквата “Ц” в България?
1. Царево
Градът носи много разнообразни имена през годините. Най-дълъг период е кръстен Василико или Василикос. Има 2 основни версии за произхода на това име:
Село Босилково – Това е име на унищожено село от Айтоския балкан, жителите на които се преселват в Царево. Те носят със себе си името на родните си място, но биват погърчени и по този начин се променя името на Василико.
Василевс – Втората хипотеза е свързана с думата василевс от гръцки, тъй като турският пътешественик Муса Челеби посочва, че завладяната наблизо крепост е била построена от един от внуците на Константин Велики – Васил. Тоест била кръстена на неговото име.
Градът се запазва като важен пристанищен център на Черноморието. Негативен ефект върху него играе Руско-турската война от 1828-1829 година и последвалият демографски срив. Освободителната война не променя факта, че селището заема все по-периферна роля в империята.
През 1882 година избухва голям пожар, който почти изцяло разрушава старото селище. Голяма част от жителите се местят на северния полуостров, наречен Лимнос, но малка част решават да останат на старото си място и да възстановят доколкото могат селото.
Царево бива освободен по време на Балканската война – голяма част от гръцкото население се връща в родината си, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. Като част от България, Царево се развива възходящо и постепенно се завзема от неблагоприятния период. Тогава има нуждата да се построи ново пристанище, което да поеме увеличения търговски обмен.
Строежът започва през 1927 година и е завършен 10 години по-късно – през 1937 година. Открит е лично от цар Борис III. Това е и причината да бъде прекръстено селището на Царево. Това си име запазва до 1950 година, когато името му отново бива сменено. Този път на Мичурин – по името на съветския учен Иван Мичурин – един от най-известните учени във сферата на ботаниката. След промените от 1989, през 1991 година е върнато името Царево.
2. Цар Калоян
Това е и другият град започващ с буквата “Ц”. Кръстен по името на легендарния български владетел, той се намира в североизточна България – на около 35 км от град Русе. В самия му район са намерени следи от различни култури, като най-вече има тракийски надгробни могили.
По-късно са намерени останки от прабългарските селища в рамките на Първата българска държава.Районът става известен и с издълбаните скални манастири в региона.
В рамките на Османската империя, селището е познато под името Торлак – така е написано в османските данъчни регистри. Интересно е там да се види и, че населението е изцяло от български произход, като хората са се занимавали със скотовъдство в региона.
Селището продължава да носи името Торлак и след Освобождението чак до 1934 година, когато попада в категорията на преименуваните селища и приема името цар Калоян. То не се запазва особено дълго, като през 1951 година пак е променено – този път на Хлебарово, а през 1981 година става й град.
Дори и името Хлебарово не се запазва прекалено дълго, тъй като след промяната на политическата обстановка, е върнато старото име на града – Цар Калоян.
Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.
На 55 се влюбих в мъж, 15 години по-млад от мен, само за да открия неочаквана истина
Дойдох на острова в търсене на спокойствие, ново начало, за да се излекувам от миналото си. Вместо това открих НЕГО — очарователен, внимателен и всичко, от което не съм осъзнавалa, че имам нужда. Но точно когато започнах да вярвам в новото начало, един-единствен момент разби всичко.
Въпреки факта, че живях там от десетилетия, всекидневната ми се стори непозната. На 55 години се взирах в отворения куфар и се чудех как животът ми стигна дотук.
След две години работа моят роман беше вътре. Не беше завършен, но беше мой, доказвайки, че не съм напълно изгубенa.
Тогава пристигна имейлът на Лана:
„Творческо убежище. Топъл остров. Ново начало. вино.
Островът ме посрещна с приятен вятър и ритмичен звук на разбиващите се в брега океански вълни. За миг затворих очи и поех дълбоко въздух, позволявайки на соления въздух да изпълни дробовете ми.
Точно това ми трябваше.
Но спокойствието не продължи дълго. Когато наближих мястото за уединение, силната музика и смях замениха спокойствието на острова. Хората предимно на двадесет и тридесет години се излежаваха на ярко оцветени чанти, стискайки коктейли, които изглеждаха по-скоро като чадър, отколкото като течност.
Преди да успея да се скрия в сенките, Лана се появи, шапката й беше наклонена под ъгъл и маргарита в ръка.
„Теа!“ — извика тя, сякаш не си бяхме писали имейли вчера. „Успя!“
„Трябва да се срещнеш с хора и да се потопиш в енергията! Говорейки за това — тя ме хвана за ръката, — имам някого, с когото трябва да се запознаеш.
Преди да успея да възразя, тя ме повлече през тълпата. Чувствах се като долнопробна майка на парти в гимназията, която се опитва да не стъпва върху изоставени джапанки.
Спряхме пред мъж, който приличаше на модел от корицата на GQ, вярвате или не. Целуната от слънцето кожа, удобна усмивка и бяла ленена риза, разкопчана достатъчно, за да бъде провокативна, без да е мърлява.
„Теа, запознай се с Ерик“, каза Лана с вълнение.
Лана се усмихна, сякаш току-що беше подготвила кралски годеж. „Ерик също е писател. Той умира от желание да те срещне, откакто му казах за твоя роман.
Бузите ми се зачервиха. „О, не е завършено.“
— Няма значение — каза Ерик. „Фактът, че сте се влели в него в продължение на две години… това е невероятно! Бих искал да чуя за това.“
Но след няколко минути, независимо дали несъмнената харизма на Ерик или прекрасният морски въздух ме подиграваха, се съгласих да отида на разходка.
„Дай ми момент“, помолих неочаквано дори за себе си.
Върнах се в стаята си, прерових из куфара си, изваждайки най-красивия си сарафан.
защо не !Ако ще ме влачат наоколо, може и да изглеждам добре, докато го правя.
Ерик ми показа части от острова, които не бяха засегнати от пандемониума на „отстъплението“. Уединен плаж с люлка, окачена на палмово дърво, скрит път, водещ до скала с невероятна гледка – места, които не са споменати в нито един пътеводител.
„Добър си в това“, казах, смеейки се.
„Да накараш някого да забрави, че не е на мястото си.“
Усмивката му се разшири. „Може би не си толкова неуместна, колкото си мислиш.“
Докато говорихме, се смях по-силно, отколкото от месеци. Но под смеха нещо дърпаше краищата на ума ми. Не можех да опиша малкото безпокойство, което изпитах. Изглеждаше твърде съвършен.
Следващата сутрин започна с добра нотка. Протегнах се, умът ми препускаше с мисли за следващата глава от моя роман.
Но в момента, в който се появи работният плот, сърцето ми спря. Папката, съдържаща моя роман — две години кръв, пот и безсънни нощи — беше изчезнала. Прегледах всяка част от твърдия диск, надявайки се, че съм го забутала. Нищо
Но знаех, че не го правя. Излязох набързо от стаята и отидох право при Лана. Докато вървях по коридора, слаби шумове привлякоха вниманието ми. Замръзнах, сърцето ми биеше. Бавно се приближих до звука. Вратата на съседната стая беше леко открехната.
„Просто трябва да го представим на правилния издател?“ каза той.
Кръвта ми стана студена. Гласът на Ерик беше отличителен. Поглеждайки през процепа, забелязах Лана да се наведе, гласът й беше тихо тананикане на заговор.
Стомахът ми се сви от ярост, предателство и, още по-лошо, от разочарование. Ерик, който ме накара да се смея, изслуша ме и спечели доверието ми, беше част от това.
Обърнах се преди да ме забележат и отидох в стаята си. Затръшнах куфара си, напъхвайки неумело дрехите си.
Когато напуснах острова, ослепителното слънце изглеждаше като ужасна шега. Задържах вниманието си напред, без желание да погледна назад. Не ми трябваше.
Месеци по-късно книжарницата беше изпълнена с вълнение. Редовете седалки бяха заети и въздухът беше оживен от приказки. Стоях на сцената, държейки копие от моя роман, и се опитвах да се концентрирам върху хората, които ме гледаха.
След като опашката за подписване се скъси и последният гост си тръгна, уморена се свлякох на един стол в ъгъла на магазина. Тогава го забелязах — малка сгъната бележка на масата.
„Дължиш ми автограф. Кафене зад ъгъла, когато се освободиш.“
Почеркът беше познат. Сърцето ми прескача. Ерик.
За секунда се замислих да го смачкам и да си тръгна. Но вместо това въздъхнах, взех си палтото и отидох в кафенето. Веднага го познах.
„Теа, трябва да ти обясня. Какво се случи на острова… Първоначално не осъзнавах истинските мотиви на Лана. Тя ме убеди, че всичко е, за да ти помогна. Но в момента, в който разбрах какво планира, взех флашката и ти я изпратих.
„Тя винаги ти е завиждала, знаеш ли“, тихо каза Ерик, нарушавайки мълчанието. „Дори в университета тя се чувстваше засенчена. Този път тя видя възможност и използва доверието ни, за да се опита да вземе това, което не е нейно.
„Ти направи правилния избор. Това се брои за нещо.“
— Това означава ли, че ще ми дадеш още един шанс?
Когато излязохме от кафенето, се видях усмихната. Тази една дата доведе до друга и след това до още една. Преди да го осъзная, се бях влюбила. И по това време не беше едностранчиво. Това, което започна като предателство, прерасна в партньорство, основано на разбиране, прошка и, да, любов.
Толкова невероятно: Мъж купи разпаднала се къща и я превърна в вила
Золтан Наги прекара продължителен период в чужбина и след завръщането си у дома се сблъска с решението къде да живее.
Въпреки че можеше да избере да живее при роднини или да наеме апартамент, желанието му беше да има собствено място, идеално близо до природата, където да се наслаждава на спокойствието и мелодиите на птиците.
Търсенето му го отведе до имот в покрайнините на град Бекеш—стара къща от предходния век, показваща признаци на занемареност.
Въпреки че приятелите му го разубеждаваха, смятайки имота за обикновена „постройка“, Золтан реши да я закупи, осигурявайки я за сумата от 33 хиляди в местна валута.
Той и съпругата му започнаха обширни ремонти, инвестирайки същата сума в обновяване на жилището.
Прегръщайки рустикален стил, двойката декорира интериора с простота и минимализъм, избягвайки разточителни украси.
Бели стени, допълнени с райета килими и украсени с кафяво дървено обзавеждане, трансформираха пространството в очарователна и уютна къща.
Когато скептичните приятели на Золтан посетиха, те бяха изумени. Някога занемарената „постройка“ бе чудодейно преобразена в любезна малка вила, оставяйки ги в недоумение от невероятната промяна.
Върнах се от работа и реших да възстановя къщата на родителите си в селото. Но още щом влязох в двора, ми секна дъхът. Някой живееше там
Преди пет години родителите ми починаха и оттогава къщата им в селото е празна. Тъй като бях единственият им наследник, реших да продам къщата, защото нямах намерение да се местя там.
Освен това имах апартамент в града. Освен това планирах да се преместя в чужбина, за да печеля повече пари. Синът ми вече живееше в Австрия от няколко години, като си беше намерил работа и съпруга, така че нямаше да има нужда и от къщата на баба си.
Известно време чаках да продам къщата, но офертите, които получавах, бяха много неизгодни. Накрая, миналата есен, се прибрах за две седмици и отидох да посетя къщата си в селото.
За моя изненада тревата беше грижливо окосена, листата почистени, а къщата беше в добро състояние. Не можех да разбера кой е направил всичко това, докато Андрий, далечен роднина и момче от квартала, не се приближи до мен и не ме поздрави.
Оказа се, че той се е грижил за къщата и я е подреждал, откакто майка ми е починала. Каза ми, че скоро ще се жени, и аз го поканих да живее в моята къща. В края на краищата той беше добър човек и щеше да е по-добре, ако къщата не беше празна.
Отначало мислех да му дам 200 за работата, но размислих: по-добре беше да му дам къщата веднага. Сигурен съм, че кръстницата ми щеше да одобри решението ми.