В емоционално интервю най-противоречивият, поляризиран и критикуван участник в сезон 4 на „Игри на волята“ сподели коя е най-голямата трудност, с която се е сблъскала на Арената и в живота, с какво е сбъркала, какво би променила, ако можеше да върне времето назад. Евгения Джаферович разказа в ефира на NOVA пред Мариян Станков – Мон Дьо за стратегиите, приятелствата, предателствата, за истините и лъжите и кой е най-големият герой в живота й.

Със сълзи в очите Жени признава, че най-големите загуби в живота й са две. Когато ражда дъщеря си Леа, семейството губи бащата на Ваня. А съвсем скоро съдбата й нанася нов съкрушителен удар. За броени дни коронавирусът й отнема един от най-близките хора в живота – нейният дядо. Той си отива без да успее да догледа предаването. „Беше много щастлив и се гордееше с мен. Отиде си на 79 години без здравословни проблеми. Беше супержизнен и до последно, когато сме имали нужда от помощ с децата, в момента, в който му звънна, след 20 минути е вкъщи“. Жени споделя, че е ядосана на хората, които подценяват коронавируса. „Дядо влезе в болница на 4 октомври, а на 2-ри беше отишъл да гласува. Знаеше, че има дълг, който трябва да свърши. Отиде да гласува, на 4-ти влезе в болницата, а на 6-ти го изгубихме. Толкова бързо. Чух го в 11.00 ч. сутринта, а вечерта той почина. Беше шок за нас, защото имахме надежда, че се подобрява. Научихме новината у дома. Гледахме един епизод на „Игри на волята“, разказва Жени. И допълва, че в дома им са били заедно с детето на брат й и с Касим. Въпреки това не успява да потисне емоциите и да скрие от тях какво се е случило. „Казах си: „Защо да го крия?“. Това е нещо, което и те трябва да знаят, когато се случи. Да знаят, че трябва да ценим близките хора до нас. Да прекарваме повече време с тях. И ако съжалявам за нещо, то е, че не съм прекарала повече време с тях. И е важно какво мислят те за нас“, каза Жени, която си спечели прозвището Царицата на коалициите в ектремното риалити.

Влизането в „Игри на волята“ за Жени е сбъдната мечта, но е категорична, че може би не е трябвало да я сбъдва. Признава, че ако може да върне времето назад, не би влязла в игрите, защото е останала неразбрана от голяма група хора. Не я боли, че е отпаднала на крачка от финала, защото е влязла с друга цел – да предизвика себе си, да изживее своите емоции на Арената и да види, че може да се справи.

И тъй като победата за нея не е на всяка цена, Жени е категорична, че не би използвала грошовете на Генчо, за да се спаси, като същевременно изпрати друг близък за нея човек на Арената. „Играта, която съм научена да играя, не е свързана с купуване на предимство. Първо, грошовете не бяха мои. Бяха на Генчо и не съм си ги спечелила сама в индивидуални битки. Не се разпознавах с тях. Исках по моя начин да стигна напред, без да използвам облагите на някой друг. Ако го бях направила, те щяха да се изсипят на мой приятел от началото на формата. Това не беше опция за мен.“

Критиката застига Жени, но тя е щастлива, че много хора, които гледат игрите от страната на стратегията, са я поздравили за представянето й. Категорична е, че мъжете са по-силният пол на Арената, но в игрите трябва да притежаваш съвкупност от качества, за да победиш. Точно това й носи победата срещу един от най-силните физически играчи в състезанието – Генчо. „Ако играта беше само физическа, в нея щяха да участват само нинджи като Гого и Фифо. Аз не трябва ли да имам шанс? Когато играта го позволява, и има стратегия, аз мога да мисля и по този начин да го надиграя в играта“, разказва тя.

Жени е категорична, че е направила всичко в името на играта и че всеки участник е играл стратегически. Убедена е, че това, че е била по-добра от някого и че го е надиграла, не я прави лоша. „Това остана неразбрано както от голяма част от зрителите, а и от участниците, с които като се видим се усмихваме лицемерно“, споделя тя.

За своя най-голям белег – лицето си Жени разказва, че смята, че подобни неща се случват само на хора, които са способни да ги преодолеят. Фациалисът я поразява в 9-ти месец от бременността й с Леа. Една сутрин се събужда и не може да си затваря лявото си око. Докато пие вода, тя изтича от устата й. Не може да се подложи и на терапия, защото е бременна, а тя е тежка – с кортикостероиди, с нивалин, със системи и силни лекарства, които няма как да се влеят на бебето. Този период на забавяне води до това до ден днешен да има последствия от фациалиса.

Категорична е обаче, че умее да губи. Това е и причината да се самоубие в играта. Иска да научи децата си да не се отказват да следват мечтите си и да бъдат смели!

телеграф