Историята, която ще ви разкажем, е невероятна.

Тази история е за чудо, което е станало благодарение на немски лекари и на свръхсилите, с които явно е дошла на този свят малката Мадисан-Анатоли Никифоров – дъщеричката на българите Стела и Анатоли Никифорови, пише premature-bg.com.

След като през 2014-а се омъжила за Анатоли, който от няколко години вече живеел в Германия, Стела също напуснала България и отишла при съпруга си. Повече от година те правили безрезултатни опити за забременяване. Но се оказало, че и двете маточни тръби на Стела са запушени, в едната всъщност имало малка проходимост, но не достатъчна. Затова лекарите препоръчали забременяване чрез процедурата икси.

Чист късмет било, че 38-годишната тогава Стела успяла да забременее от първия опит, и то с близнаци. В петата седмица от бременността обаче тя получава кървене и губи единия ембрион.

„Проблемите при мен бяха: малка матка, лоша плацента, малко околоплодни води, риск от тромбоза, високо кръвно налягане… И така през два-три дни тичах до гинеколога ми заради кървенето“ – спомня си Стела.

В 18-а гестационна седмица бебето спира да расте.

Най-страшната новина за бременната Стела дошла, когато гинекологът в два поредни прегледа й съобщил едни и същи размери на бебето. Кървенето продължавало, а на 19 юни миналата година Стела се озовава по спешност в болницата с кръвно налягане 255/150. Но на този етап следящият я специалист казал, че няма какво да стори, освен да увеличи дозите на медикаментите й за хипертония и да я прати да си почива у дома.

„Мисля, че днес е най-добрият ден това дете да дойде на бял свят“

През нощта кръвното налягане на Стела продължило да се покачва и тя и съпругът й се обадили в Университетската клиника в Улм, откъдето им казали веднага да идват.

„След обстоен преглед при мен се събраха всички лекaри и главният на родилното отделение. Казаха ми, че има опaсност за живота и на двете ни и трябва да остана в бoлницата. Не трябвашe да лежа по гръб, защото бебчето ми притискаше вена кава и така до нея не достигаше пълноценно кръвоснабдяване.

В същото време трябваше да лежа по гръб, защото акушерките не мoжеха да я открият, за да чуват сърчицето й… – споделя Стела. – И така до заветната събота 24.06.2017, когато главният лекар ме прегледа на видеозон и каза: „Мисля, че днес е най-добрият ден това дете да дойде на бял свят“.

Тъй като бебето било твърде малко за 24 гестационна седмица, лекарите казали, че трябва да направят Т-образен разрез на матката на майката, за да не го наранят при раждането. „И ми казаха – спомня си Стела, – че ако не оцелее, ще трябва да продължа с опитите за забременяване след една година. Аз им казах, че вече си имам дете и друго не искам. Сложиха ми спинална упойка, за жалост от половината корем нагоре не ме хвана. Бяха неистови болки, но стисках зъби и ръмжах, само и само детето ми да е добре. Съпругът ми беше до мен, през цялото време ме галеше и успокояваше. След 15 минути чух слабо гласче, все едно мишле църка. Попитах дали е жива и отговорът беше „Да“.

Ето така се родило едно истинско чудо – тежащо около 250 г момиченце. И то не кога да е, а на рождения ден на татко си. Ето защо я кръщават Мадисан-Анатоли. „15-16 часа след раждането, Мадисан получи кървене на дробчетата, това беше много критично, не се знаеше какво ще се случи с нея след седмица борба от нейна страна и от страна на лекарите, кървенето беше спряно.“

Били са необходими около 30 дни, за да достигнат заветните 300 грама! Минали са през много кръвопреливания, системи…

„Задължително беше всекидневното ни присъствие с мъжа ми в интензивното отделение. Тъй като живеем на 50 км от болницата, държавата ми осигури безплатно жилище на 100 м от нея до изписването на дъщеря ми и имах право 2 пъти на ден да се храня в болницата. Имаше тетрадка, в която ежедневно, на всеки половин час или при сривове, се описваше всичко и имах достъп да прочета какво се е случвало с детето ми, когато съм отсъствала.

Аз отказах психолог, но психoложката всеки ден идваше при мен… ей така да си поговoрим. При първата ни среща ми подари книжка, която да попълвам и описвам всекидневно какво е състоянието на Мади и какво се случва с нея. Като килограми, сантиметри, първа среща с баба, дядо, кога е гушната за първи път, кога и е махната сондата за храна и т.н.

ссссссссссссссссссссссссс

В началото на август 2017-а Мади вече била 400 г.

ссссссссссссссссссссссс

Тогава от персонала на болницата започнали да обучават Стела да се грижи сама за детето си.

„През този период в началото на август 2017-а – разказва тя, – ми позволиха и да я вземам на гърдите си, което беше задължително, както за мен, така и за съпруга ми! Детето да чувства, че сме до нея и че я обичаме. Първоначално минимум по 1 час, а ако нямаше сривове в дишането и състоянието й, колкото издържаме да стоим в една позиция.

Къпехме я заедно със сестрата, всичко заедно правехме. Дъщеря ми имаше рехабилитация всеки ден, както за моториката, така и за дишането. Бяхме 4 месеца и половина в интензивно и месец и половина при новородените. Не искаха да я пускат, но аз настоях. Затова стоях 1 седмица в болницата заедно с нея в самостоятелна стая, където ме учеха как да й давам медикаментите, курс за спасяване, ако се наложи и т.н.

На 01.12.2017 беше нашето изписване с монитор и кофеин (който е за стимулиране на дишането), които вече не използваме от няколко дни. След изписването ми изпращаха 1 път седмично сестра Катрин от болницата, която ни посещаваше вкъщи и при проблем винаги идваше…“

Можем само да си представим през какви страхове и тревоги е минала тази майка. За нея всяка секунда е била от значение, а всеки преживян от детето й ден – безценен подарък от Съдбата. Затова и всеки ден в 14,43 (рождения час на Мади) в интензивното отделение Стела „празнувала“ рожден ден на дъщеричката си.

„След визитация… бързах да се дезинфекцирам и да вляза при нея, за да й честитя, да й кажа колко е силна и дай благодаря. Вярвайте в децата си! – апелира Стела към всички майки на недоносени деца. – В тези крехки телца се крият истински борци, важното е да им се даде шанс!“

България

Голяма загуба за България! Почина един от най-добрите хирурзи в страната

На 53-годишна възраст днес ни напусна д-р Камен Узунов, съдов хирург в УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“, съобщават от болницата.

Поклонението ще се състои на 22-ри септември 2023 г., петък, от 11:00 часа в храм „Света Троица“ в Русе, след което погребението ще бъде в Гробищен парк гр. Кубрат.

Д-р Камен Узунов е роден в гр. Кубрат през 1970 г. Завършва „Медицина“ през 1998 г. в гр. Варна.

Придобива две специалности по „Хирургия“ през 2006 г. и „Съдова хирургия“ през 2013 г., след което завършва следдипломна квалификация по „Ендоваскуларна съдова хирургия”.

Взема участие в редица национални и международни конференции

Д-р Узунов е удостоен с почетен знак и грамота „Отличен лекар на Районна лекарска колегия Русе 2021 г.“

Професионалния си път той започва през 1998 г., като лекар ординатор в хирургично отделение в МБАЛ гр. Кубрат.

От 1999 г. до 2004 г. работи в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград, а от 2005 г. до 2008 г. в УНСБАЛ „Св. Екатерина“ гр. София, а през 2009 г. в УМБАЛ Русе.

Д-р Узунов се присъединява към екипа на УМБАЛ „Медика Русе“ от самото създаване на болницата през 2013 г. като лекар в отделение по Съдова хирургия.

Д-р Камен Узунов бе отличен лекар, многоуважаван колега и добър приятел.

Поклон пред паметта му!

България

МВР с нов хитър начин да глобява всички, пресвяткането с фарове вече няма да помага

С цел намаляване на пътните произшествия, както и установяване и санкциониране на нарушители в ОД МВР Сливен се въвежда нов метод за контрол. Екипи на пътна полиция ще бъдат подпомогнати от полицейски служители в небрандиран автомобил, които ще следят с видеокамера най-натоварените и опасни участъци в областта.

Заснетите нарушения ще се подават по радиостанция до най-близкия патрул и ще се санкциониран на място.

Нарушителите, които не са спрени на място, ще бъдат издирени и санкционирани впоследствие. Новият подход беше представен и коментиран на брифинг днес от комисар Димитър Кикьов, началник на отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР Сливен, и главен инспектор Илиян Николов, началник сектор „Пътна полиция“ Сливен.

Брифингът се състоя на път ІІ-53 (Сливен -Ямбол), на разклона за село Камен, който е участък с повишена концентрация на пътни произшествия.

„В рамките на час камерата е заснела 11-12 нарушения, а от началото на операцията в цялата страна – около 160“, посочи комисар Кикьов. По думите му, когато има полицейски автомобил, маркиран и с лампа, водачите си сигнализират с фарове и ефектът е краткотраен.

Според статистиката, представена от главен инспектор Николов, от началото на годината на територията на ОДМВР-Сливен са установени над 170 водачи да управляват след употреба на алкохол, 53 с наркотици и 60 са отказали да бъдат тествани.

Уустановени 17 водачи с алкохол, 3 с наркотици и към тази сутрин 4 неправоспособни. На автомагистрала „Тракия“ в района на Нова Загора е установен товарен автомобил, управляван от турски гражданин, който е управлявал с концентрация на алкохол 1,53 промила. Той е отведен и задържан в РУ-Нова Загора.

Сред другите мерки, предприети по разпореждане на старши комисар Димитър Величков, е поставянето на системните нарушители под превантивно полицейско наблюдение. Комисар Кикьов съобщи, че след анализ от началото на месец март 43 лица са поставени под наблюдение, като информация за тях ще има и в останалите дирекции в страната. Специализираната операция продължава.

България

Панделиева: Докога близки на престъпници ще обясняват в ефир, че искат възмездие?

То кое ли не е сбъркано у нас? Национална телевизия интервюира ревящата майка на убития нападател на две момичета и на мол с думите, че момченцето й, което е отглеждала сама, е застреляно като куче. А дечицата бягали от полицията, защото едното от тях не носело лична карта. Видите ли! Хей така, от притеснение, посред нощите, след като са могли да убият нападнатото момиче, след като са опитали да проникнат в мол.

Майката малко пропуска да уточни, че „трите момченца“ не само са с предишни криминални регистрации, но и са считани за рецидивисти. Тя пропусна и да се извини на майките на момичетата, нападнати с желязна тръба, за да бъдат обрани. Нали всички сме наясно, че само един по-непремерен удар и едното момиче щеше да е в статистиката с убитите

Не знам и не разбирам докога национални медии ще считат за „друга гледна точка“ тази на престъпници и техните близки? Всички експерти досега обясниха, че полицейските действия са изпълнили всички законови изисквания:
– нареждане бягащият да спре на място (и този, дето няма лична карта);
– ако бягащият не спре, ще бъде произведен изстрел;
– произведени са два предупредителни изстрела във въздуха;
– полицаят стреля по бягащ индивид, който е получил всички възможни шансове да спре.

В задачата се пита: кого обслужва репортаж в който майката на многократен извършител на дребни престъпления изисква някой да бъде осъден „за убийство“?

Какво казва ЗАКОНЪТ: „Полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо… (3) след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга…“

Всички, които стръвно скочиха да обясняват какво НЯМА право полицейският служител са същите, които питат ЗАЩО полицията не се е намесила, когато изнасилват и убиват баби, пребиват дядовци за 20 лева.

А аз питам: докога близки на престъпници ще обясняват в национален ефир, че искат възмездие?