Свържете се с нас

България

Таксиджията натисна клаксона, излезе крехка възрастна женица. Тази среща промени живота му

Пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като почаках няколко минути го натиснах отново. Това беше последният курс за смяната ми и си помислих просто да си тръгна, но вместо това отбих и паркирах колата.

Слязох, отидох до вратата и почуках. „Само минутка“, отговори крехък, слаб гласец на възрастна жена.

Зад вратата се чуваше как някой влачи нещо по пода.

След дълга пауза вратата се отвори. Дребна жена на около деведесет години се изправи пред мен. Беше облечена в рокля с шарки и носеше кръгла, плоска шапчица без козирка, със закачен къс воал на нея. Като извадена от някой филм през 1940-та.

До нея имаше малък, обикновен куфар. Апартаментът изглеждаше сякаш никой не беше живял в него от години. Всички мебели бяха с покривало. Нямаше часовници по стените, нито фигурки, дрънкулки или дори съдове по рафтовете. В ъгъла имаше кашонче, пълно със снимки и стъкларии.

„Ще занесете ли чантата ми до колата?“ – попита тя. Занесох куфарчето до таксито, после се върнах да помогна на жената.

Тя пое ръката ми и заедно закрачихме бавно по тротоара. Продължаваше отново и отново да ми благодари за моята учтивост. „За нищо“ – отвърнах й аз – „Просто се опитвам да се отнасям с пътниците си така, както бих искал да се отнасят с майка ми.“

„О, ти си такова добро момче!“ – отвърна тя. Когато се качихме в таксито тя ми даде адрес и после попита – „Може ли да минеш през центъра?“

„Това не е най-краткият път“ – отговорих бързо..

„О, аз нямам нищо против това“ – допълни тя – „Аз не бързам, тъй като съм на път за хоспис.“

Погледнах в огледалото за обратно виждане – очите й проблясваха, пълни със сълзи. Тя продължи с мек глас: „Не остана никой от семейството ми… и докторът казва, че не ми остава много време.“

Тихо се присегнах, изключих брояча и попитах: „По кой път искате да минем?“

В следващите два часа пътувахме през града. Тя ми показа сградата, където едно време е работила като асансьорен оператор.

Карахме през квартала, в който тя и съпругът й са живяли когато са били младоженци. Помоли ме да отбия пред склад за мебели, който едно време е бил бална зала, където е ходила да танцува като момиче.

Понякога ме молеше да намаля покрай някоя определена сграда или място и дълго време стоеше, вглеждайки се в тъмното, без да казва нищо. Когато слънцето докосна хоризонта, тя внезапно каза: „Уморена съм. Вече може да отидем.“

Пътувахме , обгърнати в тишина, към адреса, който ми беше дала. Беше ниска сграда, като малък санаториум с път, минаващ покрай вход с две колони. Две сестри дойдоха до таксито веднага щом отбихме. Те бяха загрижени и напрегнати, следяха всяко едно нейно движение.Явно очакваха пристигането й. Отворих багажника и отнесох малкото куфарче до вратата. Жената вече беше настанена в инвалидна количка.

„Колко ви дължа?“ – попита тя, присягайки се към чантичката си.

„Николко.“ – казах аз.

„Но вие трябва да си припечелвате хляба!“ – отвърна тя.

Отговорих й, че ще го направя, има и други пътници. След това, без да се замисля се наведох и я прегърнах. Тя също ме прегърна силно.

„Вие дадохте на една възрастна жена малък момент на радост. Благодаря ви!“ – каза ми бързичко тя.

Стиснах силно ръката й, а след това си тръгнах. Вървях през бледата сутрешна светлина. Зад мен се затвори врата. Това беше звукът от затварянето на един живот…

Не взех повече пътници тази смяна. Карах безцелно и някак изгубено по пътя. До края на деня почти не продумах. Ами ако тази жена беше случила на нервен шофьор или на нетърпелив, който бърза да приключи смяната си? Какво ако бях отказал да поема този курс или бях натиснал клаксона само веднъж, а след това си бях тръгнал?

Като цяло, мисля, че не съм правил нещо по-важно през живота си. Всички си мислим, че нашият живот се осмисля около велики моменти. Но великите моменти често ни намират неподготвени и са все красиво опаковани в онова, което другите смятат за нещо мъничко и незначително.

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

България

Апокалиптичен сценарий за „Лукойл“: Ако спре – горивата ще са ни най-малкият проблем

Проблемът с „Лукойл“ не е просто въпрос кой ще може да си кара колата, а как ще си пълним хладилника. С това предупреждение политологът доц. Татяна Буруджиева коментира по NOVA NEWS спешната реакция на властта по казуса с рафинерията.

Според нея, ако се стигне до спиране на работата на предприятието, последвалият ценови шок ще се отрази на цялата икономика и на всеки български гражданин, тъй като транспортните разходи ще оскъпят всички стоки.

„Сериозен е проблемът“, така доц. Татяна Буруджиева коментира спешната реакция на управляващите след новината, че САЩ определят потенциалния купувач на „Лукойл“ – „Gunvor“, като „марионетка на Кремъл“.

Доц. Буруджиева изрази притесненията си, че бързите законодателни промени могат да отворят поле за разпродажба на активите на „Лукойл“ на много ниска цена. Тя направи паралел с приватизацията на електроразпределителните дружества, когато те са били продадени, без държавата да вземе годишната им печалба.

„Горе-долу с годишната печалба, която си взеха собствениците, и това, което платиха, се получи нещо като „Кремиковци“ за един долар“, припомни тя, като подчерта, че не можем да си позволим да разхищаваме национално богатство.

Според нея ключовият въпрос в момента е дали рафинерията ще може да продължи да работи в преходния период, докато се случват всички тези процеси.

Алтернативни доставки

Ако предприятието спре, България ще трябва да търси алтернативни доставки, което се очертава като трудна задача.

„Откъде можем да купим и да доставим бързо гориво? Това не може да стане от Румъния, там също има проблем. Сърбия оставяме настрана, Турция също.

Най-близката и най-логична страна е Гърция. Можем ли да видим каква е цената на бензина в Гърция“, попита реторично тя, намеквайки за неизбежен ценови шок. Буруджиева подчерта, че веднъж вдигнати, цените много трудно се връщат обратно.

По думите ѝ обществото е поставено пред два апокалиптични варианта – единият, представен от опозицията и президента като „апокалиптично лош“, и другият, представен от управляващите като „апокалиптично добър“, в който всичко е съгласувано и няма да има проблеми.

„И през цялото време българите да стоим като буридановото магаре между две купи сено и да чакаме да видим коя всъщност не е изгнила“, коментира метафорично тя.

На въпрос дали този казус може да разклати правителството, политологът отговори, че макар да е „сериозно предизвикателство“, управляващото мнозинство изглежда стабилно, съдейки по гласуването в парламента.

Според нея обаче правителството се лута по отношение на бюджета, който „не прилича на план за живота ни“, а по-скоро на опит да се запазят фискално-рестриктивните политики, характерни за управлението на ГЕРБ в миналото.

---

България

Мистериозна жена в черно обра погледите на столичани Снимки

top

Необичайна гледка привлече вниманието на минувачите в центъра на София.

Случаят е от 3 ноември.

Жена, облечена в елегантна черна сватбена рокля с воал, се появи пред сградите на Народното събрание и Президентството. Визията й създаде кинематографична атмосфера, която не остана незабелязана от столичани.

Черната сватбена рокля е рядкост в българската култура, макар в някои традиции този цвят да символизира вярност и вечност. У нас черното продължава да носи усещане за мистерия и необичайност, което прави появата на момичето още по-загадъчна за случайните минувачи.

Интересното е, че подобни появи са забелязани и в други балкански столици – Белград, Подгорица и Загреб, което поражда предположения за възможен планиран пърформанс или визуален артистичен проект, свързващ няколко държави от региона.

Какво всъщност се крие зад появата на булката в черно – пърформанс, артистично изявление или просто спонтанен акт, остава загадка, която продължава да вълнува социалните мрежи и културните среди. Множеството коментари във фейсбук също не дават отговор коя е мистериозната дама.

---

България

Гръмотевични бури и силен вятър в цялата страна във вторник, най-тежко ще е в…

През нощта срещу вторник ще остане облачно, като на много места, главно в Западна и Централна България, ще има валежи от дъжд, на места придружен с гръмотевици. По-значителни количества се очакват в централните и планинските райони. Минималните температури ще бъдат между 8° и 13°, за София – около 9°.

Това сочи прогнозата на синоптиците. Атмосферното налягане е по-ниско от средното за месеца, но ще се повишава.

През деня, 11 ноември, валежи ще има и в източната част от страната, като по-значителни ще са в североизточните райони. Добрата новина е, че през втората половина на деня валежите от запад ще започнат да спират, а облачността над западните райони ще се разкъсва и намалява.

В цялата страна ще духа до умерен вятър от запад-северозапад, който в Дунавската равнина и Горнотракийската низина ще е временно силен. С него ще нахлуе относително хладен въздух.

Максималните температури в повечето места ще бъдат между 10° и 15°, за София – около 11°.

Времето в планините

Над планините ще преобладава облачно време. На много места ще има валежи от дъжд, а в местата над 1800 метра надморска височина валежите ще са от сняг. По-продължителни и по-значителни ще са валежите в централните и източните дялове на Стара планина. Ще духа силен, а по най-високите планински части и бурен вятър от север-северозапад. Максималната температура на 1200 метра ще бъде около 10°, на 2000 метра – около 4°.

Времето по Черноморието

Над Черноморието ще бъде облачно и на много места ще вали дъжд. Ще духа умерен и временно силен вятър от запад-северозапад. Максималните температури ще бъдат между 15° и 17°. Температурата на морската вода е 16°-17°, а вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

Слънцето в София изгрява в 7 ч. и 13 мин. и залязва в 17 ч. и 8 мин. Продължителността на деня е 9 ч. и 55 мин.

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com