Свържете се с нас

България

Таксиджията натисна клаксона, излезе крехка възрастна женица. Тази среща промени живота му

Пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като почаках няколко минути го натиснах отново. Това беше последният курс за смяната ми и си помислих просто да си тръгна, но вместо това отбих и паркирах колата.

Слязох, отидох до вратата и почуках. „Само минутка“, отговори крехък, слаб гласец на възрастна жена.

Зад вратата се чуваше как някой влачи нещо по пода.

След дълга пауза вратата се отвори. Дребна жена на около деведесет години се изправи пред мен. Беше облечена в рокля с шарки и носеше кръгла, плоска шапчица без козирка, със закачен къс воал на нея. Като извадена от някой филм през 1940-та.

До нея имаше малък, обикновен куфар. Апартаментът изглеждаше сякаш никой не беше живял в него от години. Всички мебели бяха с покривало. Нямаше часовници по стените, нито фигурки, дрънкулки или дори съдове по рафтовете. В ъгъла имаше кашонче, пълно със снимки и стъкларии.

„Ще занесете ли чантата ми до колата?“ – попита тя. Занесох куфарчето до таксито, после се върнах да помогна на жената.

Тя пое ръката ми и заедно закрачихме бавно по тротоара. Продължаваше отново и отново да ми благодари за моята учтивост. „За нищо“ – отвърнах й аз – „Просто се опитвам да се отнасям с пътниците си така, както бих искал да се отнасят с майка ми.“

„О, ти си такова добро момче!“ – отвърна тя. Когато се качихме в таксито тя ми даде адрес и после попита – „Може ли да минеш през центъра?“

„Това не е най-краткият път“ – отговорих бързо..

„О, аз нямам нищо против това“ – допълни тя – „Аз не бързам, тъй като съм на път за хоспис.“

Погледнах в огледалото за обратно виждане – очите й проблясваха, пълни със сълзи. Тя продължи с мек глас: „Не остана никой от семейството ми… и докторът казва, че не ми остава много време.“

Тихо се присегнах, изключих брояча и попитах: „По кой път искате да минем?“

В следващите два часа пътувахме през града. Тя ми показа сградата, където едно време е работила като асансьорен оператор.

Карахме през квартала, в който тя и съпругът й са живяли когато са били младоженци. Помоли ме да отбия пред склад за мебели, който едно време е бил бална зала, където е ходила да танцува като момиче.

Понякога ме молеше да намаля покрай някоя определена сграда или място и дълго време стоеше, вглеждайки се в тъмното, без да казва нищо. Когато слънцето докосна хоризонта, тя внезапно каза: „Уморена съм. Вече може да отидем.“

Пътувахме , обгърнати в тишина, към адреса, който ми беше дала. Беше ниска сграда, като малък санаториум с път, минаващ покрай вход с две колони. Две сестри дойдоха до таксито веднага щом отбихме. Те бяха загрижени и напрегнати, следяха всяко едно нейно движение.Явно очакваха пристигането й. Отворих багажника и отнесох малкото куфарче до вратата. Жената вече беше настанена в инвалидна количка.

„Колко ви дължа?“ – попита тя, присягайки се към чантичката си.

„Николко.“ – казах аз.

„Но вие трябва да си припечелвате хляба!“ – отвърна тя.

Отговорих й, че ще го направя, има и други пътници. След това, без да се замисля се наведох и я прегърнах. Тя също ме прегърна силно.

„Вие дадохте на една възрастна жена малък момент на радост. Благодаря ви!“ – каза ми бързичко тя.

Стиснах силно ръката й, а след това си тръгнах. Вървях през бледата сутрешна светлина. Зад мен се затвори врата. Това беше звукът от затварянето на един живот…

Не взех повече пътници тази смяна. Карах безцелно и някак изгубено по пътя. До края на деня почти не продумах. Ами ако тази жена беше случила на нервен шофьор или на нетърпелив, който бърза да приключи смяната си? Какво ако бях отказал да поема този курс или бях натиснал клаксона само веднъж, а след това си бях тръгнал?

Като цяло, мисля, че не съм правил нещо по-важно през живота си. Всички си мислим, че нашият живот се осмисля около велики моменти. Но великите моменти често ни намират неподготвени и са все красиво опаковани в онова, което другите смятат за нещо мъничко и незначително.

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

България

На 64 години Кристина Димитрова замина от България и откри щастието

Трудно някой би могъл да даде 64 години на Кристина Димитрова, а формата, в която изглежда буди възхищение у феновете й.

Тя пусна философски пост в социалната мрежа:

„С годините разбираш,че щастието не идва с удоволствието, а със спокойствие

—  се чувства щастлива в/във Mercado Colón.“

Димитрова се наслаждава на хубавото време във Валенсия.

Коментарите не закъсняха:

„Точно!От спокойствието и тишината по-голямо Щастие няма!“

„Мнооого висока летва. Истинско богатство на България. Какъв дует, какъв артист , жена и човек със стил“

„Mercado Colon,живях 5г срещу това Меркадо във Валенсия!♥️

„Браво, чудесна сте… , както през далечната 1984 година, плажувахме на Слънчев бряг през два чадъра,.вие бяхте с един висок, строен с мустак мъж, …адаш на много българи !“

Източник: petel.bg

---

България

Жена преряза с нож китките на трите си деца, две от тях починаха

Млада жена уби двете си деца и рани тежко най-голямото в Анкара, съобщи телевизия Си Ен Ен-Тюрк.

Трагедията се е разиграла днес в анкарския район Кечийорен.

По неизвестни причини майката е прерязала с нож китките на трите си деца. Две от тях на 10 и 7 години са починали, а третото дете, което е на 12 е тежко ранено. То е опасност за живота, допълни БТВ.

Твърди се, че майката е страдала от шизофрения и е арестувана.

Съседи са подали сигнал до полицията. Семейството живеело под наем отскоро в Кечийорен.

---

България

Зеленски иска Европа да се изключи от руската енергийна мрежа с доставки от Северна Африка

Украинският президент Володимир Зеленски призова Европа да стане още по-независима от руските енергийни доставки, след като балтийските държави се изключиха от руската енергийна мрежа, предаде ДПА. Той предложи Близкия изток и Северна Африка като възможни доставчици в снощното си видео обръщение, уточнява агенцията, предаде БТА.

„Москва вече няма да може да използва енергията като оръжие срещу балтийските държави“, подчерта Зеленски, след като Естония, Латвия и Литва обявиха, че са интегрирали електрическите си мрежи в европейската мрежа, след като се отделиха от енергийната система на Русия.

„Това е пътят, който всички в Европа трябва да следваме – всички на континента“, продължи Зеленски. Това се отнася преди всичко за страните от Централна Европа, които все още имат договори с Русия, поясни той.

„Трябва да работим повече с Америка – (за) втечнен природен газ, нефт. Трябва да работим повече с нашите партньори в съседните на Европейския съюз държави, в този регион, за да внасяме необходимата енергия“, обяви украинският държавен глава.

Вчера следобед трите балтийски държави, които са членки на Европейския съюз и НАТО, бяха свързани с Полша и континенталната европейска мрежа чрез електропровода „Лит Пол Линк“, като се присъединиха към най-голямата синхронна мрежа в света, обслужваща над 400 милиона потребители в 26 държави.

Трите бивши съветски републики вече бяха спрели вноса си на електроенергия от Русия като реакция на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г. Зеленски препоръча страните от Кавказкия регион, Близкия изток и Северна Африка като алтернатива на Русия като доставчик на енергия.

„Колкото по-малко европейците зависят от Русия, толкова по-скоро ще можем да гарантираме надеждна сигурност за всички в Европа“, подчерта той.

В началото на годината Украйна прекрати транзита на природен газ от Русия за Европа. Заедно с ЕС трябва да се окаже натиск и върху опитите на Русия да използва своите танкери и флот „срещу нас, срещу цяла Европа“.

Украйна наложи санкции и върху капитаните на корабите от руския „сенчест флот“. „Това трябва да бъде подкрепено на европейско ниво – Европейският съюз трябва да се присъедини към тези санкции в енергийния сектор“, каза Зеленски.

Източник: petel.bg

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com