Connect with us

България

Спасете човешки живот: Древен китайски трик връща човека след инсулт!

Published

on

С игла може да се спаси живота на пациента от инсулт.

Този съвет е от един китайски професор. Съхранявайте в къщата си игла или игла от спринцовката. Това е един невероятен и нетрадиционен начин за спасение на човека от инсулт.

Тези съвети ще ви помогнат да спасите живота на някого!Прочетете го и го споделете, за да може – този съвет да помогне на някой, който да оцелее! Отделете време да го прочетете. Вие никога не знаете , че нечий живот може да зависи от вас. Баща ми беше парализиран и по-късно почина от инсулт. Съжалявам, че не знаех за тази първа помощ преди. Когато се получи инсулт – капилярите на мозъка постепенно се разкъсват. Необходима е почивка и спешна помощ. Но е необходима помощ точно тук, където е бил срива /удара/.

Запазете спокойствие. Независимо от това къде се намира пострадалия , не го премествайте /движете/. Защото, ако преместите болния, капилярите могат да се спукат , и ще има кръвоизлив в мозъка! Помогнете на пострадалия да седне, за да се предотврати повторното падане на земята, а след това може да започне това, което ще прочетете тук – самостоятелно кръвопускане. Ако в дома си имате една спринцовка за инжектиране, това ще бъде най-добре, в противен случай – с шевни игли или други игли също така ще свършат работа.

1). Задръжте иглата – острието над огъня / на запалка или свещ/, за да се стерилизира и след това да се използва за пробиване на върха на всичките 10 пръста.

2). Няма специфични акупунктурни точки, само убождане в mm от нокътя.

3). Убодете така, така, че кръвта да потече.

4). Ако кръв не започва да капе, затегнете /стиснете/ около пробива на пръста с пръстите си.

5). Когато всички 10 пръстите кървят по-малко, изчакайте няколко минути – ще видите, че жертвата ще се съвземе!

6). Ако устата на жертвата е изкривена в спазъм – дръпнете и
масажирайте ушите му , докато те станат червени – следователно, към тях приижда кръв

7). Тогава убодете всяко ухо в меката част два пъти , по две капки кръв от всяко лобче. Няколко минути по-късно устата му вече не е изкривена /крампирана/ и жертвата трябва да дойде на себе си…
Ако човек вече може да върви сам, той ще благодари на Бога, че е спасен!Изчакайте, докато жертвата дойде към нормалното си състояние, без никакви необичайни симптоми, а след това го изпратете в болницата. В противен случай, /преди тези процедури/ ако той / тя, бъде откаран в болница с линейка на бърза помощ, – от друсането , когато пътувате, ще доведе до факта, че капилярите в мозъка на жертвата се разкъсат.

Научих за кръвопускането за спасението на живота от специалист по-традиционна китайска медицина лекар Ха Тин Бу, който живее в Сан-Juke.

Също така, имах практически опит с този метод, така че мога да кажа, че този метод е 100% ефективен.

През 1979 г. бях на обучение в Фунг-GAAP колеж в Тай Чунг. След като бях в клас, когато друг учител дотича в моята класна стая и каза развълнувано, „г-жа Лиу, по-бързо, нашият лидер е с инсулт!“.

Веднага отидох на третия етаж. Когато видях нашия ръководител, г-н Чен Фу Тиан, той бе блед, речта му бе неясна, устата му беше изкривена – всички симптоми на инсулт. Аз веднага помолих един от студентите – стажанти да отиде до аптеката и да купи спринцовка с игла, която след това използвах да набода във всичките 10 пръста на г-н Чен.

След няколко минути, когато на всичките 10 пръста почна кървене (всеки с капка кръв на грахово зърно), лицето на г-н Чен се възстанови, цвят и чувствителност се появиха в очите му. Но устата му беше все още изкривена.

Така че издърпах ушите му, за да се напълнят с кръв. Когато ушите му станаха червени, аз убодох меката част на дясното ухо и пуснах от две места кръв.

Когато и двете лобчета на ушите бяха пронизани и кръвта направи малки топчета – стана едно чудо.

На 3-5 минута формата на устата се върна към нормалното, и речта му стана ясна.
Ние позволихме да се отпусне малко и дори чаша горещ чай да изпие, а след това му помогнахме надолу по стълбите да го заведем в болницата.

Той лежа там една нощ и бе освободен на следващия ден да се върне в училище да преподава! Всичко беше наред. Не е имало реакции, въпреки че обикновено инсулт жертвите страдат от непоправими разкъсвания на капилярите на мозъка по пътя към болницата. В резултат на тези инциденти болният никога няма да се възстанови.

Инсултът е втората най-честата причина за смърт. Щастливците , дори да оцелеят, може да бъдат парализирани за цял живот. Такова ужасно нещо не трябва да се случва в живота на никой човек. Ако всички ние помним това кръвопускане, като метод и започнем процеса на спасяване веднага, за кратко време, жертвите ще бъдат върнати до 100% нормалност.

Автор на текста – Наталия Котелников

Continue Reading

България

Ердоган обяви най-лошата новина, близо 1000 жертви на земетресението в Турция Снимки

Published

on

Броят на жертвите от земетресението в Турция нарасна на 912, съобщи турският президент Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от Ройтерс.

По думите му 5383 души са ранени.

Image

Ердоган не се ангажира да прогнозира как ще нарасне броят на загиналите с напредването на издирвателно-спасителните операции в страната.

Image

Image

Continue Reading

България

Спомняте ли си големия Иван Балсамаджиев? Той казваше: Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда

Published

on

„Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда. Нещастията, които ни се спохождат, не са случайни. Няма случайни неща. Поради тази причина човек трябва да благодари за всичко, което му се случва. Независимо дали е добро, или лошо. Дали е болест, или страдание.

Няма значение, важното е вярваш, че винаги се намира изход от лабиринта… Мисля си, че всяка болка идва, за да ни върне в пътя. Какво става с козата, когато не е в пътя? Козарят я вкарва в пътя с пръчката.“

Иван Илиев Балсамаджиев е български актьор и певец, роден в Троян на 19 февруари 1953 година. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1977 г. След това работи до 1979 г. във Видинския драматичен театър.

Между 1979 и 1985 се установява на работа в Драматичен театър в Перник. След това работи в театър „Сълза и смях“ до 1991 г. Впоследствие става водещ на редица телевизионни предавания като Неделен експрес, Час по всичко, Вариант-М, Фолк шанс, С бъклица и дрян.

Издава и книга озаглавена „Борбата със Злото в мен“. През 2005 г. Иван Балсамаджиев разбира, че е болен от рак на стомаха. Отива си на 57 години в София. А ето и няколко негово мъдри слова, които ни завеща.
„Практикувах 30 години йога, за да разбера, че съм тръгнал от краката за главата. Правех асаните много добре, но душата ми оставаше мирска – т.е. аз мразех, завиждах, притеснявах се, страхувах се.

Докато е трябвало да бъде точно обратното – да подчиня всичко на Божията воля и оттам нататък асаните да са само средство, с което да насочвам енергията. Защото човек може да стигне до просветлението и в момента, в който мие чинии, например. Има една притча: Перачка на чаршафи на Ганг се обърнала към Буда и го попитала как да достигне просветлението. Той й казал: „Ами наблюдавай ръцете си, докато переш.“ Т. е. удовлетворението, приемането. Това като че ли е в основата на всичко.

Източните учения са в моето съзнание от 14-годишен. И разбрах, че не прочетеното и наученото променя, променя начинът на живот. Стига сме учили и чели, стига сме вярвали на гурута! Буда е казал: Не вярвай на пророци, не вярвай на написано, не вярвай на учители, не вярвай на постулати, независимо от това, че идват от древността. Провери всичко сам и се увери, че това е част от истината!

В един момент човек се докосва до духовното, без да съзнава това. Идва втори момент, в който отново се докосва до духовното, но не му се иска това. И накрая идва момент, в който, вече докоснал се до духовното, човек иска да се развива, да се променя, наблюдавайки себе си и другите.

Не искам да си спомням за минали неща. Поръсвам ги с пепел, за да мога да направя същите грешки и следващия път, но спокоен, защото така или иначе вече ми се е случвало.
Аз гледам миналото да ме поучава, а бъдещото да не ме плаши. За да ми е добре в настоящето. Във всяка нова ситуация, при всеки възникнал проблем, си спомням за нещо пак такова, само че от миналото… Но този път приемам нещата по-спокойно. Ако бих могъл, съм щял да ги променя още тогава. Просто гледам да разграничавам възможното от невъзможното и достижимото от недостижимото. Така пестя нерви.

За мен не е важно да стигна до върха, а да се чувствам добре по пътя. Понякога ще спра, за да отдъхна и да се насладя на гледката встрани. Няма значение какъв е върхът и къде се намира. Казват, че тибетските шерпи, когато са се изкачвали, са спирали и мълчали по 10-15 минути. После, без да дават обяснение, тръгвали пак. Като ги попитали, те казвали, „Ние сядаме, за да ни настигнат душите“.

Има една истина, която хората над 50 трябва да разберат – че всяка сутрин трябва да те заболи по нещо, но на различно място по тялото. Ако в продължение на една седмица те боли едно и също място – иди се прегледай вече. Но дори и тогава благодари, че си жив.

Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда. Нещастията, които ни се спохождат, не са случайни. Няма случайни неща. Поради тази причина човек трябва да благодари за всичко, което му се случва. Независимо дали е добро, или лошо. Дали е болест, или страдание. Няма значение, важното е вярваш, че винаги се намира изход от лабиринта… Мисля си, че всяка болка идва, за да ни върне в пътя. Какво става с козата, когато не е в пътя? Козарят я вкарва в пътя с пръчката.

Време е вече българинът да си каже: „Аз съм си виновен, а не другите.“ Време е да се приеме такъв, какъвто е, да си прости, за да може по-лесно да прости и на другите и така да заживеят заедно.

Човек трябва да бъде открит във всеки момент и във всяка ситуация, независимо дали е преживяна вече, или не. Най-важното в човешкия живот е смирението. Най-големият бич е страхът. Той е в основата на всеки грях: алчност, завист и омраза. Защото какво е алчността – страх от това да не останеш гладен. А какво е завистта – страх от това, че някой успява, а ти – не. Ами омразата какво е – страх някой не получи това, което смяташ, че се полага на теб.

Болните амбиции раждат страстите, а пък страстите рушат. Не си струва човек да живее заради голи амбиции и в гонене на материалното. Петролът, кюмюрът, жълтият метал, финикийските знаци разделят брат от брата. Затова не трябва да обръщаме внимание на материалното, не трябва да си правим идоли. Не трябва да сме гадни, зли, алчни. Не трябва да мразим, не трябва да се гневим. Трябва да отворим любовта, а не да я демонстрираме лицемерно. Да я дочакаме спокойно и добронамерено. Да й позволим да дойде. Като знаем, че тя идва не в озъбения, наежен и бодлив таралеж, а в мекотата на птичите крила, в онова, което ни дава обятието.
Живея с широко отворени очи, наблюдавайки света, без да го изследвам. Но му се дивя! Мъча се също така да си давам отговори. На човек трябва да му се случат някои неща, за да го научат на други.

Когато ми съобщиха диагнозата рак, припаднах. Като се свестих, се събудих нов човек. Допреди това живеех в собствените си затвори. Терзаех се дали ще ми запали колата, дали ще стане представлението, дали ще завали дъжд, какво ще ям на старини, кой какво казал… Докато от момента, в който се събудих, съм щастлив всеки миг от тези 24 прекрасни часа.
Вярата ни помага да оцелеем в трудни ситуации. Тя носи спокойствие, решителност, самочувствие, мекота, състрадание…

Има една поговорка: „Лозето не иска молитва, а мотика“. И мотика иска лозето, но и молитва. Защото тази мотика е изфабрикувана от желанието на човека. Така че молитвата е преди мотиката. Трябва да се помолим ние, вътре в себе си, да се оправим. Когато това стане, и проблемите ни ще се решат.

Бог е един. Той Е. Пътищата към него са много.Религията ти помага да погледнеш към себе си. Да откриеш Бог вътре в теб. Религията е послание, спуснато отгоре, за да бъде човек по-добър, по-състрадателен. За да бъде повече Човек. Вярвам в прераждането. Чувал съм, че на някой от вселенските събори християните са отстранили от Библията тези пасажи. Не знам дали това е така. Но ми се струва по-логично да има прераждане.

Иначе не мога да си обясня защо един добър човек страда. Защо един интелигентен човек е хром. Достигнах до въпросите какво е оттатък, когато най-добрият приятел на моя син почина. Тогава си помислих: „Добре, защо това 6-годишно дете напусна този свят и остави моето без приятел?“. Зарових се в духовните книги и разбрах, че така му е било писано. Дошло е за кратко, за да изпълни мисията си на земята и да продължи към следващия живот. Защото, според някои учения, ние сами избираме съдбата си тук, за да научим уроците, които са ни необходими за нашето израстване.

Не трябва да сме крайни. Не трябва да сме полюси. Трябва да се стремим към кръга. Ние самите да сме кръг. Има една притча за Буда: „Той стоял и медитирал при аскетите, за да достигне съвършенството. Минал един кораб с музиканти на него. Старият музикант казал на младия: не опъвай лъка твърде много, защото ще го скъсаш. Но не го дръж и твърде хлабав, за да можеш да свириш все пак. Тогава Буда разбрал, че всичко крайно е излишно и не бива да спохожда човек.“
Животът е шарен и многолик, така че си струва да го изживееш.

Continue Reading

България

Най-старият тираджия на Острова! На 90 работи по 12 часа на ден, няма нито един инцидент!

Published

on

90-годишният енергичен шофьор на камион, който е обявен за най-възрастния британски шофьор на камион и работи на 12-часов работен ден, казва, че докато се чувства в добра форма, ще продължи да работи.

След преглед от лекаря си Брайън Уилсън, който през март навършва 91 години, е получил отговор, че може да продължи да работи поне още една година.

Г-н Уилсън започва кариерата си като шофьор на камион през 1953 г., когато започва да доставя бензин за Esso.

70 години по-късно бащата на четири деца все още се събужда в 4 часа сутринта за 12-часовите си смени, когато доставя на различни места в Обединеното кралство, като Рочдейл, Бирмингам и Нюкасъл.

Също като камиона си, Брайън се нуждае от пълен здравен преглед от лекаря си всяка година, който му позволява да шофира по пътищата.

След като е преминал годишния преглед, Брайън казва, че се радва, че все още не му се налага да слага спирачки на кариерата си.

„Ами ако се чувствам достатъчно здрав, тогава ще продължа, въпреки че съм на голяма възраст“, казва той. „Трябва да ходя всяка година и се радвам, че издържах.“

Брайън започва да се занимава с бронирани камиони по време на националната си служба през 1950 г., когато е настанен в Германия, преди първата му работа като шофьор в Esso.

След това работи в транспортната компания на баща си, E. Wilson & Sons, и в крайна сметка поема фирмата, когато баща му умира през 70-те години на миналия век, и оттогава я управлява.

Брайън от Шефилд е навъртял милиони километри през годините, но сега се ограничава до „кратки пътувания“ – около 150 мили.

Той казва: „Всичко зависи от това колко съм зает, но тази седмица бях зает. Работя всеки ден и вероятно тази седмица ще работя повече от 40 часа.

„Утре ще работя около 12 часа, тъй като ще тръгна за Бирмингам около 5 часа сутринта, а когато се върна, ще е 17 часа, но вече свикнах.

„Работя за себе си и нямаше да го правя, ако работех за някой друг. Толкова съм свикнал с тази работа, че просто продължавам да я върша.“

Въпреки че шофира повече от 70 години, Брайън обмисля да се пенсионира през следващата година и планира да отиде в Тайланд със съпругата си Мейвис, на 89 години, с която се запознава, когато е на 15 години на панаир.

„Може би ще се пенсионирам догодина, но не знам, защото всичко зависи от това как е жена ми, която навършва 90 години“, казва той.

„Но когато се пенсионирам, искам да отида в Тайланд за няколко месеца, защото едно от момчетата ми живее в Тайланд. Той има собствен бизнес там и е там от около 15 години.

„Били сме около шест пъти, но през последните пет години не сме били там заради Covid, всъщност не сме били никъде заради него.“

Двойката се омъжва шест години след първата си среща и Мейвис, която според Брайън се е пенсионирала „преди години“, го насърчава да продължи да работи.

Той казва: „Тя ми казва да продължа, докато все още се чувствам достатъчно здрав. Освен това заради всички сметки за газ и електричество, които се увеличават, трябва да продължа да работя.“

Удивително е, че Брайън никога не е имал злополука през всичките си десетилетия на шофиране, а най-дългият период, в който е отсъствал от работа, е седем седмици, когато си счупил крака на 40-годишна възраст.

Continue Reading

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com