Свържете се с нас

България

Сираче споделя храната си с бездомен мъж, един ден той пристига с луксозна кола, за да я осинови

Младо момиче сираче, което споделя храната си с бездомен просяк на улицата близо до къщата си, е изумена, когато той се връща, за да я осинови.

Марлийн Халей се прибираше пеша от училище всеки ден покрай един и същи ъгъл. Това не беше нейният истински дом. Марлене беше сираче и след смъртта на родителите си беше настанена в приемна грижа.

Беше трудно. Не че приемните й родители не бяха мили, защото бяха. Просто имаха още три деца, за които да се грижат. Понякога Марлийн се чувстваше много сама, докато не срещна Брад.

Марлийн забеляза Брад да седи на ъгъла на нейната улица. Носеше дрипави дрехи, косата и брадата му бяха рошави и сплъстени, но очите му бяха много тъжни.

Тя знаеше каква е тази тъга. Беше виждала същия този изгубен, объркан поглед в собственото си огледало хиляди пъти.

Един ден Марлийн събра смелост и заговори с мъжа. — Здравейте — каза тя. — И ти ли имаш разбито сърце?

Мъжът гледаше надолу, но вдигна глава и се взря в Марлийн. „Разбито сърце?“ попита той. — Да, да… Но откъде знаеш?

Любовта ни дава куража да оставим настрана тъгата си и да живеем отново.

Марлийн седна до мъжа. „Знам, защото и моята е счупена“, обясни тя. „Виждам в очите ти, че не можеш да се прибереш у дома, също като мен.

Мъжът вдигна ръце, за да покрие лицето си, и Марлийн видя, че раменете му треперят, сякаш плачеше. Тя го докосна нежно. — Съжалявам — каза тя. „Не исках да те разплача…“

— Всичко е наред — каза мъжът. „Знаеш ли, понякога плачът е полезен за теб. Изчиства паяжините от сърцето.“

— Паяжини? – попита Марлене. „Имаш ли ПАЯЦИ в сърцето си? Мда! Мразя паяците!“

— Е — каза мъжът. „Когато сърцето ти се разбие, понякога паяжините са всичко, което го държи заедно. Освен това харесвам паяци.“

Марлийн се изкиска. „Eensy, Weensy паяци?“ тя попита. „Не благодаря!“

— Аз съм Брад — каза мъжът. „Седя в този ъгъл от две години и никой никога не ме е питал… нито е забелязал, че съм тъжен.“

— Знам… — каза Марлийн. „Мисля, че хората се плашат, когато видят, че някой не е щастлив. Мислят си, че тъгата се развива, като грип.“

— Е, защо си тъжен? Брад попита Марлийн. И така, малкото момиченце му разказа всичко за родителите си и как е съвсем сама на света и колко самотна е.

— Но защо седиш тук? – попита тя Брад.

Той извърна лице засрамен. „Чакам хората да ми дадат пари…“, каза той. — За да мога да си купя храна.

„Гладен ли си?“ — попита Марлене. — Имам храна! Тя бръкна в училищната си чанта и извади мек сандвич с пълнеж, излизащ отстрани.

Брад прие сандвича и каза на Марлийн, че е вкусен. „Направих го сама“, каза гордо Марлийн. „Това е моя специална рецепта. Фъстъчено масло и майонеза!“

Оттогава нататък не минаваше ден, в който Марлийн да не се отби на път за вкъщи, за да занесе сандвич на Брад и да поговори с приятеля си. Тя просто вече не можеше да си представи деня си без Брад.

Но един ден, когато тя стигна до ъгъла, него просто го нямаше! Тя изтича до близкото кафене и попита сервитьора: „Видя ли моя приятел, Брад?“

Сервитьорът каза: „Имате предвид бездомника, който седи на този ъгъл?“

— Да — каза Марлийн. — Това е Брад.

— Ти ли си Марлен? – попита сервитьорът. — Той остави писмо за теб.

Той подаде на Марлийн нагънат лист хартия. Марлийн го разгъна и прочете: „Скъпа Марлийн, съжалявам, но трябваше да замина, за да поправя сърцето си. Обещавам, че ще се върна един ден скоро. Твоят приятел, Брад.“

Марлен беше много тъжна и отново много самотна. Всеки път, когато минаваше покрай ъгъла на Брад, тя плачеше, което означаваше, че плаче почти всеки ден.

Приемната майка на Марлен й се скара: „Спри да плачеш! Ще измиеш синьото от очите си. Защо плачеш толкова много?“

„Единственият ми приятел го няма“, каза Марлийн. „И не мисля, че някога ще го видя отново. Майка ми и баща ми казаха, че ще се върнат, но никога не го направиха. Не мисля, че и Брад ще се върне.“

Но Марлийн грешеше, защото осемнадесет месеца по-късно Брад се върна. Марлийн видя голяма луксозна кола, паркирана пред вратата на приемните й родители, и когато влезе, Брад беше там!

Изглеждаше много различно. Лицето му беше гладко, косата му беше подстригана и носеше много хубави дрехи. Но въпреки разликите, Марлене го позна веднага, защото все още имаше същите мили, тъжни очи.

— Брад! – извика тя и се затича да го прегърне. — Защо си отиде?

— Знаеш ли — каза Брад. „Преди няколко години бях щастлив човек. Рисувах картини, които хората искаха да купят, а аз и жена ми щяхме да имаме бебе.

„Но когато дойде времето да се роди бебето ни, нещо се обърка много. Жена ми и бебето умряха и мисля, че част от мен също умря. Не можех да рисувам повече.

„Така че просто се отказах от живота и от себе си – докато не срещнах теб, Марлийн. Когато ми даде онези сандвичи с фъстъчено масло и майонеза, ти направи повече от това да нахраниш тялото ми, ти нахрани душата ми.

„Реших, че и аз искам да ти дам нещо. Затова отидох при приятел, който притежава художествена галерия, помолих за работа, за да мога да купя платна и бои, и започнах да рисувам отново.

„Когато моят приятел видя новата ми работа, той беше много развълнуван. Каза, че картината ми е още по-добра от преди, и ги постави в галерията си. И знаете ли какво? Хората започнаха да ги купуват!

„Тогава имах шоу… Е, накратко, взех си къща и малко дрехи и отидох в Службата за деца. Квалифицирах се като приемен родител.

„Искам да те попитам дали искаш да бъдеш моето малко момиченце, Марлене. Ако искаш, казват, че след една година мога да те осиновя и ние можем да бъдем семейство!“

Марлийн започна да плаче толкова силно, че Брад се разтревожи. „Мама и татко ми казаха, че ще се върнат, но не го направиха“, изхлипа тя. — Ти обеща и се върна, наистина се върна!

Брад силно прегърна Марлийн и каза: „Марлийн, обещавам ти, че отсега нататък никога повече няма да си тръгна. Ние ще бъдем семейство!“

Какво можем да научим от тази история?

Трябва да погледнем в миналото, за да надникнем в нечие сърце. Марлийн видя, че Брад е тъжен и самотен и започна да говори с него, докато повечето хора просто минаваха.
Любовта ни дава куража да оставим настрана тъгата си и да живеем отново. Марлийн вдъхнови Брад да започне да рисува отново и да си върне живота.

Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.

---

България

Автоинструктор: Половин милион шофьори са с купени книжки в България

Колкото повече се променя законът, толкова повече се влошава пътната безопасност. Този извод прави Красимир Георгиев, който оглавява Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ). Според него всичко е заложено в обучението, а обучението на бъдещите шофьори тъне в сива зона и липса на контрол. Георгиев извежда стряскащи данни за броя на купените шофьорски книжки в България и е песимист, че скоро ще догоним европейските стандарти.

Промените в Закона за движение по пътищата са над 100 и резонно се задава въпросът – какво е останало от оригиналния закон, казва Георгиев. Затова от АКАБ настояват за съвършено нов закон, който да отразява реалностите на времето.

„Някой има интерес да няма нов закон. КАТ ги интересуват единствено нарушенията и санкциите. За тях колкото повече нарушения има, толкова повече са работили. Все едно една погребална агенция да декларира, че всяка година преизпълнява плана си – така звучи. За тях санкциите винаги са малко. За да се направи съвършено нов закон, който да отговаря на обществения интерес, в изработката на проекта трябва да участват 80% НПО и не повече от 20% държавни институции. В момента законът се променя, когато го иска МВР, Министерството на транспорта, МРРБ“, заявява Красимир Георгиев пред БНР.

Според него няма чуваемост на предложенията на неправителствения сектор, свързани с пътната безопасност.АКАБ има 20-годишна дейност. От няколко години се бори за въвеждане на електронния контрол в обучението на водачите, изтъква Георгиев.

„От първия до последния час, плюс изпита. Това може да се архивира. В първите 2 години от получаването на заветното свидетелство за управление на МПС този водач се води нов водач. Допускайки по-сериозно ПТП, може да се влезе в архива на неговия курс, да се прегледа дали си е взел пълния хорариум от часове, дали са отработени всички упражнения и техните елементи и ако това е направено, отваряме архива на изпита – да видим кой го е изпитвал, по какъв маршрут, какви елементи са зададени. (…) А сега казваме – този е млад водач, не е научен.“

В последните 10 години се получи тотален срив в обучението, прави равносметка Красимир Георгиев. По думите му този срив е бил „заложен и възможен благодарение на подкрепата и с огромното съдействие на ИА „Автомобилна администрация“, която „си отгледа един сив сектор, от който тръгваха и обратно съответните финансови средства“. Министерството на транспорта като шапка на „Автомобилна администрация“ не взема отношение, въпреки десетките сигнали, допълва той.

„Само до Светия синод не сме писали за тази изключително вредна агенция. Резултатът не само е нулев, а всички, които пишат за тези неща, биват положени на репресии от страна на същата „Автомобилна администрация“. Ако ви покажа какво искат от редовни фирми, ще започнете да се интересувате как да емигрирате от тази страна.“

Георгиев описва механизъм за проверки, който кара съответната фирма „да застане някъде на сянка, да не я изгори слънцето“ и твърди, че при нас сивият сектор е „не по-малко от 80%“, а малкото останали редовни фирми нямат никакъв стимул да продължат да бъдат редовни.

„80% от автошколите бълват неподготвени водачи“, категоричен е Красимир Георгиев.

Държавата губи всяка година милиарди от ПТП, които се случват до голяма степен „заради слабата подготовка, ниската квалификация, липсата на контрол и мафиотизирането на ИА „Автомобилна администрация“, която е основният контролен орган на тези процеси“, смята той.

„Има едни клакьори, едни кресльовци – тези, които са най-слаби професионалисти и най-големи нарушители, викат най-силно. Те няма нещо, за което да са съгласни. Те са съгласни статуквото да се запази, каквото е било 1978 г. И когато някой тръгне да реформира в името на по-добро качество, на по-голяма безопасност, те почват да викат.“

Има граждански договор между школата Х и инструктора Гошо за 50 стотинки на час. Той днес не може да дава повече от 10 часа, значи днес работи за 5 лева. Той си е купил „Мерцедес“, направил го е учебен автомобил и го е отдал на автошколата Х под наем за 3 лева на месец. Можем да сметнем 80 000 лева за автомобила, ако се разчита на наем, за колко време ще се възстановят, описва Георгиев една от схемите и прави аналогия – все едно шивачката да отиде с шевната си машина на работното си място.

Държавата губи всяка година милиарди от ПТП, които се случват до голяма степен „заради слабата подготовка, ниската квалификация, липсата на контрол и мафиотизирането на ИА „Автомобилна администрация“, която е основният контролен орган на тези процеси“, смята той.

„Има едни клакьори, едни кресльовци – тези, които са най-слаби професионалисти и най-големи нарушители, викат най-силно. Те няма нещо, за което да са съгласни. Те са съгласни статуквото да се запази, каквото е било 1978 г. И когато някой тръгне да реформира в името на по-добро качество, на по-голяма безопасност, те почват да викат.“

Има граждански договор между школата Х и инструктора Гошо за 50 стотинки на час. Той днес не може да дава повече от 10 часа, значи днес работи за 5 лева. Той си е купил „Мерцедес“, направил го е учебен автомобил и го е отдал на автошколата Х под наем за 3 лева на месец. Можем да сметнем 80 000 лева за автомобила, ако се разчита на наем, за колко време ще се възстановят, описва Георгиев една от схемите и прави аналогия – все едно шивачката да отиде с шевната си машина на работното си място.

Последното хубаво в цялата мрачна ситуация през последните години е било създаването на учебните центрове, отчита Красимир Георгиев. И същевременно напомня, че „на тези 80% (описани в схемата по-горе – бел. ред.) офисите са им в багажниците на колите“. Има учебни центрове на 12-ия етаж в жилищен блок и достъпът е само по домофона, дава друг пример той и очертава парадокс: у нас учебните центрове може би вече надхвърлят 1000, а във Франция до неотдавна са били 164. За сравнение – само в София са над 300.

Когато се издават на килограм разрешителни, има ли съответен ресурс за контрол, задава друг въпрос Георгиев. По думите му, вместо Министерството на транспорта да се бори с нередовните, „ние се борим с министерството да чуе редовните“.

Обещанията за дигитализация и електронен контрол над обучението и изпита на бъдещите шофьори звучаха много добре. Сега говорят за полигони за екстремни ситуации, каквито има дори в съседна Сърбия, но „тук имат интерес да няма добре обучени шофьори, колкото и да звучи страшно“, продължава с анализа си Красимир Георгиев. Според него доказателство за това е, че държавата поставя всякакви спънки на тези, които искат да се постигне по-добро качество на обучението, докато улеснява и толерира „именно тези, които пречат да се стигне до тази цел“.

„Безопасността на движението беше наука. Сега е хоби“, отбелязва председателят на АКАБ. По думите му, във времената на СО МАТ българинът беше най-добрият шофьор в света, а сега е най-слабият.

„Не искам да съм лош пророк, но най-вероятно никога няма да видим електронен контрол. Ако ви покажа сега кое е средството за контрол на обучението, ще се отчаете. Това е един хартиен учебен картон, който аз като управител подписвам и слагам печат на моята фирма, че часовете, които ще ви обучавам, ще бъдат вписани в този картон. Аз ви давам от 31 часа 15, но ви давам картона и вие се подписвате на 31 часа, защото нямате друг избор – ще се подпишете. Карам 15 часа с този картон, фалшивия, след което го късам и го хвърлям в кошчето и ви давам чисто нов картон, на 31 часа и вие се подписвате. След това стъкмявам часове, дати и т.н. Вие сте се подписали вече. Това е единственият контрол, който прави „Автомобилна администрация“ и те го знаят – че един картон се пише по време на обучението, а втори се архивира като дойдат на проверка от ДАИ. Те идват – обучението цъфти! Няма Германия, няма Франция, далече са от нас. Играем в един цирк, знаем си номерата.“

Нивото след обучение на автоматик е много по-високо като качество, отколкото на ръчна скоростна кутия, твърди Красимир Георгиев. Във връзка с появили се предложения за европейски регулации, според които изкарал курс за автоматик ще може след определен брой часове и положен изпит да получи свидетелство да управлява кола с ръчни скорости той коментира:

„Това го имаме много преди Европа да се сети, че може да го има. В момента, ако вие карате курса на автоматична скоростна кутия (от мен ако зависи, ще го направя задължително за всички млади бъдещи водачи), имате два варианта след това.“

Вариант 1: Изваждате си шофьорската книжка като на всички останали, но отзад в графа „Забележка“ пише 78, европейски код, което означава, че тази шофьорска книжка важи само когато управлявате автомобил с автоматична скоростна кутия.

Вариант 2: Изкарвате допълнителни часове – три дни по два часа на ден на автомобил с ръчни скорости, полагате изпит и сменяте свидетелството за управление, вече без кода 78.

„Нищо ново. Това в България е от десетки години. Ние това, когато сме го правили, Европа изобщо не е знаела, че някъде се прави“, уточнява Георгиев. Той е категоричен, че е много по-лесно и практично да се учим да шофираме първо автоматик и след това да надграждаме с умения да управляваме автомобил с ръчни скорости, а не обратното, както масово се смята.

Какво прави държавата, за да поощрява купуването на нови автомобили, пита още Георгиев във връзка с бавната подмяна на автопарка у нас. Запитан защо в полето на пътната безопасност не се забелязват усилия за прилагане на добри европейски практики, Георгиев изтъква:

„Ние говорим, че във Франция на 17 години взема книжка и следващата една година кара само с придружител. Всички се юрнаха – хайде, ще вкарваме придружители. А никой не си задава въпроса – тези придружители как ще изглеждат? От позицията на опита, който имам – 42 години в системата, мога да кажа, че в момента поне 500 000 купени книжки се движат по пътищата на България. И всеки носител на такава книжка ще има право да бъде придружител. На какво би научил младия водач? На документи отговаряме. Ще рапортуваме пред Европа, че, ето тук в документа пише, че сме най-изрядната нация.“

Ако придружителят е положително явление във Франция, при нас няма да е така и последствията ще бъдат отрицателни, предупреждава той.

В миналото Георгиев е предлагал при изтичане на срока на шофьорската книжка да се полага нов изпит, макар и не толкова обемен. „И знаете ли колко приятели ми се обадиха? Бяха толкова яростни, че щяха да ме удушат. Предлагаме го и на МОН, и на МВР, и на Транспорта. „Ама, знаете ли, г-н Георгиев, колко голямо недоволство ще има? Това е само начинът да се заличи ефектът от купуването на книжки.“

В някои държави има ограничение на възрастта на учебните автомобили – до 5 години от закупуването като чисто нов.

„Над 5 години излиза от разрешителното и тогава отиват българските инструктори и го купуват, и работят още 20 години с този автомобил. В един стар автомобил какви съвременни системи за безопасност ще може инструкторът да покаже на този курсист“, дава друга посока за размисъл Красимир Георгиев, като напомня, че все още у нас има учебни автомобили от 80-те.

„В нашия бранш е пълно със субекти на принципа one man company. Пълно е. Там основен и единствен принцип е следният – събирам такси шофьорски курс и не трябва да имаме никакви разходи. Един колега инвестира близо милион в супер модерен учебен център. И казва: всичко това ще го изваждам и учебния център го правя баничарница, смятах и установих, че ще печеля много повече с много по-малко нерви, отколкото като автошкола. Малкото автошколи, които все още ги има, в следващите 2-3 години ще изчезнат. Аз самият съм напът да приключа.“

От обучението тръгва всичко. Може да направим най-добрите магистрали, но ако пътната инфраструктура се ползва от недобре подготвени и неумеещи водачи, произшествията ще бъдат същите, убеден е експертът.

„Една Унгария има електронизация на контрола на шофьорските курсове от 1996-97 г. Предвид нивото, на което се енамирал IT секторът, системата им беше много модерна. Аз съм убеден, че отдавна са въвели онова, което ние искаме сега. Не служителят на ДАИ – Х, да проверява аз как си давам часа. Обективният фактор, електронната система да казва. И това може да го види родителят на курсиста, контролният орган. Не намирам нещо лошо в това, за да се отхвърля тотално.“

Има ли място за съпоставка в пътния травматизъм между страната ни и Източна Европа?

„По брой на убитите стоим на първо място. То е факт. Ние с румънците – една година те са първи, другата година ние сме първи. Само че Румъния вече не можем да я стигнем. Там се вижда светъл лъч в тунела. При нас не е така. От ден на ден става по-лошо. Не само че не настигаме, ние се отдалечаваме. Хората трябва да знаят истината. Когато тръгват да пресичат на пешеходната пътека с ясното съзнание, че имат пълно предимство, моят апел към тях е да не разчитат на това предимство!“

---

България

Pepco напуска европейски пазар

Eвpoпeйcĸият диcĸayнт тъpгoвeц нa дpeбнo Рерсо Grоuр cъoбщи, чe щe нaпycнe aвcтpийcĸия пaзap. Πpичинaтa ca cлaбитe oчaĸвaния зa възвpъщaeмocт в cтpaнaтa. 

Bepигaтa, ĸoятo пpeз ceптeмвpи oтĸpи cвoя 150-ти мaгaзин в Бългapия (в Xacĸoвo) oтчeтe пo-cлaбo пoтpeбитeлcĸo тъpceнe зa ĸлючoвитe cи ĸaтeгopии дpexи и oбщи cтoĸи.

„Днec гpyпaтa зaĸлючи, чe щe пpeĸpaти дeйнocттa cи в Aвcтpия, тъй ĸaтo нe пpeдвиждa aвcтpийcĸият пaзap дa дocтигнe пoдxoдящoтo нивo нa oчaĸвaнaтa възвpъщaeмocт“, ce ĸaзвa в peгyлaтopнa дoĸyмeнтaция.

Aвcтpийcĸo пpиcъcтвиe

Лиcтнaтият във Bapшaвa coбcтвeниĸ нa мapĸитe Рерсо, Роundlаnd и Dеаlz, ĸoйтo имaшe 4832 мaгaзинa в ĸpaя нa дeĸeмвpи, нaвлeзe нa aвcтpийcĸия пaзap пpeз ceптeмвpи 2021 г. и yпpaвлявa 73 мaгaзинa в cтpaнaтa.

Πpeз oĸтoмвpи Рерсо зaяви, чe щe зaбaви пpoгpaмaтa cи зa oтвapянe нa мaгaзини, зa дa ce cъcpeдoтoчи въpxy възcтaнoвявaнeтo нa peнтaбилнocттa, нo вce пaĸ плaниpa дa oтвopи пoнe 400 нoви мaгaзинa пpeз 2023/24 г.

Oчaĸвa ce излизaнeтo oт Aвcтpия дa пoдoбpи пapичния пoтoĸ нa гpyпaтa и ocнoвнaтa peнтaбилнocт зa 2024 г., и дa пoзвoли нa Гpyпaтa дa ce cъcpeдoтoчи въpxy дpyги пaзapи, ĸъдeтo мoжe дa гeнepиpa пo-виcoĸa възвpъщaeмocт.

Peшeниeтo нe ce oчaĸвa дa пoвлияe въpxy cъщecтвyвaщaтa cтpaтeгия зa pacтeж в Зaпaднa Eвpoпa или въpxy oпepaциитe нa ĸoмпaниятa дpyгaдe, пише money.bg.

Πpипoмнямe, чe нa 12 ceптeмвpи глaвният изпълнитeлeн диpeĸтop нa Рерсо Grоuр Tpeвъp Macтъpc инфopмиpa Бopдa нa диpeĸтopитe нa Гpyпaтa зa peшeниeтo cи дa ce oттeгли oт пocтa нeзaбaвнo. Toвa ce cлyчи 50 дни cлeд ĸaтo cтaнa яcнo, чe ĸoмпaниятa e инфopмиpaнa зa финaнcoвитe зaтpyднeния нa „Ѕtеіnhоff Іntеrnаtіоnаl Ноldіngѕ“, ĸoятo пpитeжaвa 72% oт aĸциитe нa eвpoпeйcĸaтa вepигa зa дpexи и cтoĸи зa дoмa Рерсо.

Oт cъoбщeниe нa ĸoмпaниятa cтaвa oщe яcнo, чe e cъздaдeн нoв Изпълнитeлeн ĸoмитeт нa Гpyпaтa, ĸoйтo щe пpeдпpиeмe пpeглeд нa cтpaтeгиятa в цялaтa Гpyпa, зa дa пocтaви пo-гoлям фoĸyc въpxy cпpaвянeтo c paзxoдитe и инициaтивитe, ĸoитo e вepoятнo дa гeнepиpaт пoдxoдящa възвpaщaeмocт в близĸo бъдeщe, дa ycĸopят тpaнcфopмaциятa в eдинeн бизнec и дa ce фoĸycиpaт oтнoвo въpxy ocнoвнитe пaзapи нa Рерсо.

---

България

Брокери предупредиха за настъпването на мрачен феномен при продажбите на жилищата у нас: Внимавайте за това!

Брокери обясниха някои строго специфични моменти на българския пазар за имоти.

„Перманентно повече от десетилетие жилищните имоти в големите градове в България поскъпват. Същевременно наблюдаваме и драстичен ръст в ипотечния пазар, който възлиза на 20 млрд. лева в момента, а само за изминалата година е поскъпнал с 20%.

Тези фактори дават индикация за достигане на връхна точка на пазара и за смяна на настроениятаПървият сигнал в тази посока е свързан с намаляването на броя сделки, а причината за това е отдръпването на част от купувачите на пазара“, това заяви Климент Робев, който е координатор „Финансова грамотност“ в, ЕЛАНА Трейдинг.

„Причинно-следствената връзка между намаляване на броя сделки и падане на цените – каквото се случва в Западна Европа, е правдоподобно да очакваме в краткосрочен аспект и в България.

В дългосрочен аспект обаче трябва да се вземат предвид няколко фактора, като първият е 78 млрд. лева депозити на домакинства в търговските банки. Това са средства, които в един момент ще се насочат отново към пазара на недвижими имоти“, поясни той, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

„Друг важен момент с песимистичен оттенък е феноменът „тъмни прозорци“, защото една трета от жилищните имоти в България се необитаеми. Това се случва, защото данъците да притежаваш имот са достатъчно ниски, докато в Западна Европа не е така. Когато променят нормативните разпоредби в тази посока, вероятно ще имаме много голямо предлагане на пазара от подобен тип имоти“, смята Робев.

„В контекста на високата строителна активност и на демографския срив, се очертава една любопитна ситуация на пазара, за която хората трябва да внимават„, поясни брокерът.

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com