Свържете се с нас

България

Русенска фирма работи с 4-дневна работна седмица: Приходите и заплатите летят! Служителите са щастливи

През лятото на 2019 г. русенската консултантска фирма „СИП 2000“ въведе четиридневната работна седмица и продължава с този модел на работа и до днес. Управителят на дружеството Петър Петев коментира, че съкращаването на работните дни не се е отразило върху дейността на фирмата, не са намалявани и възнагражденията на служителите.

Съкращаването на работното време може да се възприеме като икономическа мярка за ресурсна икономия, съкращаване на разходи. Целта ни обаче беше друга – създаване на една по-друга корпоративна култура. Ние нямаме нито работно време, нито работно място. По отношение на финансите не сме намалявали заплатите на служителите, в същия момент това не се отрази на приходите на компанията.

През последните две години увеличихме възнагражденията с между 10 и 20%, разказа Петев.

Ние сме консултантска компания, която подпомага публични администрации в правен аспект и бизнесът ни позволява да работим.

На първо място мотивацията на служителите се повиши неимоверно.

Със сигурност мотивацията, настроението в компанията, корпоративният дух се промени в положителна посока и то неимоверно и за дълго. Това със сигурност не навреди на компанията, обясни Петев.

Според него загубването на служител заради мениджърска грешка струва много повече пари впоследствие. Еднократно увеличение на заплатата в годината струва по-малко, отколкото възстановяването на идентичен служител на това работно място, добави още той.

Идеята за въвеждане на четиридневна работна седмица периодично се появява в публичното пространство през последните години. Все повече фирми по света решават да експериментират, съкращавайки работните дни от пет на четири. Ето мненията на представители на работодатели, синдикати и „Човешки ресурси“, събрани от БТА, за това какви са предимствата и недостатъците от въвеждането на четиридневна работна седмица.

По-добър баланс между личен и професионален живот, намаляване на болничните и на трудовите злополуки и повишаване на производителността са сред най-често изтъкваните ползи от въвеждането на четиридневната работна седмица. От друга страна възниква проблемът за необходимостта от назначаване на допълнителни служители, което от своя страна води до увеличаване на разходите за персонал.
Недостиг на квалифицирани служители и увеличаване на разходите за персонал

Когато работодателят и работещите договорят организация на работното време, която да удовлетворява и едната, и другата страна, а и клиентите, това е добре дошло, коментира Жасмина Саръиванова, главен експерт „Социален диалог“ в Българската стопанска камара (БСК). Един от основните проблеми при съкращаването на работната седмица от пет на четири дни би бил недостигът на квалифицирана работна ръка. Можем да си представим как недостигът на кадри, който съществува в момента в държавата, а и в целия Европейски съюз, може да се отрази върху работата на едно предприятие.

Представете си, ако работодателят няма достатъчно квалифицирани кадри и те работят четири дни през седмицата, как това ще се отрази на състоянието на фирмата, но и на клиентите, които обслужва, коментира Саръиванова.

По думите й съкращаването на работната седмица ще наложи наемането на повече хора, което от своя страна ще увеличи разходите за персонал. Недостигът на кадри е много голям и представете си един работодател, който трябва да се лиши от най-добрите си специалисти в рамките на един ден от седмицата, той ще е принуден да направи разходи за наемане на други, посочи експертът.
По думите й съкращаването на работното време не би било възможно във всички сектори.

Трудно би станало, където има непрекъсваем процес в производството, посочи тя. Ако в една счетоводна фирма това може лесно да се организира, то си представете въвеждането на една четиридневна работна седмица как ще се отрази на здравни заведения, на училищата, коментира експертът. Според Саръиванова въвеждането на четиридневна работна седмица ще бъде трудно и за социалната система на страната.

Националният секретар на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) Величка Микова коментира, че намаляването на продължителността на работната седмица трябва бъде регламентирано със законови промени. В момента работната седмица в България, по силата на закона, е петдневна, а работното време седмично може да е до 40 часа, т.е. може да се съкрати седмичното работно време, но в рамките на пет дни.

Затова от синдиката смятат, че ако въобще се въвежда четиридневна работна седмица, това изисква промяна в законодателството.
Промяна в законодателството без социален диалог не може да се осъществи, коментира Микова.

Според нея съкратената работна седмица не може да бъде приложена еднозначно и навсякъде. В обществения транспорт, в болниците, в медиите, където работата не може да бъде оставена – там, където производственият процес е непрекъсваем, просто работната седмица не може да се намали, допълни тя.

По думите на Микова съкращаването на работната седмица би имало полза и за работодателите, и за служителите. От едната страна работодателите ще спестят от режийни разходи, а от друга – служителите ще имат по-добър баланс между личен и професионален живот.

Ако се стигне до съкратена работна седмица, може би наистина ще се подобри производителността на труда, с оглед на това, че работникът ще е по-отпочинал и ще може да осъществява по-добре ежедневните си задачи, коментира Микова. Тя добави, че вероятно ще се намали броят на болничните и на трудовите злополуки.
От друга страна, ако се въведе по-кратко работно време, трябва да се помисли за трудовото възнаграждение на служителите.

Защото то се измерва с извършената работа за съответното работно време. И когато говорим, че по-малко ще работим, означава, че ще получаваме по-малко, а това синдикатите не го приемат и затова трябва да търсим компенсаторни механизми, добави още националният секретар на КНСБ.

Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта и експерт по „Човешки ресурси“ коментира, че у нас има почва за въвеждане на четиридневна работна седмица, стига обаче да бъде законово уредено, без това да навреди на никоя от страните.

Ясно е, че когато се въвежда четиридневна работна седмица, в 90% от случаите заплатата не се променя, тя продължава да бъде като за петдневна работна седмица. Има плюсове от гледна точка на това, че при такъв модел служителите успяват да се фокусират, да се концентрират и понякога са доста по-ефективни и производителни, коментира Василева.
Според нея този модел на работа може да бъде въведен във всички сектори, но след прецизна подготовка.

Веднага би могло да бъде въведено в офиси, където хората не работят в 24-часов режим, добави тя. Василева посочи, че при евентуално съкращаване на работната седмица ще се наложи да бъдат наети още хора, което може да се окаже проблем, тъй като у нас има „хроничен глад“ за кадри.

В следствие на демографската ни структура и почти никакъв внос на работна ръка отвън, икономиката ни боксува и ако не се промени законодателството от гледна точка на по-лесно внасяне на хора отвън, в зависимост от това къде имат нужда самите работодатели, ще имаме голям проблем, смята Надя Василева.

По думите й при четиридневната работна седмица служителите ще имат много по-добра хармония между работа и личен живот. Тя добави, че се превръща в тенденция хората да търсят работни места с намалено работно време и такова, което им позволява да работят на две места.

Във всички случаи COVID-19 научи работодателите, че може да се работи отдалечено и то доста добре, което също позволи налагането на четиридневна работна седмица много по-лесно и се видя, че това би могло да се случи, добави Василева.

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

България

Арестуваха „българския Ескобар“ и авера му Чората при зрелищна акция на ГДБОП

Огнян Атанасов, известен като българския Ескобар от петричкото село Тополница и аверът му Асен А., с прякор Чората от Кресненското село Сливница, са арестувани при зрелищната акция, която се провежда днес на паркинга на известно крайпътно заведение в симитлийското село Градево.

У тях са намерени над 4 кг наркотици, по първоначални данни – кокаин.

Заедно с тях в ресторант в „Дългата махала“ в Симитли са задържани и техни мулета, единият от които има бизнес в Благоевград, предаде БНТ.

---

България

Прекратяване на огъня. И автоматично членство на Украйна в НАТО, ако Русия го наруши

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че ако Европа иска да играе роля в преговорите, трябва да е наясно към какво се стреми и какво може да предложи

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Френският президент Еманюел Макрон свиква среща на върха на европейски лидери за Украйна на фона на напрежение със САЩ, пише в заглавие в. „Гардиън“.

Внезапната трансатлантическа пропаст по отношение на Украйна се очаква да се разкрие днес, когато американски представители ще започнат предварителни разговори в Рияд с руски служители за прекратяване на огъня точно когато Еманюел Макрон ще бъде домакин на среща на върха на европейски държави в Париж, за да поиска от САЩ да прекратят изключването на Европа и Киев от процеса.

Разговорите между САЩ и Русия предшестват планираната за тази седмица среща между руския външен министър Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Марко Рубио, която е първата подобна среща между двете страни от повече от две години. В Европа има опасения, че чрез разговорите със САЩ Русия ще възобнови плана си за налагане на украински неутралитет и за съвместна американско-руска подялба с договорени сфери на влияние.

Срещата в Париж ще има за цел да очертае европейски план за действие след дни на хаотични изказвания от страна на правителството на американския президент Доналд Тръмп. На срещата на върха ще трябва да се реши и как да се отговори на искането на САЩ да се уточни дали лидерите са готови да се ангажират с войски за мироопазващи сили в случай на прекратяване на огъня в Украйна, посочва британското издание.

В срещата ще участват британският премиер Киър Стармър, германският канцлер Олаф Шолц и министър-председателят на Полша Доналд Туск. Франция е твърдо решена Великобритания да участва активно във всички бъдещи дискусии относно Украйна.

От “Даунинг стрийт“ 10 заявиха, че смятат, че Стармър може да изиграе ключова роля в осигуряването на бъдещето на Украйна, като предаде предупрежденията на Европа по отношение на потенциалното американско-руско разчленяване на страната директно на Тръмп, когато британският премиер посети Вашингтон следващата седмица. След това той ще докладва на другите европейски лидери. „Това не е роля, която непременно сме търсили, но премиерът иска да влезе в нея“, каза британски източник пред „Гардиън“.

Снощи Стармър заяви пред в. „Телеграф“, че е готов да разположи британски войски в Украйна, за да опазват мира.

Европейски дипломатически източници съобщиха, че в срещата на върха днес следобед ще участват също Италия и Дания, представители на балтийските и скандинавските държави, както и генералният секретар на НАТО Марк Рюте и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

На срещата ще бъдат обсъдени отбранителните способности, които Европа би могла да предостави, за да даде на Украйна надеждни гаранции за сигурност, включително план за автоматично членство на Украйна в НАТО в случай на явно нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Русия, отбелязва „Гардиън“.

Предложението за членство в НАТО под условие за нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Русия – вероятно изискващо от САЩ да станат гарант на Украйна – бе лансирано от някои американски сенатори и вече има подкрепата на някои европейски лидери, включително на финландския президент Александър Стуб. Той отбеляза, че не бива да се отстъпва пред руските стремежи за сфери на влияние.

Кийт Келог, специалният пратеник на САЩ за Украйна и Русия, запозна европейските лидери в Мюнхен със стратегията на САЩ за водене на преговори, която полският външен министър Радослав Шикорски определи като нестандартна.

Нито Украйна, нито европейските държави бяха поканени на разговорите в Рияд. Келог заяви, че техните мнения ще бъдат взети предвид, и допълни, че предишните мирни преговори са се провалили поради участието на много държави на масата за преговори.

Европейските лидери са разделени в отговора си на инициативите на Тръмп, като едни предричат началото на фундаментален разрив между Вашингтон и Европа, а други твърдят, че ако Европа успее да изпълни искането на САЩ да подобри своята сигурност, тогава трансатлантическите отношения могат да бъдат поправени и Европа ще намери място на масата за преговори относно бъдещето на Украйна, посочва британското издание.

САЩ не възнамеряват да поканят Европа на масата за преговори за Украйна, извежда в заглавие френският в. “Монд“.

Все още зашеметени от враждебната реч на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс при откриването на Мюнхенската конференция по сигурността в петък, европейците бяха принудени да преглътнат още повече подобна реторика в събота, когато генерал Кийт Келог, специалният пратеник на президента Доналд Тръмп за Украйна и Русия, даде ясно да се разбере, че страната му няма намерение да кани Европа да седне на масата на преговорите за прекратяване на войната в Украйна, посочва френското издание.

Необходимостта Европа да си върне инициативата пред лицето на тази американска офанзива става все по-очевидна, отбелязва „Монд“. В събота вечерта няколко лидери от Стария континент със задоволство съобщиха, че Елисейският дворец планира да организира среща на лидерите на най-засегнатите европейски държави днес в Париж, на която ще присъства и председателят на Европейския съвет Антонио Коща, посочва френският речник.

В навечерието на срещата Коща заяви, че Европа трябва да договори „нова архитектура за сигурност“ с Русия, пише в заглавие британският в. „Файненшъл таймс“.

ЕС трябва да участва в преговорите с Русия за края на войната в Украйна, за да се очертае бъдещата архитектура за сигурност на Европа, каза председателят на Европейския съвет.

Призивът на Коща идва в момент, когато той и други европейски лидери се готвят да се срещнат в Париж, за да обсъдят отговора си на решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да започне преговори за прекратяване на почти тригодишната война в Украйна с руския президент Владимир Путин, посочва британското издание.

Разговорите в Париж се провеждат в момент, когато първите дипломати на САЩ и Русия се подготвят за преговори на четири очи в Саудитска Арабия.

Миналата седмица Тръмп обяви, че иска да проведе двустранни преговори с Путин за прекратяване на почти тригодишната война, което разтревожи европейските държави, които се опасяват, че сделката може да бъде сключена без тяхно участие.

„Не става дума само за Украйна“, заяви Коща, който представлява 27-те лидери на блока, в интервю по време на Мюнхенската конференция по сигурността този уикенд. „Преговорите за новата архитектура за сигурност трябва да вземат предвид, че Русия е глобална заплаха, а не само заплаха за Украйна“, добави той.

В събота пратеникът на Тръмп по въпросите на Украйна и Русия Кийт Келог заяви, че европейските държави няма да „имат място на масата“ за преговори, но техните мнения могат да бъдат взети предвид.

Това стана, след като САЩ изпратиха на европейските държави искане за информация какви оръжия, парични средства и мироопазващи войски биха могли да предоставят на следвоенна Украйна, като според официални представители това е възможност да лобират за правото да влияят на преговорите.

„Преговорите се водят между воюващи страни“, каза Коща и добави: „Разбира се, че е необходимо да се водят преговори между Украйна и Русия. Тази война в Украйна обаче не е само за Украйна. Тя е за европейската сигурност“.

В навечерието на инвазията си в Украйна през февруари 2022 г. Путин поиска от НАТО да намали броя на отбранителните си операции в източноевропейските държави. НАТО и неговите държави членки отказаха да направят това, припомня „Файненшъл таймс“.

Коща посочи агресивната позиция на Русия спрямо балтийските държави Естония, Латвия и Литва, които са членки на ЕС и НАТО, и окупирането на територии в държави покрай източния фланг на ЕС като причини, поради които Брюксел трябва да участва в преговорите.

„Русия очевидно представлява заплаха за суверенитета на балтийските държави, за нашата източна граница“, каза той и добави: „Тя има военно присъствие в Молдова и Грузия.“

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че ако Европа иска да играе роля в преговорите, трябва да е наясно към какво се стреми и какво може да предложи.

„Бях малко озадачен от европейската реакция, която казва: „О, ние се нуждаем от място на масата“, каза той пред репортери в Мюнхен. и допълни: „Ако искате място на масата, уверете се, че излизате със съответните предложения. Уверете се, че харчите повече […] особено когато става въпрос за Украйна“.

---

България

С еврото ще настъпи батак с цените!

Тези дни еврото и еврозоната е политическата тема, която непрекъснато коментират политиците. Докато правителството сякаш дава заден ход, опозицията скача и ги обвинява за забавянето. Шегаджиите в интернет веднага припомниха, че финансовата министърка, след като навремето загуби пътната карта на газопорвода, сега изгуби и тази за еврозоната.

Само че на нас, пенсионерите, хич не ни е до смях, още по-малко се вълнуваме от идването на еврото. Далеч сме от политическите спекулации на партия „Възраждане“ и техният рев уж в защита на българския лев. Трудно ни е да си представим как ще оцеляваме в тази безмилостна и брутална българска действителност. Не вярваме в приказките, че няма да има поскъпване на живота след приемането на европейската валута, защото така било по другите държави. Когато държавата е слаба и безпомощна, когато механизмите й за контрол са притъпени, че даже и напълно блокирани, знаем, че не ни чака нищо добро.

Познаваме добре вече българските търговци и производители, които и сега смъкват по няколко кожи от гърбовете ни, особено с цените на храните. Мислите ли, че при липсата на контрол ще оставят пазара сам да се регулира. Със сигурност потриват ръце и чакат с нетърпение да донапълнят джобовете си с прехода към новите пари. Затова ние, пенсионерите, не чакаме еврото с радост. Не защото сме назадничави, а защото знаем, че в прокъсаните ни джобове нищо няма да остане. Представяте ли си: при минимална пенсия от 630 лева от началото на юли след приемането на еврото тя ще се трансформира примерно в около 315 евро. Това са сигурно седмичните пари на един пенсионер в най-бедните европейски страни от съюза. Върви, че живей и се радвай като гражданин на Евросъюза. Ами работещите бедни, онези с минималните заплати? Дето сега са две различни – едната е по-висока и е в частния сектор, другата е по-ниска и е в държавния. Дотолкова е силна държавата ни, че и един бюджет не може да приеме навреме.

Е, върви и чакай еврото с нетърпение, кой знае какъв батак с цените ще настъпи тогава. За съжаление всичко е на наш гръб.

Евгени Велчев, Русе

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com