Стигам до циничната истина, че ние, 99,99% българи, работим за 00,01% свръхбогати. Ние сме единствената страна в Европа, а може би и в света с най-голямо разделение между бедност и богатство. Ние сме най-верният и послушен член на ЕС, но в българското законодателство не се прилагат нормите на управление в ЕС, особено в данъчното законодателство. Данъчните закони у нас не мотивират бизнеса да инвестира.

По данни на НАП много данъкоплатци в годишните си декларации обявяват доход стотици хиляди лв., годишни заплати от милиони и всичко това с по 10% подоходен данък при до 55% в ЕС. И таван за осигуровки, над четири пъти по-нисък от този в страните от ЕС. А БНБ ни залива с информация за милиардери, милионери, хиляди с по над половин милион спестявания. При този ресурс от милиарди годишно инвестициите в икономиката намаляват, богатите инвестират в покупка на жилища, вили по морските курорти на Гърция, Италия, Испания и Франция. А младите хора не могат да свият семейно гнездо и да отгледат своите рожби.

Ако у нас данък дивиденти бъде не 5, а до 50% и подоходен данък не 10, а до 55%, няма ли да му стане жал на бизнесмена да се раздели със стотици милиони и да се мотивира и ги инвестира и разшири бизнеса си, да създаде нов бизнес.

А сега, драги мои братя и сестри пенсионери, заедно да видим има ли пари в България за средноевропейски норми на живот. Ето какви пари ще влизат допълнително в бюджета при прилагане у нас на средноевропейски норми на управление:

– При въвеждане на средноевропейски норми на преки данъци, подоходен, корпоративен и данък дивиденти в бюджета ще влизат допълнително към З8 милиарда лв.

– При въвеждане на европейски норми на таван за осигурителни вноски в бюджета ще влизат допълнително към 4 милиарда лв.

– При намаляване на сивата икономика от 33,1% в санитарни граници от преки данъци и осигуровки в бюджета ще влизат допълнително към 16 милиарда лв.

– При повишаване събираемостта на данъците, забрана на кухите фирми за укриване на данъци в бюджета ще влизат допълнително към 5 милиарда лв.

– При предоговаряне с „Дънди“ на златните залежи, които експлоатира у нас, от 0,75% от добива на примерно най-ниския процент, договарян в Европа, на 35% в бюджета ще влизат допълнително към 280 милиона лв.

– При предоговаряне на помощите от ЕС от помощи за засети площи в помощи за засети култури ще се възродят български зеленчуци, овощарство, животновъдство, достатъчно за вътрешен пазар, за консервната промишленост и износ. Оттук в бюджета ще влизат допълнително към 8 милиарда. И пр.

Засега всички тези милиарди и още, и още пари влизат в банковите сметки, в сейфовете, в швейцарски банки, в офшорни фирми на богати българи. Тук е уместно да цитирам проф. Боян Дуранкев и Николай Светлев, писател – това са пари на „00,01% богати, за които сме се трудили 99,99% балъци“.

Акад. д-р Ганчо Попов, Ректор на НБУ-трета възраст

Повод за тази статия са две реклами в ямболския вестник „Тунджа” от 1933г., представени в публикация на Държавен архив – Ямбол. Първата реклама от 19.03.1933г. е на един от централните ямболски ресторанти „Стара Америка” със собственици Иван и Илия Хаджикирови, бил е на мястото на днешния хотел „Диана палас” срещу НТС, а втората реклама е от 30.04.1933г. на питиепродавница и гостилница „Златна рибка”.

През 1933 година приключва Световната стопанска криза от 1929-1933г. /т.н. Голяма депресия/ и са изминали 15 години от Първата световна война.В България, като една аграрна страна се предлага в изобилие земеделска и животинска продукция. В интернет пространството трудно се намират статистически данни за стандарта на живот по онова време, какви са били заплатите, какви са били цените през 30-те години на миналия век.

В рекламата на ресторант „Стара Америка” от 1933г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:

Агнешко – мешено – 10 лв, бъбрек – 2лв, пържола – 2лв, дробчета – 1лв, сърца – 1лв, далачета – 1лв, момици – 1 лв. шишчета – 2 лв, ядки – 1лв, кебапчета – 1лв.

Гелешки – кебапчета – 0.50 лв, пържола – 4 лв, кюфтенца – 1 лв, филе – 6 лв.

Свински – карначета – 1 лв, пържола – 5 лв, филе – 5 лв.

Говежди – пържоли – 5 лв, филе – 6 лв, нервозни кюфтета – 1 лв.

Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.

Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.

В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.

Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло характерно за френската кухня и обърнете внимание при тази пре – богата скара, ресторант „Стара Америка” не предлага свински кебапчета!

Посочените цени в рекламите от 1933г. са по ниски от цените в ресторантите през 2018г, като днес много трудно ще намерите в провинциални ресторанти истинско телешко месо, агнешки котлети и дреболии, а агнешки и телешки кебапчета изобщо не се предлагат в заведенията. Днес в ресторантите може да се консумира кебапче от вносно свинско месо за 1.50 лв, свинска пържола за 7 – 8 лева, пилешка пържола 5 – 7 лева, като гарнитурите се предлагат отделно, бутилка вино от 0.75 л. струва над 12 лева обикновено за 14 – 20 лева.

Сега идва най-интересното, какви са били заплатите на българите през 1933г. на фона на цените в ресторантите и гостилниците тогава.

Справката в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933г. са били следните:

– агроном – 4550 лева, р-л доп.земеделско училище – 4400 лева, учител в доп.зем.училище – 4250 лева, учителка в доп.земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем.техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева.

Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните.

В статистическия годишник на Царство България от 1933г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:

Брутна часова заплата на работник

1.Металоработни индустрии /шлосер/

– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./

– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./

– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./

2.Кожарство

– минимална – 2.50 лв.

– средна – 9.08 лв.

– максимална – 45 лв.

3.Тютюневи фабрики

– минимална – 2.38 лв.

– средна – 6.85 лв.

– максимална – 40.50 лв.

4.Складове за манипулиране на суров тютюн

Майстори манипулатори

– минимална – 7.50 лв.

– средна – 16.84 лв.

– максимална – 54.29 лв.

Общи работници

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 4.35 лв.

– максимална – 15.71 лв.

5.Предене или тъкане на вълна

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 6.03 лв.

– максимална – 37.50 лв.

6.Плетачество/трикотаж/

– минимална – 1.80 лв.

– средна – 4.96 лв.

– максимална – 13.75 лв.

7.Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 6.22 лв.

– максимална – 37.50 лв.

……………………………

Средната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.

Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и неквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти.

В едно интервю великата българска актриса Стоянка Мутафова спомена, че в средата на 30-те години се е усещал голям подем в държавата ни, почти всички българи завършили образованието си в чужбина са се връщали в родината и са дали голям тласък в развитието и.

Заплатите на образованите и квалифицирани българи са били високи, което им позволява да имат много добър стандарт на живот през 30-те години на миналия век. В навечерието на Втората световна война 1939-1940г. Царство България е водеща икономика на Балканите.

Какво е положението днес през 2018г?

Минималната работна заплата е 510 лева, а минималното почасово заплащане е 3.07 лева. Минималната пенсия за изслужено време и старост е 200 лева, а максималната 910 лева. Средната работна заплата в Ямбол е 894 лева, а в София 1509 лева.

Известни икономисти твърдят, че основата на икономиката е селското стопанство, когато селското стопанство предлага в изобилие суровини и продукти, то това създава условия за развитие на леката индустрия и туризма и облекчава едно съществено перо в семейните бюджети – храната.

А през 1933 година са се хранили добре, видно от рекламите!

Димитър Ралев

Доньо Донев, наричан често „бащата на българската анимация“, остава в историята като един от най-талантливите наши карикатуристи, режисьори и сценаристи . Роден на 27 юни 1929 г. в Берковица, Донев започва своя творчески път с детски мечти за изкуство, които го отвеждат до Националната художествена академия, където завършва специалност „Графика“ през 1954 г.

След дипломирането си започва работа като художник във вестник „Вечерни новини“. Тук се среща с първите предизвикателства на професионалния си живот, но любовта му към анимацията го насочва към Студията за анимационни филми на СИФ „София“. В рамките на няколко години той се издига до позицията на режисьор и сценарист, а през 1961 г. създава първия си филм „Дует“

Истинският му пробив обаче идва с поредицата „Тримата глупаци“ (1970-1990), която се превръща в култова класика за поколения българи. Чрез остроумна сатира и хумор Донев изобразява абсурдите на живота в социалистическа България. Малко известен факт е обаче, че култовият художник невинаги е искал да бъде такъв. В младостта си Донев мечтаел да бъде музикант.

„Много обичах да свиря на китарата си. Ходех всеки свободен момент в Парка на свободата, за да дрънкам“, споделил той пред последния си клас с кандидат-студенти през лятото на 2007 г. Използвал инструмента, за да привлича девойките около себе си.

„Не бях обаче добър сваляч. Веднъж дойде при мен да седне на одеялото една чудно хубава девойка. И аз исках да я впечатля. Питах я знае ли как се нарича теменужката в мъжки род? Хубаво я поизмъчих да помисли. Обаче и аз самият не знаех. Хрумна ми да го кажа в бързината, да нямаме паузи. И когато дойде време да ѝ кажа отговора, изръсих: „Е, как? Мъжкото на теменужка, е теменужник!“. Потресено остана момичето. Стана от одеялото ми и не я видях повече“.

Макар да не станал музикант, любовта към музиката му останала.„Бай Доньо ни побъркваше. Любимата му песен беше „Дилайла“ на Том Джоунс. Имаше аудиокасета, на която я беше записал тая песен и от двете страни, и само това си слушаше в колата. „Дилайла“ до безкрай. И от А и от Б страна. И като свършеше касетата – отначало! Като се возехме при него и чак усещахме, че ушите ни кървят от тая песен“, споделил покойният аниматор Николай Тодоров пред свои ученици, като допълнил, че не един и два пъти той и други колеги на Донев са се опитвали да му откраднат или счупят касетата, за да не ги тормози все с тази песен.

Далеч от камерите и рисувателните си инструменти Доньо Донев е познат като човек с остър език и непоклатим морал. Макар и обичан от зрителите, той не успява да избегне полемиките. В средата на 90-те години той влиза в конфликт с някои от колегите си, които го обвиняват в твърдост и дори арогантност в професионалните среди. Самият Донев приема критиките с усмивка, често шеговито отбелязвайки, че „само глупаците нямат врагове“.
След смъртта му през 2007 г. Доньо Донев оставя огромно културно наследство. Освен десетките си филми и карикатури той вдъхновява цяла вълна от нови аниматори и карикатуристи. Днес неговите произведения продължават да бъдат изучавани в художествените и филмови школи, а почитателите му остават верни на уникалния му стил.

Бащата на българската анимация Доньо Донев

„Тримата глупаци“