Софтуерният инженер Момчил, който е един от най-обещаващите играчи в „Игри на волята“ тази година, се радва на голям интерес от зрителките. Той е силен, издръжлив, а от визитката му разбираме и че е много интелигентен – завършил е бакалавърска степен в Китай, при това трети по успех. А фактът, че редовно спортува и се занимава с жиу-жицу личи във всяка от битките, в които се включва със сърце.

Приятелката на Момчил В личния си живот Момчил също е много успешен, защото от дълго време си има сериозна приятелка, която е изумително красива. Тя се казва Боряна и със сигурност се вълнува за представянето в „Игри на волята“ на своя любим. От снимките им в социалните мрежи става ясно, че двамата обичат да пътуват и да посещават нови места, където да си създават спомени за цял живот. Дали обаче имат сериозни планове за общо бъдеще все още не е ясно.

Вижте снимки на Боряна и се убедете сами, че Момчил е истински късметлия с красавица като нея до себе си.

Никога не съм работил за признание, само за удовлетворение.

Религията, също както в науката, има една еволюция – нови теории, които отхвърлят старите. Нови идеи, които отхвърлят старите идеи.

Бог е любов и любовта ще спаси света – това е най-голямото откритие в историята на човечеството. Няма богоизбрани народи , има богоизбрани хора. Всеки може да бъде богоизбран, като избере Господ.

Моят опит показва, че нашите деца са изключително умни като средно ниво. На елитно ниво ние сме си свършили работата, но нещастието е, че масовото училище е едно голямо надлъгване и това са реалистични резултати.

Според мен няма лъжа в това, че учениците ни наистина не умеят много неща. Но проблемът е в това, че няма никаква санкция за това, че не могат и че не искат. Проблемът е повече в това, че не искат. Има учители, които много се стараят, но нашият ученик просто не иска да учи. Защото няма никаква санкция за това, че не е учил, това не му се отразява на срочната годишна оценка и на дипломата.

Едно добро общество е това, което реализира тавана на възможностите на своите граждани, тогава за всички е добре.

В това отношение, аз съм успял да реализирам тавана на възможностите на своите ученици. Според мен голяма част от европейските пари за проекти отиват за реклама на самия проект, а това са хвърлени пари на вятъра. Би трябвало парите да бъдат обвързани с резултата.

Бог е Любов във всички религиозни форми, във всички възможни форми. Аз съм дълбоко знаещ. Това са дълбоко интимни неща. Имам лични доказателства за тази Вселенска сила. Това не е нещо, което може да се предаде на друг човек. Искам тука да цитирам поета Хьолдерлин, който казва:

„Близък е и недостъпен Бог, но там, където расте опасността, расте спасението също.“

Значи човек трябва да пострада първо, трябва да преживее някакъв катарзис, за да може да получи помощта и да стигне до откровението.

Щом като във физиката можем да бъдем едни от най-добрите в света, значи причината не е някаква генетична или в това, че няма учители, които да подготвят децата. Просто няма стимули за масовия ученик да работи качествено.

Вярно е, че учителят е изтормозен, загрижен за оцеляването си, мизерията е ясна. Не може да има силно общество, съставено от социално слаби. Никой като че ли не се грижи за това хората в България да станат социално силни.

Моето старание с това, което съм нарекъл система за формиране на силов интелект, е точно това – да произвеждам социално силни хора. Наистина става така, че интелигентни деца получават по-ниски оценки от не толкова интелигентни, които обаче имат смелостта да преписват.

Обществена тайна е, че матурите в България са една пародия. И би трябвало да се вземат драстични мерки против преписване. Може би трябва да се провеждат на място, което няма нищо общо с учители, които са преподавали на учениците. Определено ни липсва морал, училищният морал е на много ниско ниво.

Пътят към големите резултати минава през страданието, наистина. И има един такъв закон, мисля, че беше някой от законите на Мърфи, който казва, че за да направи човек нещо голямо в живота си има нужда от необходим минимум неблагоприятни условия.

Това е вървене срещу течението, това е животът, антиентропията.

Ние имаме във физиката седем части за седемте смъртни гряха. Някои казват „да не съм луд да си занимавам учениците с такива неща“. Но това са най-интересните часове, учениците искат да ги повтаряме отново и отново.

Това им показва смисъла – смисъла на живота, защо учим, защо ходим на училище, защо изобщо правим нещо. Седмият смъртен грях – това е леността или мързелът.

Предпоследният – унинието или отчаянието. По течението на една река се носи труп на умряло животно – това е смъртта.

Да се оставиш на течението – това е смърт. А пъстървата срещу течението, по водопадите се изкачва нагоре в буйните планински реки, върви срещу течението – това е антиентропия, това е животът.

 Източник ЧЕТИЛИЩЕ

Студентът по физика от СУ „Св.Климент Охридски“ Александър Проданов, който е един от отличниците на България с множество международни награди от олимпиади по физика и астрология, е сред пострадалите при зверската катастрофа край Шипка, станала снощи. В нея при удар на лек автомобил в украински тир загинаха двама души.

Колегите от вестник „24 часа“ пишат, че това са лелята и дядото на Александър, а той е пътувал в колата и в момента е в болница.

Момчето е считано за вундеркинд. Той бе пълен отличник от казанлъшката Природо-математическа гимназия и дългогодишен успешен участник в международни олимпиади по физика и астрономия, част е от школата на знаменития учител по физика от Казанлък Теодосий Теодосиев. Преди време той споделяше, че обича да се разхожда в околностите на град Шипка, където „сякаш времето е спряло“. Снощи обаче мястото се превърна в кошмар за него и близките му.

Във фаталния петък Сашо се прибирал към Казанлък с влак от София заедно с леля си Мариана, която работела в просветното министерство в столицата.

На казанлъшката гара ги посрещнал с личния си автомобил дядото на момчето Стефан, баща на Мариана и на майката на Сашо, за да ги откара в семейната им къща в град Шипка. Бившият строителен техник Стефан Кратунов е на 85 години, един от най-уважаваните днес хора в град Шипка. Местните го помнят с добро още от времето преди 50 и повече години, когато се работело усилено по водоснабдяването на града.

До последно той бил съветник по строителството в кметството. Вече по тъмно, колата, управлявана от бай Стефан, стигнала до разклона за връх Бузлуджа след град Крън по посока град Шипка по пътя за Габрово.