Свържете се с нас

Made in BG

Предсмъртното писмо на поетесата Петя Дубарова остава неразгадано

Петя Дубарова (25 април 1962 г. – 4 декември 1979 г.) Петя Дубарова е смятана за най-големия поетичен талант в българската литература.Мнозина виждат в нея бъдеща Елисавета Багряна или Маргарита Петкова. Защо обаче това крехко, но красиво и жизнерадостно момиче избра да отиде в небитието, вместо да изживее битието си на поетеса и жена на земята?

На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. Оставя предсмъртна бележка със следния текст:

Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените

на голямата къща

ТАЙНА

И досега никой не е разгадал посланието на Петя, закодирано в тези подредени една под друга думи.

Въпреки краткия си живот поетесата остави след себе си около 200 стихотворения, 50-60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на “Бийтълс”, “Би Джийз”, “Смоуки”, “Пух” и др.

Родена е на 25 април 1962 г. в Бургас. Майка ѝ Мария е прогимназиална учителка по литература, баща ѝ Стайко – началник-смяна в бургаския завод за радиатори. Момичето завършва училище “Иван Вазов” и продължава в елитната английска езикова гимназия.

Че Господ е целунал Петя по челото, проличава още докато тя си играе с куклите. Всяка от тях не само е с име, но и с характер, има дори и житейска история. Тези истории малкото момиче разказва с учудваща за възрастта си образност и емоционалност.

Петя научава буквите

на две години

и половина,

след още една вече чете свободно. На пет сама си взима книги от библиотеката на близкото читалище, библиотекарката само я напътства.

Започва да казва стихчета малко след като проговаря. Кой ти каза това, пита майката, когато те не са от детските ѝ книжки или учени в детската градина. “Аз!” – отговаря момиченцето, но не може да обясни как си ги е измислило.

За откривател на таланта на Петя Дубарова се смята бургаският поет Христо Фотев. Когато тя е на 10-11 години, той води поетичен кръжок. С творческия си усет усеща особения начин, по който момичето гледа на света около себе си, на образите, които то създава без никакво усилие.

Мария Дубарова започва да изпраща някои от стиховете на Петя до редакцията на вестника за деца “Септемврийче”. Там се появяват първите ѝ творби. Макар че редакторите често се съмняват дали те наистина са писани от дете. Поради тази причини отказват да публикуват някои от тях. Изненадва ги не само образността и зрелостта им, но и продуктивността на авторката – майката праща по 20-30 стихотворения наведнъж.

Когато е на 12 години, Петя получава писмо от редакцията на “Септемврийче”, че повече не могат да я печатат, защото стиховете ѝ са като за възрастни читатели.

Съветват я да праща в сп. “Родна реч” и в. “Средношколско знаме”. А когато е на 14, Петя се среща с някои от редакторите на “Септемврийче” и те ѝ признават, че заради нейните стихове дълго се ровили в книгите на съвременни, дори на позабравени поети, за да видят дали тя не е “откраднала” нещо от тях.

14-годишна, Петя отива с майка си Мария в редакцията на сп. “Родна реч”. Среща се с главния редактор Георги Константинов и зам. главния Григор Ленков.

Двамата четат донесените стихотворения и бързо разбират, че насреща си имат самороден скъпоценен камък, който внимателно трябва да бъде шлифован. Дават кураж на талантливото момиче и прибягват до малка лъжа. Петя е в 7-и клас и те я “състаряват” с една година, тъй като списанието е за средношколци и в него могат да публикуват от осмокласници нагоре.

Между Петя Дубарова и Георги Константинов започва епистоларна връзка. Сам опитен поет, той дава внимателни напътствия на момичето. Учи я, че най-добрите стихове се раждат от лични вълнения и искрени емоционални преживявания. “Това беше първият случай в практиката ми на редактор, когато видях автентични поетични чувства при автентична възраст на авторката. А не възрастни мъже да се опитват да мислят като деца”, каза ми Георги Константинов.

След смъртта на Петя Дубарова той решава да събере в книжка най-добрите ѝ стихотворения. Моли родителите за още нейни творби и така стъкмява “Аз и морето”.

В издателство “Народна младеж” обаче отхвърлят идеята на Константинов с аргумента…

че не бива да

се поощряват

самоубийците

Категорично отказват и в “Български писател” – поетесата е много млада, неизвестна и не е член на СБП.

Тогава Георги дава ръкописа на Панко Анчев от Варна и през 1980 г. местното издателство “Море” отпечатва книгата. В родния ѝ Бургас по това време няма издателство.

И всъщност от тази малка книжка “Аз и морето” тръгва истинският път на Петя към нейните читатели. Тогава много хора се запознават с творчеството на момичето.

Смъртта създава допълнителен ореол на неговата поезия, около името му расте особена митологичност. “Същото, както и при Пеньо Пенев”, вметва Константинов.

Петя става много популярна особено сред връстниците си. През 1980 г. посмъртно ѝ е връчена наградата “Южна пролет”. В следващата 1981 г. стихосбирката ѝ “Аз и морето” е преиздадена. По нейни текстове започват да пишат песни.

—–

През септември 1979 г. английската гимназия е на практика във фабриката, която прави известното “Бургаско пиво”. И тук става белята. Поврежда се броячът на една от машините и за това е обвинена Петя Дубарова.

Става дума за авария, която може да се случи във всяка подобна фабрика, дори и с по-модерни машини. Аварията е премахната и производството продължава. Но от фабричното ръководство обвиняват Петя Дубарова в саботаж и пишат нарочно писмо до директора на гимназията. Идват служители от МВР и започват да разследват случая.

Учителският съвет се събира и решава

да накаже

виновницата с

намаляване

на поведението

Хем като предупреждение към всички недисциплинирани ученици, хем за назидание на Петя, която от доста време прекалява със самочувствието си – снимат я във филми, публикуват нейни стихове в списания.

Това е страховит шок за чувствителното и емоционално момиче. Тя – отличничката, поетесата, умницата, комсомолската активистка – с намалено поведение?! Какъв срам! Как ще погледне майка си и баща си в очите?

Петя се нагълтва с приспивателни хапчета на 3 декември вечерта. Цяла нощ дежурният екип в бургаската болница се бори за живота ѝ. Напразно…

След смъртта на момичето Христо Фотев казва: “Почти непоносимо ми е да говоря за Петя Дубарова в минало време. И няма да говоря в минало време за нея – нейните прекрасни стихотворения и моето отчаяние във въздуха, в който още вибрира крехкото дихание на устните ѝ, ми забраняват това… Понякога трябва да се надигна на пръсти, за да я погледна в очите.”

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

Made in BG

99% от българите работят за шепа свръхбогати

Стигам до циничната истина, че ние, 99,99% българи, работим за 00,01% свръхбогати. Ние сме единствената страна в Европа, а може би и в света с най-голямо разделение между бедност и богатство. Ние сме най-верният и послушен член на ЕС, но в българското законодателство не се прилагат нормите на управление в ЕС, особено в данъчното законодателство. Данъчните закони у нас не мотивират бизнеса да инвестира.

По данни на НАП много данъкоплатци в годишните си декларации обявяват доход стотици хиляди лв., годишни заплати от милиони и всичко това с по 10% подоходен данък при до 55% в ЕС. И таван за осигуровки, над четири пъти по-нисък от този в страните от ЕС. А БНБ ни залива с информация за милиардери, милионери, хиляди с по над половин милион спестявания. При този ресурс от милиарди годишно инвестициите в икономиката намаляват, богатите инвестират в покупка на жилища, вили по морските курорти на Гърция, Италия, Испания и Франция. А младите хора не могат да свият семейно гнездо и да отгледат своите рожби.

Ако у нас данък дивиденти бъде не 5, а до 50% и подоходен данък не 10, а до 55%, няма ли да му стане жал на бизнесмена да се раздели със стотици милиони и да се мотивира и ги инвестира и разшири бизнеса си, да създаде нов бизнес.

А сега, драги мои братя и сестри пенсионери, заедно да видим има ли пари в България за средноевропейски норми на живот. Ето какви пари ще влизат допълнително в бюджета при прилагане у нас на средноевропейски норми на управление:

– При въвеждане на средноевропейски норми на преки данъци, подоходен, корпоративен и данък дивиденти в бюджета ще влизат допълнително към З8 милиарда лв.

– При въвеждане на европейски норми на таван за осигурителни вноски в бюджета ще влизат допълнително към 4 милиарда лв.

– При намаляване на сивата икономика от 33,1% в санитарни граници от преки данъци и осигуровки в бюджета ще влизат допълнително към 16 милиарда лв.

– При повишаване събираемостта на данъците, забрана на кухите фирми за укриване на данъци в бюджета ще влизат допълнително към 5 милиарда лв.

– При предоговаряне с „Дънди“ на златните залежи, които експлоатира у нас, от 0,75% от добива на примерно най-ниския процент, договарян в Европа, на 35% в бюджета ще влизат допълнително към 280 милиона лв.

– При предоговаряне на помощите от ЕС от помощи за засети площи в помощи за засети култури ще се възродят български зеленчуци, овощарство, животновъдство, достатъчно за вътрешен пазар, за консервната промишленост и износ. Оттук в бюджета ще влизат допълнително към 8 милиарда. И пр.

Засега всички тези милиарди и още, и още пари влизат в банковите сметки, в сейфовете, в швейцарски банки, в офшорни фирми на богати българи. Тук е уместно да цитирам проф. Боян Дуранкев и Николай Светлев, писател – това са пари на „00,01% богати, за които сме се трудили 99,99% балъци“.

Акад. д-р Ганчо Попов, Ректор на НБУ-трета възраст

---

Made in BG

ЦЕНИ В РЕСТОРАНТИ И ЗАПЛАТИ ПРЕЗ 1933г., В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ

Повод за тази статия са две реклами в ямболския вестник „Тунджа” от 1933г., представени в публикация на Държавен архив – Ямбол. Първата реклама от 19.03.1933г. е на един от централните ямболски ресторанти „Стара Америка” със собственици Иван и Илия Хаджикирови, бил е на мястото на днешния хотел „Диана палас” срещу НТС, а втората реклама е от 30.04.1933г. на питиепродавница и гостилница „Златна рибка”.

През 1933 година приключва Световната стопанска криза от 1929-1933г. /т.н. Голяма депресия/ и са изминали 15 години от Първата световна война.В България, като една аграрна страна се предлага в изобилие земеделска и животинска продукция. В интернет пространството трудно се намират статистически данни за стандарта на живот по онова време, какви са били заплатите, какви са били цените през 30-те години на миналия век.

В рекламата на ресторант „Стара Америка” от 1933г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:

Агнешко – мешено – 10 лв, бъбрек – 2лв, пържола – 2лв, дробчета – 1лв, сърца – 1лв, далачета – 1лв, момици – 1 лв. шишчета – 2 лв, ядки – 1лв, кебапчета – 1лв.

Гелешки – кебапчета – 0.50 лв, пържола – 4 лв, кюфтенца – 1 лв, филе – 6 лв.

Свински – карначета – 1 лв, пържола – 5 лв, филе – 5 лв.

Говежди – пържоли – 5 лв, филе – 6 лв, нервозни кюфтета – 1 лв.

Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.

Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.

В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.

Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло характерно за френската кухня и обърнете внимание при тази пре – богата скара, ресторант „Стара Америка” не предлага свински кебапчета!

Посочените цени в рекламите от 1933г. са по ниски от цените в ресторантите през 2018г, като днес много трудно ще намерите в провинциални ресторанти истинско телешко месо, агнешки котлети и дреболии, а агнешки и телешки кебапчета изобщо не се предлагат в заведенията. Днес в ресторантите може да се консумира кебапче от вносно свинско месо за 1.50 лв, свинска пържола за 7 – 8 лева, пилешка пържола 5 – 7 лева, като гарнитурите се предлагат отделно, бутилка вино от 0.75 л. струва над 12 лева обикновено за 14 – 20 лева.

Сега идва най-интересното, какви са били заплатите на българите през 1933г. на фона на цените в ресторантите и гостилниците тогава.

Справката в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933г. са били следните:

– агроном – 4550 лева, р-л доп.земеделско училище – 4400 лева, учител в доп.зем.училище – 4250 лева, учителка в доп.земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем.техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева.

Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните.

В статистическия годишник на Царство България от 1933г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:

Брутна часова заплата на работник

1.Металоработни индустрии /шлосер/

– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./

– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./

– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./

2.Кожарство

– минимална – 2.50 лв.

– средна – 9.08 лв.

– максимална – 45 лв.

3.Тютюневи фабрики

– минимална – 2.38 лв.

– средна – 6.85 лв.

– максимална – 40.50 лв.

4.Складове за манипулиране на суров тютюн

Майстори манипулатори

– минимална – 7.50 лв.

– средна – 16.84 лв.

– максимална – 54.29 лв.

Общи работници

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 4.35 лв.

– максимална – 15.71 лв.

5.Предене или тъкане на вълна

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 6.03 лв.

– максимална – 37.50 лв.

6.Плетачество/трикотаж/

– минимална – 1.80 лв.

– средна – 4.96 лв.

– максимална – 13.75 лв.

7.Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 6.22 лв.

– максимална – 37.50 лв.

……………………………

Средната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.

Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и неквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти.

В едно интервю великата българска актриса Стоянка Мутафова спомена, че в средата на 30-те години се е усещал голям подем в държавата ни, почти всички българи завършили образованието си в чужбина са се връщали в родината и са дали голям тласък в развитието и.

Заплатите на образованите и квалифицирани българи са били високи, което им позволява да имат много добър стандарт на живот през 30-те години на миналия век. В навечерието на Втората световна война 1939-1940г. Царство България е водеща икономика на Балканите.

Какво е положението днес през 2018г?

Минималната работна заплата е 510 лева, а минималното почасово заплащане е 3.07 лева. Минималната пенсия за изслужено време и старост е 200 лева, а максималната 910 лева. Средната работна заплата в Ямбол е 894 лева, а в София 1509 лева.

Известни икономисти твърдят, че основата на икономиката е селското стопанство, когато селското стопанство предлага в изобилие суровини и продукти, то това създава условия за развитие на леката индустрия и туризма и облекчава едно съществено перо в семейните бюджети – храната.

А през 1933 година са се хранили добре, видно от рекламите!

Димитър Ралев

---

Made in BG

Бащата на „Тримата глупаци“ по цял ден слушал „Дилайла“

Доньо Донев, наричан често „бащата на българската анимация“, остава в историята като един от най-талантливите наши карикатуристи, режисьори и сценаристи . Роден на 27 юни 1929 г. в Берковица, Донев започва своя творчески път с детски мечти за изкуство, които го отвеждат до Националната художествена академия, където завършва специалност „Графика“ през 1954 г.

След дипломирането си започва работа като художник във вестник „Вечерни новини“. Тук се среща с първите предизвикателства на професионалния си живот, но любовта му към анимацията го насочва към Студията за анимационни филми на СИФ „София“. В рамките на няколко години той се издига до позицията на режисьор и сценарист, а през 1961 г. създава първия си филм „Дует“

Истинският му пробив обаче идва с поредицата „Тримата глупаци“ (1970-1990), която се превръща в култова класика за поколения българи. Чрез остроумна сатира и хумор Донев изобразява абсурдите на живота в социалистическа България. Малко известен факт е обаче, че култовият художник невинаги е искал да бъде такъв. В младостта си Донев мечтаел да бъде музикант.

„Много обичах да свиря на китарата си. Ходех всеки свободен момент в Парка на свободата, за да дрънкам“, споделил той пред последния си клас с кандидат-студенти през лятото на 2007 г. Използвал инструмента, за да привлича девойките около себе си.

„Не бях обаче добър сваляч. Веднъж дойде при мен да седне на одеялото една чудно хубава девойка. И аз исках да я впечатля. Питах я знае ли как се нарича теменужката в мъжки род? Хубаво я поизмъчих да помисли. Обаче и аз самият не знаех. Хрумна ми да го кажа в бързината, да нямаме паузи. И когато дойде време да ѝ кажа отговора, изръсих: „Е, как? Мъжкото на теменужка, е теменужник!“. Потресено остана момичето. Стана от одеялото ми и не я видях повече“.

Макар да не станал музикант, любовта към музиката му останала.„Бай Доньо ни побъркваше. Любимата му песен беше „Дилайла“ на Том Джоунс. Имаше аудиокасета, на която я беше записал тая песен и от двете страни, и само това си слушаше в колата. „Дилайла“ до безкрай. И от А и от Б страна. И като свършеше касетата – отначало! Като се возехме при него и чак усещахме, че ушите ни кървят от тая песен“, споделил покойният аниматор Николай Тодоров пред свои ученици, като допълнил, че не един и два пъти той и други колеги на Донев са се опитвали да му откраднат или счупят касетата, за да не ги тормози все с тази песен.

Далеч от камерите и рисувателните си инструменти Доньо Донев е познат като човек с остър език и непоклатим морал. Макар и обичан от зрителите, той не успява да избегне полемиките. В средата на 90-те години той влиза в конфликт с някои от колегите си, които го обвиняват в твърдост и дори арогантност в професионалните среди. Самият Донев приема критиките с усмивка, често шеговито отбелязвайки, че „само глупаците нямат врагове“.
След смъртта му през 2007 г. Доньо Донев оставя огромно културно наследство. Освен десетките си филми и карикатури той вдъхновява цяла вълна от нови аниматори и карикатуристи. Днес неговите произведения продължават да бъдат изучавани в художествените и филмови школи, а почитателите му остават верни на уникалния му стил.

Бащата на българската анимация Доньо Донев


„Тримата глупаци“

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com