Кадър БНО – Шипка. Паравоенната организация често публикува клипове и снимки от „ученията“ си с оръжия, за които не е ясно дали са законно притежавани.

Има ли сценарий за военен преврат в България, подобно на Германия?

Евентуално извършено престъпление против Републиката проверява Софийска градска прокуратура.

На 12.12.2022 г. е получен сигнал в прокуратурата, в който се излагат твърдения за евентуално извършени престъпления по Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс – „Престъпления против републиката“*. В сигнала се твърди, че дейността на Военен съюз – Българско народно опълчение „Шипка“ е противодържавна.

Сигналът за извършено престъпление от общ характер е разпределен на случаен принцип на прокурор от Софийска градска прокуратура. На 13.12.2022 г. наблюдаващият прокурор с постановление е възложил на Държавна агенция „Национална сигурност“ да извърши проверка по случая. След приключване на проверката наблюдаващият прокурор ще извърши преценка дали има достатъчно данни за извършено престъпление.

За резултатите обществеността ще бъде информирана.

БНО „Шипка“ е известно с теориите на конспирацията, които разпространява в интернет от години и зове за бунт и смяна на системата.

Организацията се активира особено след началото на Руското нападение над Украйна през февруари тази година.

Актуално.ком направи разследване по темата:

„Предупреждение към всички бандеро фашисти, наркомани и сатанисти, извършващи провокации и престъпления в нашата родна страна“. Така започва анонсът към дълго видео, публикувано във Фейсбук профила на Владимир Русев. Самото видео представлява напоителна „лекция“, водена от възрастен човек с мустаци, облечен в униформа и надпис „Владимир Русев“.

Изглежда като поредната Фейсбук глупост. Но определено заслужава повече внимание. Защото говорещият всъщност е старшината от запаса Дончо Русев. Той е лицето на паравоенните формирования БНО (Българско народно опълчение) Шипка и Воински съюз „Васил Левски“. За тях се знае от години – още от времето, когато „модерната заплаха“ за родината бяха бежанците от Сирия. Сега организациите на Русев пак са активни.

Малко след началото на войната публикуваха видео във Фейсбук със заглавие „Полево тактическо занятие Гранитен рубеж 2022“. Според посоченото във видеото, въпросното занятие се е провело още в първото десетдневние на април, във Върбишкия проход. Ако се прегледа фейсбук профила на Дончо (Владимир) Русев се вижда, че такива „учения“ на същото място е имало и преди. Кадрите от сегашното събитие са показателни – има оръжия (неясно с какъв законен статут), демонстрация с главно действащо лице Русев, който показва как се „превзема“ и подсигурява сграда.

На 17 юни, 2019 година Actualno.com публикува авторски материал на Руслан Трад за БНО Шипка и подробности за организацията – включително за посещението на руски военен инструктор от ГРУ на име Игор Зорин, който участва като „учител“ в „занятие“ на БНО: Кой иска противоконституционна организация да провежда военни учения в България? Публикацията беше базирана на голямо разследване на Bellingcat, в което има множество снимки.

Всъщност, в аспекта с бежанците даже има интересна ирония – на 18 юли, 2016 година в българската версия на Deutsche Welle излиза материал, посветен на въпросните „патриотични“ групировки и в него се говори как те са правили акции в защита на Петър Низамов (Перата).

Но половин година по-късно, в сайта на Низамов, който има юридическо образование, излиза материал, посветен на Дончо Русев – с припомняне на старо журналистическо разследване как Русев е замесен в присвояване на дарения преди доста години и с въпрос дали не прави същото и като лице на БНО Шипка и „Васил Левски“.

А още в края на юни, 2016 година журналистът Стефан Ташев публикува във Frognews подробен разказ за Русев и военно-милиционерското му минало още от зората на демокрацията. Т.нар. платформа на двата съюза е крайно показателна – с предупреждение за „правото на бунт срещу нелегитимното правителство“ още когато говорехме за времето на управленията на Бойко Борисов. Годините си минават, въпросите без институционални отговори си остават – какво правят толкова години нашите служби и правоохранителни органи, както и дали изобщо някой си е дал труд да установи противоречи ли на Конституцията ни съществуването на паравоенни групи, които провеждат обучения с оръжия, включително са обучавани от хора с дългогодишен стаж в руското разузнаване и за които има достатъчно данни за връзки с чужди крайни организации?“, пише Актуално.

Какво е престъпление срещу Републиката?

Родов обект на тези престъпления е държавата с нейната републиканска форма на управление. Наречени са още противодържавни престъпления. Всички престъпления от субективна страна се характеризират и със специална цел – деецът трябва да преследва тази специална цел, която най-общо казано е политическа цел или цел за засягане властта в републиката.

Системата на тези престъпления обхваща разпоредбита на чл. 95-110 от НК. Тези текстове са разпределени в четири раздела. Първите два раздела съдържат преките посегателства срещу властта. Това е което ги отличава от останалите престъпления в тази глава.

Разликата между тях. Раздел І “Измяна” съдържа в себе си посегателства срещу вътрешната сигурност в държавата или посегателствата срещу властта от вътре.

Раздел ІІ “Предателство и шпионство” съдържа престъпления, които засягат външната сигурност в страната или националния суверенитет, териториалната цялост и военната мощ на държавата. С други думи в този раздел ІІ се съдържат такива престъпления, които представляват съдействие на друга държава в нейната дейност срещу България.

В следващия раздел ІІІ “Диверсия и вредителство” се съдържат политическите престъпления, които представляват косвено, опосредствено посегателство срещу властта и това са престъпленията диверсия и вредителство, които имат сложен или комплексен обект. Това са престъпления, които въздействат пряко върху икономическата база на страната, като чрез това въздействие в крайна сметка се цели да се дестабилизира политическата власт в страната.

Последният раздел ІV “Други престъплени”. Още в края на 1989г. с промени в НК са засегнати тогава съществуващите раздел ІV и V, като много текстове са отменени, други променени и всъщност остатъците от двата раздела са събрани в раздел ІV. Понеже е трудно да се групират, законодателят е излязъл от полежение именовайки ги други. Освен това през 2002г. е включен чл. 102а – тероризъм, с което става съвсем невъзможно тези престъпления да бъдат вкарани в една категория. Може да се каже, че в този раздел намираме инкриминирана една предварителна престъпна дейност срещу държавата и други престъпления.

Раздел І “Измяна” – чл. 95-97а от НК.

Измяната е раздел от НК и обхваща няколко престъпления, включени в чл. 95-97а. Измяната не е едно единствено престъпление.

Чл. 95 от НК Който, с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката, участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание.

Субект. “Който”, т.е. всяко наказателно отговорно лице – лице навършило 14-годишна възраст и действало в състояние на вменяемост. В голяма част от престъпленията на НК субектът е отрезен с относителното местоимение който.

Изпълнително деяние. Три форми на изпълнително деяние: “участие в извършването на опит за преврат” или “участва в бунт” или “участва във въоръжено въстание”.

“участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места”. Според чл. 95 превратът трябва да е насочен към “насилствено завземане на властта”. На следващо място превратът може да бъде в центъра и да представлява насилствено завземане на властта – последното означава установяване на контрол върху държавните органи. Превратът може да има и по места, когато се завземат органите на местно самоуправление. Престъплението е означено като участие в “опит за преврат”. С това законодателят има предвид, че със самото започване на престъплението то е завършено – независимо дали насилствените действия са успешни или не. Целта по този начин е да се засили наказателната отговорност или наказателноправната защита на политическата власт в страната. А иначе самият преврат, процесът на неговото осъществяване се състои от две фази – подготвителна фаза на конспиративна дейност /създаване на организация за преврата, въоръжаване и др./, която дейност сама по себе си се квалифицира по чл. 110 от НК /приготовление към престъпление към чл. 95 от НК – квалификация чл. 110 във вр. чл. 95/. Самото престъпление започва, от който момент завършва – със самите въоръжени действия, които представляват един внезапен удар срещу властта, в който случай ще е налице реална съвкупност, тъй като се засягат два различни обекта, което налага отговорност за две отделни престъпления, за които деецът ще се накаже отделно за всяко от тях, като му се определи и общо наказание за съвкупността – чл. 23-25 от НК.

Другите две форми на изпълнителното деяние “участие в бунт” и “участие във въоръжено възстание” – открито повдигане на хора срещу властта, като за разлика от преврата тука не се цели предварително завземане на командни позиции на властта. Разликата между бунта и въоръженото въстание е, че при бунта /според Хинова бунтът е проява на хора принадлежащи към един и същи колектив/ няма предварителна връзка между участниците, което означава, че бунтът може да бъде спонтанен. При въоръженито въстание – трябва предварителна дейност по съгласуване и организиране дейността на участниците. И двете са довършени със самото започване на въоръжените действия и не се изисква реално завземане на властта.

От субективна страна: пряк умисъл плюс специална политическа цел /там където има специална цел умисълът може да бъде само пряк, не и евентуален/. Политическата цел “да бъде съборена”, “да бъде подронена” и трети вариант “да бъде отслабена”.

Принципно положение Навсякъде, където законодателят изисква цел, тази цел трябва да е в съзнанието на участниците и затова целта е субективен признак, волево положение или искането, желанието, стремежа на субекта към определен резултат. Законодателят не изисква постигането на целта, самото настъпване на резултата, а още по-малко настъпването на резултата има отношение към довършеността на престъплението и груба грешка е да се каже, че престъплението е довършено когато е постигната целта.

“Събаряне на властта”. Законът не иска събаряне на властта, а деецът да се стреми към това. “Събаряне на властта” означава промяна на конституционно установения строй и установяване на нов такъв.

“Подровене на властта” – структурни промени във властта в смисъл изваждане от системата на властта отделни държавни органи, т.е. прекратяване на дейността например на едно министерство, на областна управа и т.н.

“Отслабване на властта” – функционални смущения във властта, т.е. държавният орган продължава да действа, но с определени функционални отношения.

Други изменнически престъпления това са терора или терористичния акт по чл. 96 и чл. 97 от НК – класически състави на терор от НК, независимо че в тези текстове не се използва термина “терор”, “тероризъм” или “терористичен акт”. В тези тестове терорът бива два вида – индивидуален /чл. 96, ал. 1 и 2 от НК/ и масов терор /чл. 96, ал. 3 и чл. 97 от НК/.

Индивидуалният терор по чл. 96, ал. 1 и 2 от НК.

Чл. 96. (1) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения, лиши от живот държавен или обществен деятел…

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице …

Характерно е това, че пострадалият има специалното качество на държавен или обществен деятел. Държавен деятел това е лице, което участво активно в провеждане на държавната политика по един или друг въпрос, като развива една активна дейност в тази насока и тъкмо заради нея той бива умъртвен при извършването на терористичния акт срещу него, за да се прекрати тази негова активна дейност в държавната политика. Държавният деятел винаги заема пост в държавата без да е абсолютно необходимо да е висш държавник. Непосредствен обект на престъплението обаче не е държавния или обществен деятел, а властта в държавата. Посегателството върху лицето е само средство за осъществяване на специалната политическа цел. Съдебната практика приема, че оперативен дейтел е също държавен деятел. Обществен деятел – това е лице, което не е на държавен пост, но във всички случаи е свързано с властта, поради което става и жертва на терористичния акт – ръководители и изобщо членове на управата на политически партии, които са управляващи в момента на терористичния акт или най-малкото ръководни дейци на парламентарна партия, свързани с властта профсъюзи, различни обществени организации. Пострадалият обективно трябва да има качество на държавен или обществен деец.

Изпълнително деяние:

–              по чл. 96, ал. 1 – “лиши от живот”, т.е. престъплението е довършено с настъпването на смъртта.

–              По ал. 2 – реално “причини тежка телесна повреда” без да иска смъртта /ако иска смъртта отиваме на чл. 96, ал. 1 опит за убийство/, а за да има опит по ал. 2 – трябва да иска да причини тежка телесна повреда, пък макар и да не е причинил никаква повреда.

На следващо място без значение са начините и средствата с които е действал деецът.

От субективна страна – пряк умисъл /в момента на извършване на деянието да е имал в съзнанието си представа за всички обективни признаци на състава/ плюс специална политическа цел “да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения”.

Масов терор по чл. 96, ал. 3  и чл. 97 от НК.

Чл. 96. (3) Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица…

За разлика от индивидуалния терор, пострадалият е обикновен гражданин без да се изискват някакви специални негови качества. Специфичното е, че посегателството се извършва чрез общо опасно деяние – това деяние, което на първо място създава опасност да бъдат засегнати различни видове права и интереси и на следващо място на един широк и предварително неопределен кръг лица, които могат да бъдат пострадали. В разпоредбата на чл. 96, ал. 3 примерно са посочени тези общо опасни деяния.

Изпълнителното деяние по чл. 96, ал. 3 – “причи на смърт” дори и на едно лице, с което престъплението е довършено.

От субективна страна – пряк умисъл плюс политическата цел да се засегне властта. Тази политическа цел е изключително важен конструктивен елемент особено при индивидуалния терор – престъплението е политически мотивирано, а не поради някакви лични мотиви към министър например.

Другата хипотеза на масов терор се съдържа в чл. 97 от НК, който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350.

Отно става въпрос за общо опасно деяние, но не какво и да е, а такова, което е визирано в разпоредбата на чл. 349 или 350 от НК, т.е. чл. 97 е класическа препращаща разпоредба.

Чл. 349 Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене…

Първа форма на изпълнителното деяние “тури опасен за живота или здравето предмет” във водоизточник, от който се черпи 1. вода за пиене и който 2. е предназначен за общо ползване. Престъплението по чл. 97, вр. 349 е формално на просто извършено и е довършено със самото поставяне на предмета.

Втората форма на изпълнителното деяние на чл. 97 вр. чл. 350 от НК, който изготви храни или питиета, предназначени за общо ползване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин тури в обръщение такива храни или питиета – изготвяне или поставянето в обръщение вкл. със самото предлагане за проба на храни или питиета, в които попадат вещества опасни за живота и здравето и са предназначени за общо ползване. Престъплението е на просто извършване, т.е. довършено е със самото изготвяне на храната и питиетата или със самото предлагане за продан.

Изключително важна е субективната страна на чл. 97 от НК, а именно: 1. престъпленията по чл. 97 от НК е винаги и само умишлено престъпление с пряк умисъл, докато тези против народното здраве по чл. 349 и сл. от НК се наказват и по непредпазливост, а не само когато са извършени умишлено /изрично чл. 351 от НК/. Второ от субективна страна престъпленията по чл. 97 от НК се характеризира с политическа цел, каквата не се преследва по чл. 349-350 от НК. Ето защо чл. 97 е поглъщаща разпоредба и изключва приложението на чл. 349-350 от НК и нямаме съвкупност от престъпления. Извършеното се квалифицира само по чл. 97 от НК, когато има пряк умисъл и политическа цел.

Чл. 97 е специална по отношение на чл. 96, ал. 3, защото в последната се говори за общо опасно деяние, каквото и да е, докато по чл. 97 изрично са посочени такива общо опасни деяния, които са визирани в чл. 349-350 от НК. Ето защо като специална разпоредба изключва приложението на чл. 96, ал. 3 от НК.

Последната разпоредба от раздел “Измяна” чл. 97а от НК, който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице… /задържане като заложник с политическа цел/.

Сложно изпълнително деяние – първата част на изпълнителното деяние се изразява в това, че деецът лишава някого от свобода /независимо дали това е станало с или без отвличане/. Лишаването от свобода означава, че се ограничава правото на пострадалия за свободно предвижване в пространството. Тази дейност сама по себе си се квалифицира като престъпление по чл. 142 или чл. 142а от НК – лишаване от свобода. Това, което превръща лишения от свобода в заложник е поставянето на условие за неговото освобождаване и това е всъщност втората част на изпълнителното деяние. По този начин деецът указва своеобразно принуда срещу този, който трябва да изпълни поставеното условие, т.е. посяга се върху свободата на волята на адресата на условието, защото ако той не изпълни условието заложникът ще бъде продължаван да бъде държан принудително /заради това аналогичното на чл. 97а престъпление по чл. 143а – принуда, го намираме в глава ІІ/. Престъплението е довършено със самото поставяне на условието. Не се изисква изпълнението на поставеното условие, респ. освобождаване.

От субективна страна – пряк умисъл и политическа цел да се засегне властта. С всяко задържане на заложници се създава смут в обществото, респ. трудности на властта по тяното преодоляване – в обективен план. По чл. 97а деецът цели тъкмо създаването проблеми на властта, най-малко цели промени във властта по преодоляване на масовата психоза, но по-често става дума за политически искания, които се поставят за освобождаване на заложника.

Чл. 97а изключва аналогочнито престъпление по чл. 143а като специална разпоредба, т.е. няма съвкупност между двете. Задържането на заложник по чл. 143а не преследва политическа цел и се явява обща разпоредба по отношение на чл. 97а.

Квалифициран състав на чл. 97а, ал. 2, Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания – по основния състав освобождаването се поставя в зависимост от изпълнението на условието, докато по ал. 2 принудата се идентифицира като се прибавя заплахата, че той ще бъде умъртвен или ще му бъде причинена тежка телесна повреда. Довършено – със самата заплаха. Ако заплахата бъде реализирана и бъде умъртвен, респ. тежка телесна повреда настъпи, ще има съвкупност по чл. 97а плюс убийство или тежка телесна повреда.

Раздел ІІ “Предателство и шпионство” /само шпионство по чл. 104 и 105 от НК/.

Шпионството е класическо предателско престъпление, но от края на 30-те години така е дадено в тогавашния закон и традиционно продължава така да стои и понастоящем.

Два текста за шпионство – чл. 104 и чл.105 от НК.

Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна…

Субект на шпионството по чл. 104 от НК – всяко наказателно отговорно лице.

Изключително значение за очертаване на шпионството е предмета на престъплението, а именно “информация, представляваща държавна тайна”. Обективно погледното информацията трябва да има качеството на държавна тайна. Връзката между шпионството и държавна тайна е неразривно свързана. Дефиниция на държавна тайна е дадена в ЗЗКИ, съгласно който има два вида класифицирана информация, а именно: 1. държавна тайна и 2. служебна тайна. Съгласно чл. 25 от ЗЗКИ, държавна тайна е информацията, определена в списъка по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред. Използват се два критерия за дефинирането на държавна тайна. За да има държавна тайна трябва да са налице и двата критерия и материалния и формалния критерий. Материалният критерий сочи на съдържанието на информацията, която трябва да бъде такава, че “нерегламентираният достъп до такава информация би поставил в опасно националната сигурност”. Регламентираният достъп съгласно закона означава 1. че с нея могат да работят определен кръг лица, които имат допуск за работа с класифицирана информация и то за съответното ниво на класифицирана информация. Вторият принцип за регламентираният достъп е заложена в чл. 3 от ЗЗКИ е при спазване на принципа “необходимост да се знае” за изпълнението на служебните задължения на съответното лице.

Съгласно материалният критерий, за да имаме държавна тайна, информацията трябва да е от такова естество и лицето няма допуск или и да има не съответства на принципа “необходимост да се знае” ще е до някаква степен да се създаде опасност за националната сигурност.

Според формалинят критерий, за да имаме държавна тайна е този, че издадената информация трябва да принадлежи към една от категориите информации държавна тайна, включени в списък на сведенията държавна тайна приет от НС като приложение кам ЗЗКИ. Този списък е явен и е публикуван в ДВ, заедно със ЗЗКИ. В самият списък са посочени категориите сведения държавна тайна. На база на списъка отделните ведомства създават свои собствени списъци, които конкретизират списъка на НС. При разминаване между двата списъка преоритет има списъкът на НС. За да имаме държавна тайна информацията, която е предадена на чуждата държава трябва не просто да принадлежи към списъка на НС, а да бъде с верно съдържание – напълно или поне частично верно, защото при издаването на обективно неверна информация не може да се постави в опасност националната сигурност.

Съществуват три степени на класификация на държавната тайна или три нива на достъп – най-високо ниво “страго секретно”, “секретно” и “поверително”, като грифовете са в зависимост от степента на опасност за националната сигурност при издаване на съответната информация и второ дали вредните последици са отстраними или не.

Изключително важен обективен признак – държавната тайна трябва да бъде предадена на чужда държава или чужда организация.

Две форми на изпълнителното деяние:

“издаде” – независимо от начина. С оглед довършеността на престъплението и естеството на това престъпление има известна несигурност в съдебната практика в кой момент се приема, че престъплението е довършено и общо взето се приема следното решение: издаде следва да се тълкува в смисъл изпрати, т.е. следва да се счита, че престъплението е довършено с изпращане на информацията макар и да не се знае дали тя е получена от чуждата държава – последният факт се приема за несъставомерен. Има едно изключение от този принцип и ако той е: по безпорен начин се докаже, че сведенията не са достигнали до чуждата държава, когато се приема че е налице опит.

От субективна страна – умишлено престъпление. Тук не се изисква политическа цел /по изключение за тази глава/.

Вторият вариянт на шпионството е “събира информация държавна тайна”. Събира този, който няма достъп. Събира независимо па какъв начин. Престъплението е довършено, когато деецът установява фактическа власт върху информацията и е в състояние да я издаде. Събирането е по същество подготвителна дейност, но е въздигната в самостоятелно престъпление /законодателят е присъдил ранга на изпълнително деяние, на самостоятелно престъпление с всичките последици от това/. Когато една и съща информация първо бъде събрана, а след това и издадена няма съвкуност между двете, а се отговаря само за издаване, което поглъща събирането на информацията, като естеството на събирането като подготвителна дейност.

От себективна страна – пряк умисъл и специална цел – събраната информация да бъде издадена. Целта трябва да е налице по време на изпълнителното деяние.

Чл. 104, ал. 2, ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства, поощрителна разпоредба. Приема се априори, че смекчаващите обстоятелства преобладават над отегчаващите и наказанието може да бъде между минимума и средата и не повече от това.

Шпионство по чл. 105 от НК.

Чл. 105. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член…

Субект: всяко наказателноотговорно лице /в това число и чужденец/.

Инкриминира се една сама по себе си предварителна престъпна дейност, каквато е поставянето в услуга на чужда държава за бъдеща шпионска дейност в нейна ползва. Поставянето в услуга е своебразен договор между две страни с оглед на условията, при които деецът ще осъществява в бъдеще шпионската дейност по чл. 104 от НК. По конкретно изпълнителното деяние зависи от чия страна идва инициативата. Ако инициативата идва от представителя на чуждата държава, изпълнителното деяние се изразява в приемане на предложението, в който момент престъплението е довършено /опит не е възможен/. Ако инициативата идва от страната на дееца, изпълнителното деяние ще представлява предложение от негова страна за бъдеща шпионска дейност. Ако предложението бъде отхвърлено ще имаме опит. Ако бъде прието в момента на приемането ще имаме довършено престъпление.

От субективна страна – умисъл. Важна особеност е, че чл. 105 е субсидиарна норма по отношение на чл. 104, което изрично е посочено в чл. 105 и тя се прилага само при условие, че самата шпионска дейност не е започнала. В момента, в който започне шпионската дейност по чл. 104 – издаване или събиране, се отговаря по чл. 104 и отпада отговорността по чл. 105 от НК.

Чл. 105, ал. 2, деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта – поощрителна разпоредба. Тук е възможно пълно отпадане на наказателната отговорност и по този начин деецът максимално да бъде стимулиран към една последваща правомерна дейност по разкриване.