Търсенето на трюфели във Великотърновско става все по-популярно и предприемчиви люде си докарват по 200 – 300 лв. дневно от доходоносната гъба.

Добри доходи дава гъбата в късна есен и през зимата, когато изкупната й цена скача в пъти, а в студовете спецовете ровят за сравнително по-редките бели трюфели, известни като „тубер борче“, които се намират доста по-дълбоко в земята заради ниските температури, пише в. „Борба“.

„Събирането на трюфели не е трудно, но се изисква добра физическа подготовка. Много млади хора като мен вече го правят, защото за два-три дни изкарват толкова, колкото биха им плащали във Велико Търново или околностите за месец. Най-много трюфелотърсачи има около Балван, Ново село и Пушево. В Балван има и човек, който ги изкупува, а цената варира според сезона и климата“, обяснява Георги Стоянов.

24-годишният млад мъж е един от пионерите в бранша.

Според него най-важното при трюфелите е да се набелязват местата на вкусната гъба, която е разположена на гроздове. През топлите дни пролетта, лятото и ранната есен тя излиза по-нагоре от земята и стои на максимум 20 – 30 см под повърхността. Става дума за класическия черен трюфел, който е и най-разпространен. Белите трюфели, популярни у нас и като „борчета“, са доста по-дълбоко под земята и могат да се намерят, след като се отнеме над половин метър почвен слой.

Най-важното при търсенето на гъбата са добрите кучета. Без подготвено животно, което има изключително обоняние, „добивите“ на търсачите спадат драстично. Практически техните кучета подушват гъбата и започват да ровят над мястото, на което се намира, и така подсказват на стопаните си. „Най-добър нюх затрюфели имат кокершпаньолите и затова са предпочитани от нас. Те са безпогрешни в намирането на гъбите. Операцията е лесна – кучето ги надушва, сигнализира и започва да ги изравя, с което ни указва мястото – ние го стимулираме с награда и то е доволно. Използваме инстинкта на животните. Аз например обикалям с две кучета и помощник. Лятото, когато почвата е по-мека, сме вадили и по 10 кг черни трюфели. Цената на килограм е 50 – 60 лв. Излетът ни трае около 6 – 7 часа, през които изминаваме около 5 км“, разказва Стоянов.

Ако се наложи да копае, абсолютно винаги заравя после дупката и си отбелязва мястото. Младежът се е заел да прави и нещо като трюфелна карта на района, за да си отбелязва находищата.

Друго негово желязно правило е да не бере неузрели трюфели, а да изчаква. Когато намери такива, се връща след няколко дни, когато гъбата вече е в състояние да се откъсне.

Георги Стоянов разказва, че у нас има почти всички съществуващи видове трюфели – черен, летен и есенен, „борчета“, който е най-скъпият вид, тубер борче, тубер бромале, рядко, но се намира и миланоспорум. Предават се в пунктовете за изкупуване на гъби. Кучетата, които търсачите използват, освен кокери са още лабрадори, немски овчарки, както и ловни кучета. В миналото за търсенето им са използвани женски прасета, пише dunavmost.com.

Преди известно време за най-скъп трюфел в света е смятан бял представител от тези гъби с тегло 1 кг и 200 г. Той е продаден на търг за около 100 хиляди евро. Рекордът обаче е подобрен от друг бял трюфел с тегло 1.5 кг, който е намерен край град Пиза и е продаден в Монако за 150 хиляди евро.

България

Бенчев: Лукойл трябва да работи или ще стане неприятно! Ще стане ли бензина 4 лева?

Цените на основните видове горива отново тръгнаха нагоре. Увеличението за изминалия месец е около 10 стотинки.

Надявам се „Лукойл“ да намери начин да замести руската суровина с друга, така че да не се налага да спира работа. Откъде ще дойде този нефт, зависи от компанията. Вариантите са Черно море, а другият е много по-неприятен – преминаване през Босфора, това е много скъпо. Извън Черно море има повече опции, но те са много по-трудно осъществими. Рафинерията трябва да работи, в противен случай ще изпаднем в много неприятни ситуации. Ако спре, ще трябва да разчитаме на резерва, но колко е той, може да каже само държавата. Една голяма част от резерва се намира в чужбина. Горивото трябва да бъде натоварено от Унгария, Словения, Холандия, а това ще бъде кошмар. Не се очертава никаква криза с горивата на пазара. Това каза в студиото на „България сутрин“ Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация.

„Истинската картина за това какво ще се случи, ще имаме някъде към средата и края на октомври, когато започне отоплителният сезон и се види как стоят нещата с природния газ“, обясни Бенчев в ефира на Bulgaria ON AIR.

„Няма как да стигнем 4 лева за литър бензин, може би ще минем 3, може да сме малко отгоре“, прогнозира Светослав Бенчев.

По думите му българските производствени цени са доста по-ниски от тези в чужбина. Нашите са с около 10-12 ст. по-ниски – без данъци и такси.

На въпрос има ли как държавата да се намеси, за да не се стигне до увеличаване на цените на горивата, Бенчев отговори, че страната е обложила свръхпечалбата на рафинерията и че използва парите за различни програми. Според него единственият инструмент, който има, е да намали данъците, но тя не може да го направи.

Made in BG

Карта за 14 дневна почивка през 1968 г и курорта днес в 5 снимки

Снимка на картата за почивка от четвърта смяна в Сепарева баня

Таксата е била само 17 лева

Снимка от почиевн дом-мелница Никола Й. Вапцаров в София

Вижте още:Ето колко е струвала почивката на море в хотели с 3,2 и 1 звезди през 1986 година в следващите ни статии

България

Пазите ли ги? Тази остаряла банкнота днес струва 2000 лв.

Банкнотата от 1 лев, отпечатана през 1974 година с паметника на връх Шипка на гърба й, стигна цена от 2000 лева.

Това става ясно от в платформите за безплатни обяви, съобщава „Телеграф“. Продавачът пък обяснява, че е с уникален сериен номер, който е ОУ1357271.

Еднолевката е извадена от обращение в края на 1996 г., като дотогава българските пари са били обезпечени със злато.

Интересното за старите банкноти е, че през дългогодишната история на Българската народна банка банкнотите са печатани в Русия, Германия, Англия, САЩ, както и бившите „Държавна печатница“ и Държавна печатница за ценни книжа „Дечо Стефанов“ в София. Специално левчето от 1974 година пък е отпечатано в „Гознак“, СССР.

По-старите и употребявани левчета са по 8-10 лева за брой.

Едно от условията цената на банкнотата да е по-висока е да има вид на нова и в никакъв случай да не е прегъвана.

Справка на страницата на централния трезор сочи, че към момента има в наличност 392 432 банкноти с номинал 1 лев от 1974 година, които никога не са били в обращение, тоест неизползвани. Цената й в БНБ пък е 2,40 лева за брой със ДДС.

Предприемчиви колекционери пък са се сдобили с цели пачки със стари банкноти.

Има обява, в която се предлагат 100 броя банкноти от левчето, като цената на една е 3 лева, а пачката струва 300 лева. Старите зелени двулевки пък вървят по 4 лева бройката, като продавачът уверява, че банкнотите са в перфектно състояние, неизползвани и съхранявани в трезор. Също така серийните номера са поредни.

Със стари, неизползвани банкноти, отпечатани в периода от 1951 до 2006 година, може да се сдобиете на касите на БНБ.

В списъка с наличностите има такива от 3 лева и купюра с номинал 25 лева, които струват 3,60 лева за брой с ДДС. И от двете банкноти наличностите в трезора са над 100 000 броя. Най-висока цена пък държи банкнота от 500 лева, емисия 1951 година. БНБ разполага с близо 200 000 купюри с този номинал, като цената на една е 79,20 лева с ДДС.