Свържете се с нас

Made in BG

Нищо общо с Евгени! Елена от „Ергенът“ показа новия мъж до себе си (СНИМКА)

Половин България съчувстваше на Елена, когато на финала на “ Ергенът “ Евгени Генчев избра нейната съперница – Валерия.

Редакторката, която успя да спечели симпатиите на зрителите, не скри сълзите на разочарование и призна, че наистина е била влюбена в пианиста.

Но, както се казва, Съдбата си знае работата и докато нещата при Евгени и Валерия май са в застой, на нейната улица най-сетне изгря ярко слънце. Вчера словоохотливата хубавица показа кадри от почивката си на морето, а с тях и новия мъж, пленил сърцето ѝ.

Тя качи фотос, на който страстно целува непознат господин. 

Елена Ергенът гадже

Засега Елена не издава подробности за половинката си и не споделя повече за това кой е той и как е пламнала любовта им, но след качването на снимката в социалната мрежа феновете ѝ я заляха с куп пожелания за „споделена, щастлива и вечна любов”.

---

Made in BG

Айлин Фейзулова, носител на Златен Хипократ: След стажове в Италия, Испания, Полша и Русия избирам да лекувам тук

Трябва да възвишаваме пациентите над нас, само така се заслужава доверието им. Омъжвам се тази година на символична дата – 6 септември

– Как се става носител на “Златен Хипократ”, Айлин?

– Това е най-голямото признание, което съм получавала до момента. Определено носи в мен страшно много чувства, защото е символ на едни шест години и половина

неуморен труд, безсънни нощи, упоритост, старание и най-вече последователност

– Какво следва оттук нататък?

– Следва пътят на специализацията, избрала съм моята специалност ендокринология.

– Защо точно ендокринология?

– Смятам, че като ендокринолог бих била най-полезна на моите пациенти – по отношение на промяната в качеството на живот и на лечението на много заболявания. Това е моят път.

– Къде ще го извървите обаче – в България или чужбина? Много ваши колеги заминават.

– Категорично в България. Колкото и стажове да съм провела в чужбина, в различни държави, смятам, че това е моето място, и искам да лекувам българските пациенти.

– В кои държави сте били на стаж и с какво се различава образованието на младите медици там?

– В Испания, Италия, Русия и Полша. Там е много хубаво, помогна ми това, че нямах езикова бариера, защото

владея италиански, руски и испански. Знам, че там биха ме приели много добре

Но въпреки това съм сигурна, че искам да дам моята дан към България.

– Трябва ли да се промени българското здравеопазване?

– Трябва да се променят нагласите на пациентите към лекарите, трябва да имат повече доверие към нас, като, разбира се, ние трябва да го заслужим.

– Как ще го заслужите?

– С изключително старание, ежедневни усилия, не бива да претупваме работата си и да смятаме пациентите за нещо по-малко от нас. Трябва да ги възвишаваме повече от нас.

– А толкова учене не ви ли отне нещо?

– Не, нищо. Само ми дава и дори в моментите, когато съм се чувствала натоварена и напрегната преди изпит, веднага след него всичко се забравя. Тогава се отдавам на удовлетворение. Така че медицината винаги ми е давала много повече, отколкото съм предполагала.

– Колко време ѝ отделяхте, оставаше ли ви за излизане с приятели например?

– Ученето е ежедневно, то не е само залягане над учебниците, то е редовно посещение на лекции, упражнения, изцяло присъствие не само тялом, но и духом. Има много интерактивни начини човек да учи, но най-вече е практиката с пациентите. Относно личния живот, смея да кажа, че много се грижа за него. Спортувам всеки ден по един час. Аз съм маратонец,

участвала съм в над 10 маратона, ходя на народни танци и салса

Почти ежедневно се занимавам с това, защото и то е полезно за моето здраве.

Също така тази година ми предстои едно много важно събитие – моята сватба. С моя приятел сме близо 8 години заедно и той е до мен, преди да започна следването си. Сватбата ще е на символична дата – Деня на Съединението, 6 септември.

---

Made in BG

Турчин изплати жилищен кредит на младо семейство от Търново, спасили дъщеря му от удавяне

Заможно турско семейство доизплати жилищен кредит на млада двойка от Велико Търново.

По този начин чуждите благодетели се отплатили за спасения живот на дъщеричката им.

Те поискали анонимност, тъй като смятали, че добрите дела не трябва да бъдат изтъквани. Благодарните търновци обаче разказаха за огромния жест на своите благодетели пред в. “Борба”.

“Ако знаех, че случилото се ще ни донесе такава популярност, въобще нямаше да го споменем. В момента съм и на работа, а телефонът ми не спира да звъни и тук вече ме гледат накриво”, каза смутен пред “24 часа” ощастливеният Стоян Колев.

Историята на двамата млади започнала като в романтичен филм преди 8 г. Стоян и Ева следвали заедно, ходили на бригада в САЩ и отскоро вече са собственици на свой дом. 28-годишната жена разказва, че срещнала любовта на живота си на почивка в Турция

“Заедно със семейството ми отидохме на екскурзия в Истанбул. Бях очарована от този град, както и родителите ми.

Единия ден вечеряхме в луксозен ресторант на брега, когато погледът ми се спря на съседната маса, от която ме гледаше симпатичен мъж”, връща се назад тя.

Съдбата си знаела работата, защото търновката и мъжът, който я ухажвал с очи и ѝ хвърлял усмивки, се оказали в един и същи хотел.

“На следващата сутрин той ме заговори на български. Не очаквах да е българин. Оказа се от Стара Загора, дошъл на почивка заедно с приятели в Истанбул. Покани ме на разходка и аз се съгласих”, спомня си тя.

До края на лятната ваканция двамата излизали често, а накрая си разменили координатите.

Искрата между тях била толкова силна, че Стоян започнал да ходи до Велико Търново всяка седмица, за да се видят, докато не решил да запише висше образование в града.

“Бях пропуснал 3 г. след абитуриентския бал, защото исках да си почина от учене, но тогава вече имах повод да запиша висше тук – заради Ева”, казва Стоян.

Тя също била студентка по това време и след първата академична година на Стоян двамата заминали на бригада в САЩ.

Като се върнали във Велико Търново, решили да заживеят заедно. Година по-късно обмислили варианта да изтеглят жилищен кредит, защото не искали вече да бъдат по квартири.

Кандидатствали и банката им отпуснала 50 000 лв. за ново жилище, което превърнали в уютен дом. Вноските обаче били тежки и едва смогвали да ги покрият.

На следващата година родителите на Ева подарили на влюбените романтична екскурзия до мястото, на което се запознали. Стегнали куфарите и отпътували за Истанбул. Втората им екскурзия до южната ни съседка се оказала преломна точка в живота им.

“На третия ден от престоя там бяхме отишли на басейна в хотел, за да се радваме на последните слънчеви лъчи. Случайно забелязах, че едно малко момиченце, което бягаше след друго дете, падна в басейна точно пред мен. За секунда дори не се замислих и скочих във водата да го извадя.

Беше около 2 м дълбочина и щеше да се удави, ако не се бях намесил.

Извадих го, настана суматоха. Дойдоха родителите на детето, които бяха много изплашени”, разказва Стоян.

Майката на момиченцето се оказала българка от Велинград, женена за турчин. Двете семейства се сприятелили и след завръщането на Ева и Стоян продължили да поддържат връзка.

Това лято турското семейство било поканено на гости в дома на търновците и чужденците пристигнали. Останали около 10 дни, като през това време обиколили всички забележителности на града, а съпругата на турчина била като мост за приятелството между двете фамилии.

Един ден в случаен разговор Стоян се изпуснал, че този месец ще му е трудно да събере месечната вноска по ипотечния кредит.

Майката на спасеното от Стоян дете разказала чутото на мъжа си. Той помолил жена си да разпита Ева за общата сума по кредита. Търновката не подозирала намеренията на приятелите си и разказала всичко.

Турчинът помолил съпругата си да предаде на Ева и Стоян, че оттук нататък не трябва да се притесняват за жилищния заем.

“Турският ни приятел изрази готовност да поеме оставащата сума от кредита, но аз първоначално не повярвах”, казва Стоян.

Само дни след като отпътували от Търново, по сметката на Стоян и Ева били преведени обещаните пари.

На обаждането на Ева, която нямала думи да изрази благодарността си, съпругата на турчина отговорила, че животът на детето им е безценен и това е техният подарък за извършеното добро.

Стоян пък споделя, че не е търсил отплата и отново би се хвърлил да помогне на изпаднал в беда, дори и той да е последният бедняк.

Източник: 24 часа

---

Made in BG

Собственик на бизнес: Знаете ли, че едно момче на 30 години от Украйна замени трима българи?

Кирил Василев е роден в Пловдив. През 1990 г. създава и става съсобственик на „Хелиос ​- Пловдив ​- Василев и Сие“ – компания за търговия с метали.

През 2006 г. събирателното дружество се разделя на две независими компании, едната от които е „Хелиос Метал Център“ с акцент върху производството, разбра Ко4. Кирил Василев е ктитор и основен строител на пловдивския храм „Свети Николай Чудотворец“. Член на сдружение „Бизнесът за Пловдив“.

– Г-н Василев, работодателите ли плащат малко, или служителите работят лошо? Защо има перманентна криза на пазара на работна ръка за позиции, свързани с производство?

– Няма еднозначен отговор на този въпрос. Само ще ви кажа, че мои партньори в Германия имат същото производство като моето, на същата площ. Оборудвано е с по-малко машини и численият състав на персонала им е 40 души. Моите работници в това производство също са 40. Германецът обаче има 2,8 пъти повече произведена продукция. Оставяме настрана факта, че и цената на произведената му продукция е 2,5-3 пъти по-висока от моята. Ето как се получава разминаването между производителността на труда и заплащането.

Тук работната ръка иска заплати като германските, но аз като работодател не получавам производителност като немската. Няма откъде да извадя тези пари, без да имам произведени стоки, които да продам. Въобще тук не става въпрос за това високи или ниски са заплатите у нас. В Турция например заплатата на един много добър заварчик е 3000 турски лири, или 462 евро. За тези пари при мен няма кой да влезе във фабриката. А онези работят в пъти повече.

– Как ще се реши проблемът?

– Не знам. Всички казват „плащайте повече“, но аз наистина плащам повече, отколкото преди две години. Мен лично ме дразни и един друг, наследен проблем – коефициентите за прослужено време. Това е историческа глупост! Имаме закон за трудови отношения, който е от 1952 година, и от него нищо не е изтрито, само се е дописвало.

Може ли някой да ми обясни защо аз трябва да плащам повече пари на един 55-годишен човек с 30 години стаж, който имитира работа, отколкото на негов колега, който е на 30 години и заварява неуморно? Държавата ме задължава да плащам този коефициент за прослужено време, но този човек не е служил през целия си стаж при мен.

При държавните служители се премахна този коефициент, защото държавата трябва да го плаща, но за частния бизнес – не. Това е анахронизъм, който е останал от времето, в което държавата е била единствен работодател.

– Във вашата компания работят украинци. Защо предприехте внос на работна ръка?

– От миналата година имам петима украински работници. И трябва да ви кажа, че едно момче на 30 години от Украйна замени трима българи. Тези хора идват с желание на работа, те знаят, че при полагане на допълнителни часове труд ще получат допълнително възнаграждение. Същото важи и за другите ми работници, но сякаш не се възприема по този начин. Украинците се държат както нашите, когато отидат на гурбет в чужбина – дисциплинирано и отговорно. Доволен съм, че предприех тази мярка, но ваденето на съответните разрешителни бе цяла епопея.

За да си „внеса“ един украински заварчик, първо трябваше българската Асоциацията по заваряване, която е частна организация, да одобри сертификата му. За целта аз платих 300 лева. След това чаках цял месец Агенцията по заетостта да отговори дали мога да наема чужди работници. Агенцията по заетостта не ползва телефони, там обичат да пишат писма. Цялата процедура по стиковката отнема четири месеца и най-накрая украинците влизат в България законно с всичките разрешителни и договори. Сега трябва да извървя всичко отново, за да удължа работните им документи.

Ако същите тези хора отидат да работят в Полша, работодателят получава за две седмици разрешение да ги назначи на работа. Има и друг ход -аз като български предприемач отивам в Полша и срещу скромна сума, нещо като нашите 2 лева капитал, регистрирам фирма там. Чрез нея наемам украинците и ги пращам в командировка в България. Но в този случай българската държава няма да получи нищо, защото аз ще плащам осигуровките им там.

– Има и други варианти ​- или да си обучите кадри от ученическата скамейка, или да инвестирате в модерни машини, които да спестят нуждата от работна ръка.

– Срещу производствената ми база се намира техникумът за подготовка на кадри за машиностроенето. По съседски знам, че за последните пет години там няма нито един младеж, който да се е записал в специалност металообработка.

Огромната част от учениците отиват в паралелки, където се учат да управляват багер и кранове, но само защото им дават шофьорски книжки. Наистина няма никакви кадри за нашия бранш. А и няма как да обучим някого, който не желае да влезе във фабрика. Знаете ли какво е за мен добър работник? Това е този, който идва с желание и знае, че трябва да свърши определено нещо. А добрият работодател е този, който осигурява добри условия на труд, редовно и коректно заплащане. Всичко друго е въпрос на търсене и предлагане.

В момента има дисбаланс в очакванията на хората – какво искат да постигнат, и реалната действителност. Не е причината, че ние не искаме да плащаме повече, а че не можем да получим за продукта си повече. Пазарът на моя продукт е 70% вътре в страната, а той не е голям и е с ниски цени. Това, което продавам тук, е на цена 1.00 евро, а в чужбина е поне 1.70 до 2.50 евро.

Относно втория вариант – аз наистина инвестирам в машини и в момента служителите ми са поне с 30-40 души по-малко отпреди години.

– Как оценявате бизнес климата в Пловдив и региона?

– Имам една основна забележка и тя е, че нямаме никаква държавна или общинска визия как трябва да се развие този регион и този град. В Америка например обучават хората, че краткосрочната визия за развитие на един град е 30 години, а дългосрочната е от 50 до 100 години. Какво да говорим за Пловдив, за който нямаме визия какво ще правим през следващата година, защото може да не сме на власт?

Визията на един град не се прави от един кмет за един мандат. Прави се от общност от хора, които са визионери и няма никакво значение какво е политическото им пристрастие.

Ние правим бизнес тук, хората, които работят за нас, са тук и не е без значение какво ще стане с този град и как ще се развива. Ще ви дам пример с моя собствен бизнес ​- моят терен е 35 декара и няма къде да се разширявам, защото около мен строят жилищни кооперации. Затова са ни грозни градовете, защото няма ясна визия как трябва да изглежда този район – индустриален или жилищен ще е? Не може и двете.

– Членувате в сдружение „Бизнесът за Пловдив“. Предприемачите настояват да се изгради естакада на Асеновградско шосе, което по принцип е модерно решение и лесно изпълнимо. Не се ли опасявате обаче, че ще ви обвинят, че лобирате за нещо, което е в интерес на собствената ви фирма, защото ще доставите конструкцията за естакадата?

– Това е проект за естакада, изготвен от проектантско бюро „Иркон“, предлага най-безопасното и съвременно транспортно решение – разминаване на трафика по околовръстния път и трасето Пловдив-Асеновград. Проектът е в интерес на хората, само и единствено в името на пътната безопасност и спокойното пътуване. Този „мост“ може да бъде произведен и от две фирми, много бързо конструкцията да се транспортира и монтира и движението да бъде пуснато. Кой ще го изпълнява, това е въпрос на конкурентни и прозрачни процедури на следващ етап.

А що се отнася до участието ми в Сдружение „Бизнесът за Пловдив“, под бизнес аз разбирам екип, а не собственик. Затова и съм член на Сдружението. Отговорността, която нося пред моите работници, пред семействата им, се разширява към моите съграждани. В Пловдив съм роден, в Пловдив са и децата ми, Пловдив искам да бъде град за работа и бизнес, почтено и ефективно управляван.

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com